Откъс от лекция на Рудолф Щайнер, изнесена на 1.4.1918 г. в Берлин (СС 181 “Земната смърт и мировият живот. Антропософски дарове за живота. Необходимости на съзнанието за настоящето и бъдещето”)

… да си представим земното същество [гледано от] от космоса … не е нереална представа, а съвсем реална идея, която например някога е хрумнала на Херман Грим. Но той се извинил веднага след като записал тази идея. В едно есе от 1858 г. той казва, че човек би могъл да си представи (но веднага отбелязва: "Тук не изказвам някакъв постулат на вярата, това е само фантазия"), че душата на човека, когато се освободи от тялото, би се движила свободно в космоса около Земята и в това свободно движение би наблюдавала Земята отвън; тогава това, което се случва на Земята, ще изглежда на човека в съвсем друга светлина, казва Херман Грим. Човекът би опознал всички събития от друга гледна точка. Например той би погледнал в човешкото сърце "като в стъклен пчелен кошер". Мислите, възникващи в човешкото сърце, биха се появили като от стъклен пчелен кошер! - Това е един прекрасен образ. - А след това си представете по-нататък: Този човек, който известно време витае около Земята, гледайки я отвън, сега идва, за да се въплъти отново на Земята. Той има баща и майка, има родина и всичко, което съществува на земята и сега би трябвало да забрави всичко, което е преживял от другата гледна точка. И ако например той беше историк в днешния смисъл, той не би могъл да направи нищо друго, освен да забрави всичко преживяно, защото с онези представи не може да се пише история.

Това е представа, която е много близка до истината. Защото е съвсем вярно, че човешката душа между смъртта и новото раждане сякаш се носи около Земята, но както често съм описвалл гледа към нея отвисоко заради кармичните връзки. Обаче там душата през цялото време има усещането, че тази земя е одушевен и одухотворен организъм и изчезват предразсъдъците, че тя е само нещо бездуховно, само геоложки обект. И тогава Земята става доста диференцирана, тогава тя става толкова диференцирана за разглеждане между смъртта и новото раждане, че наистина Изтокът например изглежда различно от американския Запад. Не може да се говори с мъртвите за Земята така, както се говори с геолозите за нея, защото мъртвите не разбират геоложките понятия. Но те знаят: Когато Изтокът - Азия и по-навътре в Русия - се гледа от космоса, Земята изглежда сякаш покрита със синкаво сияние, синкаво, синьо-виолетово; така се вижда тази страна на Земята от космоса. Ако я гледате от западното полукълбо, където е Америка, тя изглежда повече или по-малко горящо червена. Ето я полярността на Земята, видяна от Космоса. Разбира се, Коперниковият мироглед сам по себе си не може да Ви даде това; то е различен поглед от различна гледна точка. И за онзи, който има въпросната гледна точка, сега става разбираемо, че тази Земя, този одушевен земен организъм, се показва външно по различен начин в източната си половина и в западната си половина. В източната си половина Земята има своята синя обвивка, а в западната половина има нещо като избухване на вътрешността навън, откъдето идва и изгарящото червеникаво отвън. - Ето един от примерите как човек може да се ориентира между смъртта и новото раждане според това, което после се научава да разпознава. Той се научава да разпознава конфигурацията на Земята, различния вид на Земята по отношение на космоса и на духовния свят. Той се научава да разпознава, че тя е синьо-виолетова от едната страна и изгарящо червена от другата. И в зависимост от духовната потребност, която човекът ще развие от своята карма, това ще му определи къде да се въплъти отново. Разбира се, трябва да си представите нещата по много по-сложен начин, отколкото току-що казах. Но от такива взаимоотношения човекът развива силите между смъртта и новото раждане, които след това го карат да се въплъти в детско тяло с определена наследственост.

Това са само две цветни определения, които дадох. Разбира се, освен цветовете има и много други определения. Засега ще спомена само, че между Изтока и Запада, в центъра, гледана отвън, Земята е по-зеленикава, по-зелена примерно в нашите области. Така че всъщност вече е налице едно триединство, което може да даде важна информация за начина, по който човек може да направи определящо за себе си онова, което вижда между смъртта и новото раждане, за да се появи на едно или друго място на Земята.

Ако вземете предвид това, постепенно ще стигнете до идеята, че в отношенията между човека, въплътен тук във физическо тяло и развъплътения човек играят роля неща, които обикновено дори не се вземат предвид. Ако отидем в чужда страна и искаме да разберем хората, трябва да научим езика им. Ако искаме да общуваме с мъртвите, също трябва постепенно да научим езика им. Но това е и езикът на духовната наука, защото всички така наречени живи и всички така наречени мъртви говорят на този език. Той е този, който достига оттам към нас и от нас натам. Но особено важно е да усвоим не само абстрактни представи, а и образите на Вселената. Ние ще имаме представа за Земята, ако си представим една сфера, плаваща във Вселената, която от едната страна свети в синьо-виолетово, от другата страна е горяща или искряща в червеникаво-жълто; а между тях има зелен пояс.  

