Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.06.2021 20:17 - Красимир Балъков: „Спортът не може без политика и политиката не може без спорт!“
Автор: prehoda1 Категория: Спорт   
Прочетен: 582 Коментари: 0 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 https://transitionstories.eu/krasimir-balakov-sportat-ne-mozhe-bez-politika-i-politikata-ne-mozhe-bez-sport/

„Липсва ни обща футболна политика - казвам политика, защото без политици и самият спорт не може да се реализира!“

Къде бяхте на 10 ноември 1989 година, къде ви завари вас смяната на режима в България?

Не мога да се сетя с точност, но при всички положения е било някъде във футболните сфери, може да ме е заварил някъде и на футболния терен. По това време още бях в България с Етър Велико Търново и имаше доста перипетии в това време на преустройство или в началото на преустройството. Имам и хубави и не толкова хубави спомени.

Споменахте Етър Велико Търново. Смяната на режима идва и с нов отбор, който да спечели титлата няколко години след като Берое последно спечели като отбор, който е извън столицата. Това е силна година за Етър. Как се отрази на вас точно тази година, какво помните от нея?

Тази година за мен беше много нестандартна, тъй като бях подписал няколко договора с ЦСКА, с Лариса имах подписан договор и после с Етър също имах договор. В младите си години хората правят много грешки от голямото си желание да бъдат  на най-добрата сцена и аз тогава направих една такава грешка с подписването на няколко договора. В последствие нещата се пооправиха и останах в Етър и тази титла, която я спечелихме 1991 година – аз играх половин сезон, дадох каквото можах от себе си и след това бях продаден в Спортинг Лисабон , но се прибрах за медалите и в спомена ще ми остане като нещо много голямо, което сме постигнали в българския футбол.

Вие сте се изградили като футболист по време на един друг строй, какви са вашите спомени от тези години?  През първите години, когато се случва промяната, вие заминавате в чужбина, но преди това сте били в България. Как беше уреден спорът през тези години?

Спортът за наш късмет беше много добре уреден. На базата на тази система имахме много добри условия за работа. Разбира се работихме по цял ден, учехме и тренирахме. Имахме спортни училища, които са една от причините да станем добри спортисти и изключително много труд се влагаше във всеки един талантлив спортист. Така че както казах за наш късмет в това време спортистите имаха добра основа и излизаха добре и качествено подготвени.

Кой те откри теб за футбола, ти също ли си бил в спортно училище и как като цяло започна за теб пътят на футболист?

Мен ме откриха площадките на училищата, където учих, защото тогава там се играеше най-често. Просто си имах вроден вътрешен талант към топката още от самото ми прохождане. Много често играехме на бетона на училищата и там се видя, че някои са по-талантливи, някои не толкова и ме насочиха към спортните училища. Пети клас влязох в спортно училище (където горе-долу се знаеше какво ще се случи с моята кариера).

Как беше уредена системата тогава? Как от спортно училище ставаш професионален футболист?

Сега като се върна назад пътят е бил много труден, с много труд и с много работа. Това тогава като млад човек и спортист не ми е правило изобщо впечатление. Например мога да ви разкажа как минаваше един мой ден. Сутрин в 7:30 съм тръгвал за училище, 2 – 3 часа училище, след това тренировка от 10 до 12, след това отново 2 часа училище, след това обяд и занималня – подготовка за другия ден за учебните занятия до към 16 часа след обед, след това отново тренировка, после между 18 – 19 часа вечеря и всъщност това е един цял ден, в който освен учене и тренировки нямаше нищо друго.

Значи ли това, че процентът талант не е толкова важен, колкото усърдната работа?

Не, процентът талант е много важен, защото само с работа трудно можеш да станеш футболист, който да има голямо развитие в съвременния футбол, но работата и труда са много важни.

Как стана така, че от Етър Велико Търново тръгнаха толкова големи таланти, а сега не е точно така ? Не говорим само за Търново, а въобще ?

