Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.11.2018 22:41 - 50 години Химически комбинат Ямболен.Какво ми взе акъла в Западен Берлин и какво взе акъла и душата на виделия много инженер от Западен Берлин!
Автор: bezistena Категория: История   
Прочетен: 6745 Коментари: 1 Гласове:
9

Последна промяна: 14.05.2022 15:11

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Прекрасната Мариана Хубавий – уважаваната от всички Ямболенци съпруга на култовия ни генерален директор Симеон Хубавий, напомни на почитателите и приятелите си, че днес се навършват 50 години от откриването на Химическия комбинат Ямболен – гордостта на високоразвитата на световно ниво Българска тежка химическа промишленост в СИВ и на Българо – западната техническа мисъл и дружба още по времето на Соца!

image
 
Прекрасната и феноменна красива Мариана и Симеон Хубавий

image

И поздрав от Мариана към Ямболенци по повод юбилея на 04. 11. 2018.
https://www.facebook.com/m.hubavii?fref=ufi
 
image

image

image

След архивните кадри от откриването на комбината през 1968 година споделям няколко спомена от незабравимите години в Комбината – красавец, който бе не само уникален и емблематичен завод в града, не само град в града както има една приказка за високоразряден автономен статут на дадена институция, ами беше град в държавата!

Които са били в Ямболен ще ме разберат, няколко спомена ще споделя за да си припомнят колегите, както и за другите за да усетят духа и атмосферата на труда и отношенията в Ямболен него време.

–––––––––––––––––––––––––––––––––

–– моя публикация от 20 юни 2016 г. във фейсбук групата Ямболен

И защото инж. Антоанета Ганчева – последният председател на Профсъюзите в Ямболен преди псевдо – демократичните промени, с която се уважаваме взаимно, публикува снимката на емблематичния на всички ямболии басейн от спортния комплекс на нашия обичан химически комбинат Ямболен, и тя синергитично активира основателните носталгични чувства у мен, ето част от моите импресийни спомени свързани с това култово за всички ямболенци и ямболии место:

image 
Аз бях спасителят на този басейн за периода от м.октомври 1974 до м. август 1975 г, когато бях прекъснал следването си във ВМЕИ Ленин.

Всеки работен ден екип от елитни специалисти и ръководители от Комбината идваха най – официално на комплекса към 11 часа и провеждаха своите комплексни занимания по плуване, тенис на маса, шах, бридж, баскет, футбол и още не знам какви си спортни занимавки (и естествени задявки, още и свалки), и след кратък отдих и освежителен душ към 14 – 14:30 часа отиваха към работните си места за да се подготвят за тръгване от работа!
А тези им занимания въобще не пречеха на професионалните им задължения, защото работата на нон – стоп работещия комбинат си вървеше и така без грешка и проблеми!

Административният директор Христо Ганев, бивш висш военен офицер – строевак с характеристики на фатмак, но добър по душа, по някой път ги наобикаляше уж за контрол и за респект, упълномощен от Генералния директор Симеон Хубавий, но на пичовете – иначе авторитети и печени шефове тежащи на работните си места, хич и не им пукаше от другаря Ганев, и той се задоволяваше да подкастри чистачката леля Таня, която постоянно по цял ден плетеше всякакви плетива на търлъци, блузки, шапки, жилетки, покривки, детски дрешки и т.н. от десетки шпули от полиестерните влакна и въобще не побарваше метлата, както и да проведе една строева войнишка лекция на пазача Бай Илия от Роза, който знаеше дори да чете и събира до 20, че много ги пускал младежите от града без пропуски за басейна!

А откритият басейн на образцовия спортен комплекс на Ямболен бе тогава върхова химерна мечта и атракция за хората и най – вече за младежите на Ямбол и през знойното лято, и през цялата година, защото работеше целогодишно с гореща вода и през зимата, и затова дето се вика целия град се стичаше там и бе култово място за срещи и развлечения, а бай Илия бе емблематичният пазач на комплекса, натоварен да пуска само работещите в Ямболен и правоимащите със специални пропуски.

