Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.03.2021 18:37 - Българска древна "гръцка" митология - Олимпийските богове, част 5
Автор: aliya Категория: История   
Прочетен: 6228 Коментари: 0 Гласове:
6


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
image В древната митология на нашия край е прието, че Олимпийските богове са основно 12. Освен Себаз / Зевс, Хера / Кара, Посейдон / Потейдан, Деметра, останалите основни Олимпийски богове са както следва:

Атена – Атина е Богиня на мъдростта, справедливостта, силата. Коренът на нейното име се състои от българските коренови думи: Атона / От Она / От Нея (Она) Богинята. Личното местоимение за женски род Она и до днес се използва в българския език. Она е наричана Върховната Богиня, а ОтОна /Атена е нейната дъщеря, от нея произлязла. Като Божия дъщеря Атина (ОтОна) е считана от Плато за Богиня на Божествената интелигентност и мъдрост. Ето защо Плато я нарича още и Даиона– Даде Она. Поради своята мъдрост Атина е считана и за Богиня на занаятите и тъкачеството. Според митологията мъдрата Атина е произлязла направо от челото на Себаз / Зевс, т.е. тя е Богиня на Разума. Връх Атон в днешните гръцки земи също носи Древнобългарско кореново име – ОтОн (От Него, Бога).

- Аполо/Аполон –Бог на Слънцегреенето и слънчевите лъчи, лечителят, мъдрият, вдъхновеният , Бог на танците, поезията, музиката. Той е Богът, който предвожда музите. Но освен на лечението, Аполон е Бог и на болестите, чумата и така нат. Слънчевите лъчи, освен лекуващи, могат и да изгарят. Аполон е изобразяван като красив юноша, затова е и считан за закрилник на младежите. И не случайно – според Древните българи слънчев лъч (Аполон) е оплодил каменното яйце в пещерата – утроба, и от него се е родил човекът с душа. Дедите ни са боготворели както мъжката, така и женската плодовитост, а сексът са считали за божествен дар и за свещен акт. Лъстивият ум на днешния човек още не се е бил появил, хората от Рая са били невинни и естествени хора. Имали са специален празник, на който юношите са посвещавани в мъже в духовни ритуали. Спомен от онова далечно време у нас е така нареченият Петльов ден. Името Аполон идва от Древнобългарските коренови думи: БаЛъ (Богиня на светлината и кръстница на народа ни) и Он (той, окончание за мъжки род) А-Бал-Он. В Сирия този Бог е наричан Бал Самин (Сам Бал), тъй като той е считан за единствения син на Богинята Майка Бога Слънце. В Митологията според Хезиод Аполон е син на Себаз / Зевс и Богинята Лето на светлината (Лъ е Българската коренова дума за светлина). Т.е. при съчетаването на Божествения дух със светлината се раждат животворните слънчеви лъчи, които даряват живота на всички земни твари. Тук трябва да направим разлика между дядото на АполонУраназ и самият Аполон. Ураназ е Първичният Божествен Дух, ПраАза, който е създал всички слънца на вселената, включително и нашето слънце. Дедите ни са познавали и земната прецесия, и Космическото слънце. Наричали са Космическото слънце Сумеру (изникналата от водата първа твърда материя). В Северозападна България има живо село Сумер, което съществува най-малко отпреди 10000 години. Дедите ни са знаели, че водата или по-точно водните пари са най-първата материя, която изпълва Космоса. Съвременните учени направиха това откритие наскоро. Едва по-късно се е появила твърдата материя и планетите. Днес наричат Космическото слънце Нибиру, планетата Х и така нат. Нашата слънчева система се върти около това Космически слънце по елипса и прави пълна обиколка за 25900 години. Когато сме по-близо до това слънце, се намираме във възход, наричан Златната епохаУраназ е Господарят именно на Галактическото слънце, което задвижва всички останали слънца и техните системи. А Аполон – на нашето Слънце. От своя страна Себаз / Зевс е Животворящият дух, създал човешката душа чрез своя син Аполон и неговите слънчеви лъчи, които са оживили човешкото тяло с дух от Божествеността.

