Във сутрешното ми кафе
Цялата Вселена се оглежда
Направена като машината
На моето кафе,
Със своите механизми,
Закономерност...
Във нея потопени са
Със хиляди галактики
Проблемите на същества 
Различни,
А и нашите са там...
Върти се
Като стара
Грамофонна плоча
Музика изскърцва
Под вехтите и врати
Ех, момичета, момчета...
Бъдещи и отминали деца,
Мъже, жени...
Всичко като сън минава
Заминава, не помислихте дори,
Как във клопките на времето
Се хвана нашата илюзия, мечти
Слязохме тук на Земята,
Своята мисия, Божия любов
От нея трябва да струи,
Нещо някой е объркал
Понятията
Нас за вечност Бог ни сътвори!!!
Но какво се случи
С майката ни Ева,
С нейната наивност
Две чада роди:
От дявола у Сина Божий
Поколения щяха 
Да създават...
Но Каин "брата"си уби
Цялата Земя застена,
От Божият гняв се
Стахуваше дори,
Но Той Бог 
Никога не се измаря
Да прощава
У Адам си отмъсти,
Със други той отиде
Ева до калта,
Едва не се стопи,
Но Божията Милост
Сет, със новият им син
Продължи своята
Мечта...
Човекът да намери
Отново шанс
Към Вечността...
У така до ден днешен
Техните деца
Във вечен Антагонизъм
Прикриват вечната борба
Под сянката 
На вековните дървета
В Райските простори
Плакатчета разни и добавят
Икономика, политика...
Каква ли не среда
Чертае планове
За същата многовековна 
Кавга
А Бог наблюдава, чака
Кой щафетата ще поеме
На Светът
За да начертае
Във всичките Си
Прераждания у Възрождения
Бъдещето сигурно
На планетата Земя
И ясно е
Сами Той няма да ни изостави
Моментите на времето
Се диплят като гънки
Над нашето вече
Пет мерно измерение...
Даже над Ангелите
Власт имаме
Те в Четвъртият ден са сътворени
Със всички планети и
Зодии и какви ли не неща
Със Човека надари 
Цялото Божие Сътворение
И осмисли го,
Чрез Обичта си
Той Човекът 
Както никой не може да твори
Той Човекът от Любов направен
Единствен може
Цялото Сътворение да обикне,
На всички може дори плачейки
Да прости
Божият дъх носи
Само той може
Тук за Земята 
Да жали, да търпи
За всяко Божие творение
Да мисли, да обича
Да повтарям: да прости...
Ето по това ще го познаете
Каин или Авел
Кой, кой е
Веднага ще си проличи
И... Също така 
Кой до тебе се намира,
Кой как говори, мисли...
Има ли полъх от Вечността?
Или всичко е някаква страшна
Измама...
Филм някакъв, вече прожектиран
И ...мълчалив салонът
Изпраща последните си
Кинозрители...
Животът, прожектиран
Свършва
И то със естествена,
Шекспирова логичност...
Само Вечността дреме
На Божието рамо
Тя, Мъдростта
И на Авел, на Сет
Красиво, усмихва се
Ами това е Човекът
Вечна автентичност
Само Той може да остави
С Любовта
Истинската Божия Следа

"След сън и молитва"
Нанка Матева