Постинг
29.11.2020 22:01 -
След изтичане на карантината (боледуване от Ковид19) , какво следва?
Автор: havefun
Категория: Лични дневници
Прочетен: 680 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 19.03.2021 11:48
Прочетен: 680 Коментари: 0 Гласове:
6
Последна промяна: 19.03.2021 11:48
Здравейте! Това е втора част на постовете ми във връзка с моето боледуване на Ковид 19. Първият пост може да видите в блога ми.
След 14тия ден (21.11.2020) и официалното приключване на карантината (РЗИ не се обадиха нито веднъж, нито ни навестиха), вече можех да излизам навън.
Симптомите поотшумяха. Остана само отпадналост, умора, лека болка в мускулите на краката, която отшумя, когато започвах да се раздвижвам.
Започнах да излизам абсолютно всеки ден. Разходки в квартала по малки улички, които са по-безлюдни. Първоначално започнах с кратки, много кратки разходки за по 10-15 мин. Седях на слънце. Уморявах се много. След излизане за половин час навън, после почивах 2 часа. С всеки изминал ден ставам все по-добре (днес е 22 ден). Все по-дълги разходки, вкъщи лежах все по-малко. Например готвя, шетам. Но след всяка активност 1-2 часа, след това се нуждаех от почивка 2-3 часа (лежане, спане) .Усещах наистина голяма умора.
С течение на времето ходя все повече. Започнах да се разхождам в парка. Правя по 4-5 км и т.н.Ако почувствам умора, веднага спирам, почивам на някоя пейка. Не позволявам да се задъхвам. Увеличавах активността постепенно, премерено и много внимателно без никакво пресилване. Избягвам да влизам в големи магазини, да вися по опашки, изобщо струпване на много хора.
На 20тия ден (27.11.2020) ми беше първото излизане в планината. Направих кратък маршрут от 6 км в двете посоки с лека денивелация. Нямах задъхване, но ходех много бавно и с почивки. След разходката усещах умора, но не каквато преди. Усещам, че формата ми не е като преди да се разболея, но лека полека ще си я възвърна.
Това, което промених в моето хранене: ям всеки ден плодове (банани, круши, грозде, киви, ябълки, помело), всяка сутрин пия по 1/2 или 1 изцеден сок от лимон, ям мед с орехи, пия много чайове (от планински билки: например от шипка; лавандула и машерка; дюля; жълт кантарион, жълт равнец, еньовче и др), пия много вода, приемам цинк и л-лизин (добавки), пия лангюр (родопско витаминозно питие). Храня си се нормално, може би ям малко повече от по принцип. Усещам, че тялото ми има нужда от стабилна храна и не се лишавам от нищо.
Като цяло се чувствам добре. Спя повече от обичайното- по 10-12 часа.
Казаха, ми че за пълното възстановяване трябва месец от оздравяването. Значи до Коледа...
В заключение ще кажа: това нещо ми изпи всички сили, изстиска ме като лимон. След боледуването човек започва живот наново. Започва да си възстановява физическите сили (някои хора и психически), имунитета, начина на живот. Първоначално нямах абсолютно никаква енергия, никакъв живец....
След 14тия ден (21.11.2020) и официалното приключване на карантината (РЗИ не се обадиха нито веднъж, нито ни навестиха), вече можех да излизам навън.
Симптомите поотшумяха. Остана само отпадналост, умора, лека болка в мускулите на краката, която отшумя, когато започвах да се раздвижвам.
Започнах да излизам абсолютно всеки ден. Разходки в квартала по малки улички, които са по-безлюдни. Първоначално започнах с кратки, много кратки разходки за по 10-15 мин. Седях на слънце. Уморявах се много. След излизане за половин час навън, после почивах 2 часа. С всеки изминал ден ставам все по-добре (днес е 22 ден). Все по-дълги разходки, вкъщи лежах все по-малко. Например готвя, шетам. Но след всяка активност 1-2 часа, след това се нуждаех от почивка 2-3 часа (лежане, спане) .Усещах наистина голяма умора.
С течение на времето ходя все повече. Започнах да се разхождам в парка. Правя по 4-5 км и т.н.Ако почувствам умора, веднага спирам, почивам на някоя пейка. Не позволявам да се задъхвам. Увеличавах активността постепенно, премерено и много внимателно без никакво пресилване. Избягвам да влизам в големи магазини, да вися по опашки, изобщо струпване на много хора.
На 20тия ден (27.11.2020) ми беше първото излизане в планината. Направих кратък маршрут от 6 км в двете посоки с лека денивелация. Нямах задъхване, но ходех много бавно и с почивки. След разходката усещах умора, но не каквато преди. Усещам, че формата ми не е като преди да се разболея, но лека полека ще си я възвърна.
Това, което промених в моето хранене: ям всеки ден плодове (банани, круши, грозде, киви, ябълки, помело), всяка сутрин пия по 1/2 или 1 изцеден сок от лимон, ям мед с орехи, пия много чайове (от планински билки: например от шипка; лавандула и машерка; дюля; жълт кантарион, жълт равнец, еньовче и др), пия много вода, приемам цинк и л-лизин (добавки), пия лангюр (родопско витаминозно питие). Храня си се нормално, може би ям малко повече от по принцип. Усещам, че тялото ми има нужда от стабилна храна и не се лишавам от нищо.
Като цяло се чувствам добре. Спя повече от обичайното- по 10-12 часа.
Казаха, ми че за пълното възстановяване трябва месец от оздравяването. Значи до Коледа...
В заключение ще кажа: това нещо ми изпи всички сили, изстиска ме като лимон. След боледуването човек започва живот наново. Започва да си възстановява физическите сили (някои хора и психически), имунитета, начина на живот. Първоначално нямах абсолютно никаква енергия, никакъв живец....
Три изключителни монетни находки на наша...
митрополит Николай Пловдивски се отказа ...
Аз никога не се моля
митрополит Николай Пловдивски се отказа ...
Аз никога не се моля
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари