Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.10.2020 01:08 - Въстанията на русофилските кучки в България (11)
Автор: survakar007 Категория: История   
Прочетен: 547 Коментари: 0 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
По заповед на Русия на 16.II 1887 г. бе вдигнато поредното русофилско въстание в Силистра, а след него в Русчук. (по извадки от "Авантюры ръсского царизма в Болгарии", сборник документи издаден в Москва през 1935 г.)

Подготовката му започна през декември 1886 г. когато руското Министерство на външните работи заедно с пристигналите в Петербург водачи на българските русофили, офицерите Груев и Бендерев, разработи план за голямо въстание в България. За организирането на въстанието Русия отпусна 300 хил. франка и 2 хил. пушки. Организационна база на въстанието беше Букурещ. Общото ръководство бе възложено на руския посланик в Румъния Хитрово.

За да заблуди българското правителство, че Русия няма намеререние чрез военна интервенция да окупира България в същото време в Константинопол заседаваше свиканата от руското правителство за „мирно уреждане на българската криза“ конференция с представители на българското правителство и българската опозиция. Междувременно в Букурещ руската дипоматическа служба печаташе антибългарски възвания, трескаво събираше оръжие, концентрираха се русофилските сили, чиято цел беше да приложат старата руска рецепта - при успех на въстанието да се създаде временно русофилско правителство което "от името на народа" да помоли Русия да окупира България и по този начин да се избегне негативната реакция на западно Европейските държави.

Ето как протича русофилското въстанието по извадки от руската дипломатическа поща:

    Телеграма*2 от посланика в Букурещ до министъра на външните работи Гирс
    [*2 На оригинала има знак, че е разгледана от царя.]
    2 март/18 февруари 1887 г.
    В Силистра не достигат патрони. Не може ли за всеки случай незабавно да се изпратят в Унген до жандармския ротмистър Бурков за предаване в мое разпореждане не по-малко от 100 000 патрона за бердана. Може би ще намеря средства да ги превозя по румънската железница*3.
    [*3 Същия ден Хитрово телеграфира: „Би било полезно освен в Измаил и Унген незабавно да се изпратят в мое разпореждане 100 000 патрона за бердана в Рени. Ние бихме се възползвали от първата възможност с откриването на навигацията да ги превозим по вода.“]
    Хитрово

    Телеграма*4 от посланика в Букурещ до министъра на външните работи Гирс
    От Силистра съобщават, че населението се е присъединило към дружината, която се обяви срещу регентството. Дружината, състояща се от 900 души, вероятно вече е попълнена до 2000 резервисти. Дружината е въоръжена с берданки; изглежда има всичко на всичко по тридесет патрона на пушка. За запасняците и населението има кримки с огромно количество патрони, но лоши. Срещу въстаналите е изпратена цялата пехота от Русчук и според слуховете гарнизоните от Шумен и Варна, вероятно част от тези гарнизони; няма да се оттеглят преди четвъртък. Заговорът тръгна преждевременно, но впоследствие може да стане всеобщ. Всичко ще зависи от духа в другите гарнизони. Ако част от шуменския се присъедини към силистренския, успехът е несъмнен. След заминаването на пехотата от Русчук може би ще ни се удаде да увлечем тамошния пионерен полк и населението ще се обяви против регентството. В Свищов също може да се очаква движение. В тези пунктове усилено работят в тази посока. С нетърпение чакаме известия от София, където също е подготвено, но успехът е твърде съмнителен. В Румелия надеждите са малко. Димитриев, Диков и Кавалов вече са в редовете на силистренската дружина. Бендерев заминава затам днес с 30 000 франка на първо време. След предишните отпуснати суми у мен останаха 280 000 франка. Във всеки случай нашите привърженици имат намерение да дадат сражение. Ако войските на противника не пристигат едновременно, се надяват да ги разбият на части. Ако пък те бъдат разбити, ще отстъпят в Добруджа и ще предадат оръжието си на румънците. В най-лошия случай това ще бъде огромен протест срещу незаконното правителство.
    Благодарение на отличните си отношения с Братиану аз напълно гарантирах нашите привърженици срещу всякакви притеснения от страна на румънските гранични власти*1.
    [*1 Думите: „Благодарение на“ до „граничните власти“ са подчертани с молив, на полето Александър III е написал: „Това е много утешително“.]
    Хитрово

