Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.11.2022 14:51 - Духовните основи на футбола
Автор: anthroposophie Категория: История   
Прочетен: 23288 Коментари: 0 Гласове:
12

Последна промяна: 20.11.2022 14:54

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
По повод на започващото Световно първенство по футбол в Катар публикувам с незначителни съкращения статията на немския антропософ и педагог Рюдигер Койлер (pelagius.de), който в размишленията си се опира на книгата на Рудолф Кишник “Телесните упражнения и обучението на съзнанието”

Сега отново идва времето, когато милиони хора по целия свят ще гледат към топката по време на Световната купа. Невероятно е какво очарование предизвиква футболът, какви емоции разпалва, колко мисли, чувства, колко душевна енергия на хората са магически свързани с тази игра. С право може да се каже, че няма нещо на света, което да обединява и същевременно да разделя толкова много хора от различни нации, религии и мирогледи. Нищо не кара индивида да се разтваря толкова силно в своята национална групова душевност. Дори и без да притежава духовно-научни познания, у човека би трябвало да се породи известно недоверие, когато такива големи маси от хора са завладени по толкова емоционален начин. Но какво ще видим, ако осветлим този феномен със светлината на духовното познание?

 
                        image


Според "Енциклопедия на спорта" корените на футболната игра датират от XI век. 1 До 1042 г. Англия е изложена на разбойническите набези на викингите. Между тях и местното население се водят многобройни битки, някои от които са големи и за тогавашните мащаби. Затова в Англия се надига голяма омраза към нашествениците. Години наред, дори десетилетия след набезите, се случвало да се откриват кости, когато разчиствали земя за засяване или строели къщи. Тъй като местните мъртъвци били погребвани по съответния обичай, за всички било ясно, че намерените кости са на пирати. Тогава натрупаната в народа омраза редовно се разгаряла наново и изкопаните черепи били ритани дотогава, докато се разпаднат. Това се превърнало в игра на ритане на топка, която се играела между две села и чиято цел била да се достигне с топката до пазарния площад на противника.Тази игра се наричала "Ритане в главата на датчаните". Не било рядко в нея да участват и 100 души. 

В периода 1050-1075 г. футболната игра се разпространила бързо. По времето на Хенри II популярността й придобила застрашителни размери. Тя била забранена като вредна за армията, защото поданиците на краля, вместо да се занимават със стрелба с лък в свободното си време, за да могат да служат като войници по време на война, предпочитали да играят футбол.

Този закон бил в сила повече от 400 години и дори преследвал всеки, който допускал играта на своя земя. Законът бил отменен при Джеймс II, тъй като междувременно били изнамерени барутът и наемничеството и кралят вече не се нуждаел от собствени хора във войните. През следващите години самият крал, вероятно поради някакви угризения на съвестта, поел защитата на играта и направил всичко възможно, за да я популяризира. Оттогава футболът окончателно навлязъл в националното съзнание на англичаните.

За хората, склонни да се замислят, този преглед на възникването на футбола разкрива неговия демоничен произход, който се потвърждава на всеки футболен мач в разпалването на животински емоции, подчертани от адския рев на вувузелите.

Но нещата стават още по-интересни, когато се обърнем към това, което е представено във формите и правилата на футбола, което се изразява в тази игра. Основните правила на футбола са установени през 1863 г. Първоначално имало вратар, двама защитници, трима - както бихме казали днес - полузащитници и петима нападатели. Докато смятаме тази подредба за случайна, не можем да разберем предисторията и адския характер на тази игра. Петимата нападатели означават петте сетива, за които се е знаело по онова време. Тримата полузащитници символизират ритмичната област, където се намира центърът на жизнените сили в човека, онова, което е между нервно-сетивната област и областта на обмяната на веществата и крайниците като балансиращ трети фактор между горе и долу. А двамата защитници означават областта на метаболизма и крайниците, физическата основа на волята. Съществува само една алтернатива - доброто или злото, което символично се обозначава с двойката. Така че можем да видим как първоначално играта е структурирана по психологически принцип. Макар че първоначалната система при съвременния футбол е модифицирана в различни посоки, духът, от който е създаден той, продължава да действа и днес, като по никакъв начин не е отслабнал; напротив, огромните животински емоции, които е предизвикал през годините, са увеличили неговата ефективност почти до безкрайност.