Бай Илия губеше и ума и дума от строгия началник, и стоеше мирно пред него хем да прави кеф на строевака Ганев, хем да не мърда много – много, че да не дрънкат ситните монети в джоба му, които вземаше нерегламентирано на ръка от нерегламентирани посетители на басейна от града!
"Таксата" му беше 20 или 50 стотинки – да не объркам, наверно и някои от вас са му давали да ги пусне на порталчето, защото забравих колко беше, но и аз предните години в студентските си ваканции когато още нямах връзки с комбината, му бутах настойчиво и умолително да ме пусне, (защото той не взимаше от всички и не пускаше всеки, а го  правеше по избор и с препоръки, за да не стане обществена тайна рушветчийството му и корупционната му практика, които си бяха обществена нетайна!) и така подлагах на изкушение и на корупционно извращение горкия човечец, който хем добра душа носеше да ни пусне в мечтания Рай, хем душа хранеше... 

На шефовете – инженери, спортуващи, отдъхващи и работещи всекидневно в творческо съревнование помежду си на басейна, обаче хич не им пукаше от другаря Ганев, който като мой върховен шеф задължително ми правеше поредната строга забележка дето пак вместо в 8 часа, съм дошъл на работа в 10, но на саме ми намигаше свойски и ме питаше как е с гаджетата, щото се виждало всичко отгоре от администрацията, де...
На спортуващите в комплекса в редовното работно време инженери хич не им пукаше от другаря Ганев, обаче когато веднъж към 14 часа по върло пладне на люто слънце и натъпкан с народ басейн отвътре и отвънка, главният директор Симеон Хубавий доведе без никакво предупреждение голяма група западно германски високопоставени фирмени и правителствени гости да се похвали с бисера в диадемата на комбината ни красавец и образец в цялата Соц и СИВ система – спортният комплекс с няколко игрища и басейнът с олимпийски размери и всякакви екстри, бях свидетел на колективното и индивидуално спасяване през оградата и покриване в храсталаците на елитните ни инженери – спорстмени и горди иначе непукисти, за което после дълго време се носеха легенди, и най – вече за двама от тях, които делегацията и Хубавий бяха заварили в басейна, та ги бяха принудили да се скатаят на дълбокото на петте метра под кулата за скокове, дето водата не е прозрачна и не се вижда, и да се опитат да поставят рекорд по продължително престояване под водата на местно ниво, натискайки се взаимно да не изплуват...

Та да се върнем на приказката ни за Бай Илия пазача от село Роза.
Голям корупционер, рушветаджия и приватизатор на чуждия труд беше този Бай Илия – той бе идеологът и проектантът и сивият кардинал в сянка на на потопът "приватизация" и държавническата корупция, заляли страната ни след 1989 година!
– Бай Илия, Бай Илия... ! 

Обаче какви негови ученици и последователи – баш приватизатори, се явиха в България и в Ямболен след 1989 година, а?
Някои от тях умееха да броят и до повече от 20, за разлика от Бай Илия!
Бай Илия за 20 или 50 стотинки ни пускаше на басейна, и ние с радост и от сърце с чиста съвест му ги давахме тия стотинки, а мошениците приватизатори, които преди това с благи приказки и обещания за светли дни и демокрация, ни разделиха на сини, червени и пембени и ни скараха и сбиха, за да ни подчинят на максимата разделяй и владей, приватизираха (разбирай откраднаха като пладнешки разбойници и хайдути!) трудът на нашите ръце и ум – целият завод, без да заплатят за това на нас –истинските собственици на държавната народна собственост, нито стотинка!

В тия процеси на разделението и смразяването наивен и зомбиран от псевдо – демократите и подчинен в невежие на общият скрит юдов перфиден заговор и сценарий на изчадията адови Ран – Ът за съсипването на държавата България и за затриването на свещения Божи Български народ, активен участник уж за доброто на ямболенци бях и аз в качеството ми на радикален председател на заводската синдикална организакия КТ Подкрепа и един от лидерите на СДС в града ни, заради която ми вина си вземам просветен и смирен от всички прошка, и на всички искрено от сърце давам прошка!

Най – много и от тия, дето ни окрадоха и разсипаха и нарязаха на скраб престъпнически комбината през тия епични години, защото несъзнателно им помогнах да натрупат незаконни и неморални богатства и милиони от нашия труд, и така да се натоварят от скраба със скръб и с най – черната карма – тази, на всеобщото целенасочено омерзнение, презрение и проклятие от всички окрадени и пострадали от тях ямболенци, от която карма, управлявана от Господарите ни Отгоре Господ Бог Исус Христос и Богородица, Която е Мария Магдалена, отърване няма никакво, освен искреното и отчаяно покаяние и доброволно връщане на всичко окрадено от народа, бърабар с мултиплицираните нечестиви печалби от откраднатото!