    Извадка*2 от депешата на посланика в Букурещ до министъра на външните работи Гирс
    [*2 Извадката е на съставителя. На оригинала има знак, че е разгледана от царя.]
    2 март/18 февруари 1887 г.
    М.г. Николай Карлович,
    Събитията през последно време следваха така бързо едно след друго, че аз решително не успявах да предавам на ваше високопревъзходителство писмени сведения за тях и по неволя бях принуден да се огранича с телеграми.
    Така аз едва завършвах изпращаното с днешната поща мое донесение под №4*1 за дейността на комитета на емигрантите, когато внезапно тази дейност встъпи в съвършено нова фаза по причина на преждевременно избухналото въстание в силистренския гарнизон.
    В дейността на привържениците ни в началото се прояви извънредна нервност — ту големи надежди, ту съвършено униние. При това пътуванията им по крайдунавските пунктове и цялата им тайна дейност постоянно ме тревожеха. Редом с предаността и усърдието, за съжаление, те са твърде неопитни в делото на тайната агитация и често са крайно невнимателни. Но трябва да кажа, че румънските власти се отнасят към тях, ако не съчувствено, то поне съвсем не враждебно и гледат през пръсти на цялата им дейност. Може би тихомълком правят услуги и на софийските регенти, като им съобщават за присъствието тук на значителен брой емигранти. Но външно поне поведението на румънците е безупречно. Въпреки това всячески се старая да внуша на нашите привърженици необходимостта от наша страна от извънредно внимание и сдържаност, които, за съжаление, не им достигат.
    През последните дни след временния успех нашите привърженици отново се окуражиха. Те започнаха да получават съчувствени отговори от различни гарнизони. Според уверенията им те могат напълно да разчитат на гарнизона от Силистра и на части от шуменския и русчушкия гарнизон. Във Варна също разчитат на някои единомишленици.
    В Силистра нещата започнаха, за съжаление, преждевременно. Преди два дни командирът на тамошната дружина Кръстев уведоми Бендерев, че писмото му е прихванато и че по този начин той е окончателно компрометиран, не може да чака повече и решава да се обяви с дружината си срещу регентството. Заедно с това той молеше указания от комитета. Това сведение имах чест да съобщя на ваше високопревъзходителство по телеграфа*1.
    Днес вечерта Бендерев се върна от Силистра с много добри известия. Той каза, че народонаселението поголовно се присъединило към дружината, която се попълва със запасняци. Бендерев се опасява само от недостатъчното количество патрони за берданките, с които е въоръжена дружината — само по 60 на пушка. А кримки с патрони за запасняците има достатъчно, но патроните са лоши. Да докараме патрони сега от Измаил е невъзможно, тъй като Дунав още е покрит с лед. Времето е много топло, можем да очакваме размразяването съвсем скоро. Във връзка с това Бендерев ме помоли да се погрижа по телеграфа за изпращане на патрони в Рени и Унгени*2. Когато навигацията започне, е много по-близо да се докарат патроните от Рени, отколкото от Измаил. В краен случай може би ще ни се удаде да прекараме патроните от Унгени по румънската железница с подкуп. Днес Бендерев се връща през Калараш в Силистра. По негова молба му дадох 30 000 франка за първа необходимост. След тази сума у мен остават около 280 000. Ако движението се разрасне сериозно, този фонд може да се окаже недостатъчен.
    Получено е известие, че срещу въстаналия силистренски гарнизон са изпратени войски от Русчук, Шумен и Варна.
    За съжаление, известията от София и Румелия са по-малко задоволителни. Там твърде се бавят. Делото, започнато в Източна България, би било твърде по-сигурно, ако бе предшествано от трус в столицата.
    Емигрантите разчитат главно на гарнизоните и се надяват, че военното движение ще бъде достатъчно, за да се предизвика повсеместно въстание и сваляне на софийското насилствено и незаконно правителство.
    Приемете и пр.
    Хитрово

