Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.12.2019 20:42 - Свети Поручик Списаревски – документиран от няколко независими източника случай за Възкресение на саможертвеник и трансформирането му в реален Светец!
Автор: bezistena Категория: История   
Прочетен: 638 Коментари: 1 Гласове:
5

Последна промяна: 20.12.2019 20:45

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
На днешната дата 20 декември 1943 г. в небето над София небесните Драматурзи инсценираха показно занятие на практика и на живо как се придобива реално безсмъртие като жертваш живота си съзнателно безкористно и героично, за да спасиш живота на хиляди невинни Българи, като дадоха световна гласност и известие сред всички воюващи страни за жертвения подвиг на Българския летец – изтребител поручик Списаревски! 

Димитър Светозаров Списаревски – Български летец – изтребител, офицер, поручик (посмъртно: капитан – 1944, полковник – 2009), кавалер на ордена „За храброст“ (посмъртно).

Загива при боен полет, след като се врязва със самолета си в тежък американски бомбардировач Б – 24 чрез въздушен таран, по време на бомбардировките на София през Втората световна война.   
  
image

 
–– стартирайте ръчно песента

STereoRush         Звезда над София 
https://www.youtube.com/watch?v=fmCU51VZ8fw

Светла Илиева    Балада за Списаревски  
https://www.youtube.com/watch?v=6CFsRBaGEBM
 

Разсекретените документи в нашия постинг разшифроваме с помощта на  
 

Свещения шифър на сътворенческия Божи Български демиургов език, който ви разкриваме чрез статиите ни "Тайната на Свещения Български език" 
http://bezistena.blog.bg/history/2013/05/24/tainata-na-sveshteniiat-bylgarski-ezik-chast-1.1113546    


bg.wikipedia.org/wiki/Димитър_Списаревски
 


Димитър Списаревски, наричан от другарите си Спайч, е роден на 19 юли 1916 г. в Добрич, тогава в Румъния, само 16 дни градът преди да бъде освободен от българската войска по време на Първата световна война.

Баща му офицерът от запаса Cветозар Списаревски и чичо му – дипломатът Коста Списаревски са българи от Кюстенджа. Името на майка му е Елисавета. Димитър е потомък на котелски възрожденски род, чиито корени се знаят до първата половина на XVIII век.
Мъжете от рода според съвременниците им са били красиви, горди, буйни и ученолюбиви хора, ето защо ги нарекли „аполоновци“.
От „аполоновия род“ са Неофит Бозвели и съратникът на Раковски, „списовача“ (от където идва името на фамилията им) Панайот Хаджидобрев, е първия преводач от френски на Виктор Юго. Родът е дал на България генерали, академици, министри, музиканти, съдии, поети. Другият чичо на летеца – също Димитър Списаревски е офицер и поет, кавалер на български и сръбски ордени за храброст.

В самия край на Междусъюзническата война той е вероломно съсечен при Злетовска река докато е парламентьор при сърбите защото реагира остро на ругатните и хулите на бившите ни съюзници по адрес на България, които петнят офицерската му чест.

С Ньойския договор от 1919 г., Добрич заедно с цяла Добруджа отново са анексирани от Румъния. Поради нетърпимостта на бащата към румънската окупация, още през 1919 г. след една протестна публична проява на главата на семейството Списаревски са силово експулсирани от румънската власт и се местят в Лом на ул. „Ивайло“ №8, после в Белоградчик и накрая от 1932 г. живеят в София на ул. „Цар Аспарух“ № 57 когато бащата започва работа като финансов инспектор. Таткото поддържа в бежанското семейство и възпитава сина си Димитър в непоколебим свободолюбив дух, мъжественост и горещо родолюбие .

В София Димитър Списаревски постъпва и през 1934 г. завършва елитната Втора мъжка гимназия ”Цар Борис III” (днес 22-ро СОУ) където е знаменосец на училището, както е отбелязано в зрелостното му свидетелство. Мечтата му да стане летец се проявява още тогава. Като ученик в шести (днешния 9-ти) клас в кръжока по авиомоделизъм на гимназията заедно със свои другари построяват безмоторен самолет.

Димитър расте висок, здрав и буен. Отличен гимнастик, плувец и футболист, занимава се с борба и бокс.
От 1933 до 1935 г. е футболист на ПФК Левски (София), за който играе в няколко приятелски срещи.

Димитър Списаревски тръгва по офицерския път на баща си и чичо си и постъпва във Военното на Н. В. училище, но е буен и непокорен и остро реагира на всяка несправедливост, затова, още преди да завърши първата година,

го откомандироват и е изпратен да служи като редник в Ямбол в 6 – и пехотен полк, който е разположен по южния склон на култовия изкуствен мегалитен светилищен комплекс Боровец, където Господ Бог Исус провежда епохалния експеримент с разпъването Му на кръста и Неговото възкресение, информация за които събития вижте в статията ни 

Пътуваме с машината на времето за експеримента с разпъването на кръста и операцията по Възкресението на Исус – Господарят на Извънземните, идващи скоро
http://bezistena.blog.bg/history/2016/05/02/pytuvame-s-mashinata-na-vremeto-za-eksperimenta-s-razpyvanet.1448866,

и на територията на което светилище Списаревски е специално изпратен по Божия план за да бъде енергийно облъчван и активиран и посветен от непознат ямболски възрастен човек за неговия свещен жречески произход от Божия род Дуло.

НЕПОЗНАТ ЧОВЕК от=от Бок Изуш и Богиня Диана

НЕПОЗНАТ ЧОВЕК=Кан (Жрец) от Бог Изуш и Богиня Диана

Бог Исуш и Богиня Диана са Българските Богове Творци и Демиурзи на световете и Автори и Постановчици на трансепохалната експериментална екстремална риалити драматизация "Българите и човешката цивилизация" – Господ Бог Отец Исус и Великата Богиня Майка Диана, познати от последните им аватарни проявления преди 2000 години в Тракия пред Българите като Христос и Мария Магдалена (манипулирана като Богородица), Родоначалниците на новоепохалната генерация на Българския жречески род Дуло, управляващи световете от Безистена – Командният център на Време – пространствения континиум, Главният КПП и портал между световете, Вселенският компютър и централен архив Акаши, постоянното транспространствено обиталище и първосвещен дом, работно место и храм на Българските Богове, Родилен дом и Райски кувьоз за отглеждане на Техните генетични феноменни деца – Българите, които са жреческата каста Дуло, от който род е и Списаревски  

За отлично поведение, след няколко месеца Списаревски е произведен в кандидат-подофицер и по лично ходатайство на командира на полка правата му на юнкер са възстановени, върнат е в училището и го завършва в 1938 г. в 57 – ми „Средногорски“ випуск. Тогава е обявен конкурс за летци, той е сред първите, кандидатирали се за новата специалност. Той е назначен за пръв път за летец през октомври 1936 г.
През 1938 г. протупей юнкерите от целите два випуска 57–и и 58-и „Родопски“ са командировани за обучение като летци в Германия и Полша. От април 1938 до юли 1939 той се обучава в авиационната школа в Кауфбойрен до Аугсбург. След това усъвършенства своето майсторство по висш пилотаж в авиационното училище в Шлайсхайм до Мюнхен и накрая през 1939 г. завършва с отличен успех най-престижната изтребителната школа във Вернойхен до Берлин.