Иначе жална им майка от самонатворената им автомотора черна лъчева пси – енергетика връз телесата и душите им и генетиката на собствените им невиновни потомци и поколения! 
Не им се вярва, и вие не вярвате, че ще стане това, обаче ама ще стане, защото такъв е Божият план за всички съвсем скоро, пък каквото Те са замислили, то и става!

За да се уверите в Техните планове, защото съвсем скоро фатално ще ви се налага на всички, без и да ви питат Отгоре искате или не искате, ето Техните превенции с 550 документални екранизирани статии в Техния наш блог http://bezistena.blog.bg/history/

Поздрави, Тони, за активното ти участие във фейсгрупата Ямболен и прекрасните ти публикации и материали и теми, които поместваш, поздрави и за прекрасния ти и уникален съпруг и любим Ганчо!
В тия години на разделение и мерзости от всякакъв род, ми липсва неговия всепречистващ самобитен и неповторим хумор и майтап, сигурен съм, че на много им липсва!
Най – сериозно ти предлагам да отвориш рубрика в групата с неговите неповторими и уникални бисери, защо не и с негови клипове на живо – един вид екранизирани мемоари на един гений – душевадец и лечител със смях!
Ако желаете първият филм – интервю, който ще стане хит в мрежата, ще е с нашия екип.
С поздрави и благословение с Любов за тебе и Ганчо и любимите ви хора!

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Няколко години след 1975 г. вече като машинен инженер – специалист в комбината с  близо 3000 души работещи в него, аз редовно участвах в регламентирания спортен живот през работно време и под егидата на профсъюзите организирах (защото бях и треньор на обществени начала на футболния отбор на Ямболен, с който участвахме в А – окръжната елитна футболна група и на многобройните национални работнически първества) футболни турнири на спортния комплекс по различни празнични поводи, които започваха от 11 часа и продължаваха най – малко до 13 часа, и в които участвахме в равностойни приятелски отношения различни отбори от работници, служители, специалисти, началници и директори от най – висок ранг, включително и някои от генералните ни директори, включително и десетина женски отбора от различните заводи, като многобройна публика от работещите в комбината повдигаше емоционалния заряд и градус на оспорваните спортсменски битки.
В това време отговорните машини и инсталации на Химическия комбинат работеха нон стоп без прекъсване под автоматизирания надзор и контрол на автоматиката и на останалите на работните си места, защото комбината беше на 24 – часов непрекъснат работен режим, и никога не е имало производствени аварии и проблеми по причина на спортните мероприятия.  
Такъв спортен режим и приятелски дух и свободни отношения съществуваха и по другите големи и по – малки държавни предприятия и заводи в Ямбол и по цялата страна.  
Често в емоционалната публика участваха и чуждестранни западни специалисти, защото целият комбинат Ямболен – гордост и първенец на свръхразвитата ни на европейско и на световно ниво химическа промишленост, бе изграден от западно – европейски фирми и оборудване и постоянно в различните му заводи и производства имаше командировани специалисти и екипи от Западна Германия, Франция, Италия, Швейцария.  

По моите машини и инсталации редовно имахме чужди специалисти, с които примерно до обяд участвахме в сложни и отговорни технически и технологични операции и мероприятия или водехме професионални преговори и срещи на високи директорски нива, и в един момент като приключвахме аз ги забирах с мене и ги водех на спортния комплекс за поредния футболен турнир.  

В началото бяха много очудени,или меко казано опулено – изненадани, че провеждахме такива мероприятия в работно време, като ме виждаха мене да играя с другите началници и работници и да вкарвам голове, се шашваха, а когато виждаха някой от познатите им директори, при които водехме съвместни преговори и съвещания на високо ниво, да играят и те наравно с другите, че и да ги секирят по някой път работниците – се шашардисваха, като върхът на тези им не в час състояния беше, когато в някой от мачовете в първите години след 10 ноември 1989 г. виждаха и генералния директор примерно инж. Владимир Попов, който преди това бе мой футболист в комбинатския отбор!  

Ех, социализъм, лош социализъм, а толкова мечтаехме покрай западняците за свободата на западния свят!  