 Артемис – Богинята Артемис е близначка на Аполо. Така, както Аполон покровителства младежите, така Артемис е закрилница на девойките, предпазва от женски болести, закриля акушерството, и така нататък. Артемис е считана за Богиня на Дивата природа – флора и фауна, и затова е приета и за покровителка на лова. Името й се състои от Древнобългарските коренови думи РаТаМаАз със значение Майчина душа (Ма Аз) на Земната Богиня (ТаРа/РаТа).

Арез / Араз – Бог на куража и войната, на човешката сила, но също и на опасната сила, която погубва хора, разрушава и води войни. Араз е Бог на грубата сила, а негови деца са Фобаз (Страхът) и Демаз (Терорът). В името Араз можем да видим Българската коренова дума Ра/Ръ, с която се е обозначавала Богинята Създателка. Ра- като представка се среща в много български думи, с които се обозначава вътрешната сила на дадено действие. Например: рев, раждане, работа, рана и др. Ра е Божественият център на цялата вселена и на всяко 

нещо. Оттук е и връзката с Бога АРАз със значение Душа(Аз) на Ра Богинята. Тази вътрешна сила може да бъде както съзидателна, така и разрушителна, както е при Араз, Бог на войната.

Хефастаз / Хефаистос е считан за Бог на ковачеството, занаятите, металопроизводството и металодобива и така нат. Макар и видоизменена през вековете, тази дума няма своето обяснение от учените днес и се счита, че нейният проиход е пред-гръцкия език. Следвайки логиката на обеззвучаването на българските думи при преминаването им в гръцкия език, можем да кажем, че в чести случаи:

- Къ преминава в Хъ – като например Херакъл е всъщност КараКольо Богът Слънцекойто кара Колата на съзвездието Колата (Голямата мечка) по небосвода.

- Въ преминава във Фъ

- Чъ преминава във Съ, Шъ.

От тук можем да заключим, че оригиналното име на Бога Ковач Хефастаз е всъщност Ковачът. Постепенно Ковачът (Коренова дума е КъВъЧъТ) е произнасяно Кевачт /Хефаст чрез обеззвучаване на основните съгласни в думата и променяне на глсните. Богът Ковач е този, който е дарил с оръжие всички олимпийски богове. Тук рябва да напомня, че най-старият рудодобив, мини, металолеене, изработка на метални предмети, са именно в Българските земи – във Врачанско има медни рудници на 7000 години, а в Старозагорско – на 6000 години.

Хермес / Хермаз е Богът закрилник на пратениците, пътниците, крадците, търговците и ораторите. Името му е въз основа на древната българска дума РаМаАз със значение Душа (Аз) на РаМа Майката богиня или казано с други думи Майчин човек. Всъщност Хермес е човешкият ум, който Дедите ни са наричали МанАз (Ма-н означава Майчин човек). Дедите ни са смятали човешкият ум за материално проявление на фината мисловна материя. Ето защо умът, за разлика от душата, е ограничен в материята, а оттук и във възприятията си. Според митологията, Богът на Ума Хермаз е роден от Бога на Духа Себаз / Зевс и Мая, Богиня на Материята и на човешките Майки. В Индуизма, произлязъл от Древнобългарската духовност, Мая е Богиня на материята и поради това тя е илюзорна, недействителна поради факта, че Духът е този, който е в нея, но остава невидим за света на материята, а и за човешките очи. Ето защо и Богът на ума Хермаз е наричан Бог заблудител и хитрец. Така, както човешкият ум често ни заблуждава и подвежда. Като бързоног пратеник, и благодарение на крилатите си сандали, Хермаз служи и за пратеник между този и онзи свят на умрелите души. Тук можем да видим още едно оприличаване с човешкия ум: според духовното познание след смъртта на човека, неговият ум остава и върви с него и в отвъдния свят, докато си намери ново тяло, за да се роди в него. И така, както човешкият ум е двойнствен, така и Бог Хермаз носи в ръката си Кадуцей – прът с 2 змийски глави на върха си и с криле. Човешкият ум борави с двойствени понятия – добро/зло, красиво/грозно и така нат. И поради това Кадуцеят е символ на Бога на ума Хермаз.

