Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.03.2021 14:56 - Възходът и падението на кралство Голдия
Автор: miri479 Категория: Хоби   
Прочетен: 1169 Коментари: 4 Гласове:
9

Последна промяна: 16.06.2021 12:56

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 Първа част: Прокобийската кама, златният медальон, пурпурното наметало
Глава 1: Адморел

Луната огряваше старата река, като призрачно лице, отразяващо се във водите й. Девойката се наслаждаваше на живителната свежест и диханието на заобикалящите я билки, докато се къпеше, необезпокоявана от никого и си говореше със звездите. Наколо се чуваше само любовната песен на птиците и жабите, оживяващи полупрозрачната пелена на нощта... Когато внезапно една черна сянка затъмни всичко над нея…

Престолонаследникът отново не можеше да спи, мяташе се в завивките, като ранено животно и постоянно му се присънваха приказни самодиви. Накрая не издържа, стана, облече се и излезе тихо от стаята си. Не му се яздеше сам през гората, брат му беше твърде кротък и послушен човек, но братовчед му, да, братовчед му, чиито баща бе загинал в битка още когато последният е бил невръстно хлапе и израсна в кралското семейство като негов член, да той си бе леко вироглав по природа, затова се обичаха…

Нахълта в стаята му, Норман не спеше, четеше книга над догаряща свещ.

- Хайде да се разходим! – прошепна му принцът.

- Луд ли си, ако баща ти разбере…

- Спокойно, всички стражи хъркат вече трети сън – намигна му Лесли…

След кратко колебание, младежът не устоя на тръпката за среднощни приключения и отгърна одеялото, под което си беше легнал с дрехите… Измъкнаха се тайно през задната порта и оседлаха конете си…

Яздиха известно време мълчаливо, наслаждавайки се на приятни пролетен ветрец и чувството за свобода, препускайки около красивите, нацъфтели дървета, така далеч от сковаващия дворцов етикет. Но когато стигнаха до реката, край която възнамеряваха да се поразходят пеша, дочуха тревожни женски писъци и видяха зловещи огнени отблясъци, отразяващи в небето.

- Какво е това? – извика Лесли, готов да се хвърли направо към страховитата сцена, но братовчед му го спря:

- Чакай, нека първо огледаме!

Двамата се промушиха между гъстите храсти и видяха зловеща картина: Гигантско чудовище с люспеста опашка и огромна уста, преследваше невинна девойка, издавайки пронизителен рев и бълвайки огнени кълба дим. Момичето тичаше, колкото бързо може да се бяга във вода, ала нямаше никакъв шанс.

- Деварконд – прошепна невярващо принцът, - само бях чувал за тях, но никога не бях ги виждал на живо.

- Казват, че магьосникът Адморел ни ги праща, за да носят суша и болести по животните…

- Не можем да я оставим така – посочи прималялата от  ужас красавица.

- Не можем, разбира се, чувал се, че деварконтите трябва да се изненадват в гръб, аз ще се промуша, ти стой тук!

Но бурният момък не можеше да стои безучастно, само изчака Норман ловко да се запрокрадва и пришпори коня си право към муцуната на звяра:

- Ти си го изненадвай в гръб, аз ще се срещна с него в анфас – рече самонадеяно и се изправи гордо срещу непознатия враг, избутвайки девойката назад, та тя поне успя да стигне до брега и да се облече, но защитникът й беше посрещнат с огнено кълбо и трябваше да се пази, всичките му опити за нападение завършваха с неуспех и той отстъпваше все повече от позицията си, а конят му се уплаши и не искаше да го слуша. В това време братовчед му бе успял да се достигне мускулестата опашка и смело замахна с меча си, мислейки с един удар ще я посече, обаче не стана така,само привлече вниманието върху себе си, гигантът изрева свирепо, извърна се и изстреля най-страшното си оръжие… Младежът трябваше да отскочи назад, за да не бъде изпепелен…

- Насам, гнусна гадино – извика престолонаследникът и докато деваркондът се занимаваше с другия, успя да му нанесе решителен удар в гърдите, което всъщност беше само драскотина за мощното тяло. Нечовешки вой разртърси околностите на замъка...Залисвайки се между двамата, чудовището изгуби малко позиция и след няколко удара, лорд Норман съумя да откъсне опашката. Животното изкрещя диво и се впусна да преследва младия момък. Сега той трябваше да отстъпва от още по-яростни огнени залпове.

- Отклонявай вниманието му, аз ще се опитам да го изненадам странично! – извика принцът, осъзнал безумието на своя план.

Докато се бореше с Норман, смелият принц успя да се помъкне до задния крайник и с няколко решителни удара го отряза. Чудовището се строполи с ужасно свистене, но в агонията си успя да одраска силно братовчед му по рамото, с острите си, закривени нокти. Кръв рукна от тялото на момъка, но въпреки болката, той се изправи и нанесе съкрушителния удар по слабото ми място – шията, после уморено падна във водата.

- Добре ли си - затича изплашено братовчед му, като му помогна да се изправи.

- Нищо ми няма, но като се върнем в двореца, собственоръчно ще те убия – закани му се с пръст, - казах ли ти, да си седиш на мястото… - Все пак, нямаше да се справя без теб, братле – потупа го приятелски по рамото.

- Как да ви се отблагодаря, храбри младежи? – чуха нежен глас в тъмнината.

