Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.03.2023 21:18 - Червената и синята Рада /спомени за тоталитаризма/
Автор: missana Категория: Поезия   
Прочетен: 3201 Коментари: 12 Гласове:
4

Последна промяна: 23.03.2023 13:21

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Буквално преди дни научих, че е починала дъщерята на Рада Александрова - поетеса от времената на тоталитаризма. Бог да прости покойницата и моите съболезнования за Рада. Всеки има своите трагични мигове в живота, които са повод да преосмисли житието и битието си. Да си призная честно бях позабравил за другарката /г-жа/ Александрова, но информацията за прясната смърт възкреси спомените ми. И се почувствах изведнъж длъжен да ги споделя. Защото Рада Александрова беше един от комунистическите цербери на тоталитарното литературно сп.Пламък, находящо се някога на ул.Ангел Кънчев №5 /бившата сграда на СБП/. Спомням си Рада отлично от времето, когато главен редактор на сп.Пламък беше Петър Караангов, а Димитър Стефанов - заместник главен редактор. Годините за които пиша са 1980 - 1983. Тогава Рада ходеше с къса - типично комсомолска подстрижка, като от съветския филм "Сорок Первый". Беше с тесни рамене, но масивна в областта на таза. В един слънчев майски ден занесох най-добрите си стихове в "Пламък", но още прекрачвайки прага на отдел Поезия и срещайки погледа на тази жена, получих ясното усещане, че с нея сме абсолютно несъвместими. Следях рубриката за поезия в сп.Пламък и бях твърдо уверен, че предлаганите от мен стихове са от по-високо качество от прочетените от мен публикации там. Затова не без самочувствие й предложих за прочит стиховете си. Това за което съм й благодарен е, че тя не ми каза дежурното - оставете стихотворенията си и елате след месец, за да имам време да се запозная с тях. По онова време това беше дежурната формула за отхвърляне на два такта. Напротив Рада започна да чете, но за мое нещастие захапа моя поема, напечатана на две страници. Направи ми впечатление, че тя сгреши и взе първо втората страница, зачитайки се именно в нея. Четейки ред след ред, тя започна да прави своите критични бележки, но бидейки силно честолюбив тогава, аз рязко я прекъснах с думите: Благодаря ви за градивната критика, която се изкачваше ред по ред. Но вие четете стихотворението ми отзад напред. Все едно да слушате Лунната соната, започвайки с последната й част. Тук тя се сепна и ме погледна много строго. По лицето й избиха червени петна от пристъп на гняв, породен от дръзкото ми поведение. От погледа й разбрах, че ми е издала "смъртна присъда".  Все пак, запазвайки самообладание, тя продължи разговора с мен още 3-4 минути. Тогава ми каза. Опитайте в други редакции. В "Пламък" имаме много високи критерии. Разделихме се и честно слово, вече нямах никакво желание да пробвам пак да публикувам в това списание. Но добрите литературни списания в онези трудни за младите автори времена бяха само "Пламък" и "Септември". Просто нямах избор. И след две години се престраших и акостирах отново в редакцията на "Пламък" с тайната надежда, че може би Рада Александрова не работи вече там. Уви, напразни надежди. Тя ме посрещна и с нищо не даде вид, че ме е запомнила. Зачете стиховете ми и каза: О, тук има много интересни стихотворения. Знаете ли какво, оставете ги и елате след един месец, за да ги прочета внимателно и да формирам мнение. Бях силно обнадежден. Реших, че през тези две години тя ме е забравила и че имам сериозни шансове да пробия в "Пламък". След въпросния месец пристъпих прага на редакцията. Освен Рада в стаята имаше още една жена. Запомних името й - Живка Балтаджиева. Тя също работеше в редакцията. Рада ме посрещна с нещо като: кой бяхте вие? Припомних й и тя започна да рови в бюрото пред нея. Най-накрая намери стихотворенията. Очевидно не беше ги прочела. С видима неприязън тя започна да чете стихотворението ми "Нощ".  

Нощ   


Нощта - огромен пуст хангар
затваря свойто отражение
във мълчаливата истерия на тишината...
И излетели самолети
в погледа се търсят.
Крилата им оставят
силуети
върху премазаните
къщи.
Кое летище ще ги приземи...?
Един побягнал метеор
догаря -
свещ във бялата мъгла,
която никого обратно не завръща...
 


Очаквах да чуя мнението й. Тя каза: Каква е тази глупост: "Кое летище ще ги приземи...? Летището не приземява самолетите, а самолетите се приземяват на летището. Не сте научили добре българския език, а искате да публикувате в "Пламък". Тук Живка Балтаджиева каза: Защо бе, Рада. Аз съм чувала, че летищата приземяват самолети. Погледнах с благодарност към Живка, но Рада ме захапа повторно. А какво е това:  

Един побягнал метеор
догаря -
свещ във бялата мъгла,
която никого обратно не завръща...
 