Хестиа е Богиня на огнището, на къщата, на домашния порядък. В древността огнището е заемало култово място в центъра на дома, а храната, приготвяна на него е считана за свещена. Почитането на огнището е свързано с почитанието на огъня и светлината като атрибути на Бога Слънце Син на Богинята Майка. На гръцки думата днес се произнася στία – Ештиа. Или Ежтиа от кореновата българска дума Еж / Яж. Дедите ни са приготвяли на огнището храна, която са раздавали на боговете кат дар / оброк, наречен Яжна. И до днес в индуизма е запазен препоръчания в Древнобългарските Веди духовен ритуал Яжна – омилостивяване на Боговете с храна за ядене. Хестиа е Богиня на Яжната духовния тируал на принасяне на боговете на приготвена на домашното огнище храна.

Бакхус / Баказ е Древнобългарски бог на виното, на лозарството, на плодовитостта, а също и на религиозния екстаз и духовните празненства. Името му е съставено от древнобългарските

думи Бака и Аз. Бака е съд за вино и храна с дръжка отгоре. Този съд с това име се използва и до днес у нас, особено при раздаването на войнишката храна в казармите. За нашия народ винопроизводството е старо колкото появата на първите хора на тази земя Древните българи. Ето защо имаме и специален Бог на виното. Дедите ни са използвали виното като Божествена напитка по време на своите духовни ритуали на хранене (Яжна) и преливане на вино за Боговете и душите на умрелите. Тези обичаи са запазени и до днес и са преминали и във всички днешни религии. Виното е наричано божествена напитка – оттук и наименованията му: - вино (ВъОна, В Богинята, Сома (Със Ма, Майката Богиня), Медея (Медено вино, от меда на Богинята) и така нат.

Богът на виното освен Баказ е наричан още и Дионис освободителятДионис е древна българска коренова дума ДаОнаАз със значение Даде Она (Тя) Богинята Аза (Човешката душа). Дионис е еквивалент и още едно от имената, с които е наричан Бог СебАзи, син на Богинята Майка.

Освен Даоназ, Баказ е наричан и Елефтерос – още една българска дума, използвана и до днес: Лефтерен, Лек.Наречен е Лефтераз, защото е помагал за свързването с Божествеността и за освобождаването на душата от тегобите и страховете й в песни и танци, и отдаване на Богинята Майка. Виното има свойството да отпуска ума на човека от тревогите му и да го освободи от тегобите на мисленето. По този начин Древните духовни българи са празнували своето духовно единение с Богинята майка. Баказ е син на Себаз / Зевс и Кора, наричана още Персефона, Богиня на подземните корени и надземната реколта.

От гореказаното можем да направил извода, че Олимпийските богове са боговете на един нов период в развитието на земята – периодът на възникване на човека с душа и на неговите последвали дейности – създаване на семейство, дом, занаяти, металолеене и металообработка, земеделие и животновъдство, търговия, изкуство и така нататък. Първичните богове на съзиданието и техните деца дивите природни сили Титаните са заменени от ново поколение богове, Олимпийските, които закрилят и покровителстват човека. Разбира се, тази замяна е станала по пътя на война, наречена Титаномахия. В тази война човекът постепенно се научава да владее и използва природните сили Титаните. И да създава в унисон с природата своя човешки бит и дейност. Разбира се, воден и подкрепян от своя основен бог Себаз / Зевс, Бог на Човешката божествена душа.

Хезиод създава своята епична поема Митологията въз основа на устните предавани от уста на ухо химни, пети от Дедите ни от най-дълбока древност и много преди изобщо да бъдат записвани. Официално се счита, че Хезиод пише своята Митология на така наречения Епичен диалект на Омировия език, което не е нищо друго освен Българския език в неговата най-древна форма. В тази форма думите са били простосричкови, несложни, а епосите са били немногословни, но затова пък звучни за пеене. Този език се говори и до днес в България, особено в Западната й част. Затова не бива да ни учудва фактът, че Митологичните богове от сътворението на света носят Български имена, които единствено Българският език може да разтълкува. Нашият език е именно този ключ, който отключва здраво залостената врата на най-древната човешка история!

 



Гласувай:
6


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: aliya
Категория: Други
Прочетен: 3015485
Постинги: 432
Коментари: 592
Гласове: 1379
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031