Самият футбол се промени, системата се промени. Преходът доведе до много неща, които тепърва ще трябва да ги изграждаме, макар че минаха повече от 30 години. Явно на нас ни трябва повече време. Всичко е свързано със средства и финанси, докато преди може би пак е било свързано със средства и финанси, но са били държавни. Сега вече самото развитие на спортът футбол изисква изключително много финансови средства, които да предоставят възможността за добра основа на база където младите футболисти да израстват като големи спортисти. Това все още в България го няма. Все още не сме построили първия нов стадион. Много други държави успяха да го направят. Липсва ни обща футболна политика – казвам политика, защото без политици и самият спорт не може да се реализира. Няма как да дойде някой, който да ни финансира цялата инфраструктура в България. Трябва да има концепция, в която да участва и политиката вътре и самият спорт, за да може да се зароди нещо по-съществено като основа за футбола ни.

1991 година заминавате за чужбина. Какво ви се случи на вас тогава, как ви се стори чужбина културно и професионално. Първо Португалия, после Германия?

Шок. Шок, в който трябва бързо да се ориентираш и да си намериш мястото, но аз бях с много позитивна настройка, защото аз съм горял винаги от желание да се реализирам на големи футболни форуми, да играя голям футбол. За мен шокът беше интересен. Имал съм и носталгия в определени моменти, защото  никога не съм си мислил, че мога да изляза някъде другаде освен да отида в Русия или в СССР (тогава) или някъде близко до нас – Румъния примерно и то за малко и да се върна. Изведнъж тази промяна на нас ни даде възможност да се реализираме на по-големи форуми и аз го използвах по най-бързия начин.

Каква беше ролята на държавата в Германия и Португалия за футбола?

В Португалия футболът е религия. Там е уникат. Спортинг Лисабон от 19 – 20 години не беше ставал шампион (аз съм играл в този клуб и държа връзка с тях) и не може да си представите какво е било след спечелването на купата след 19 години. Нещо подобно, което е било при нас 1994 година. Изживяването е невероятно и то не от 10 – 20 хил души, а в пъти повече – сигурно над 100 000 фенове на Спортинг.  Португалия е държава, която живее с футбола, аз трудно мога да си я представя без него. Всяко едно кътче във всяко малко селце говори за футбола и го обича. Това не съм го срещал никъде другаде, където съм бил. Това отличава Португалия и португалския футбол.

Германия е един локомотив на съвременния модерен футбол. Всички иновации, повечето от тях излизат от германския футбол. Новостите във воденето и на спортно-техническите елементи във футбола и на начина на тренировки, на физическа подготовка. Всичко модерно и ново мога да кажа, че излиза от Германия.

САЩ 1994. Как се подготвяхте тогава за световното първенство и какви лагери имахте. Много се говореше за басейните по време на световното първенство, обаче вие за да стигнете до тези басейни и този комфорт, който сте имали по време на самото световно, сте имали лагери преди това. Познавали сте се достатъчно, за да играете заедно, но каква беше обстановката в отбора тогава? Питам ви затова, защото сега се говори, че днешните футболисти въобще не се познават помежду си. Какво вас ви отличаваше като екип ?

Не че футболистите толкова не са познават сега, а че се търси някакъв вариант да се излезе от тази ситуация, която имаме вече 20 години. От 2004 г. не сме се класирали. Това е единственият начин – да въртиш футболисти, за да можеш да видиш кой е най-добре като форма и кой може да донесе резултат. Може би сега е моментът на промяна не само на държавата, а и на футбола ни. Виждаме, че много млади футболисти започват да влизат в националния ни отбор. Подготовката при нас беше преди да започнем да жънем успехи в националния отбор. Самата подготовка се дължи на спортните училища от една страна, излизането на всички футболисти в чужбина в силни европейски клубове. Почти всички с малка разлика сме играли в качествени европейски отбори и уникалната съдба, която ни събра в една генерация добри футболисти и то добри футболисти на всички добри позиции. Защото понякога се събират добри футболисти на една позиция и нищо не можеш да направиш. В нашия случай ние бяхме добри футболисти, но и всеки си тежеше на мястото на своята позиция. Нито Христо Стоичков можеше да играе на моята позиция, нито аз можех да играя на неговата. Нито Емо Костадинов на моята или аз на неговата. Абсолютно всички си тежаха на мястото и това е съдба. Когато се съберат качествени футболисти, които правят качествен отбор, не може да се получи нищо друго освен успех.

Ти си бил селекционер и футболист на националния отбор, как виждаш нещата отстрани като треньор и като футболист?

Селекционер на националния отбор бях в една фаза, която беше много комична и за жалост много тежка, но мен никога не ме е било страх от предизвикателствата, които е имало пред мен. Когато Боби Михайлов ме извика той ми постави две задачи. Едната беше, ако можем да се класираме, което беше много тежко и много трудно, защото сме в група с много силни отбори и другата задача беше да направя концепция за развитие на националните гарнитури – от горните до долните. След това да го прехвърлим към българския футбол като национална концепция. Направих бизнес план заедно с всички треньори на националните отбори, участвах в този процес заедно с един от най-големите мениджъри в българския футбол – Лъчо Танев, който ми помогна и доведе един специалист от Испания ( няма смисъл сега да ми казвам името, защото той тогава работеше още в клуб, който не можеше да обявим публично). С него проведохме разговори за създаване на нова българска концепция. На база на неговия опит, който има в Испания, и на нашите виждания тук в България. Направихме бизнес план, който представихме през ИзпълкомаТогава Изпълкома го прие категорично, даде зелена светлина за този бизнес план и след това се случи ситуацията с Англия – с расизма. Това ми беше най-тежкото време, което съм преживял изобщо във футболната си кариера. Тази тема е много деликатна и крие много подводни камъни и аз тогава бях оставен на барикадата изцяло да отговарям на всички въпроси не само спортни, а дори и политически, защото имаше по-малко спортни въпроси, отколкото въпроси свързани с расизма. Знаете какво стана след това – трябваше да си подам оставката. По този начин оставих всичко, което планирахме. Като цяло стана така, че попаднах в неправилното време в неправилното място и не можах да реализирам това, което исках с националния отбор.

Сега има възможност да се реализира този план – има нов конгрес. Боби Михайлов ще се изправи срещу Димитър Бербатов. Бербатов има концепция. Какво мислиш за тези събития?

Нищо не мисля, аз чакам. Виждате в какво време живеем, светът е отворен и наблюдава не само спорта, а и политиката ни и няма нищо скрито – покрито. Дошло е времето нещата да се променят. Живеем във време на промяна, като специално за футбола нищо не мога да коментирам докато не видя всички кандидати какви идеи имат, какво предлагат, защото не съм чул на никой директно предложенията.

Бербатов излезе с концепция, коментира я на пресконференция, сега прави срещи с клубовете.

Да, Бербатов е единственият, който обикаля и се среща с клубовете, но няма такава публична изява, за да може да се разбере за какво точно става въпрос. Ясно е, че има промени. Там е малко объркано и мисля, че нито аз, нито медиите могат да коментират в момента ситуацията. Времето ще покаже, но най-важното е най-накрая да се направи нещо за тази промяна в концептуален план за развитие на българския футбол. Да се намерят допирни точки до държавата също. Тази година няма да стане. Конгресът е догодина, и предполагам, че вече ще се знае по какъв път ще поеме държавата, кое ще бъде правителството. Намираме се в изключително тежка ситуация и докато това не се изясни и не стане ясно и да се нормализират отношенията в страната.

Ти го загатна – спортът и политиката са преплетени….

Така е, спортът не може без политика и политиката не може без спорт. Аз примерът го виждам в Германия. Цялото финансиране на Бундеслигата, не само в Германия и в Англия е така, всичко е спорт – политика и икономика. Всичко това се върти. Ние се опитваме в България да го направим по друг начин. Това няма как да стане, нямаме такива богати хора, които да поемат издръжката на 14 клуба в България.

Добре, но защо се случи така, че в обезлюдени места се построиха стадиони на местни клубове, а ние нямаме един нормален национален стадион. Виждаме го, обикаляме по селата, виждаме хубави стадиони, но няма кой да играе на тях…

И аз се питам същото и се питам защо. Това е по някакви програми от Европейския съюз, които дават възможност на селата да си построят бази. Имам футболно училище в Германия и работи в шеста, седма и осма дивизия. Всеки един град, който има отбор в осма или в шеста дивизия има задължително естествен и изкуствен терен. Два терена има задължително с лека база, която е много скромно и хубаво направена и аз не мога да разбера как тези хора са постигнали това нещо, а ние не можем да направим на първа дивизия – на ЕФБЕТ лига да имат всички клубове бази за тренировки и хубави стадиони.