Метеорът не се завръща от мъглата, а не мъглата не завръща метеора. Имате много сериозен проблем с българския. Тук отново се намеси Живка Балтаджиева и каза: Рада, той одушевява мъглата. Затова използва този словоред. В този миг Рада побесня, защото Живка я апострофира за втори път и изригна: Трябвало е да намери начина да го каже както трябва, а не да си служи с неправилни изрази. След тези думи тя решително отмести стихотворението встрани и започна да чете "Стената".      


Стената
 



Засадата, в която сме родени...! -

без неугасващи пътеки.

Когато ветровете не кръстосват меч с челата.

Когато слънцето престане да бучи в кръвта.

И се изправим пред Стената...

и погледите пропълзяващи под нея

със кървавите си бразди.

...Преди от огъня да изгорим - без необятност!

Преди до края да мълчим - без съжаление!

...Като таван от чужди грехове

надвесено е времето над съвестта.

А смазаните нощи ни прегръщат -

невинни и отровени деца,

с очи учудено и неразбиращо големи...

проболи тишината!

И в тях разтваря се неосъзнат страха...


Стигайки финала на стиха, лицето й направи гримаса и тя каза: се разтваря, а не разтваря се. Колко пъти трябва да ви кажа, че имате сериозен проблем с езика! Явно в този ден Живка Балтаджиева играеше ролята на мой ангел-покровител, защото каза: Защо бе, Рада, това е възвратна форма, среща се. След което излезе от стаята. Погледите ни с Рада се срещнаха. Видях колко е гневна. Тя не изчака Живка да се завърне в стаята и ми каза насаме: Аз вас ви помня. Вие вече идвахте при мен. Няма смисъл да идвате повече тук. Докато аз съм в тази редакция няма да имате публикация. С това фактически тя призна, че си е играла с мен като котка с мишка и нейното възклицание: "О, тук има много интересни стихотворения." е било част от своеобразна гавра, на която умишлено ме е подложила. Когато 10 ноември 1989г. възвести демокрацията, на един от митингите на СДС пред храм-паметник Александър Невски видях същата Рада Александрова да вее син байрак от трибуната на организаторите на синия митинг. Щях да повърна. Тя която изкара цели 15 години в сп.Пламък като цербер на Отдел поезия - една синекурна длъжност. Тя - храненицата на комунизма, на бърза ръка се бе пребоядисала от червено в синьо, за да се намърда навярно пак на топло местенце. Кой знае колко много поети е затрила, докато служеше на червената власт, а може би и на синята. Но тя си знае най-добре...и съвестта й, ако има въобще такава. Важното е, че Младен Мисана не успя да затрие.

 

   
 



Гласувай:
4



1. rosiela - Младене,
22.03.2023 21:45
колко добре си спомняш всичко.
Аз бях в друг етап от нейното малоумие, когато тя не четеше изобщо млади поети и в ръцете ми, като върна творбите, попаднаха творби на непознат за мен поет, също непрочетени.
Същото безхаберие тресеше и Владимир Попов.
След оплакване в ЦК на БКП и строго писмо до "Пламък", оттам побесняха - тя, Владимир Попов, Иван Теофилов.
Лют скандал стана. Излезе кабинетния плъх Георги Константинов даже.
След 1989 година Рада Ментата, Теофилов, се пребоядисаха в сини.
Бог я наказа жестоко,но справедливо тази мръсница.
И без това е луда, сега вие като кучка.,
цитирай
2. rosiela - Имаш книгата ми.
22.03.2023 21:46
Всичко е описано подробно. Долни типове.
цитирай
3. missana - Сърдечно ти благодаря, че не само прочете материала ми, Роси, но и припомни
22.03.2023 22:06
rosiela написа:
Младене, колко добре си спомняш всичко.
Аз бях в друг етап от нейното малоумие, когато тя не четеше изобщо млади поети и в ръцете ми, като върна творбите, попаднаха творби на непознат за мен поет, също непрочетени.
Същото безхаберие тресеше и Владимир Попов.
След оплакване в ЦК на БКП и строго писмо до "Пламък", оттам побесняха - тя, Владимир Попов, Иван Теофилов.
Лют скандал стана. Излезе кабинетния плъх Георги Константинов даже.
След 1989 година Рада Ментата, Теофилов, се пребоядисаха в сини.
Бог я наказа жестоко,но справедливо тази мръсница.
И без това е луда, сега вие като кучка.,


за ИванТеофилов и Владимир Попов. Да, ужасни времена бяха. Комунизмът беше чудовище, което издаваше своите бездарници. А относно нещастието на Рада, отново повтарям - голямо е. Моите съболезнования за загубата й. Дано, макар и на толкова късни години я доведе до преосмисляне на ценностите. Дано!
цитирай
4. missana - Да, много долни са, Роси!
22.03.2023 22:07
rosiela написа:
Имаш книгата ми. Всичко е описано подробно. Долни типове.


Но ти си изобличител на това време, което беше майка за шепа хора и мащеха за цял един народ.
цитирай
5. zemja - Размисли:
22.03.2023 23:25
Може би тези редактори на времето не са били толкова интелигентни, за да оценят
новостите като стил и идеи, които са предлагали младите поети.
Добре че времената се менят и сега всеки им възможност за публична изява...

