Навярно милостивата съдба

в безбрежната си щедрост ме приветства.

С фонтаните на плачеща върба

люлее се далечното ми детство.

 

Удавиха се нощните певци

в сълзата на притихналото вино.

В цигулките на есенни щурци

ридаеше духът на Паганини.

 

Но има още за щурците шанс

и светлина за цялата вселена.

В миражи от пламтящ протуберанс

сънуват обич всички преродени.

 

Рисувам път и сенки от крила –

в безкраен път – безкрайна върволица.

В талазите на синята мъгла

прелитаха мигриращите птици.

 

Магията на твоите очи

понякога ми липсва до полуда.

Но няма те. Сега ми се мълчи

в очакване да стане чудо.

 

 

p { margin-bottom: 0.25cm; direction: ltr; color: #000000; line-height: 115%; orphans: 2; widows: 2; background: transparent }p.western { font-family: "Times New Roman", serif; font-size: 12pt; so-language: bg-BG }p.cjk { font-family: "Times New Roman", serif; font-size: 12pt }p.ctl { font-family: "Times New Roman", serif; font-size: 12pt; so-language: ar-SA }