Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.06.2014 18:14 - КАТУЛ - стихове
Автор: ggenov Категория: Лични дневници   
Прочетен: 3683 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 02.01.2018 14:29


                                            ГАЙ ВАЛЕРИЙ КАТУЛ

                                             /87, Верона – 54, Рим/

 

Школата на поетите – неотерици: Сред всчки поэетични кръгове в античността неотериците напомнят може би в най-голяма степен литературно движение в съвременния му смисъл – група приятели, обединени от сходни разбирания относно поезията, излизащи с обща естетическа платформа и текстове, които могат да бъдат наречени програми. От присъствието им на литературната, но и на обществената сцена в Рим не липсва нито познатото ни от модерните движения противопоставяне срещу вече наложени литературни канони, нито съзнателно поддържаната както в текстовете, така и в поведението провокативност.

   И наименованието им е получено по начин, напомнящ по-късни времена: произхожда от ироничното споменаване от страна на Цицерон за съществуването на „по-новите поети” /”неотерик” е латинизиран вариант на гръцката дума „по-нов”/, които се противопоставят на традицията, създадена от Ений, бащата на римския епос.

     Това е доброволно обединил се творчески кръг от високо ерудирани млади римски поети с корифей Публий Валерий Катон, в който се открояват Гай Валерий Катул, Лициний Калв, Гай Хелвий Цина, Фурий Бибакул, Квинт Корнифиций, Квинт Хортензий Хортал, Гай Азиний Полион. Те се противопоставят на владеещото римската литература преклонение пред миналото и изконните римски ценности и, по образеца на елинистическите поети от Александрийската школа, се обръщат към вътрешните си преживявания и се стараят да създават остроумни и изящни стихове, демонстриращи начетеността и таланта им.

    „Новите поети” излизат с литературна програма, която повтаря до голяма степен принципите на Калимах.  В техните творчески експерименти се налага отказът от големите епически поеми и предпочитанието към малките лирически форми - малките епически поеми (епилиони от 100 до 600 стиха), елегиите и епиграмите. Отхвърляйки историческата героика, присъща на Ений, неотериците усвояват всички черти на лирическата школа на Калимах. Поезията им е обърната към тесен кръг високо ерудирани читатели. В творбите си те проявяват вкус към частния живот и личните чувства,  въздигат в култ формата. Привличат ги силните изживявания, редките и особени неща, екзотичните географски наименования, малко познатите митологични сюжети. Демонстрират по всякакъв повод своята начетеност и връзката си с елинистическите или по-древни образци. Често избират непривични, в немалка степен скандални теми, изследващи любовната страст на границата й с патологията и саморазрушението.

  Наред с „учените” произведения от александрийски тип се разработват и малките лирически форми, които неотериците наричат nugae /шеги/ с теми от личния живот и ежедневието, посвещения на приятели или нападки към противници с огромно разнообразие от стъпки и размери, усвоени от старогръцките образци и виртуозно приложени за първи път в римската поезия. Особено значение се отдава на грижливата обработка на формата, лекото и естествено звучене на езика. Същевременно изискаността, финесът, образоваността и остроумието са за „новите поети” не само изисквания към текста, но и към поведението и начина на живот изобщо.

   Независимо от демонстративната им неангажираност спрямо каквато и да било държавна идеология неотериците в никакъв случай не могат да бъдат наречени аполитични. Рим от тяхното време е твърде неспокойно място. Над разрастващата се и постоянно печелеща битки с външните си врагове държава все повече надвисва сянката на гражданската война. Обществото още не може да се възстанови от шока от заговора на Катилина.

    Тримата силни на деня – Крас, Помпей и Цезар /Първият триумвират/ - концентрират все повече власт в ръцете си, все по-малко зачитат законите и институциите на Републиката. Катул пише срещу Цезар и поддръжниците на Триумвирата разобличаващи стихотворения, чиято острота, безкомпромисен език и липсата на каквато и да било боязън към имащите власт остават като примери за политическа поезия. Подобни, не по-малко нападателни стихове срещу Цезар и  Помпей е известно, че са писали и Лициний Калв, и Фурий Бибакул.

   

Врабчето на Лесбия

 

О, врабче, радостта на мойта мила!

В скута си те държи и с теб играе,

и на пръста си крайчеца ти дава

да го клъвнеш с човка закачливо,

щом поиска тя, моята любимка,

сладко да се посмее и разсее,

утешение при тъга да търси,

пламът на любовта й да потихне.