Заговори се за това, че Българският футболен съюз трябва малко да се дръпне от първенството и да се администрира от футболните клубове и от лигата. Как виждаш ти този въпрос. Трябва ли да се вземе пример от чужбина ?

Различно е. В различните държави е различно. Някъде се ръководи от Футболния съюз, другаде от лигата, но винаги са общо свързани. Не трябва да ги разглеждаме като два елемента, които са противопоставени, напротив. Футболният съюз и лигата винаги вървят ръка за ръка. Раздялата на едното с другото може да доведе до това, Футболният съюз да ръководи националните гарнитури, а лигата да бъде ръководена от самата себе си с различни ръководства, които трябва да имат много добър синхрон един с друг. Принципите са ясни и точни, има ги навсякъде по света. Въпрос на решение на футболния съюз как да бъде. Ако е по-добре лигата да притежава правата на самата лига и на първенствата – трябва да се направи така. Аз мисля, че това не е проблем за нас, определено. Проблемът е начинът, по който нашето първенство да стане по-продуктивно и по-атрактивно и интересно. Производството на български футболисти да е част от този продукт, защото какъв е смисълът да имаме футбол, ако не залагаме на собствените си футболисти и не направим принципи, които да дадат възможност на младите българи да се реализират в българското първенство, след това да растат и да излизат в чужбина ?

Къде се къса нишката, че нашите таланти заминават – ето пример Мартин Минчев от Черно море замина за Прага и е резерва. Левски имаха Краев и той дълго време беше резерва, Цоневи също. Имаме таланти, но те са някъде в чужбина и не могат да се реализират. После се връщат обратно в България, ако не в Турция ?

Не са готови. Имат качества, но не са готови. Не са готови като характери, не са готови като изисквания. Аз затова казвам, че ние трябва да подготвим най-вече инфраструктурите си тук и да се работи по такъв начин, по какъвто се работи в чужбина, за да можем когато пращаме нашите млади футболисти навън да не попаднат в друг метод на работа и по друг начин да се работи на тях да им трябва повече време да се адаптират и обикновено не им стига това време и не се реализират. Това не е толкова елементарно. Всичко започва от тук – от начина, по който ние си правим нещата в българското първенство. По начина, по който ние работим и начина, по който ние изграждаме инфраструктурните си неща в клубовете. Мога да ви кажа само, че Лудогорец имат европейска база за тренировъчен процес. Оттам нататък никой друг  няма европейска база за тренировъчен процес. Има добри бази, но не са на необходимото ниво.

Това включва и масажисти и рехабилитатори…

Аз говоря само за инфраструктурата в момента. Всеки си избира кадрите, които да работят в тази инфраструктура. Може да се доведат кадри от чужбина и т.нар., но това също е огромен проблем, че ние нямаме кадри. Отборът, в който работя аз ЦСКА 1948, е иноваторски отбор с изключително много иноваторски неща, но те не откриват топлата вода. По принцип това нещо някъде по света се прави по един или друг начин и хубавото е, че на много млади българи им се дава шанс да се развиват в този клуб. Това е нещото, което бъдещите, които ще управляват футболния съюз, трябва да застъпят и да се опитат да развият.

Готов ли си да помагаш на Българския футболен съюз в бъдеще (без значение дали ще си селекционер, дали ще си външен човек, все пак се познавате) ? Играл си с Бербатов и с Боби Михайлов. Без значение какъв ще бъде съставът на Изпълкома на Българския футболен съюз.

Защо да не помагам. Трябва да има комуникация, диалог. Понякога се изискват неща, но те не са реализируеми, Зависи от този диалог какво трябва да се прави, за да мога да помагам. Ако мога да помогна с нещо на българския футбол винаги ще го направя.

В заключение какво е бъдещето на националния отбор, защото сам каза не сме се класирали никъде от 2004 г. Вече свикнахме с това, но идеята е все пак да има поколение, което ако трябва сега да се изгражда, за да може след 10 години да се реализира. Какво е твоето виждане ?