Интересно обаче става, когато успеем да поставим и топката с нейното духовно значение в играта. Кръглата форма от незапомнени времена е била почитана от народите като свещен знак на божественото, на космоса. По тази причина индианците отхвърляли използването на колелото като светотатство. Микрокосмическият еквивалент на божественото в човека е мисълта. И това ни дава ключ към разбирането на духовните основи на футбола.

Днес живеем във време, в което човечеството трябва да намери отново своя път към божественото начало, ако не иска да потъне в хаос, животинско съществуване и общ упадък, който вече е много напреднал. Знанието за това начало е дълбоко заровено в подсъзнанието на всеки от нас. Човек намира обратния път към Духа, като следва пътя на духовното ученичество или като приема духовното съдържание, което други хора намират по този път. За целта трябва да направим мисълта, която преди всичко е обвързана със сферата на сетивата, вътрешно толкова силна, че да оживее, да се издигне сякаш от гроба на мъртвото, абстрактно мислене, което днес единствено твори културата ни. Мисълта става още по-силна, когато се проникне със силата на моралната воля, за да премине и през тази сфера към пазителя на прага (= вратаря), който отказва на неузрелия човек за негово собствено добро достъпа до духовния свят.

Мисълта трябва да намери своя път към духовния свят покрай пазителя на прага, представляван тук от вратаря. Но този път предполага човекът да работи във вътрешна самота върху себе си, да преодолява низшето си его, низшите си влечения и инстинкти, тъй като не може да ги отнесе със себе си в света на Духа, без да бъде увреден. Ето защо пазителят на прага му отказва този достъп, докато човекът не стане способен да понесе духовния свят, без да навреди на психиката си. Понеже човекът на инстинктите е твърде мързелив и страхлив, за да върви по този път, той си създава заместител на своята подсъзнателна движеща сила. С него се опитва да задоволи духовния си копнеж, който се таи и работи в подсъзнанието му и да си внуши, че може да участва в бъдещото развитие на човечеството с цялата си непречистена, животинска, низша инстинктивност. По този начин човекът се превръща в плячка на демоните. Самият факт, че символът на божественото се рита с крака, показва, че сме допуснали да се съюзим с демоничното.

Потвърждение на казаното е адският шум, произвеждан от човека, чувството, че не си на себе си, което цари на всеки стадион и което в епоха, която от ранна възраст излага своите деца на демоничното чрез телевизията, се описва като "бомбена атмосфера", което в преносен смисъл също се доближава до фактите. Това обяснява и феномена на хулиганите и като цяло привлекателността на тази игра за хора, които от изключителна духовна пасивност търсят максималната сензация и удовлетворение на масовото его. Нищо чудно, че футболната игра има такова магическо привличане за хората, които остават в затъмнено съзнание. Това обяснява и защо футболът е играта с най-голяма опасност за публиката. От 1960 г. насам по време на мачове са загинали 1500 зрители. Понякога бесовете поемат изцяло контрола и тогава хората временно се превръщат в дяволи. Такъв е случаят на 29 май 1985 г., когато буйстващи пияни английски запалянковци предизвикаха паника сред италианските фенове, което доведе до до трагедия с 39 загинали и 454 ранени. Това обаче не е футболната трагедия с най-много жертви - през 2001 г. в Йоханесбург/Югоафриканската република избухна паника, при която загинаха 47 души.

                image

39 души загиват през 1985г. на стадион “Хейзел” в Брюксел на мач между “Ливърпул” и “Ювентус”.

Ако искаме да говорим за фундаменталното въздействие на футболната игра върху човека, особено върху детето, е добре да го съпоставим с това на евритмията. Евритмията разхлабва връзката между тялото на жизнените сили (етерното тяло) и физическото тяло, която при повечето хора днес е твърде стегната, твърде циментирана, така да се каже. Това дава на структурата на жизнените сили повече власт над физическото тяло и повече сила да действа върху него, което се проявява като здраве, като лечебна жизнена сила. Освен това обаче духовно-душевното в човека има възможност да се намесва все повече в телесната структура. Висшият Аз постепенно започва да се проявява все повече в земния човек и той може да поеме по пътя на бъдещото одухотворяване на човечеството, по пътя на възходящото развитие. Футболът обаче има обратен ефект. Етерното тяло се свързва все по-здраво с физическото тяло, настъпва втвърдяване, което се проявява като увреждане на здравето. Но това, което се оказва много по-сериозно в дългосрочен план, е произтичащата от тoзи факт неспособност на висшия Аз да се намеси в структурата на човешките членове, за да може да трансформира низшия аз, раздутото астрално тяло. В резултат на това човекът все повече се отделя от хода на еволюцията. 