Обърнаха се учудени, мислеха, че девойката си е тръгнала, но тя през цялото време тревожно  бе наблюдавала битката.

- Няма за какво – отвърна пресипнало лордът.

- Има, вие спасихте живота ми -  и тя погледна ласкаво принца. – Да се разходим до пещерата Арганд – предложи подкупващо.

- Мисля, че не е много разумно – намеси се Норман – може да има още от тези гадини  (всъщност му се струваше неразумно кралски наследник да завързва отношения с бедна селска девойка), но като видя тържествуващото лице на братовчед си, сви примирено рамене.

- Ще се оправиш ли? – попита съчувствено другият.

- Да, да, не се безпокой!

Двете гълъбчета заминаха, окрилени от радостта на първата любовна тръпка, а лордът нескопосно превърза раната си, чудейки се, как ще я скрие от чичо си утре, когато трябваше да празнуват рождения му ден…

На идната вечер Адморел обикаляше изнервен покоите си. Нелицеприятните му черти, украсени с дълъг и крив нос и хищнически очи се бяха изопнали още по-грозно.

- Подай ми кристалната чаша!  - обърна се към дойката си. – Искам да видя къде е Адел, не може да не се е върнала досега, нещо се е случило с нея.

Тя беше любимката му сред неговите питомци – деваркондите.

Прастарата, сбръчкана вещица му подаде магическия предмет. Той се вгледа в него, съсредоточи се, разтърка го и изведнъж, с крясък падна на земята, покривайки лицето си с дългите коси, по-черни от най-тъмната нощ.

- Какво има, синко? – попита Аладия.

- Мъртва е, мъртва е, майко – и той зарида като дете, обвивайки с длани лицето си. – Тялото и е в река Галвискон, недалеч от пещерата Арганд. Попитай кълбото! – заповяда й мрачно. – Искам да знам кой е стил това.

 Тя послушно се вгледа в някаква черна топка, от която излизаше дим и след малко произнесе злокобно:

- Лорд Норман, от Голдия.

- Покажи ми го – обърна се гневно към чашата си, искам да видя този нещастник! – изправи се внезапно, в очите му имаше пламък за мъст.

И той видя  момъка, в целия му блясък, на рождения му ден, празнувайки с цялото кралско семейство и видни благородници… Макар и малко блед от раната, умело превързана и прикрита чрез дрехите от братовчедка му Елза, по-голямата сестра на Лесли, той изглеждаше щастлив и красив като слънце. В сините му очи грееше младежка дързост и възторг, аристократичните му черти, сякаш бяха изваяни от най-съвършения скулптор, а русите къдрици достолепно се спускаха около това изящно  лице… Грозникът го гледаше със завист…

Братовчед му му подари уникално инкрустирана кама, поръчана чак от Прокобия, на която лордът се зарадва малко по детски. Чичо му с гордост и бащинска обич постави на шията му златния медальон с герба на кралството, а най-добрият му приятел – граф Олав го окичи с пурпурно наметало от далечни земи, с което винаги щеше да се откроява от другите…

-Достатъчно! – кресна магьосникът, не можейки да понесе подобно щастие. – Всички тези подаръци ще ти приседнат на гърлото, като коравия залък на улично псе!

Рожденикът изведнъж се почувства изтощен, зави му се свят, помоли да се оттегли, извинявайки се с временно неразположение. Кралят му позволи, макар да бяха в разгара на тържеството. Норман с мъка прекоси огромната зала и когато стигна до пустия коридор, се опря на стената, плувнал  в пот и продължи по стълбите, леко залитайки, без да е пил нищо – сигурно беше от раната…

- И това е само началото – предупреди го злостно Адморел – Аз ще превзема цялото ти кралство, както обещах на баща си, ще стана император на целия познат свят. Еновия вече е в краката ми, оставате вие и жилавите дардонци, но аз ще ви покоря, всичките! Запомни го, сукалче!

- Така е – погали го нежно дойката му, - така ще бъде, синко!

- А ти върви – рече и властно, - върви да шпионираш тайните им и да се ровиш в сърцата им, докато кралят не бъде предаден от най-близките си, това ще го сломи!

- Слушам! – отвърна вещицата и се превърна в черна птица, политайки към замъка на Голдия, зад чиито стени се криеха неща, за които владетелят дори не подозираше…

Следва


 







Гласувай:
10



Следващ постинг
Предишен постинг

1. tonsun - https://www.youtube.com/watch?v=YkdSII1F1po
20.03.2021 21:16
Ехааааа... Нова история! (mm)
Увлекателно и загадъчно! (Y)
А от мен...предложение за музикалното оформление;)
Чакам с нетърпение следващата част!:)
цитирай
2. miri479 - Благодаря, tonsun,ще се радвам новта ми история
20.03.2021 21:30
да ти е интересна. Включих музикалното ти оформление към текста, надявам се да нямаш нищо против, хубава вечер:)
цитирай
3. catforlife - Хей Мири,
21.03.2021 10:43
И аз ще следя за следващи частИ-надявам се!
И с музикалното оформление на tonsun, се е получило 6!
Приятна неделя!
цитирай
4. miri479 - Здравей, Диди,
21.03.2021 11:28
Радвам се, че ти е харесало с музикалното оформление на tonsun:)...Приятна неделя и на теб, и успешна нова седмица:)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: miri479
Категория: Забавление
Прочетен: 555798
Постинги: 237
Коментари: 1252
Гласове: 5763
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031