Постинг
04.10.2022 18:13 -
НАДЕЖДО МОЯ!
Надеждо моя! Сляпо ли момиче
в живота ми тъй дълго си била?
Как исках по небето да надничаш,
въздигната от ангелски крила...
Един венец лика ти да обвие
над твоите изстрадали коси -
че ти ми беше тъжна орисия
и вихър не един те покоси.
Сега до тебе тихо ще приседна
и всичката си вяра ще ти дам.
"Надеждата умирала последна..."
така ми шепне искреният плам.
И аз, без теб, не искам да си тръгна
от този свят, стократно ослепял.
През мъките сърцето ми обръгна,
но с тебе, сляпа, пак съм оцелял.
Вдигни очи. Лъчи от зов светлеят,
нощта ти да обърнат в светлина.
Далечен спомен вече е злодеят,
разкъсал твойта нежна пелена.
Преди да вляза в бъдното наяве -
ти влез, надеждо, зряща преди мен,
че Бог от висините те възправя,
със капка кръв от Трона Си свещен.
(Птицата в теб)
Ведролей
в живота ми тъй дълго си била?
Как исках по небето да надничаш,
въздигната от ангелски крила...
Един венец лика ти да обвие
над твоите изстрадали коси -
че ти ми беше тъжна орисия
и вихър не един те покоси.
Сега до тебе тихо ще приседна
и всичката си вяра ще ти дам.
"Надеждата умирала последна..."
така ми шепне искреният плам.
И аз, без теб, не искам да си тръгна
от този свят, стократно ослепял.
През мъките сърцето ми обръгна,
но с тебе, сляпа, пак съм оцелял.
Вдигни очи. Лъчи от зов светлеят,
нощта ти да обърнат в светлина.
Далечен спомен вече е злодеят,
разкъсал твойта нежна пелена.
Преди да вляза в бъдното наяве -
ти влез, надеждо, зряща преди мен,
че Бог от висините те възправя,
със капка кръв от Трона Си свещен.
(Птицата в теб)
Ведролей
До Витоша по въздух и земя
Мухи, Монаси, Марс, Махабхарата
Подкрепяната безрезервно от Запада днешн...
Мухи, Монаси, Марс, Махабхарата
Подкрепяната безрезервно от Запада днешн...
Няма коментари
Търсене