LOVE STORY :: „От Маяковски“

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

17.06.2023 02:04 - „От Маяковски“

Автор: jelliana Категория: Изкуство

Прочетен: 542 Коментари: 0 Гласове:

Една от най-романтичните истории от живота на Маяковски, случваща се в Париж, когато той се влюбва в Татяна Яковлева. Между тях не може да има нищо общо. Руска емигрантка, изтънчена и изискана, възпитавана на Пушкин и Тютчев, не възприемаща нито една дума от твърдите и накъсани стихове на модерния съветски поет. Неговия начин на живот и необузданата му страст я плашат. Не я трогват нито кучешката му преданост, нито славата му. Сърцето й остана безразлично. И Маяковски си заминава сам за Москва. Резултат от тази мигновено пламнала и провалена любов е вълшебното стихотворение „Писмо до Татяна Яковлева“ с думите: "Аз все някога ще те отведа - сама или заедно с Париж!" А за нея останават цветята. Или по-скоро - Цветя. Хонорарите от всичките си парижки спектакли Владимир Маяковски депозира в банковата сметка на известна парижка компания за цветя с единственото условие, че няколко пъти седмично на Татяна Яковлева да и бъде занасян букет от най-красиви и необичайни цветя - хортензии,теменужки от парма, черни лалета, орхидеи от чаени рози, астри или хризантеми. Парижката фирма със солидно име следва инструкциите на екстравагантния клиент - независимо от времето и сезона, година след година служителите на фирмата доставят в дома на Татяна Яковлева букети с фантастична красота и единствената фраза: „От Маяковски“. Той умира през 1930 година - новината я зашеметява като удар от неочаквана сила. Вече свикнала с това, че той редовно нахлува в живота й, тя знае, че той е някъде и й изпраща цветя. Но фактът че съществува човек, който я обича толкова много, повлиява на всичко, което й се случва: така Луната, в една или друга степен, влияе на всичко живо на Земята само защото постоянно се върти около нея. Вече не разбираше как ще живее - без тази луда любов, изразявана с цветя. Но компанията не знае за смъртта на влюбения поет. И на следващия ден на прага й се появява момче с доставка - същия букет и същите думи: „От Маяковски“. Казват, че голямата любов е по-силна от смъртта, но не всеки успява да я срещне в реалния живот. Владимир Маяковски успва. Цветята пристигат и 1930-та година, когато той умира, и в 1940-та година, когато вече бил забравен. По време на Втората световна война в окупирания от германците Париж тя оцелява само защото продава тези луксозни букети на булеварда. Ако всяко цвете е било думата "любов", то в продължение на няколко години думите на неговата любов са я спасявали от глад. После съюзническите войски освобождават Париж, после заедно с всички тя плаче от щастие, когато руснаците влизат в Берлин - и всички носят букети. Служителите на фирмата се сменят, нови идват да заменят старите и тези нови вече знаят, че стават част от голяма легенда. И вече като парола, която им дава пропуск към вечността те с усмивка казват : „От Маяковски“. Цветята от Маяковски вече са станали парижка история. Истина или красива измислица, но веднъж, в края на седемдесетте години, съветският инженер Аркадий Ривлин, който не веднаж е слушал майка си да разказва историята за вечната любов, пристига в Париж. Татяна Яковлева все още била жива и охотно приела в дома си своя сънародник. Говорили дълго за всичко на света на чай и сладкиши. В тази уютна къща цветята били навсякъде и той въпреки неудобството попитал : Вярно ли е, че цветята от Маяковски са я спасили по време на войната? Не е ли красива приказка това? Възможно ли е толкова години подред ... - Пий чай - бил отговора на Татяна - пий чай. Не бързаш, нали ? След малко се чул звънеца на вратата ... Той никога през живота си не бил виждал толкова луксозен букет, зад който почти не се виждал служителя, букет от златни японски хризантеми, подобни на слънце. И иззад този блясък на слънцето, гласът на пратеника : „От Маяковски“.