Последиците за здравето, които са свързани пряко с футбола и които са известни и на школската медицина, са различните ортопедични увреждания, намаляването на репродуктивната способност поради образуване на разширени вени в тестисите, предразположеността към Паркинсон, причинена от ударите с глава. В това отношение мозъкът на футболиста прилича на този на боксьора или на дълбоководния водолаз. "Човек направо може да излезе от кожата си, когато вижда разните съвременни спортни занимания, като например футбола и т.н., как те механизират човека и не влагат в него нищо от онова, което той съдържа като дух в себе си, колкото и да си въобразяваме това. Всичко, към което се стремят там, в крайна сметка е подигравка с духовното, колкото и добронамерено да е то." (Рудолф Щайнер, лекция от 17.10.1914, СС 156) 2

В обобщение трябва да кажем, че футболът допринася за ожесточаването и озверяването на човека, подкопава духовните му способности и това можете да го забележите във всяко интервю с футболист, накратко, води до оглупяване не само на играча, но и на зрителя. Тези, които ни владеят, също знаят това и разпалват с всички сили интереса на хората към тази игра чрез медиите.

—————————-

Преводачески бележки 

1 Интересни данни привежда Тео Щемлер в книгата си “Кратка история на футболната игра”, Франкфурт на Майн, 1998г. От тях може да се направи изводът, че това, което се е развило до днешния футбол, е имало още по-древен, окултен произход от споменатото от автора на тази статия. Щемлер пише за игри с топка в древен Китай, датиращи още от третото хилядолетие пр. Хр.. В тях участвали хора, наредени в кръг, които много изкусно и ефектно си подавали мека топка. Топката не бивало да се докосва до земята, а участниците си я подавали с всички части на тялото, освен ръцете, като едновременно с това в ръцете държали дълги ленти, с които рисували движения, подобни на тези в художествената гимнастика. Предполага се, че играта символизирала движенията в космоса, а топката означавала Слънцето. Движенията били плавни, меки, топката трябвало да заобикаля хармонично лентите, без да ги докосва. Тази игра се показвала само пред малкия кръг от посветени около императора, които разбирали символиката на небесните движения.

2 За това какво казва духовната наука за активния спорт вж. публикацията 

https://anthroposophie.blog.bg/drugi/2019/06/17/specialno-za-aktivnite-potrebiteli-na-strava-kakvo-kazva-duh.1661937

Рудолф Щайнер е бил против външните двигателни упражнения, които не са в съзвучие с душевни-духовната област на човека (срв. лекциите от 4.9.1919 в СС 293, 25.12.1921 в СС 303, 30.5. 1923 в СС 350). Ето един кратък откъс от последната цитирана лекция:

“Да, от какво се интересуват хората днес? Днес хората се интересуват много повече от нещата, които постепенно отдалечават физическото тяло от етерното и превръщат човека в земно животно, отколкото от някое събитие, което има отношение към благополучието и нещастието на милиони хора. Това е причината, поради която на [физическите] движения, които днес се практикуват по целия свят и които се разпространяват все повече и повече, трябва да бъдат противопоставени други движения: това са евритмичните движения. Те се ориентират по етерното тяло. Тук (в евритмията) ще видите всички движения, които извършва етерното тяло. Това е изключително важно.” 

По спомените на Лори Майер-Смитс (1893-1971) - първата евритмистка, разработила евритмията заедно с Рудолф Щайнер, той е искал “евритмията да се изнесе в света в такива мащаби, че един ден да може да измести дори и футбола” (срв. Лори-Майер-Смитс, “Дионисиевият елемент” в сборника “Възникването и развитието на евритмията”, Дорнах, 1965). 

 

 




Гласувай:
12



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: anthroposophie
Категория: История
Прочетен: 824224
Постинги: 458
Коментари: 15
Гласове: 6142
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031