С тебе искам и аз да поиграя,

да забравя сърдечната си мъка!

 

Смъртта на врабчето

 

Заридайте, венери и амури,

и сърца отзивчиви по земята.

 

Мъртво е на любимата врабчето –

радостта на любимата погасна.

Тя за него очите би си дала.

Сладко бе като мед, познаваше я,

както щерка познава родната майка.

И от скута й то не се делеше,

все подскачаше палаво пред нея

и цвъртеше на своята стопанка. –

 

Вече то по пътечка мрачна крачи,

там, отдето не се завръща никой.

Но бъди прокълнат ти, кобно черен

Оркус, който поглъщаш всичко мило.

Ти ми грабна врабченцето красиво!

О, злосторство! Нещастното врабченце!

Две любими очи са днес за тебе

зачервени от сълзи и подути.

 

Безброй целувки

 

Нека, Лесбия, любим и живеем

и одумките на престроги старци

да не струват за нас дори един ас.

Ще изгряват слънца, ще залязват –

щом помръкне денят ни краткотраен,

ще заспим непробудна нощ навеки.

Сто целувки ми дай, хиляда още,

дай ми нови хиляда, сто отново,

пак хиляда и още сто целувки.

Щом до хиляди след хиляда стигнем,

броя им ще объркаме нарочно,

та човек завистлив да не завиди,

че безбройни са нашите целувки.

 

Колко твои целувки

 

Колко твои целувки ще ми стигнат,

питаш, Лесбия, и ще ме наситят? –

Колко са песъчинките либийски

от богатата с кимион Кирена

от оракула на Амон под зноя

до свещената гробница на Батус?

Още колко звезди през нощ безмълвна

към любовните хорски тайни гледат? –

Толкоз твои целувки ще наситят

жаждата на Катул, безумно влюбен,

да не ги преброи око нахално,

нечий зъл език да ги урочаса.

 

Прощавай...

 

Злочест Катуле, не живей с мечти празни!

Което си загубил, то си е мъртво.

А някога за теб лъчисти дни гряха,

ти припваше след нея, само да кимне –

такава обич пламенна къде има?

Живота си пилеехме в игри, в нега,

а мойте радости не бяха ли нейни?

Да, някога за нас лъчисти дни гряха.

Но тя сега страни. И ти бъди хладен!

Щом бяга, не гони я, не рони сълзи!

Бъди мъжествен, мъката носи твърдо!

Прощавай, Лесбия, Катул е твърд вече.

Не го ли искаш ти? И той не те иска.

Ще те боли, не ще ти иска друг ласки.

Безумнице – уви! – каква съдба чакаш?

Кой теб ще търси, за кого ще си дивна?

Кого ще любиш, кой ще те зове “скъпа”?

Чии устни ще хапеш страстно до болка?

А ти търпи, Катуле, понеси гордо!

 

Преводи на Борислав Георгиев:

 

Прощавай...

 

 Катуле мой, ти, беден и нещастен,

сложи на глупостта си край най-после.

Загубил ли си, примири се ти.

За теб блестеше слънцето в небето

и младото момиче те зовеше,

обичахте се двамата взаимно -

тъй много никой не е бил обичан…

То време бе на весели игри.

Тя искаше това, що искаше и ти -

наистина тогава ведър бе денят,

днес тя не иска нищо, нищо вече.

Ти, бедний, престани и ти да искаш.

Не я преследвай…Не бъди нещастен…

Душата затвори, понасяй твърдо.

Момиче, сбогом…Друг е днес Катул.

Той няма да те търси, да те моли -

и ти ще плачеш изоставена.

Окаяна, горко ти… Що те чака?

Кой ще те доближи? - Ти, “мила”,

кого ще любиш и чия ще бъдеш?

И ще целуваш ли? Кому ще шепнеш…

Ах, ти, Катуле, твърд бъди докрай!

 

                           § § §

 

Целий, моята Лесбия

 

Целий, моята Лезбия,

тази обожавана Лезбия,

що обичах от себе си повече

и отколкото всички близки,

тя сега е по кръстопътищата,

скита из слепи улици

и ограбва потомците Ремови…

 



Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: ggenov
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1075213
Постинги: 662
Коментари: 49
Гласове: 367
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031