Книгата на Владимир Свинтила "От Маркс до Христа", публикувана през 2002 г., беше отмината с гузно, подло и закономерно мълчание.
За да разберем защо се случи така, трябва да си изясним какво всъщност представлява тази книга.
Има книги, които са с фундаментално значение за литературата и обществото ни, такава книга е и „От Маркс до Христа” на Владимир Свинтила.
Тази книга е една от малкото, които се опитват да обяснят разкъсаната връзка между литературата и християнството у нас.
Тема страшна, тема болезнена, тема изобличителна, дали не и душеспасителна?
Страшна е темата, тъй като най-сетне трябва да се опитаме да си изясним как и защо се случи това отдалечаване на литературата ни от християнството.
Откъде начена то?
Как протече?
И защо днес то се проявява с такава разрушителна сила?
Как се стигна до положението в което нашата съвременна литература не само да е лишена от морал, но и да воюва с него...
Опит за отговор на такъв тип въпроси е книгата-изповед на Владмир Свинтила, един интелектуалец, водил типичен живот на интелектуалец по времето на т.н. социализъм.
Показателното в случая „Владимир Свинтила” е, че този блестящ интелектуалец бе еднакво чужд както на т.н. социализъм, така и на това, което слабоумните определят като уж демокрация – случилото се след 1989-та...
„От Маркс до Христа” е единствената българска книга, която разказва за драмата на Илия Бешков, за която всеки, който се е опитвал да разгадае рисунките му, се е досещал, но едва сега я съзираме проектирана пред очите ни.
В един момент Илия Бешков пита:
- И сега знаеш ли на кого дължа живота си? На две ситни демончета.
И това беше вярно. Той живееше, благодарение на двама бивши партизани, сега полковници от „болшевишката интелигенция”, при това и двамата либерали-комунисти.”
Илия Бешков в ролята на изкусител?! Така ще да е било, защото Влидимир Свинтила свидетелства:”По моему, той беше изкусил бедните селяци, с които случаят се бе погаврил, като ги бе грабнал от нивата или стадото ги бе облякъл в полковнишки униформи. В дъното на душата си те бяха останали любопитни и любознателни селянчета, които Бешков изкушаваше със своята двоянка и Бешковите ереси”.
Владимир Свинтила твърди, че Илия Бешков” ...бе започнал като атеист, определено като атеист, с неговия земеделски „биоматериализъм”, едно от чудовищните преображения на Сатаната. Но срещата с Константин Петканов го бе върнала към църквата на Христа”.
В книгата си „ От Маркс до Христа” Владимир Свинтила всъщност създава, макар и фрагментарни, истории на постигането на Христа.
Книгата на Владимир Свинтила е изключителен влог в българската литература, тъй като разкрива духовните битки на инак известни творци, като Илия Бешков, например. За Бешков са изписани и публикувани хиляди страници спомени, есета, статии, но забележете, че никой не се докосва до страшната тема „Илия Бешков и християнството”!
Константин Петканов заявил, според Владимир Свинтила за Бешков: „Той се пребори като светец с демоните и победи. Рядко е имало толкова категорична победа в името на Христа. Това е една радост за ангелите в небето”.
В изумителната си книга Владимир Свинтила представя и още един български писател- християнин – Константин Петканов, един почти тотално забранен писател днес.
Когато разказва за житейската и духовна одисея на Константин Петканов Владимир Свинтила сякаш се сдобива със словесната мощ на библейски пророк:” Взели селските икони, пръст от гробищата, дървената семейна люлка – за да люшкат в нея бъдните поколения – и иконите от църквата, и като се прекръстили, предоставили се в ръцете на Христа и на пресветата Божия Майка, наша застъпница”.
По този начин – от гледната точка на искрено вярващи в православието нашата, българската история никога не е била представяна в литературата ни.
Причините са много – най-напред бе войнстващият атеизъм на тези, които се самоназначиха за модернизатори на литературата ни – д-р Кръстев и Пенчо Славейков, после дойдоха социалистите, комунистите, за да се развихрят днес либералстващите. Всички те бяха и са изградени от антихристиянство.
Владимир Свинтила описва драмата на самоотлъчилите се от християнството – сторили са го по една или друга причина и как те отново се връщат в лоното му. Всъщност така те спасяват душите си. Злото умее изкусно да се прикрива, Злото изкуши поколението преживяло Втората световна война и чрез вътрешнопротиворечивото понятие „антифашизъм”.
Но нека чуем свидетеля Владимир Свинтила:” Всички бяха обзети от този дух на „антифашизъм”: от Бенчо Обрешков, през Константин Петканов и Константин Константинов до Атанас Далчев и Илия Бешков.”.
В тази тъй жестоко цензурирана тема (и по времето на социализма, и особено сега, при капитализма) – за българската литература и християнството особено място заема Константин Петканов за когото в книгата си „От Маркс до Христа” Влидимир Свинтила казва:” При него (Константин Петканов – бел. ред. КНИГИ NEWS) патриотизмът съвпадаше с християнството. Тия две понятия у него не можеха да бъдат разделени. (...) Неговото родолюбие бе и христолюбие”.
