Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.11.2007 04:14 - Джон Дън
Автор: nav Категория: Изкуство   
Прочетен: 4939 Коментари: 6 Гласове:
0

Последна промяна: 04.01.2008 10:06


Sever крaвопатично надуши, че съм потънал до уши в ежедневности и ми пусна червейче на кукичка, за да ме улови и измъкне от битовизмите. Червейчето се казва Джон Дън и и на него кълва моментално. Амалгамата от лекота, хумор и романтична метафизика ме разчеква до уши. 
На моменти е очарователно циничен, което е чудесно качество за католик от 16ти век. Ето нещо от него.


Изгрев слънце


Нахално слънце, стар глупак,
защо обичаш
при влюбените сутрин да надничаш?
И те ли се въртят под твоя знак?
Досаднико, върви се карай
на закъснелите чираци,
на царя свитата на лов изкарай,
сбери в полето мравките селяци,
че любовта не знае ни сезони,
ни дни, ни часове и теб не гони.

Защо реши, че криеш сила
във тез лъчи?
Аз ги гася, затваряйки очи,
но как да снема взор от свойта мила?
Ако съзря и не намрази я
от завист, тичай и кажи,
видя ли ти богатството на Азия
дали е там, или до мен лежи 
. . .



На любимата, която ще си ляга


Ела, любов, че грохнах от съблазън,
не смажа ли мускета, ще съм смазан.
Когато враг врага си дебне, той
се уморява да стърчи без бой.
Свали тоз пояс – бляскав млечен път
обгърнал тяло с дваж по-бяла плът.
Снеми корсажа, дето на глупците
с рубини би им отклонил очите.
И връзките си развържи, защото
часът със звън напомня за леглото.
Махни корсета, странно здрав и цял –
виж, аз в такава близост бих умрял.
Таз смъкваща се рокля ми открива,
че като лъч след облак си красива.
Дай диадемата ти сам да снема –
корона от коси, пък с диадема.
Обувките хвърли, ела насам
и влез в леглото, в нощния ни храм.
Тъй в бели роби ангелите само
ни носят вест, но бялото ти рамо
по-скоро Мохамедов рай вести –
знам, призракът е също бял, но ти
се различаваш в свойта белота –
той космите изправя, ти плътта.
Дай на ръцете ми сертификат
да бродят над, под, във, отпред, отзад.
О, мой нов свят, о, девствена обител,
о, кралство на един-единствен жител,
о, скъпа, златна мина, таен град,
пред теб щастлив съм, в теб ще съм богат,
свободен ще съм вътре и призван
да подпечатам всичко свое с длан.
Ти, голота, си бременна с успехи:
че само дух без плът и плът без дрехи
трептят в екстаз. Жените диаманта
го ползват като топка на Атланта
и глупавият поглед със замах,
се хваща в него без да хване тях.
В жената неграмотните лаици
ще видят само пищните корици,
но тази тайна книга пред избраници
сама на забранените си страници
ще се разтвори. Вече съм избран,
така че покажи ми се без свян
като на акушерка. Тук бельото
не е престиж, а пречка за окото.
Виж, няма страшно, гол съм отведнъж,
пък ти дори ще си покрита с мъж.



Добрият ден


Кълна се, нищо днес не ми подсказва
един без друг как нявга сме живели.
Играли ли сме в тучна селска пазва?
Или до седемте заспали спели?
Когато бивах с други, любовта
бе сън, а красотата им – мечта
по още невидяната ти красота.

Душите ни приветствам с добър ден!
Те будни са – без страх една от друга.
Светът, от сетивата отделен,
поставя ги на любовта в услуга.
Търси, моряко, странни брегове,
стар свят, разкривай нови светове –
ний двама свят в едно сме, неделим на две.

Ти своя лик в очите ми намери,
а моите във твоя лик се стапят:
къде да търсим други полусфери
с по-топъл север, с незалязващ запад?
Смърт дебне всяка нестабилна смес,
но щом два дяла обич са в синтез,
по равно вечни ще са като нас, от днес.



Екстазът


. . Така, зареяни в екстаз,
проникваме в любов незрима
и виждаме, не полът в нас
ни води, нещо друго има.