    Телеграма*1 от посланика в Букурещ до министъра на външните работи Гирс
    [*1 На оригинала Александър III е написал: „Дай, боже, успех“.]
    3 март/19 февруари 1887 г.
    Делото, започнато в Силистра, расте. Известията са добри. Частите, придвижени срещу Силистра, са незначителни и ненадеждни за регентството. Усилват се надеждите за обявяването на Русчук, Свищов и Лом против регентството. От Русчук ми предадоха телеграмата на полковник Николаев — от София, 16: „Капитан Попов незабавно да заминава за Силистра. Утре от Шумен тръгва дружината на капитан Паншерски*2 с един взвод кавалерия и батарея. Да се раздадат по 200 патрона на пушка, хората да се изпратят на каруци и да се бомбардира градът. План на действие: Достигайки до селището Гайдашир, капитан Попов се придвижва по пътя за… а,*3 където се разполага на лагер. Строго да се следи неприятелят да не може да се скрие. След превземането на Силистра да се учреди полеви съд под председателството на капитан Драндаревски и на място да изпълнят смъртна присъда.“ Тези известия са предадени в Силистра. В случай на успех на делото регентите вероятно ще избягат от София. Взети са мерки тези мерзавци да не се допуснат в Лом и около Цариброд.
    [*2 Паншерски (Паничевски) — капитан от Варненския гарнизон, командир на сборна дружина, (б. пр.)]
    [*3 Пропуск в оригинала.]
    Хитрово

ПП: Отново ще отбележа факта, че руският монарх е бил в течение и е одобрявал мерзките опити на руските варвари за намеса и окупация на България. В последната телеграма виждате разпореждането на руският дипломат Хитрово ръководил въстанието към въстаналите русофилски кучки да уреждат полеви съд (по кой закон ще съдят русофилските съдии?) на място и веднага да разстрелват заловените българи.

Предците ни са наричали русофилите "рубладжии" защото голямата част от тез мизерабли са извършвали пъклените си дела срещу плата, кариерка, научна степен/специализация и "командировки в чужбина" - тази характеристика е валдна за русофилите и днес. Подла Русия винаги е използувала русофилите да рушат България при всичките си видове държавни структури: от набожни монархисти русофилите станаха болшевишки антихристи, които се определиха за комунисти и започнаха да разрушават църквите, подиграваха се и преследваха вярващите, а когато руските главатари решиха да захвърлят "сърпа с чука в кофа за боклука" и решиха да използуват православната църква като инструмент за прокарване на мерзките си планове, то русофилските кучки у нас веднага станаха христови войни и олигарха Путин се превърна в тяхното върховно божество.

Русия многократно е организирала кървави въстания на наша територия с цел да ръкоположи русофилските си мекерета, които да работят за постигането на вековната и цел: окупация и ЗАВЛАДЯВАНЕ на България! Това, че русофилите издигнаха стотици позорни паметници на руско-съветските плячкаджии и ги накичиха с лъжата "освободители" не променя намеренията на тази варварска империя. Русия никога не се е отказала от целта насилствено да си присвои населените с българи територии на Балканите (масовото изкупване на българското Черноморие чрез съдействието на местните русофилски кучки е първата стъпка на този коварен план), а основния инструмент за изпълнение на целта им се нарича "русофили". Жертвите на русофилските предателства чакат своето възмездие. Русофилите рушат България денонощно и ако не запретнем ръце за да ги възпрем то най-голямата жертва ще се окаже младото българско поколение.

Древното блогово сказание ни учи, че кастрацията на русофилските кучки няма алтернатива за суверенна България и ни съветва, че разрушаване паметниците на руско-съветските крадливи орди по българска територия не търпи отлагане.



Гласувай:
3



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: survakar007
Категория: Рецепти
Прочетен: 310434
Постинги: 310
Коментари: 955
Гласове: 308
Архив