Не след дълго по чисто природонаучни причини ще се констатира, че това, което човек носи, произтича от предците, с изключение на формата и вътрешните силови взаимоотношения на главата; че главата всъщност се създава от космоса, че в човешката глава действат силите на космоса. Ако следвахме само главата си, никога нямаше да бъдем националисти. Главата въобще не е създадена да бъде национална, защото небето не е национално, а главата идва от небето. Всичко, намесващо се в нашите мисли за разделение на хората в групи, не произлиза от главата, то идва от това, което ни свързва с човешкия наследствен поток. Разбира се, той се намесва в главата, когато човек живее тук между раждането и смъртта, защото останалата част от организма непрекъснато обменя нервните сили и кръвта с главата.

Но ако говорим за наследствеността, тоест че частта от човека, която е извън главата, получава силите си от предците, то всъщност трябва да говорим всъщност само за физическата част, защото с духовната част на останалия човек нещата стоят по друг начин. И е много важно да вземем под внимание един факт, който единствено духовната наука може да разкрие. 

Природните науки ще открият, както откриха аурата, че главата се влияе само от това, че тя е поставена от наследствеността върху останалата част от организма. Тя ще открие и че човекът се родее със своите предци само чрез останалата част от тялото си. Но останалото се докосва до една област, в която естествената наука не може да проникне толкова лесно. Става въпрос за следното: когато се раждаме, ние носим в главата си силите на космоса и те оформят главата ни. Това трудно може да се долови външно.

Всеки, който наблюдава децата в тяхното развитие, може би знае, че в началото всички питат на кого прилича детето. А приликата често се проявява по-късно - поне някои от Вас са го наблюдавали. Това се дължи на факта, че главата изобщо е неутрална - ако мога да използвам този израз - по отношение на земните условия. Останалият организъм трябва първо да прояви въздействията си върху главата. Разбира се, това може да стане още по време на ембрионалното развитие, но другата част от тялото първо трябва да прояви въздействието си върху главата и едва след това човек започва да прилича на своите предци по отношение на чертите на лицето и пр. Чрез такива неща може да се наблюдава истината, която се крие в тази област, дори и външно, ако човек има донякъде усет за тях. 

Ала нещата са по-дълбоки. Това, което се явява посредник между духовния космос - защото вселената е изпълнена с дух и духовни същества - и земята, на която живеем, не се намира в покой - там струи непрекъснато една фина субстанция, която не може да бъде създадена в химическа лаборатория, защото не принадлежи към химическите елементи. Тази фина субстанция непрекъснато се излъчва от далечния космос към земята. Така че, ако искаме да представим казаното схематично, можем да кажем: ако това тук е земята в мировото пространство, то непрекъснато от всички страни към нея се излъчва мирова материя, една фина мирова материя (стрелите, влизащи навътре). Тази мирова материя прониква дори и малко под земята. От цялото мирово пространство към Земята непрекъснато се спуска субстанция. Действително тя не е  физическа субстанция, не е химически елемент, а нещо духовно, но е истинска аурична субстанция, която попада и под повърхността на земята. В тази субстанция се намират силите, които използваме, когато слизаме от духовния свят към земята, за да се въплътим във физическо човешко тяло.

Същественото е, че тази субстанция, която тече към земята и отново се излъчва от нея чрез хората, когато те умират, се използва, за да намерят те отново сили да влязат в духовния свят. Тази материя, за която намекнах, че се стреми към земята, влиза до определена дълбочина в почвата, след това отново се устремява навън (вж. стрелите, излизащи навън), така че можем да наблюдаваме постоянно един вид вдишване на етер или аурична субстанция в земята и отново издишване.

Това наблюдение не може да се направи толкова лесно. Обаче ако сте го направили веднъж, ако сте стигнали до идеята, че земята всъщност непрекъснато вдишва и издишва духовна субстанция, тогава тя може да се приложи върху всички обстоятелства и преди всичко върху човешкия живот по начина, който споменах. Така че с това, което тук на чертежа съм изразил със стрели, влизащи навътре, ние влизаме в нашето тяло; стрелите, излизащи навън, показват това, с което ние отново излизаме при смъртта.

Тук сме свои хора и не е необходимо да се въздържам [да кажа] някои неща. Ето защо искам да спомена как преди години стигнах до този факт. Тези сили, които навлизат и пак излизат, имат връзка не само с човешкия живот, но и с всички възможни земни условия. За мен представляваше специфична загадка как стоят нещата с майските бръмбари. Те са изключително интересни, защото може би знаете, че ако в една година има много майски бръмбари, то след три до пет години ще се появят и много ларви на майски бръмбари, които силно намаляват добива на картофи. Получава се слаба реколта от картофи, когато има много ларви на майски бръмбари. Човек, който се занимава с отглеждането на картофи, знае, че ако през годината се срещат много майски бръмбари, то след три до пет години трябва да се очаква слаба картофена реколта. Аз смятах това за интересен факт и после установих, че животът на майския бръмбар е свързан с вливащите се субстанции, а животът на ларвата е свързан с изливащите се субстанции. Искам само да подчертая това като факт, от който ще видите как човек може да стигне до тези неща от различни страни. Най-сигурно е, ако ги наблюдаваме в непосредствения обект, а в някакъв относително безразличен обект, към който можем най-лесно да се държим неутрално. Но това показва, че тези вещества, за които говоря, могат да проникнат дори под земята и да останат известно време там. Субстанцията, която се влива през дадена година, изтича отново след известно време. Това е свързано с факта, че по принцип изливащата се субстанция е по-инертна от вливащата се. Вливащата се субстанция е по-жива, струи по-бързо, а изливащата се е по-инертна, тече по-бавно.

Ако наблюдаваме отблизо човешкия живот, можем действително да видим, как слизайки от космоса да се роди, човекът използва силите на струящата отгоре субстанция. След това  в по-нататъшния си живот той губи връзката с нея. Както виждате от изнесеното, предимно главата е свързана с тази вливаща се субстанция. Но човешката глава представлява едно твърдо кълбо и то е най-осифицирано (вкостенено) в областта на всички наши органи. Ето защо главата губи сравнително рано - не в детска възраст, но сравнително рано - връзката с тези прииждащи сили. Затова и оформянето, развитието на главата приключва рано. В детската си възраст човек все още е във връзка с тези прииждащи сили, но след това те престават да оказват влияние върху него - поне в нашия еволюционен цикъл е така. Не винаги е било така - ще се спра след малко на това - но в нашия цикъл е така. Докато човек живее тук на земята, останалата част от организма му, извън главата, овладява изливащите се субстанции, прониква се с техните сили. А това са силите, които, ако им обърнем внимание, могат да подмладят отвън останалия организъм, както вчера намекнах за това. 

Това са подмладяващите сили, действащи върху етерното тяло, което докато ние остаряваме физически, както казах вчера, наистина става по-детски бузесто. За онези чуждестранни приятели, които не разбират думата «бузесто», искам да отбележа, че става въпрос за бузите на децата, които са толкова закръглени като при изображенията на ангелчета, надуващи тръби.

Значи като етерен човек ние ставаме бузести. В този процес, който преживява етерното тяло, свързано с останалата част от тялото, действат излъчващите се от земята сили и те са същите, които ние използваме, когато преминаваме през портата на смъртта, за да се върнем пак в космоса, в духовния свят. Виждате как земята участва най-тясно в нашия живот. И всичко, казано сега, е свързано с нещо, което може много лесно да се сведе до една важна, съществена формула: Ние дълго време живеем като душа между смъртта и новото раждане, преди да навлезем във физическия живот чрез раждането; ние отново живеем като душа, когато преминем през портата на смъртта до следващото си въплъщение в света.

Мъртвият живее духовен живот. Този духовен живот има своята връзка със звездите, както ние имаме тук връзка с физическата материя. Тъй като главата ни е продукт на силите, които преживяваме между смъртта и новото раждане, тъй като създаваме главата си, тъй да се каже, от мировите сили, то нашата собствена същност, душевно-духовното ни същество сравнително рано намира духовния си гроб в главата ни. Затова имаме силите на главата тук на земята, защото главата ни всъщност представлява гробът на нашия душевен живот, който сме водили преди раждането, респ. преди зачатието. Главата ни е гробът на нашето духовно съществуване. Но след слизането ни на земята останалият ни организъм е пригоден да ни накара да възкръснем, като приеме отново силите, които се излъчват обратно от земята към мировото пространство, за да образуват неговата духовна част. И докато нашият физически организъм отпада от нас, нашата духовна част преминава със силите, които се излъчват от земята, през мировото пространатво към духовно битие. 

Това е прекрасната полярност, която цари в света по отношение на човека. Ние ставаме физически от духа, като погребваме духовното в главата; в главата е краят на нашето духовно предрождествено битие. Тук на земята е обратното - оставяме назад физическото, то постепенно загива по време на живота, докато духовното възкръсва. Тъй че можем да кажем: раждането означава възкресение на физическото с трансформация на духовното във физическото; смъртта означава раждане на духовното, като физическото също се предава на земята, както духовното се предава на космоса.

Раждайки се, ние предаваме нашата духовна част на земята; умирайки, предаваме нашата физическа част на земята. Давайки духовното си на Земята при раждането, ние ставаме физически хора. Предавайки й нашата физическа част при смъртта, ние сме духовни хора между смъртта и новото раждане. Това е полярността, контрастът и животът ни тук се състои в това, че ние формираме нашия духовен организъм. Ала ние можем да го формираме по начин, който е правилен за сегашния цикъл на Земята, само ако се вземе под внимание това, което казах вчера: ако постигнем действително съответствие между двата противоположни члена на човешката природа, така че животът на главата и на сърцето да се свържат един с друг, така че наистина по-краткият живот на главата да се вживее в целия човек и човекът да може да се подмлади по време на живота, който трябва да измине, когато цялата му глава като цяло отдавна е загубила подвижността и вътрешната си способност за развитие.

Това ще бъде по-конкретно задачата на науката за възпитанието в бъдеще, да направи антропософски ориентираната духовна наука толкова плодотворна, че чрез разкази и всичко, подходящо за младежта - но така че завинаги да се запази интересът към нея -  човекът да получи усещане за това как е създаден от космоса, как наистина се ражда от космоса и после му връща пак придобитото на земята. 

Аз ви моля само не да обмислите, защото това не помага много, но да почувствате, да усетите истински едно нещо. Тук също вече имаме една точка, в която науката вече се докосва до това, което може да бъде проучено по духовнонаучен път. Вече споменах как проницателните геолози обявиха, че Земята е в процес на умиране. Земята вече е преминала средата на живота си като земно същество.

В превъзходната книга "Ликът на Земята" на Eдуард Зюс можете да прочетете какво пише материалистичният геолог Зюс: че когато днес човек се разхожда през полето и гледа буците пръст, той вижда нещо умиращо, което някога е било различно. То умира, земята умира. Ние знаем това от духовната наука, защото ни е известно, че земята ще премине в друго планетарно съществуване, което ние наричаме Юпитер. Така че земята като такава умира.  

Но човекът, респ. човешкият род като съвкупност от душевни същества, не умира с нея, а ще продължи да живее, както е живял по начина, описан в моята книга "Въведение в тайната наука", преди земята да стане земя. И така, можем, както казах, не по мисловен, но по емоционален, чувствен начин да се проникнем с идеята: Аз стоя тук на тази почва, но тази земна почва, в която ще намеря гроба си, е нещо преходно в космоса.

Как от тази земя ще възникне следващата земя, новата планета, която човечеството ще обитава в бъдеще? От какво ще възникне тя? - От това, че ние самите ще пренесем парче по парче това ново планетарно битие. Ние като хора - донякъде и животинското царство също ще участва - по време на нашия физически живот, носейки винаги със себе си онова, което всъщност е предопределено за следващия живот, подготвяме планетата, следваща сегашното земно съществуване.

В силите, които се изливат обратно, се намира онова, което е бъдещето на Земята. Ние не живеем само в съвременността на земята, ние живеем в нейното бъдеще и трябва да се върнем към въплъщение, просто защото имаме да вършим различни задачи на земята, докато тя все още съществува. Но ние живеем и в бъдещето на земята. Както казахме, тя вдишва и издишва духовна субстанция. Във вдишаната субстанция ние носим миналото и неговите закони, силите на миналото. В издишаното от нас, което земята връща, ние носим в нас бъдещето. В самия човешки род почива бъдещето на земното битие.

Представете си казаното да бъде направено плодотворно по един емоционален, любящ начин, вместо всички глупости, които се преподават днес на младежта. Представете си стотици и стотици живи разкази, притчи, които да предадат това на младежта по оживяващ начин. След това помислете какво усещане за космоса би придобил човек за всичко, което трябва да направи. Какво конкретно трябва да се направи, за да еволюира нашата култура. Много е важно да го обмислим, още повече във връзка с това, което нарекох подмладяване на човека. 

Днешното човечество е изправено до такива бедствия, защото е загубило тайната да превърне живота на главата в живот на сърцето. Ние почти нямаме истински живот на сърцето. Това, за което обикновено се говори, е живот на страстите, нагона, а не духовното. Човекът днес оставя това, което изтича в космоса, да тече спокойно, той не се интересува от него, не му обръща внимание. Отделни хора го забелязват инстинктивно. Аз дадох пример как отделни индивиди инстинктивно го вземат под внимание и така се различават от другите. Спомняте си за сравнението, което направих между двамата берлински професори Целер и Мишле (Едуард Целер, Карл-Лудвиг Мишле - немски философи от края на 19. век). Разказах как разговарях с Едуард Хартман за тях, точно когато Целер се пенсионира, защото на 72г. вече не се чувстваше в състояние да изнася лекции. Но Мишле беше почти на 90г. И Хартман разказваше: “Мишле ми каза: “Аз не разбирам Целер, той е само на 72г. и казва, че вече не може да преподава. Аз съм готов да преподавам още десет години!”. И той заподскача из стаята и се радваше за всичко, което щеше да представи през следващата година и не можеше да разбере как младежът Целер на 72г. иска да се пенсионира и да не чете повече лекции на студентите.”

Това да останеш млад е свързано с правилното взаимодействие, което се извършва между главата и сърцето. То, разбира се, може да стане в отделния човек, но по принцип и в него може да стане по правилния начин, ако премине в културата ни, ако цялата ни култура се проникне от принципа да нямаме само живот на главата, а и живот на сърцето. Но за да се създаде живот на сърцето, се изисква повече търпение, въпреки че това е по-плодотворно, по-подмладяващо за живота, изисква се повече търпение, отколкото да имаш живот на главата.

Живот на главата - вижте, човек сяда и се напъва да зубри. Ние в младостта си, въпреки всичките приказки на педагозите, основно сме били карани да зубрим. Защото отделни навици са се запазили от по-предните епохи, когато хората са имали атавистични знания за нещата, но днес вече хората не виждат смисъла на тези навици. Искам да Ви припомня един такъв навик.

Всичко, съхранило се от сравнително не толкова стари времена, преди материализмът да стигне реазцвета си, има по-дълбок смисъл. През последните десетилетия това вече се е позагубило, но когато бях млад, доста отдавна, във втори прогимназиален клас се изучаваше антична история, после в пети клас на гимназията пак. Тези, които прокарваха тогава такива закони, вече не знаеха за какво действително става въпрос, а учителите, които трябваше да преподават, наистина нямаха развито съзнание за нещата. Защото, ако някой имаше съзнание за това, той щеше да каже: ако аз преподавам история на ученика във втори клас, той ще я назубри, но това, което ще възприеме, се нуждае от няколко години, за да се вживее в организма му. Ето защо е добре да се направи същото в пети клас, защото едва тогава онова, което преди три-четири години е влязло в главата, ще даде добри плодове.

Цялата структура на едновремешната гимназия беше всъщност изградена върху тези неща. Средновековните манастирски училища често са имали традиции, произлезли от древната мъдрост, която не е днешната, а една атавистична мъдрост, запазена от древни времена и създавала разумни училища. Просто е нужно търпение, докато животът на главата премине в живот на сърцето, защото животът на главата се свързва бързо с човека, а сърдечният живот е по-бавен, по-инертен и трябва да се чака. А днес хората искат да разберат всичко веднага. Помислете как днес човекът се отдава на усещането, че ще научи нещо, но за да го разбере напълно, трябва да изчака няколко години. Такъв принцип трудно се съчетава с усещанията на хората в нашата епоха.