Всичко може да стане. Може да имаме добро поколение, може да се направи добър национален отбор и да има някакви резултати, но в съвременния футболен бизнес, ако работиш на парче, ако няма някаква основа от концепция, която да ти даде в дългосрочен план нещо, няма как да стане. Ще бъдем на амплитуди. Можем да постигнем нещо, после да спрем, после пак да постигнем нещо. 2006 германците направиха собствена различна концепция за развитие на немския футбол и след това видяхте колко успех имаха и с какви различни футболисти излизаха всеки път като играят. Като излизаше националният отбор на Германия в последно време – аз някои футболисти дори не ги знам кои са. При нас плаче за това нещо.

Квота за чужденци и за млади футболисти трябва ли да има?

Специално за квотата за чужденци, разбира се трябва да се съобразим с вижданията на Европейския съюз с човешките права, но не ни е проблемът квотата за чужденци дали ще я имаме или няма да я имаме. Ако си българин, работиш в България, живееш тук и въпреки всичко вярваш в българското, винаги ще можеш да дадеш шанс на определен брой български футболисти. Дори да имаш чужденци, дори и повече да са те, има възможност да се направи така, че и българските футболисти да имат шанс за изява. Футболният съюз трябва да помисли и за правила, но само да се слагат правила без стимул също ще бъде тежкоСветът е отворен, ние не можем да се затворим – чужденци винаги ще има, защото и ние сме били чужденци, когато сме ходили да играем навън и сме станали големи футболисти. Всички казват чужденци, но да са по-качествени от българите. То всичко зависи от финансите. Можеш да имаш дори и качествени футболисти българи или чужденци, когато имат финансиране за това. Ние нямаме структури, които да финансират клубовете здравословно, за да може те да залагат в български млади футболисти или да купуват качествени чужденци. Нямаме изградена финансова база за тези неща. Трябва да започнем от самото начало.

И в заключение, един спомен от 1994 година за прословутия случай в съблекалнята с Христо Стоичков – когато Димитър Пенев ви е привикал. Какво си спомняш от този момент, безспорно вие всички тогава сте били големи лидери и имена, как беше възможно въобще да се сплотите?

Всичко, което сме го правили, е било в името на успеха. Дори и тази случка с Христо по време на мача с Германия е било само и единствено в името на успеха, защото той се беше ядосал, че аз не съм вкарал гол и не сме повели в резултата. На базата на това неговият характер е такъв, ние си го знаем и по време на мача стана малко конфликтно. Възникна конфликт, който го разрешихме по време на полувремето и след това видяхте, че като излязохме първият, който се качи на гърба му, бях аз след като вкара гол.

Каква е твоята рецепта за това футболистите, които сега се изграждат и имат лидерски качества, тези качества да не им пречат на терена. За пример ще дам Божидар Краев, който каза точно това, че трябва да се радваме, че имаме футболист като него в националния отбор.

Виж сега, всеки прави грешки. Аз като съм бил млад футболист съм правил грешки и съм подписал три договора и така нататък. Не трябва да ги взимаме тези неща много насериозно. Сигурно и днешните млади футболисти правят грешки, трябва да се учат от грешките си, за да тръгнат по правилния път. Краев е добър футболист и трябва да се доказва, да работи и да играе, да прави най-доброто, което може. Не е важно какво говориш – важно е какво правиш на терена. Това трябва да разберат младите футболисти, че приказките са едно, но долу на зеления терен е малко по-различно и новото време трябва да ги приемаме такова, каквото е. Ние можем да мислим, че те трябва да говорят така, както ние сме говорили и затова, че ние сме били такива сме станали големи футболисти  и сме постигнали големи успехи. Не, не е така. Всяка генерация си има своя етап на развитие в различна обстановка и никога не може да се сравняват нещата. За тях от една страна може да е много по-трудно, отколкото е било за нас, макар че и при нас е било трудно. На базата на това, че новата технология, новият начин на мислене тепърва навлиза в съвременния живот и има различни сфери, в които младите спортисти могат да взимат участие, не е само футболът. Тук е въпросът за младият човек, да може да се концентрира, да се съсредоточи изцяло в спорта и да даде всичко от себе си, ако иска да стане голям футболист, защото иначе по друг начин няма как да стане.






Гласувай:
1


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: prehoda1
Категория: Политика
Прочетен: 48256
Постинги: 38
Коментари: 11
Гласове: 21
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031