А във възмездието за такива грехове не вярвам.
Ако беше така, светът щеше да е стигнал до съвършенство.

Ако пък наистина Бог наказва невинни заради чужди грехове, значи е несправедлив.
Лека му пръст на детето и светла му памет в Отвъдното!
цитирай
6. missana - Благодаря, Земя!
23.03.2023 00:01
zemja написа:
Размисли:
Може би тези редактори на времето не са били толкова интелигентни, за да оценят новостите като стил и идеи, които са предлагали младите поети.
Добре че времената се менят и сега всеки им възможност за публична изява...

А във възмездието за такива грехове не вярвам.
Ако беше така, светът щеше да е стигнал до съвършенство.

Ако пък наистина Бог наказва невинни заради чужди грехове, значи е несправедлив.
Лека му пръст на детето и светла му памет в Отвъдното!


Абсолютно си права, че не е справедливо да страдат невинни заради чужди грехове.
цитирай
7. krumbelosvet - Поводът за поста е нечовешки
23.03.2023 12:12
Ето как прощават "християните" антикоми.
Знаеш, Мисана, че ценя твои стихове.
Но сега не чувствате ли, че СЕ РАДВАТЕ за чуждата СМЪРТ НА РОЖБА? Пази Боже.
И ти Мисана, с кой акъл носиш за публикуване при соца подобни стихове ДАЛЕЕЕЕЕЧЕ от реализма и ОБЩЕСТВЕНОТО значение? Това са си ТВОИ преживявания, които друг човек ще "декодира" с голям труд.
цитирай
8. missana - Круме, ни най-малко не се радвам на нещастието сполетяло Рада.
23.03.2023 12:56
krumbelosvet написа:
Поводът за поста е нечовешки.
Ето как прощават "християните" антикоми.
Знаеш, Мисана, че ценя твои стихове.
Но сега не чувствате ли, че СЕ РАДВАТЕ за чуждата СМЪРТ НА РОЖБА? Пази Боже.
И ти Мисана, с кой акъл носиш за публикуване при соца подобни стихове ДАЛЕЕЕЕЕЧЕ от реализма и ОБЩЕСТВЕНОТО значение? Това са си ТВОИ преживявания, които друг човек ще "декодира" с голям труд.


Ако си прочел постинга ми ще видиш, че съм й изказал съболезнования и дълбоко съжалявам за нейната загуба. Няма нищо по-трагично от това да загубиш детето си. Просто тази информация ме подсети за нея. Бях я забравил. Реших да споделя публично как тя постъпваше с авторите, които минаваха през отдела на "Пламък".
Може всичко това да ти се струва незначително, но за мен не беше така. Отношението на Рада и на себеподобните й, доведе до това, че аз се отказах напълно от поезията в продължение на цели 25 години. Но Господ бе така добър към мен, за да ми вдъхне вяра и вдъхновение да пропиша отново. Иначе нямаше да мога да напиша стихотворенията, които ти твърдиш, че ти харесват.
цитирай
9. vladtepes - За Рада и подобните
23.03.2023 16:43
След 9-ти септември много ратници и бранници са станали големи комунисти, след 10-ти ноември много големи комунисти са станали големи демократи. Известен е случай с поп, лежал преди 9-ти септември присъда и разпопен за присвояване на църковен имот, който установил връзки с комунисти в затвора и по-късно получил статут на Активен борец срещу фашизма и капитализма и станал председател на Комисията по вероизповеданията.
цитирай
10. krumbelosvet - Четох, Мисана, четох
23.03.2023 18:24
Но съболезнованието е ФОРМАЛНО.
А злорадството е едва сдържано и си личи.
цитирай
11. missana - Благодаря, Владтепес! Поучетелен пример даваш.
25.03.2023 22:19
vladtepes написа:
За Рада и подобните
След 9-ти септември много ратници и бранници са станали големи комунисти, след 10-ти ноември много големи комунисти са станали големи демократи. Известен е случай с поп, лежал преди 9-ти септември присъда и разпопен за присвояване на църковен имот, който установил връзки с комунисти в затвора и по-късно получил статут на Активен борец срещу фашизма и капитализма и станал председател на Комисията по вероизповеданията.


Аз също познавах един пастор - лека му пръст, цялото семейство на когото бе избито на комунистите, а той им служеше за облаги. Това е отвратително падение!
цитирай
12. missana - Круме, няма никакво злорадство. Расказах мои спомени от срещите ми с Рада Александрова,
25.03.2023 22:20
krumbelosvet написа:
Четох, Мисана, четох
Но съболезнованието е ФОРМАЛНО.
А злорадството е едва сдържано и си личи.


а те нямат нищо общо с дъщеря й - лека й пръст!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: missana
Категория: Поезия
Прочетен: 5035169
Постинги: 2884
Коментари: 18663
Гласове: 3347
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031