След пристигането в България, от юли 1939 г. те са включени в състава на 2-ри изтребителен орляк, развит и преименуван в 6 изтребителен полк, базиран на летище Марно поле при Карлово, (друго свещено селище на заселилите този регион жреци от ямболския първосвещен Божи род Дуло) по – късно в 3/6 изтребителен орляк. Списаревски е включен в състава на ято изтребители П3Л24 „Ястреб“, като командир на строево крило във 2-и армейски въздушен полк дислоцирано близо до турската граница. Тук той остава до лятото на 1941 г. След това лети и с Авиа 534 „Доган“. После усвоява управлението на първите доставени в България германски изтребители Месершмит Bf 109Е, наричани в България ”Стрела“.

МЕСЕРШМИТ=Исуш и Мат Мария 
култовите страшни немски изтребители, кръстени по имената на Българските Богове

 
От края на март 1942 г. вече е старши инструктор в изтребително-щурмовата школа за висш пилотаж на Въздушния учебен полк в Долна Митрополия.

През 1942 г. е назначен за командир на ято в изтребителен полк.

Наскоро след това опитният млад офицер Списаревски е назначен във Военновъздушното и свързочно училище в Скопие, като командир на 2-ра свързочна рота на летището, откъдето според тогавашните предвижданията на генералния щаб се очаква да е основното нападение срещу България и действат нелегални въоръжени комунистически групи. Там, той сам пленява тежък американски бомбардировач и го заставя да се приземи на българското летище Скопие.
После е командирован отново в 6-ти изтребителен полк в летище Марно поле, където е ротен командир до август 1943 г.

Убеден патриот, ненавиждащ комунистическите и всякакви безродници, въпреки, че като офицер от армията, той почти презира полицаите и заявява:
“Аз не съм се учил да ходя по горите да гоня нелегалните. Аз съм се учил да бъда летец" и не желае да участва в разпита на подофицера Аяров, при който цивилен следовател му нанася побой, заявявяйки на колегата си Павлов с присъщата си ярост: „Излизай, излизай, нямаме работа тук. Идиоти, шамари ще бият на български войник!“


През лятото на 1943 г. Списаревски е избран и командирован като офицер с още един български пилот, за да се запознае с тактиката на англо-американската авиация и начините на борба с нея е изпратен край Ламанша, където участва във въздушните боеве и усвоява в бойни условия модерната тактика на германската изтребителна ескадра при въздушните боеве над Канала.

След завръщането си в България, за кратко е зачислен на летището в Карлово като ротен командир, скоро след което е назначен и включен в състава на 3/6 орляк, стациониран на Летище Божурище за отбраната на столицата, водещ бойни действия срещу американските бомбардировачи, през ноември и декември вече три пъти нападали София.

Въздушен бой на 20.12.1943. 

 
На 20 декември 1943 г. на височина от около 8000 метра групировка от 15-та въздушна армия на САЩ  от 150 американски бомбардировачи „Либърейтър“ B-24 Liberator (Бе-24 „Освободител“) от 376-та тежка бомбардировъчна групировка (376th Bomb Group – Heavy), охранявани от 50 тежки двумоторни двутели изтребители Lockheed P-38 Lightning (Локхийд Пе-38 „Светкавица“) от 82-ра изтребителна група (82th Fighter Group), се насочва за поредната „терористична бомбардировка“ на София, както операциите красноречиво се наричат в английските военни планове.
Българите смело се изправят с едва 36 машини срещу 200 вражески. Противникът е посрещнат от изтребители Bf-109, излетели от Божурище и „Девоатин“, излетели от Враждебна. Българският орляк 3/6 имащ по списъчен състав 17 изтребителя Bf-109G-2 вдигайки се от летище Божурище има задачата да завърже бой с противниковите изтребители, а в това време другият орляк от Враждебна – 2/6, имащ по списъчен състав 24 изтребителя Девоатен D.520, да удари бомбардировачите и да ги принуди да хвърлят бомбите си извън София.
Летците добре разбират, че с при съотношение 1:6 в полза на нападателите нямат шанс да разбият и унищожат противника, но трябва да спечелят време за мирното население да се укрие в скривалищата и могат да нанесат болезнени загуби на нашественика като свалят няколко негови самолета, основната им тактическа цел е да разстроят противниковата формация и отклонят „Освободителите“ от курса, да не ги оставят необезпокоявани да нанесат точен удар по българската столица и да ги принудят да хвърлят бомбите си извън града.
Тази цел е постигната от българските летци изтребители. В този бой ПВО изстрелва 805 снаряда. В него загиват поручик Списаревски и подпоручик Георги Кюмюрджиев. Българите свалят 10 самолета – 3 бомбардировача и 7 изтребителя.

Бойният дневник на 3/6 изтребителен орляк, в който лети Списаревски, свидетелства за битката:

„Либърейтърите“ идват към София откъм Панчерево в клинов строй по тройки, ешелонирани в тилна колона, краят на която се губи до хоризонта. Българите смело се изправят с едва 36 машини срещу 200 вражески. Формират насрещен боен ред, ешелонирани поятно, по четворки в тилна колона. Летят срещу противниковите самолети на 6000 метра височина.
Българският орляк 3/6 имащ по списъчен състав 17 изтребителя Bf-109G-2 вдигайки се от летище Божурище има задачата да завърже бой с противниковите изтребители, а в това време другият орляк – 2/6, имащ по списъчен състав 24 изтребителя Девоатен D.520, да удари бомбардировачите и да ги принуди да хвърлят бомбите си извън София. Летците предварително добре разбират, че с малочислените си сили нямат шанс да разбият и унищожат вражеската американска въздушна армада, но трябва да спечелят време за мирното население да се укрие в скривалищата и могат да нанесат болезнени загуби на нашественика като свалят няколко негови самолета, основната им тактическа цел е да разстроят противниковата формация и отклонят „Освободителите“ от курса, да не ги оставят необезпокоявани да нанесат точен удар по българската столица и да ги принудят да хвърлят бомбите си извън града.
Тази цел е постигната от българските летци изтребители. При това нападение на американската авиация върху София са разрушени 113 сгради и е прекъснат релсовият път на околовръстната железопътна линия. Убити са 64 души, а други 93 са ранени.

Поручик Димитър Списаревски от 3/6 изтребителен орляк е един от пилотите на бойно дежурство на летище Божурище с Месершмит Bf-109G-2, които трябва на 20 декември 1943 г. да пресрещнат нападащите „освободители“ преди да достигнат града. Това е първият му боен полет, за който той се готви отдавна. Самолетът на Списаревски не успява да стартира веднага, затова той излита с резервна машина, след другите. Когато достига бомбардировачите, въздушният бой вече се води.

Сам, с безумно смела виртуозна маневра, измъквайки се от два американски изтребителя, се насочва към група от 16 „Либърейтъра“, отървала се от българските изтребители и взела необезпокоявана курс към София. Той взема на прицел една машина, атакува устремно, без да се интересува от огъня на изтребителното ѝ прикритие, с непрестанен точен огън прострелва, поврежда тежко и подпалва този бомбардировач, но в ожесточената си битка за по-малко от две минути изразходва всички боеприпаси на бордовата картечница, а самолетът му е сериозно прострелян от бомбардировачите и охраняващите ги британски изтребители.

Българинът разбира, че жив няма да излезе от котела, в който се намира. Тогава, без колебание, той насочва изтребителя си и нанася унищожителен таранен удар на водещия формацията тежък американски бомбардировач. Бомбардировачът е разцепен и са разпада във въздуха, спасява се само опашният стрелец, който е изхвърлен заедно с картечниците от ударната вълна.

Самолетът на Списаревски пада разбит на височините над село Пасарел, Софийско. Тялото му е открито от спусналите се да спасяват летеца местни хора сред отломките. От другата страна на селото падат късовете на поразеният четиримоторен бомбардировач наблизо до единствения оцелял от него – картечаря подофицер Робърт Хенри Ренър, който местните също намират и отвеждат в кметството, където вместо очакваната от него враждебност той среща най-човешко добродушие и дори е нахранен от тях.