„От Маркс до Христа” разкрива постигането на християнската вяра от Атанас Далчев („Видях го в „Свети седмочисленици”. Беше запалил свещица и се молеше пред олтара. (...)Гледката на молещия се Далчев ме изпълни с някакво могъщо вълнение. Като че бяхме стигнали, не само аз, а всички, до един връх, от който започваше слизането ни надолу, в един „крстен поход” без край.”), Константин Константинов („Докато го видях в „Свети Седмочисленици”, същата черква в която видях и Далчев да се моли. Константин Константинов бе запалил свещ и я полагаше на свещника. Неговият поглед бе отправен към Пресвета Богородица, която го гледаше милостиво”).
Владимир Свинтила ни разкрива в „От Маркс до Христа” и драмата на Трифон Кунев, прошепнал признанието:” Заради вярата в човека, ние загубихме вярата в Христа. Чувайте, там, в килията (затворническата – бел. ред. КНИГИ NEWS), аз се научих отново да се моля”. Разбирате ли това поколение, което тръгна въодушевявано и от такива яростни врагове на християнството като Гео Милев, който отъждествяваше „Бог” и „Господар” (а това означаваше и разрушаване на всеки един авторитет, постигане на царството в което всичко е позволено..., не напразно се организират шумни негови чествания, последователите му бесуват... ), Владимир Свинтила ни помага да проумеем как се създаде и какви драми преживя то – поколението, което отхвърляше християнството и после гузно протегна ръка към него...
За жалост, Владимир Свинтила ето така, твърде лекомислено, определя своето поколение:”В нашето поколение материализмът и атеизмът претърпяха завинаги своя крах. Това е смисълът на книгата. Тя говори за едно постижение, което ще остане за всички. Ние сме поколението, което се завърна при Светата наша Православна Църква до дългия и труден път на покаянието.”
За жалост, тяхното „постижение”, на поколението завърнало се при Светата наша Православна Църква, бе отхвърлено.
Безапелационно и недвусмислено.
Днес в българския литературен живот, в българската литература владее Злото.
Посочете ми един съвременен български писател, който да изповядва християнството... Литературният ни живот се диктува и изтезава от войнстващи атеисти. Няма нужда да се изреждат имената им...
Но в тази книга – „От Маркс до Христа” срещаме и покаянието, така както го е преживяла една от най-успешните за времето си писателки Яна Язова. Идват страданията, а те раждат прозрението:”... като останах сама , попитах тези четири стени:”Кажете, стени, какво да прави Яна Язова, грешницата пред Бога?”. И си отговорих сама. Ние бяхме забравили страданията на Христа, пътуванията на апостолите.
„Из бездни возопих!” Това чували ли сте? Мислех да се замонаша, да отида в манастир. Но се сетих, че съм писателка”.
Владимир Свинтила е блестящ интелектуалец, макар и неуспял да се реализира всецяло.
И все пак Владимир Свинтила единствен е успял да проникне в същността на православието, на българското православие. Това той сторва в есето си „Християнинът в града”, което е най-вълнуващата част от книгата му „От Маркс до Христа”.
Никой досега не е успявал като Владимир Свинтила да определи така лаконично и точно нашата вяра:”Нашето източно православие е селско”.
Градският човек, според Свинтила е обречен да „Става християнин за един ден” – „Той е християнин на Бъдни вечер, Васильовден, Гергьовден, Цветница, Великден.(...) В останалото време тъне в индеферентност”.
Именно от тази градска индеферентност спрямо християнството приижда на талази неверието...
Именно тази е и причината за злостната омраза на днешните, поредните псевдомодернизатори към селската тематика и към авторите, описващи селото.
Има книги с фундаментално значение за проумяването на това какво сме и накъде вървим. „От Маркс до Христа” е една от тези фундаментални книги.
Разгърнете тази книга и ще намерите отговор на твърде много въпроси, които ви терзаят.
Разгърнете тази тънка книжка и може би ще намерите самите себе си.
Разгърнете „От Маркс до Христа” за да разберете защо над нея тегне злобно, злостно и уплашено мълчание.
И ще намерите отговор на много въпроси – защо съвременната българска литература е пропита от Злото, защо се издигат в култ бездарието и невежеството, които са само две от лицата на антихристиянството...
Стоян ВЪЛЕВ
http://www.knigi-news.com/?in=pod&stat=5106§ion=13&cur=60
27.03.2012 21:50
А сега искам да ви питам вас, браточките вие какво общо имате с Владо Свинтила? Аз го познавах добре. А вие?
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. wonder
6. planinitenabulgaria
7. varg1
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. deathmetalverses
13. stela50
14. samvoin
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. samvoin
8. bateico
9. mimogarcia
10. getmans1