Нали душите се изграждат
от смес, за всеки строго лична –
в любов събрани, те пораждат
сплав нова, обща и различна.

Едничък теменужен стрък,
прихванал корени в земята,
надраства всеки свой недъг
в цвета, във ръста, в аромата.

Когато в любовта си двама
съединят душа с душата,
добиват нова амалгама,
от двете стари по-богата.

Тъй общата душа расте
нетленна – тя е съчетана
от двете ни души, а те
не се поддават на промяна . . .



Проклятието


Ако допуска някой, мисли, смята,
че е отгатнал аз в коя съм влюбен,
с таз клетва да умре погубен:
дано девица простовата
му бръкне в джоба, после за отплата
преспи наред със всеки негов враг;
за мъст да стане той, а после пак
пред нея да пълзи с превит гръбнак.

Цял да се сгърчи, мира да не види
от мисъл кой го е довел дотам.
И не от съвест, а от срам,
заради хорските обиди,
любима да смени с хемороиди.
Без сам да е минавал под венчило,
с имот да се прости зарад немило
синче наследник, сестрино котило.

За заговор да бди и всеки път
от страх, че е замесен, да се кае –
сам гроба си да изкопае.
Децата му – все чужда плът –
паричния му дълг да наследят.
И толкоз паразити да натрупа,
че сам да чезне в общата им група.
Да се обреже за безплатна супа.

Жлъчта на мащехите, туй, което
деспот и роб взаимно си кроят,
хазартният ламтеж, ядът
на паяка, змията, псето –
да глозгат вкупом бих желал сърцето
на моя враг. Но ако за късмет
не мъж, жена научи тоз секрет,
мен Бог ще е проклел от по-напред.



За кого бие камбаната


Човекът не е Остров,
вътре в себе си затворен;
Човекът има връзка с Континента,
той е част от всичко друго;
Отмъкне ли Морето буца Пръст,
по-малка става територията на Европа,
както ако откъсне Полуостров цял
или събори Замъка на твой приятел
или твоя собствен Замък;
всяка човешка смърт ме намалява,
аз съм част от цялото Човечество;
и затова недей да питаш
за кого бие камбаната,
камбаната бие за теб.


И още:

Защо да се взирам в глава мъртвешка върху пръстен,
щом нося същата на раменете си.

Как да не се възхити човек на такава самоирония ))




Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. buboleche - Още едно червейче...
07.11.2007 08:32
на Франсоа Вийон дали кълвеш? Защото аз да..:/
Поздрави ,Нав, на хамериката, нищо че не я уважавам..:))))
цитирай
2. nav - Накълвал съм го до сливиците ))
07.11.2007 09:20
Навремето писах за него в стария блог. Скоро ще го постна и тук.
цитирай
3. анонимен - От Бат Нечо: Йо, Джон Дън е голяма ...
16.11.2007 12:34
От Бат Нечо:
Йо, Джон Дън е голяма работа!!!
Братле, поздрави от Софията или по-скоро от Ихтиман, че сега съм на гости тук.
цитирай
4. self - я
25.11.2008 14:57
точно месец без 4 дена по-късно бат си направи блог. хъхъхъ
цитирай
5. stundjy - Странно съвпадение
10.06.2013 20:59
Тъжно, но факт, този семестър бях отебал литературата в унито. 15 минути преди изпита на random избрах 1 от авторите, които бяхме учили, за да принтирам текстове. Беше Джон Дън. Така ми хареса, че прекарах повече от половината изпит в четене и препрочитане на негови творби и съответно не написах много, но пък каквото писах бе оценено добре, а това ми се случва само ако наистина се припозная с думите на поета...
цитирай
6. nav - хаха
11.06.2013 13:54
Напипал те е точният поет. Този няма пускане. Може да отебеш литературата в унито, ама не и литературата по принцип. А ако си късметлия, ще съумееш да ги слееш.

Пробвай глътка от Франсоа Вийон, Жак Превер и Хулио Кортасар. Те са от подобна порода.

Поздрави :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: nav
Категория: Изкуство
Прочетен: 2358632
Постинги: 319
Коментари: 2999
Гласове: 8046
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031