Вследствие на лютата съпротива врагът е отблъснат, принуден е да хвърли бомбите си в полето и да се оттегли.

Има различни свидетелства за тарана, но единствен близък очевидец е Лейтенант Джон Маклендън (американски пилот на „Лайтнинг“ от изтребителното прикритие, бордов номер 43 – 2352, 97-а изтребителна ескадрила (97th Fighter Squadron)), който малко след това също е свален и пленен. Той дава може би най-точното описание и оценка на извършения от капитан Списаревски военен подвиг. Спасилият се в боя на 20 декември 1943 г. американски лейтенант разказвайки за стореното от Списаревски, той споделя: „Шест минути преди да бъда свален станах свидетел на нещо нечувано и страшно … летящия като вихър български изтребител се отдалечи от поразената вече и падаща към замята наша „летяюща крепост“ и хвърляйки се с цяла мощност към друга се стовари върху нея, отсече опашката ѝ и крепостта се разруши като голям дъб ударен от мълния...Наистина страшна смърт дори и за най-смелия пилот!" “

Лейтенант Едуард Тинкър (пилот на „Лайтнинг“ от изтребителното прикритие, бордов номер 43 – 2413, от 97-а изтребителна ескадрила), участник във въздушния бой на 20 декември 1943 година, заявява:„ "Българските летци се бият с ожесточение, като че ли защитават най-скъпата светиня на света. За мен те изчерпват понятието ненадмината ярост в авиацията” “

Подофицер Робърт Хенри Ренър (24 г, въздушен стрелец, единствения по чудо оцелял от екипажа на протаранения бомбардировач), след тарана на българина ужасен казва: „Настана истински ад. Ударът на вашите летци беше изключително лют.“ 
 
Димитър Списаревски, защитавайки населението на София, става първата българска жива торпила, за свалянето на един четиримоторен тежък бомбардировач са му признати три въздушни победи и е произведен посмъртно в чин капитан. Погребан е в Централните софийски гробища в Алеята на летците.

Подофицер Робърт Хенри Ренър, единственият оцелял от екипажа на сваления с таран бомбардировач, по-късно по време на своето лечение в болницата, моли да се види с майката на Списаревски, за да ѝ предаде своите лични медали и ордени в знак на дълбоко уважение пред подвига и родолюбието на нейния син.

Радио Лондон посвещава отделна емисия на този бой, от Токио искат подробности за въздушният таран и „торпилата на японците на Балканите“.
Немците го изучават подробно и вземат мерки за усилване корпуса на изтребителите за да прилагат и те тази тактика.
Факт е, че пилотът на следващия български таран, изтребителят Неделчо Бончев благополучно оцелява след като сваля така поредната летящата крепост.

НЕДЕЛЧО БОНЧЕВ=НЕДЕЛТШО БОНЧЕВ=Дуло от Богиня Диана и Бог Ешуш –
поредният саможертвеник от Българската Божия жертвена династия Дуло

Плененият Макландън ще си спомни:
„Дълго време, всяка нощ, ми се привиждаше как българският изтребител връхлита върху нашия бомбардировач. Не, това не е камикадзе. Достатъчно ми е да знам, че е е бил поручик и се е казвал Списаревски.“

КАМИКАДЗЕ=Кан (Жрец) от Майка Диана и Иза
саможертвени потомци от Българските генно –
 инженерни цивилизационни импланти сред бившето нефеноменно тракийско племе джапани.

–––––––––––––––––––––––––––––––––
–––––––––––––––––––––––––––––––––

Списаревски категорично не е, и подвигът му няма общо със специално обучаваните за самоубийствени мисии японски и други „камикадзе“.
Неговият подвиг е най-забележителен, защото той въобще не тръгва в бой с предварителен план този му полет да бъде саможертва, а храбро и дълго се бие като нанася поражения на противника до последния си патрон и твърдо неспособен на отстъпление пред врага убедено се жертва, за да спаси от бомбите живота на сънародниците си. И тръгва с цялото си себеотрицание и патриотизъм на таран едва когато разбира, че това остава последната възможност да предотврати целта на американския „Либерейтър“ да изсипе убийствения си товар върху мирното население на София.
Героизмът му сякаш е въплътен в доскорошната воинска клетва на българите „Заклевам се да защищавам родината си мъжествено, умело, с достойнство и чест, без да щадя кръвта си и дори живота си за постигане на пълна победа над враговете.“

Започналата на 18 октомври 1943 г. англо-американската въздушна офанзива на Балканите с бомбардировки над България в София, Скопие и Велес приключва след половин година тежки и разрушителни наречени в собствените военни планове на съюзниците „терористични“ въздушни нападения с последната голяма бомбардировка на София на 20 април 1944 г. Решението на правителството на Богдан Филов и Народното събрание да се обяви „символична война“ на съюзниците е използвано като удобен повод за това.
Срещу България са пратени над 2500 изтребителя и тежки бомбардировачи. Срещу тях в защита са около 80 български летци изтребители от София, Карлово, Скопие и Ниш и 30 немски изтребителни пилоти базирани в София плюс тези в Скопие и Ниш. Общо по време на операция ”Point Blank”(Прицел от упор) в рамките на англо-американската въздушна кампания „Приливна вълна“ (Tidal wave), целяща създаването на „бомбен килим“ в региона обхващащ София, Скопие и нефтените полета около Плоещ София е бомбардирана 11 пъти.
Ударени са най-вече граждански обекти, като Народният театър (тежко засегнат), църквата от ХІ век Свети Спас (силно разрушена в 1944 г.), Градската библиотека (напълно унищожена на 30.03.1944 г. изгарят 40 000 тома книги), Католическата Катедрала Свети Йосиф (напълно унищожена на 30.03.1944 г.), голямата Софийска синагога (тежко засегната, изгаря и уникалната и широко известна юдейска библиотека на общността, съхранявала безценната колекция от средновековни равинистични трудове), Духовната академия (тежко засегната, изгорен е куполът на храма вграден в нея), взривени и опожарени са хиляди жилищни сгради, разрушен е градският център. Бомбардирани са и още 18 големи български селища в тогавашните ни граници. Хвърлени са общо 45 265 разрушителни и запалителни бомби. Една част от бомбите са с взривател със закъснител. Целта е да се постигне силно поразяващо действие, след като укрилите се в скривалищата излязат от тях на открито.
Англоамериканската авиация пуска бомби и във вид на играчки с цел да могат да поразяват и деца. Бомбардирани общо 168 населени места. Загиват 4208 души и са тежко ранени 4744, 88% от които са мирни граждани – жени, деца и стари хора. Общият брой вражески полети, осъществени над наша територия през годините 1943 – 1944, е над 23 000. Хвърлените при бомбардировките 4350 тона взривове с експлозивни и запалителни бомби разрушават само в София 12 657 сгради, тежко увредени или опожарени са огромен брой други.
Нанесените материални щети възлизат на стойност над 24 милиарда тогавашни щатски долара. В защитата на Родината загиват 22-ма български летци, съюзните немски пилоти също дават жертви. Губим 27 български самолета срещу 185 американски и английски самолета свалени над България, а още по-голям брой чужди машини са тежко повредени.
Противника губи 689 летци – загинали 256 пилота и 333 пленени, плюс значителен брой извадени от строя противникови чинове завърнали се в базите ранени и негодни за участие в бой. 