Визуалните образи постепенно пренасят хората в духовния свят. Това е важното. Човек естествено е принуден да дава такива картинни представи, когато говори сериозно за духовните светове, а освен това е необходимо не само да се вярва, че тези картинни представи са някакви измислици, но и да се направи нещо от тях. - Нека разгледаме още веднъж: синьо-виолетово светещата източна земя, червеникаво-жълто искрящата западна земя. Но в тях има и различно нюансиране. Когато мъртвият човек в нашата съвременна епоха се вглежда в определени точки, тогава от мястото, което тук, на Земята, е белязано с това, че е Палестина, че е Йерусалим, той вижда от средата на синьо-виолетовото нещо като златно образувание, като златно кристално образувание, което след това оживява: това е Йерусалим, видян откъм духа! 

Снимка на Йерусалим от космоса, публикувана в Х от първия арабски астронавт Султан ал Неяди от ОАЕ на 23.6.2023 (преди започването на наказателната акция на Израел срещу палестинците)

Именно това играе роля и в Апокалипсиса - ако говорим за имагинациите - като "небесния Йерусалим". Това не са въображаеми неща, това са неща, които могат да бъдат видени. От духовна гледна точка при мистерията на Голгота е било същото, което може да се преживее при физическото наблюдение, когато днес астрономите насочват телескопите си към Вселената и тогава виждат това, което ги удивлява, например сиянието на звездите. От духовна гледна точка, погледнато от Вселената, събитието на Голгота е било изгряването на златна звезда в синята земна аура на източната половина на Земята.Ето ви имагинацията за това, което развих онзи ден [в края на лекцията]. Всъщност става въпрос за това как чрез такива имагинации могат да се създадат представи за Вселената, които да поставят човешката душа в духа на тази Вселена по един чувстващ начин. 

Ако се опитате да си представите заедно с починалия кристалната форма на небесния Йерусалим в синьо-виолетовата земна аура, която се изгражда в златен блясък, това ще ви доближи до него; защото това е нещо, което принадлежи на имагинациите, в които починалият умира: Ex Deo nascimur - In Christo morimur (От Бога се раждаме - в Христос умираме)!

Има начин човек да се затвори за духовната реалност и има начин да се приближи до нея. Можете да се затворите за духовната реалност, като се опитате да изчислите реалността. Въпреки че математиката все още е дух, дори чист дух, при прилагането ѝ към физическата реалност тя става средство за затваряне към духовното. Колкото повече изчислявате, толкова повече се изолирате от духа. Веднъж Кант казва: "В света има толкова наука, колкото е математиката в него.” - Но от друга гледна точка, която е също толкова основателна, може да се каже и следното: В света има толкова мрак, колкото хората са успели да изчислят от него.  

И човек се приближава към духовния живот, когато от външния поглед, особено от абстрактните представи, все повече и повече напредва към имагинациите, към картинните представи. Коперник накара хората да изчислят Вселената. Противоположният възглед трябва да накара хората отново да си представят образно Вселената, да мислят за Вселена, с която човешката душа може да се идентифицира, така че Земята да изглежда като организъм, проблясващ във Вселената: синьо-виолетов, със златно сияещия небесен Йерусалим от едната страна, искрящ в червеникаво-жълто от другата страна.

Откъде идва синьо-виолетовият цвят от едната страна на земната аура? Когато видите тази страна на земното кълбо, физическият аспект на Земята, погледнат отвън, изчезва; аурата от светлина става по-прозрачна и тъмнината на Земята изчезва. Именно това създава синьото, което прозира. Можете да си обясните това явление от теорията на цветовете на Гьоте. Но тъй като от вътрешността на Земята в западната половина избухват искри, така се разпръскват, че както казах и онзи ден, в Америка човекът наистина се определя от подземното, от намиращото се под Земята, затова вътрешността на земята излъчва и разпръсква ислри във вселената като червеникаво-жълт отблясък, като червеникаво-жълт искрящ огън. - Това е само много слабо очертание на един образ. Но той има за цел да Ви покаже как днес е възможно да говорим не само с общи, абстрактни мисли за света, в който живеем между смъртта и новото раждане, а в много, много конкретни представи. В края на краищата това може да подготви душата ни, за да се свърже тя с висшите йерархии, с онзи свят, в който човекът живее между смъртта и новото раждане.