ПОСЛЕДНО ВРЕМЕ
Последно време! Вятърът довява
дъха на спомените сенокосно.
Надеждите отчаяно пристават
на поривите от несбъднатост износени...
Сега си истински. Завинаги. До края.
Финалните пиеси отзвучаха.
От Лета пиеш и напускаш Мая.
Завръщаш се към бащината стряха.
Момичето съзряно на завоя -
видение на паметта останало,
което не успя да стане твое,
превръща се във символа за жадност.
Какво оставяш в този свят безследен...? -
Една частица жива Невъзможност.
По-ценна от самата Вечност.
Но на цена безсмислено жестока.
Изгубваш се сред призрачни полета.
Реките те отнасят към морето.
Орлите от високото те следват.
И сенките им очертават силуета ти...
В НАЧАЛОТО (И В КРАЯ) БЕ СЛОВОТО
Деветият си котешки живот живея -
напук на този сатанински свят.
"В началото бе словото" - достигнах апогея!
И дисидент съм в Дантевия ад.
Тринайсет клади - там под мен горяха -
за тринайсетте ми котешки души.
И трийсет сребърника юдите деляха,
но ученик на Бог, аз станах еретик.
Под сламената шапка в път разблуден,
самотни рими нижех на гердан.
Не търсех светското признание на луди.
Нормален бях, затуй сега съм сам.
Под бледата луна краката скръствах
и в лотос спирах пак дъха.
Тринайсетте си котешки души покръствах
със самотата свята на духа.
Деветият си котешки живот живея -
напук на този сатанински свят.
"В началото бе словото" - достигнах апогея!
И дисидент съм в Дантевия ад.
СЪН В МЪГЛАТА
Сънувам те прегърнала ме нежно
на морски бряг, далеч от този свят.
Вълни с езици бели близват ни вълшебно.
Шептиш в ухото ми и чувствам се богат.
Защо те срещам в края на живота?
Така фатално, невиновно закъсня.
Почти достигнах изранен Голгота,
но оживявам в твоя детски смях.
Последно време - съдно, смъртоносно.
Прелитат вещици на злите си метли.
За мен си чудото до святост съдбоносно
и възвестено с първите петли.
Не ни е съдено с тела да се познаем. -
Сгъстява капки сивата мъгла.
Два силуета сме. Ръка подай ми -
да помня вечно, че до мене си била.
РАЗДЯЛА
Застанала сред сатанински свят,
усмихваш ми се чисто, доверчиво -
дете, изпитващо неистовия глад
за всичко най-възвишено и живо.
Но чуждата вселена ме зове -
аз пътник съм поспрял на тази гара.
Летят безмилостно край мене светове,
потегля моят влак - врати затваря.
И виждам - махаш от перона пуст,
единствена, която ме изпраща,
в раздялата - последния излишен лукс -
последната горчива тъмна чаша.
Помни, че някога си мислила за мен,
защото няма връщане обратно.
Ще бъда с теб в най-яркия ти ден -
с присъствие потайно, непонятно.
Ще бъда дъх, заключен в слънчев лъч,
докоснал топлото ти крехко рамо.
И сепната в бълбукащата глъч,
в сърцето си ще ме усетиш само.
АДАЖИО
Сега те моля само - остани!
Дори не зная пълното ти име.
За мен си полъхът над глухи низини,
родили собственото ми безимие.
За мен си снопче жива светлина.
Кълбета от лъчи напук на здрача.
Вълшебна флейта в мъртва тишина,
накарала душата ми да плаче.
БЕЗБРЕЖИЯ
Самотна кукувица странно отброява
чертичките на избледнялото ми време.
Един последен славей днес запява.
Живее в него кукумявка на Минерва.
В безбрежия небрежно съм захвърлен -
на провалили се от неизбежност мисли.
Центрофугирани мечтите, с черен въглен,
рисуват графики с несбъднати измислици.
Животът - дим между небето и земята,
кълби се в разреденото пространство.
Премрежен погледът в пейзажите помята.
Изпразнени очите вечно странстват.
18.04.2024 - Все по-бързо влошаващото се...
РУСИЯ НАПРЕДВА, УКРАЙНА Е В КРИЗА
Звук загубих. Например тук:
Животът - дим между небето и земята,
кълби се в разреденото пространство.
Премрежен погледът в пейзажите помята.
Изпразнени очите вечно странстват.
Звук загубих. Например тук:
Животът - дим между небето и земята,
кълби се в разреденото пространство.
Премрежен погледът в пейзажите помята.
Изпразнени очите вечно странстват.
Привърженик съм на второто.
всичко недобро и несъвършено... това време не може да бъде последно.
То е начало на нещо ново, което те води към безкрайността.
Благослвен е, който е доживял до това време, Мисана!
всичко недобро и несъвършено... това време не може да бъде последно.
То е начало на нещо ново, което те води към безкрайността.
Благослвен е, който е доживял до това време, Мисана!