Личността на Списаревски

Списаревски от малък има трайни интереси към историята и литературата с фокус върху класическата и руската, както към спорта. Пише стихове, владеещ перфектно немски и руски изпитва дълбоко уважение към тези две национални култури. Има за свой любим герой подполковник Калитин, защото както казва: “дядо ми е учил някога в Русия и защото Калитин е загинал за България".
Майсторски пее руски романси и пламенно рецитира Ботев, ординарецът му в Скопие Стоян Тотев свидетелства:
„Така хубаво рецитираше, щото те прави да станеш на бомба.“ „Той беше красив мъж, Аполон. Като тръгнем из главната улица, като го срещнат ученички, студентки, интелигенция, цивилни, така го оглеждат – просто ми е било неудобно. Много правеше впечатление. Не обичаше булевардни лафове и хулигански подхвърляния.“
Ясно предавайки впечатлението на съвременниците му за него ген. м-р Стоян Стоянов, един от най-близките му приятели, го характеризира изчерпателно:
“Има известни личности, които рязко се отличават от околните – срещнеш ли ги веднъж, запомняш ги завинаги. Списаревски беше от този тип хора. Със своята мъжествена, едра и стройна фигура, с особената си походка и с характерен акцент в говора, пламенен родолюбец, защитник на слабите и кавалер той винаги обръщаше внимание на околните. Всички войници го обичаха и уважаваха, защото към тях бе непринуден и разговорлив. Но ядоса ли се за нещо, ставаше страшен. И не за себе си вършеше това, а винаги в защита на другите, на по-слабите. Особено държеше на другарите си. За тях бе готов, без да му мигне окото, да се хвърли и в огъня дори. Но най-остро реагираше, когато го обиждаха като Българин.“

Добричкият вестник „Добруджанска трибуна“ в брой 139 от 24.06.2003 г. помества кратко интервю с Кольо Костов, на когото Списаревски е бил ротен командир. Дядо Кольо /на 83 г./ твърди, че Списаревски е научил войниците от новоприсъединените земи Добруджа, Македония и Беломорска Тракия да четат и пишат на Български.

Брат му Иван Списаревски свидетелства, че макар да не е бил легионер „Димитър, беше националист и никак не обичаше ремсистите и комунистите.“
Ветеранът Иван Атанасов си спомня, „Списаревски особено се възбуждаше, когато говореше за многострадалната Македония, Добруджа, Тракия, Западните покрайнини, които бяха откъснати от майката родина по силата на Ньойския договор.“
Негови съвременници и съвипускници разказват, че предпочитани от него модели на лично поведение са подвизите на императорският полковник Калитин, загинал на турските щикове, но спасил на Самарското знаме в руско-турската освободителна война, на Христо Топракчиев, пионер и първа жертва на бойната ни авиация. Уважава и цени саможертвата, мотивирана от патриотични подбуди.

На войниците си Офицерът Списаревски казва:

 – Аз съм се венчал за България!  

ВЕНЧАН ЗА БЪЛГАРИЯ на=ВЕНТШАН ЗА БЪЛГАРИЯ на=БЪЛГАРИЯ на Богиня Диана и Ешуз

ВЕНЧАН ЗА БЪЛГАРИЯ на=ВЕНТШАН ЗА БЪЛГАРИЯ на=БЪЛГАРИН на Богиня Диана и Ешуз 
 
ВЕНЧАН ЗА БЪЛГАРИЯ=ВЕНТШАН ЗА БЪЛГАРИЯ=БЪЛГАРИН от БЕЗИСТЕНА –
генетичен феноменен саможертвен потомък на Българските Богове Демиурзи от Тяхната жреческа каста от първосвещения им храм Безистена в Първопрестолния Божи град Ямбол 
 
И чуйте сега всякакви русофили,американофили,еврофили,геофили,сорософили,туркофили,гръкофили,юдео–фили и т.н.,но само не и Българо – фили,сиреч забравящи да сте истински Български патриоти,какво казва жертвеникън Димитър: 

„Не ни трябват никакви чужденци – нито хитлеристи, нито фашисти.
Ние сме Българи и трябва да браним всичко Българско. Името на България трябва да стои най-високо и да свети като слънце в сърцето ни.
Слушайте добре, извънказармените си идеи ще насипете с един вагон нафталин. Не искам в моята рота да се говори за разни Хитлер,Сталин,Чърчил,Рузвелт, Мусолини... Вие сте преди всичко Български войници и нашата единствена идея трябва да бъде България.
Готов съм да воювам с всички, които посмеят да нападнат България, с руснаците няма да воювам, защото са ни братя, но ако братята решат да ни забият нож в гърба, няма да забравя, че съм Българин!“

Списаревски твърдо отрича антисемитизма налаган от доминиращия тогава в Европа немски националсоциализъм, той категорично заявява:„ „Аз пръв ще хвърля бомба отгоре и няма да позволя да бъдат екстрадирани евреите по Дунава!“

Списаревски е бил не само изключително физически красив, силен и изискан мъж, но и щедър и великодушен човек, веселяк, душа на компаниите, корав мъж, той ненадминатия виртуоз в летенето, е много начетен, владее отлично немски и руски, пее, рецитира и е голям кавалер. Неговото изострено чувство за справедливост, безкрайния му патриотизъм и чисто мъжките реакции му и рицарско поведение често му създават много неприятности. Известни са случаите когато в Германия немски офицери отнесли се с недостатъчно уважение към България изпитват юмруците му, началникът на пилотското училище във Вернойхен полковник Остеркампф по този случай строява школата и заявява на своите възпитаници немци, че щял „да се чувства определено щастлив", ако чуел, че някой от тях „би защитил името на Германия както този млад Българин", а пилотите нарекли Българите „балкански туземци“ са откомандировани и пратени на фронта.
Във варненското казино по същите причини и начин наказва самолично самозабравил се българин на служба в италианския флот. По-късно боят не се разминава и на бургаския окръжен полицейски началник, отнесъл се обидно към летец от Българската армия.
В офицерския клуб в Плевен се разправя на момента с нашенски любители на немски военни маршове, които не разрешавали на оркестъра да изпълнява Български песни.
В Скопие защитава по същия начин местен турчин от гаврите на германски войници.
Пак в Скопие в един ресторант грабва стол и попилява германски войници, позволили си волности към сервиращите им местни български момичета.
Списаревски умело налага войнската дисциплина като обича, защитава и се грижи за войниците, гневът му физически изпитва фелдфебел позволил си да посегне на войник – Списаревски изтръгва от ръцете му и със силен удар счупва в гърба му летвата с която ротния фелдфебел Гатев се канил да наказва войника, също така разни началници са уволнени от армията по негов рапорт за злоупотреби с войнишкия порцион.
Спаича, както го наричат, си остава непроменен.

СПАИЧ=СПАИТШ от=от Богиня Диана и Исуш 

СПАИЧ=СПАИТШ=ПАШИСТ + Н (кодировъчен назал) ПАШИСТАН=ПЕШИСТЕН=Безистен 

СПИСАРЕВСКИ СИ ОСТАВА НЕПРОМЕНЕН=СПИСАРЕВСКИ е от Бог Исус и Богиня Матара

Един от най-близките му приятели, генерал-майор Стоян Стоянов, казва за него:„ „Отстъплението в боя при каквито и да е обстоятелства му беше чуждо, противно, невъзможно за неговата натура. За Димитър въздушният бой беше ситуация, която го наелектризираше по особен начин, правеше го още по-силен, неустрашим и самоуверен. Да победи във въздуха за него бе нещо, което се разбира от само себе си. Би разкъсал и със зъби противника, но никога не би го оставил да се измъкне невредим. Той влизаше в бой така, както някога в древността суровият воин на Спарта е изпълнявал повелята на своята майка, която като му връчвала щита, е казвала: „С него или на него!“

Летецът изтребител Михаил Григоров, служил под командването на поручик Списаревски споделя за него:
„Винаги, когато той говореше за България и споменаваше нейното име или разказваше за нейната история, за природните ѝ красоти или пък ставаше дума за достойни Българи, гласът му започваше да вибрира, а лицето му се изчервяваше от вътрешно напрежение. Гърдите му се издуваха и той ставаше по-грамаден и внушителен. С гордата си осанка доминираше над всички нас.“

 О.з. полк. Петър К. Петров разказва за него:
„Та, като мина известно време и Списаревски се поуспокои, започна да лети често, доби увереност в себе си. А той беше добър летец. Спомням си, веднъж бяхме дежурна двойка с Никола Бонев, когато видяхме, че от гарата идва запъхтян Спаича. Изкарайте още един „Доган“, вика, ще летим. Излетяхме тримата и той ни отведе над Пловдив, където започна циркуси, фигури, атаки, слизаше ниско между тепетата... А ние плътно след него. Долу се събра народ да ни гледа... Летим и не знаем какво става, защо нашият командир прави тази въздушна демонстрация над града? Чак като кацнахме, Спаича се засмя радостно и разкри тайната:„ „Днес, бако, се освободи моят роден край! Добрич отново е Български! Днес аз черпя!“ И ни отведе в селската кръчмичка, която се казваше „Летец“... На другия ден го извика при себе си командирът на орляка полковник Сапунов и го наказа – един месец отстраняване от длъжност, като му възложи твърде досадна работа – да извърши проверка на войнишкото оръжие.
Един месец Спаича ходи като черен облак насам-натам с папка под мишница, а колчем ни срещнеше, викаше: „И вие си начесахте крастата оня ден, а сега аз няма да летя цял месец!“ Нали ни беше командир, всичко се бе струпало върху него.“

Буен, неустрашим и дързък е поручик Списаревски и във въздуха. Отстъплението в боя му е напълно чуждо, противно и невъзможно. Полетите си той върши на максимални обороти, в учебен бой атакува с такава стръв, че понякога отнася наказания. Той заявява на другарите си:„ „..ако някога ми падне насреща противников самолет, ще го изям, па ако ще и с машината да се блъсна в него..“

А друг път на летище Граф Игнатиево запитан какво ще прави, ако във въздушен бой свърши мунициите той заявява: „Ще го яхна отгоре, но няма да му позволя да тормози нашата земя", заявява също: „Ще браня столицата, как ще се бия аз сам си зная. Ще го яхна отгоре и пак ще го сваля.“ Още по-категоричен е след няколко дни при инструктаж на починените си, както свидетелства фелдфебел Иван Петров, ги пита: "Неприятелят напира. Иска да бомбардира. Кого? Майка ти, баща ти – и като показва околовръст с пръста си, – Българския народ. Това е народът, който те храни и облича, обучава те, за да го пазиш. Защото ти си изтребач. Поглеждаш бензиномера, бако (тъй се обръщаше към приятелите си), нямаш „Тунджа“ (авиобензин). Нямаш вече и джепане (муниции). В този момент чувстваш, че от теб тече кръв, ударен си. Пръстите ти тръпнат, вкочаняват се вече. Какво ще правиш?"
Едно момче от Русе, Сашо Обретенов, който се обади: „Господин поручик, ако съм аз, ще се спусна отвесно надолу, за да кацна някъде.“ „Сашо, ти мишена ли ще ставаш, бе?"„ „Абе ще се блъснеш и ще свалиш поне един бомбардировач, но няма да му дадеш да мине над тая свещена земя и да я поръси с бомби!“
 
Такова е било веруюто на поручик Димитър Списаревски. По думите на Иван Петков пишещ за летеца: "Неговата партия е „България над всичко“, а целта отбраната на Родината."
 
 
БЪЛГАРИЯ НАД ВСИЧКО=БЪЛГАРИЯ на Бокиня Диана и Исуш
 

БЪЛГАРИЯ НАД ВСИЧКО=БЪЛГАРИЯ на Кан (Жреци) на Богиня Диана и Исуш  

Той се готви за логичната си атака с тарана и издържа този изпит пред себе си и пред отечеството. Поведението му е човешки обикновено и в него няма ненужна патетика, последните му думи, преди да се качи в самолета на 20.12.43 са съвсем земни: "Гадове, не ме оставихте да си доям фасула.."

Димитър Списаревски като родолюбец естествено силно симпатизира на легионерите и макар да не е доказано дали е членувал в СБНЛ участва като знаменосец на Втора мъжка гимназия в София в техни прояви, в средата на 30-те години това е най-силната организация която се опълчва открито срещу Ньойския договор, от който бежанското семейство на Списаревски е не само морално, но и пряко засегнато като стотици хиляди други българи от откъснатите земи. На демонстрация срещу Ньойския мирен договор, той поставя с шамари на мястото което заслужава своя съученик, ремсиста Стоян Гюров който участва в контра-демонстрация т.е. фактически в подкрепа на Ньойския договор. Гюров по-късно член на ЦК на БКП и посланик в Москва, десетилетия злобно си отмъщава на паметта на героя  
  
Паметта за Списаревски

Посмъртно поручик Списаревки е отличен с орден Кръст за храброст и на 24 септември 1944 г. е произведен в чин капитан, в 2009 г. му е присвоен чин полковник от ВВС на България.

Загинал само на 27 години в защита на мирното население на София в страшна битка с носещия унищожения на града враг, в която са свалени 5 противникови самолета, неуспял да се ожени могъл само веднъж да полети със своята приятелка от София Фросия Каблешкова на учебния самолет Бюкер ”Юнгман” – „Лястовица“, той и героизмът на българските летци, са възпети от поетите като ”Торпили от сърца“. Летецът печели не само непреходната признателност на софиянци, но тази и на целия български народ.

В САЩ не само сваленият при тарана единствен оцелял летец Робърт Хенри Ренър пожелал да дари медалите си на майката на Списаревски и колегата му от другата ударена крепост Макландън, но въобще се отнасят с високо уважение към подвига му и го отразяват подробно в своята военна енциклопедия.
Радио Лондон посвещава отделна емисия на този бой, а Токио и Берлин нееднократно изразяват почитта си към българския летец. Признателни столичани заради които загива, обвиват своя сънародник с „ореола на светец защитник, новия Софийски Свети Георги Победоносец“.
Още на 31 декември 1943 г. са отпечатани и бързо разпродадени 100 000 паметни пощенски картички с лика на Списаревски. А за издигнатия две години преди гибелта му от софийските студенти любим на софиянци Паметник на Българския летец до Народното събрание с преклонение твърдят, че на фигурата е Списаревски.

 Добри Доневски го нарича „златното зърно от житните класове на най-Българската земя – Добруджа“.
Поетът Иван Коларов го нарича „зърно от класа на Икар“, а композиторът Георги Шогунов пише музиката на марша „Нашите герои орли“, посветен на капитан Списаревски.

Чичото на Списаревски – Коста, в 1943 г. политически затворник в Сливенския затвор, след гибелта на своя племенник праща от затвора телеграма до своя брат, бащата на летеца, в която пише: „Вечна памет на Митко, гордостта на семейството и Родината!“.След геройската му смърт не само армията и гражданството, но и ученици и студенти, и „Легионът“ и „Бранник“ прославят подвига му, което впоследствие донася гнева на комунистите върху семейството. 

Уважението към Димитър Списаревски намира израз в съчувствието към родителите му, които след възвръщането на Южна Добруджа към България се завръщат в гр. Добрич. Бащата, Светозар Списаревски, заема същата длъжност – финансов контрольор в градската Община. На заседание на Добричкия градски общински съвет от 6.03.1944 г., с протокол №2, по доклад на кмета, г-н Веско Василев, се вземат следните решения:
Да се преименува ул. „Граф Чано“ на ул. „капитан Димитър Списаревски“.
Да се именова в бъдеще, при изпълнение на приложение на градоустройствения план на гр. Добрич, на името на кап. Димитър. Списаревски, един от централните площади на града.
Да се учреди фонд за постройка-паметник върху едноименния площад на кап. Димитър Списаревски.
Да се преименува с. Рилци, съставно село на Добричката градска община, на кап. Димитър Списаревски.
Да се наименова първото построено училище в града на името на кап. Димитър Списаревски. (Ф.131 К, оп.1, а.е.197, л. 152 и 152 обр, Държавен архив гр. Добрич).

Константин Кръстев Кичев от Гимназията в гр. Добрич рисува известната картина на битката, публикувана във в-к „Добруджански глас“ в 1944 г

Веднага след комунистическия преврат на 9.ІХ.1944 г. овладелите властта партизански активисти чужди и непроумяващи истинската героична същност на подвига на Списаревски, побързват да сложат неговото семейство като такова на „царски офицер“, в списъка с неблагонадеждните софиянци, които трябва да бъдат изселени от столицата. Подвигът на Димитър Списаревски обаче е признат и от съветския военен комендант на София, който когато на въпроса в какво е обвинен му отговарят: „Неговият син капитан Списаревски беше летец-изтребител, блъсна се като жива торпила в самолета на нашия антифашистки съюзник и го свали.“ с думите: „Почему так? Он не враг, он погиб для Родины! Он ваш герой!“ (Защо така? Той не е враг, той е загинал за Родината! Той е ваш герой!) – задрасква името на бащата на Списаревски от списъка с набелязаните за неблагонадеждни и го спасява за момента поне от тази репресия .

Това обаче на попречва след 1944 г., по време на комунистическя сателитен съветски режим в България, независимо от официалната антиамериканска пропаганда, в духа на наложения „пролетарски интернационализъм“ името на капитан Димитър Списаревски като национално убеден „царски“ офицер станал любим на народа героичен символ и неговият подвиг в защита на мирните граждани на София и българската земя от чуждите врагове да се цензурира и да се споменава само в ограничен кръг специализирани публикации и фактически от власт в продължение на повече от 40 години налага пълното мълчание за него и подвига му. 
Така, както не се споменава и името на другия герой, неговия чичо, Димитър Списаревски – достоен български офицер и поет, престъпно съсечен като парламентьор при сърбите в самия край на Междусъюзническата война при Злетовската река след като протестира за спазване на военната чест от вероломните бивши съюзници срещу хулите и ругатните им към България.

В първите месеци на настъпилите събития, бащата Светозар Списаревски, уволнен вече от службата, работил в Община гр. Добрич от управляващия орган, Околийския комитет на Отечествения фронт гр. Добрич. В протокол № 33 на ОК на ОФ от 5.12.1944 г. фигурира следното решение : “ Не се дава служебна бележка на Светозар Списаревски, бивш контрольор при Добричката община, уволнен като фашист." 
От 12-те участници в това заседание, четирима са бъдещи кметове на гр. Добрич, управлявали го общо над 15 години. На майката на Димитър Списаревски Ветка (Елисавета) Списаревска за дълго време е отнета пенсията, защото синът ѝ бил „царски офицер“ занимавал се с „фашистка дейност“, а брат му е изхвърлен от армията.
Във филма за него негов сродник с горчивина споделя: „Списаревски е щастлив, че е загинал, защото след 9 септември 1944 г. комунистите положително щяха да го убият.“ 

Цензурата е непробиваема. Не успява да я разбие нито писателят Емилиян Станев, нито Серафим Северняк, нито Слав Караславов, които искат да пишат за подвига на Списаревски. Нещо повече, след една кратка публикация за Списаревски във в. „Поглед“ посланикът ни в Москва, въпросния Стоян Гюров, изпитал навремето за антинационалната си ремсистка истерика шамарите на гимназиста Списаревски, лично занимава с този „международен проблем“ самия Тодор Живков.

След 1989 г. мълчанието за подвига му е разкъсано и народното преклонение се отприщва. Издадени са книги, брошури, печатат се статии, посветени са му телевизионни предавиния, лекции, филми.

Неговото име носи Клубът на летците „Кап. Димитър Списаревски“.

Ежегодно признателното гражданство и българското войнство го почита с чествания в цялата страна, а в София се провежда възпоменателно факелно шествие „Списаревски марш“.

В годините след 1994, управата и гражданството на Добрич ежегодно урежда възпоменателни прояви в дните около деня на раждането му и на гибелта му.

Посветена му е и песен – „Балада за Списаревски“, написана от Светла и Иван Илиеви. (http://www.youtube.com/watch?v=sMWRbdC6F74).

Първи в самото начало на 90-те е публикуван сборника на СВВНВУ „Капитан Димитър Списаревски летец изтребител, ЖИВАТА ТОРПИЛА, Живот и гибел“, който е преиздаден след това (изд. Еъргруп 2000, София).

Младата добричка писателка Кремена Желязкова издава книгата „Наричаха го Спаич“ (изд. „Авангард“, София, 2009) и пише пиесата „Поема за Спаича“ посветена на героя. Кремена Желязкова е внучка на Кольо Костов, на когото Списаревски е бил ротен командир.

Любен Овчаров пише за него своята творба „Списаревски – Повест за живата торпила“ (изд. „Пропелер“, София,1998).

Само до края на 2011 г. за Списаревски в 10 сайта има над 500 статии.

Днес след Васил Левски той е може би един от най-ревностно почитаните и популярни съвременни български герои не само от възрастните, но се е превърнал и в знаме за патриотичната българска младеж, обаче за разлика от убития от комуниститчески терористи български ген. Христо Луков, включително и на тази с леви пристастия.

Народът го обгръща с мистичния ореол на мълвата за неумиращ всепобеждаващ герой, които Емил Кацаров описва в своя Документален разказ.

За него се прави и филм – „В търсене на Списаревски“ (2013 г.) – на Адела Пеева, но той е посрещнат доста нееднозначно заради допуснатите в него произволни тези срещу името на героя и неотразяването на много от съществуващите документи, живи свидетели и известното от съратници на летеца оставили автентични сведения за героя като Стоян Стоянов, Чудомир Топлодолски, Петър Петров, Петър Манолев, Михаил Григоров, които са игнорирани. 
Добричката общественост също не бе особено поласкана от видяното при представянето на филма в родния град на героя.

На Димитър Списаревски са издигнати монументи и наречени улици из цяла България:
На голямата улица в центъра в 1991 г. е възстановено името както е била кръстена на него в родния му град Добрич, където е била и къщата на семейството.

Вижте обезателно този потресаващ емоционален патриотичен филм:
 
Историята оживява - кап. Димитър Списаревски (епизод 26) 
https://www.youtube.com/watch?v=iSQrTD37JlU

"Списаревски загива в името на идеята!" – каза Дянко Марков – един истински Българин, за да ни даде възможност да разсекретим и този документ, по инструкцията на който се саможертват Българите от феноменната Божия жреческа фамилия Дуло:  

ЗАГИВА В ИМЕТО НА ИДЕЯТА за=ИДЕЯТА за Бог Иза и Богиня Ма (Майка) Диана 

ДЯНКО МАРКОВ=Кан (Жрец) на Бокиня Мадара

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Сега ние изнасяме и тайната на езотеричната съдба на големия Български Дух и генетичен потомък на Исус и Мария Магдалена от Техния свещен феноменен саможертвен род Дуло с публикация на откъс от постинга ни

Свръхестените рационални явявания и превенции на Свети Димитър Списаревски и номерата на Димо Димов циганина, типичен анти – българин грантаджия соросоид!
http://bezistena.blog.bg/history/2016/12/29/svryhestenite-racionalni-iaviavaniia-i-prevencii-na-sveti-di.1499556


image
 
ДИМИТЪР=ДИ МИТЪР=Диана Матара 

ДИМИТЪР СПИСАРЕВСКИ=Кан (Жрец) и Светес на Богиня Матара и Бог Иса – 

реален и рационален действащ светец от момента на геройската му саможертвена смърт на 20 декември 1943 в защита на свещената земя на България, свалил две американски летящи крепости, натоварени със смъртоносни бомби за софиянци, във втората от които се врязва с таран, привършил боеприпасите на изтребителя си. 


image 
През 1955 година Димитър Списаревски или по – точно Свети Димитър Списаревски, се представя на своя боен другар бившия капитан Крум Юрумов в негово заведение в Париж  и провеждат разговор. Юрумов е потресен от срещата и чак на смъртното си легло я споделя.
След повече от тридесет години след смъртта му, през седемдесетте години на миналия век Свети Димитър Списаревски се представя и на племенника си Георги Списаревски –син на сестра му Антоанета Списаревска в годините и вида му от времето на саможертвения му акт, като му заръча да носи поздрави на майка си, и който случай описва подробно племенникът му. 
 
През началото на 70 – те години на миналия век Георги е млад хидро – инженер за четири години в Египет на строителството на колосалния язовир Ел –
 Насър.
На 2 ноември 1975 година младият Български инженер на шумно тържище в Кайро сред навалица от чалми и арабски търговци се среща очи в очи
 с млад 25 – годишен европеец.
Непознатият млад мъж го заговорва на перфектен английски език за банални неща за непознати хора, когато Георги изведнъж почва да осъзнава, че този човек той е виждал някъде и му е до болка познат.
Тогава внезапно непознатият млад мъж го придърпва към себе си и на кристално чист български език му прошепва:

– Поздрави майка си, (сестрата на Димитър Списаревски) ще се видим някога отново, синко!


Георги е втрещен, не знае какво да мисли, в съзнанието му изплува старата черно  – бяла снимка, от която поручик Димитър Списаревски усмихнато се вглежда някъде отвъд, като че от другия свят. 

Димитър Спирасевски не само като че ли се вглежда някъде от другия свят – той е наистина в другия свят, свръзка между Божия свят, който е другият свят, и света на човеците, защото е реален и рационален свръхестествен действащ Светец в кръв, плът и дух, като в двата случая е получил разрешение да се представи пред близките си, за да се документират тия събития като свидетелства пред Българите и пред нас и вас сега, за реалността на Божият свят и Светиите.

 
СВЕЩЕНА ЗЕМЯ на=СВЕШТЕНА ЗЕМЯ на=ЗЕМЯ на Богиня Диана и Исуш

СВЕЩЕНА ЗЕМЯ на=СВЕШТЕНА ЗЕМЯ на=ЗЕМЯ на ВЕШИСТЕНА=ЗЕМЯ наБЕЗИСТЕНА – 

Сътворенческата Божия земя, на която е Първосвещеният Божи храм Безистена в Първопрестолния Божи град Ямбол=Олямб=Олимб=Олимп 
  
ДРУГИЯ СВЯТ=Тракия на Иса и Богиня Диана 

БОЖИЯ СВЯТ на=на Бог Исуж и Богиня Диана  

Тези космогонни истини за скритото все още устройство на Време – пространствения континиум с Божиите измерения и светове, които Боговете ни сега благоволяват да ни разкрият в последните дни на времената преди Явяването им, се документират и от възловите послания в песенната епична балада "Звезда над София" на групата STereoRush за героичния саможертвен подвиг на Списаревски  

БОЖИИТЕ ИЗМЕРЕНИЯ на=на Богиня Матара и Изуж


Звезда над София 

София смълчана чака

новата атака призори.
Бомби и снаряди
карат Витоша да плаче със сълзи.

В този миг нашият войник,
храбър и велик - излетя,
В този миг тръгна към врага
с мисълта - За родината !

И той не спря!
И безстрашен полетя към вечността
За нашата страна!
И над София небето заблестя - звезда.

Минаха години
от победата на Спайча над врага.
Минаха години,
но небето мрачно още помни как...

В онзи миг нашият войник,
храбър и велик - излетя,
В онзи миг тръгна към врага
с мисълта - За родината!

И той не спря!
И безстрашен полетя към вечността,
за нашата страна!
И над София небето заблестя - звезда

–––––– разкриваме ви кодираното послание, вложено в кадър от песента,

image

където виждаме погледа на Списаревски, 

image


впит в минута 2:36 в централния надпис на бензиномера от таблото с уредите пред него: 

АММО=МАМО=Мария Магдалена 

БЕНЗИНОМЕР АММО=Богиня Мама Мария и Иза 

...И безстрашен полетя към вечността

ВЕЧНОСТ=Богиня Диана и Исуш  –
Властелините и Господарите на Вечността и Вечния живот

ВЕЧНОСТ управлявана от=управлявана от ВЕЧОСТН=управлявана от Безистена –

вечността се управлява от Безистенът, който е Командният център на Време – пространствения континиум и Главен портал към Божиите светове и безграничността на живота  
 
...Бомби и снаряди
карат Витоша да плаче със сълзи. 

БОМБИ И СНАРЯДИ срещу народа на=срещу народа на Богиня Мадара и Бог Иса 

ВИТОША=Богиня Диана и Ешуа 

Безстрашен той полетя към вечността
и в небето над София заблестя звезда 

ПОЛЕТЯ КЪМ ВЕЧНОСТТА=Кан (Жрец) от Дуло на Бог Исуш и Богиня Мат Диана 
 
ЗВЕЗДИ=Богиня Диана и Изуз  

ЗВЕЗДИ=Бази на Диана и Иза 

ЗВЕЗДИ=ЗВЕЗДИ + Н (кодировъчен назал)=ВЕЗИЗДЕН=Безистен – 
Централната командна диспечерска зала на звездните орбитални станции, поддържащи Време – пространствения континиум и световете

БЛЕСТИ ЗВЕЗДА=Светия от Дуло на Бог Изуз –
документ указващ с другите документи от тази разсекретена свръхсекретна папка, че звездите са изкуствено построени надземни орбитални станции в полусферичния надземен защитен енергиен похлупак над плоската Земя на разстояние няколко хиляди километра над нея (справка тука и тука ) и са работни места на Българските Светии – нашите временно заминали в Божия свят Предци, разностранни феноменни специалисти стопанисващи и управляващи Божиите измерения и нашия свят на Мирозданието, което е указано в прав текст още в гл.1 на книгата Битие/Генезис/Сътворение от Светото писание :

Битие гл.1.стихове 14 – 18

И рече Бог: да бъдат светила на небесната твърд, (за да осветляват земята и) да отделят ден от нощ и да бъдат знакове и за времена, и за дни, и за години;
да бъдат те светила на небесната твърд, за да светят на земята. Тъй и стана.
Създаде Бог и двете големи светила; по-голямото светило да управлява деня, (Слънцето с диаметър 60 км и на разстояние 5200 км над диска на плоската Земя) а по – малкото светило да управлява нощта, създаде и звездите (построи орбиталните надземни станции – звездите) ,и ги постави Бог на небесната твърд, за да светят на Земята, да управляват деня и нощта и да отделят светлина от тъмнина.

МИРОЗДАНИЕ от=от Мадара и Иза 
  
Отново ви разкриваме параметрите на Командната база на всички звезди: 
 
image
 
 
Тука ви се изяснява и защо всички металитни светилища и тракийски могили в България са построени по плана на звездната карта, позиционирана сътворенчески и центрирана от Тракия – за да бъдат енергийните фундаменти и генератори, захранващи надземната звездна сателитна инфрастуктура, разположена под енергийния сферичен купол на експериметалния кувьоз на Българските Богове, в който провеждат трансепохалния експеримент "Земята и Българите и човешката цивилизация" и отглеждат генетичните си деца и потомци –  Българите:  
 
ЗВЕЗДНА КАРТА=Тракия на Богиня Диана и Изуз    
 


Вижте още по езотеричната тема за Свети Димитър Списаревски в   


ТАЙНИЯТ ЖИВОТ НА ПОРУЧИК СПИСАРЕВСКИ 
www.litclub.bg/library/nbpr/kazarov/tainiat.html

пасаж от който ви предлагаме:

Поручик Списаевски е официално погребан и изпратен с военни почести седмица след сражението. На два пъти, обаче, той или (необясним от всяка логическа гледна точка) негов двойник се появяват на различни места по различно време: първо, в Париж през юни 1955 година бившият капитан от военно-въздушните сили на Негово Величество Крум Юрумов се среща неочаквано с покойния си боен другар Димитър Списаревски; на 2 ноември 1975 година, племеникът на загиналия през 1943 година поручик се заговаря с непознат младеж на едно от тържищата в Кайро, който поразително прилича на вуйчо му и накрая му прошепва на кристално чист български език: 
"Поздрави майка си, ще се видим някога отново, синко..."

   И за двамата свидетели неочакваната среща е била възприемана на границата на халюцинацията и "обективната" реалност. Разбира се, бихме могли да помечтаем: например, въпросният герой е успял като в сюжет на холивудски филм да оцелее след удара с английския бомбардировач, укрива се успешно и по необясними лични причини напуска под друга самоличност страната, за да се появяви години по-късно изневиделица в живота на свои познати и роднини, и да всява сред тях сюрреалистичен потрес и учудване. Как е останал завинаги на 22-25 години си остава загадка... В този случай очевидно Холивуд не върши работа.

   Другото обяснение е малко по-сложно и може би още по-неправдоподобно. Ако приемем, че "животът е сън", един от многото сънища, сънувани от всички нас, докато съществуваме паралено на друго място с подобни на тукашните параметри на реалността, и ако случващото се в настоящото време и пространство е просто сложен символ и отглас на желанията, страховете и копнежите ни от онзи истинския, будуващия свят, то вероятно поручик Списаревски никога не е загивал. Но по някакъв съновидеен и необясним начин астралното тяло на другия Списаревски, сънуващия, е напуснало физическото и той се е чувствал задължен да се връща в сънуваната реалност и да търси начини да утеши близките си (които също са сън). Така неусетно се е появявял  като реален човек, без история и възраст, за да им покаже, че има и друга реалност.              
   Третото обяснение е в сферата на парапсихологията. Поручик Списараевски наистина  е загинал и се е появил като приведение, за да успокои близките си, че има живот след смъртта и да им напомни за себе си. Твърде вероятно е, обаче, и да не загинал, а по някакъв необясним начин да се е превърнал в безсмъртен, който изпълнява тайна мисия на тази планета...          
Възможностите остават отворени.

–––––––––––––––––––––––––––––––––  
Авторът на статията е много близко до истината, като оставаше да каже само четвъртото обяснение, че Светиите са истински и реални и Списаревски е един от тях!
–––––––––––––––––––––––––––––––––
екип на bezistena и Свети Димитър Списаревски, който днес навърши 76 години живот в Божието измерение като Светец, подготвящ като командващ Божиите армади за скорошното им дебаркиране и десант на Земята от всички възможни посоки, защото те  постоянно са във всички възможни места плътно около нас!    

БОЖИИ АРМАДИ на=на Ежуа и Богиня Мадара 
–––––––––––––––––––––––––––––––––
ИСД с Любов и песен




Гласувай:
5
0


Вълнообразно


1. bezistena - Мария Магдалена и Исус ви обичат! ...
20.12.2019 20:44
Мария Магдалена и Исус ви обичат!
Няма да публикуваме и отговаряме на анонимни и скверни автори, на несъществени и безстойностни елементарни коментари, защото каузата ни е свещена и не търпи анонимност или оскверняване и времето на Последните времена е малко!
Блогът, статиите и екипът ни са под егидата и закрилата на Святият Дух и затова Неговата протекция и сакралната духовна материя носят непредвидими автомоторни енергийни последици за злоумишлени и неразумни безБожни и бездуховни хулители и сквернители, поради което ви съветваме искрено и настойчиво да не почерняте неразумно и безумно кармата на генеалогията си!
Даряваме ви с Любов и Жива Вода в изобилие – пийте, жадни Души, от безкрайния и неизчерпаем живото даряващ извор и елате с Любов!
Бъдете благословени!
Исус и Мария ви обичат!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: bezistena
Категория: История
Прочетен: 4812738
Постинги: 1509
Коментари: 2797
Гласове: 29186
Календар
«  Ноември, 2020  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30
Блогрол
1. ТАЙНАТА НА СВЕЩЕНИЯТ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК-част 1
2. ТАЙНАТА НА СВЕЩЕНИЯТ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК-част 2
3. СВЕТИ И ОБИЧАЙ
4. ВЪЛШЕБНИКЪТ
5. Кои ме спасиха от мъртвото вълнение на ХАРМАНИТЕ!
6. БОГИНЯТА МАЙКА
7. ДРЕВНИЯТ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК
8. - НЕПОЗНАТИТЕ БЪЛГАРСКИ ПЛАНИНИ - 3
9. ИЗМАМАТА,НАРЕЧЕНА ВИЗАНТИЯ
10. ЦАРЯТ НА СЛАВАТА
11. БУРОВ:Не изоставяйте Родината си!
12. Сайта на Роден Край™
13. ИСТИНСКАТА БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ - ЕДНА СМАЙВАЩА КАРТА, КОЯТО ЩЕ РАЗСЪРДИ МНОЗИНА! СПАРОТОК,
14. ИДВАЙТЕ СИ...
15. БЪЛГАРИЯ ВИНАГИ ЩЕ БЪДЕ!
16. Езотеричен сайт.Инженер открива БГ топоними по цял свят
17. Българин с Боговдъхновено слово и перо!
18. Пада лъжата за дивашкия ориенталски вид на Българите
19. Епохалната фалшификация ДРЕВНОГРЪЦКА КУЛТУРА И ЦИВИЛИЗАЦИЯ е 100%открадната Трако-Българска
20. Писмо от бъдещето към Българите !
21. Декларация за геноцид над Българите
22. Земя свещена, Българска, богата - ти Райско кътче .
23. БЪЛГАРИТЕ СА НАЙ-ИНТЕЛИГЕНТНИ
24. Хитринки за стартиране на клиповете vbox7 и You Tube
25. Обръщение към администраторите на блога
26. Малко полезност за блогърите по отношение на вграждането на графични обекти в блог.бг В МОМЕНТА!
27. Любовно Писмо от Бог
28. Неизвестната цивилизация и мистериозните строители на мистичните великански мегалити в Далечния Изток на Русия, плашещи заговорниците срещу Българите
29. Историята на мартеничката за измислената лястовичка и скритите мегалитни светилища на "извънземните" Българи от мошениците братя Златарски.част 2
30. За всички феноменни Български лингва археолози:излезте от тресавището на официалната първосигнална десакрализирана опростачена етимология!