Една година в началото на пролетта в командировка по моите инсталации дойде високопоставен западно германски инженер – специалист от старо аристократично потекло от Западен Берлин, който бе обиколил множество западни и соц държави по света, където фирмата му изнася огромните промишлени хладилни компресори Борзиг. 
Беше дошъл с личния си автомобил – последен модел златисто зелен Мерцедес S с какви ли не екстри и чудеса, който събираше  възхищението и завистта на аборигенната ни публика, които бяхме с  най – високия клас соц возила като Лада и Жигули, а аз се гордеех  с географски западната марка Шкода!
Възхищението на младите ямболски работнички и служителки в  комбината, които бяха по разпределение стотици все току завършили  специализирани училища красиви и царствени тракийски момичета от  Ямбол и цяла Тракия, бе пропорционално на зависта на соцшофьорите  и подсилено с неприкрит женски интерес към собственика на  Мерцедеса, което бе нормална практика в завързващите се  многобройни съвсем естествени близки приятелски отношения между  многобройните чуждестранни западни специалисти в Ямболен и чувстващите се некомфортно да работят на три + 1 денонощни смени в комбината буйни и горди млади тракийки през годините на задължителното им следучилищно разпределение, но в централния култов ресторант "Тунджа" на Ямбол и в емблематичната дискотека на хълма Боровец бяха дивни и омайни Дионисиеви вакханки, които вземаха с магията на флирта на хубостта  и танците си, и с още нещо, ума и акъла на западните пришълци, а те в завода ни бяха много и постоянно !   
Гаранционните изпитания на новите машини продължи близо два месеца и с немеца станахме близки приятели в служебните ни отношения, както и извън работа. 
Случи се прекрасна пролет и топло слънчево време, което бе сякаш по поръчка да излезем от модерната огромна спортна зала, където цяла зима провеждахме турнир след турнир, и да започнем серията от празнични футболни турнири на откритото игрище на спортния комплекс (което се намира между другия край на басейна и високата административна сграда на Ямболен на некачествената снимка, в дясно се виждат два от четирите стълба с нощно рефлекторно осветление) покрито със специална зебранова настилка. 
Бяхме подхванали вече турнира в чест на Деня на жените – 8 март и комлексът по обяд се изпълваше с играчи и зяпачи и много емоции, защото за този празник заедно с мъжкия футбол, организирахме и много оспорвани и настървени бойни мачове на женски отбори от отделните заводи и производства, и те красивите тракийски момичета и жени по екипи палеха много емоции у зрителите, яростно защищавайки честта на отбора си. 
Моят немец, когото зорлен закарах първия път на мачовете, като видя изумен играещите момичета, и после как събличам костюма и вратовръзката и обличам спортния екип в разгорещена битка, също премина ударно и непроумяващо през описаните по – горе впечатления и емоционални състояния от началния досег на западняк – капиталист с нашите либерални и разкрепостени профсъюзно – социални достижения, права и свободи и нестандартни началническо – работнически приятелски соц отношения.

В началото се държеше на високо и резервирано на положение, притесняваше се от другите присъстващи Български директори и началници за авторитета си, не разхлабваше дори възела на вратовръзката, но постепенно свикна с нашите порядки и атмосфера на дружешки отношения, скоро почна без да го викам да ходи на спортния комплекс, свърза се с други западни специалисти и по два часа прекарваха на припек на невижданото за тях по това време Слънце и теферич като пропускаха да ходят дори на обилните безплатни обяди за гостите, като организираше агитката им да викат за мене и нашия отбор когато играехме ние и влизаше в оживени коментарни разговори с другите зрители и зрителки 
Нашата публика също използваше пълноценно силното пролетно Слънце и много от зяпачите минаха на пролетни слънчеви спа – процедури, като захвърлиха горните дрехи до кръста, но пазеха главите си с войнишки шапки – лодки от вестници.
С радост забелязах, че скоро влезналият в ритъм със странните соцпорядки германец последва и той примера им, нахлюпил също шапка – подарък, от вестник с голям надпис с червени букви "Работническо дело", който се четеше отдалече, защото немецът носеше оригиналното Българско противослънчево защитно средство завъртяно като императорската шапка на Наполеон. Не сваляше обаче потника, та после му давахме от полагащото ни се кисело мляко – противоотрова в химическата среда, да си маже болезнено зачервената си кожа.
А в това време и нашите нови машини в гаранционно изпитание си вървяха нормално и без проблеми, и другите ни машини и инсталации, и целият комбинат си работеше нормално и без проблеми, докато ние използвахме и изпълнявахме профсъюзните си, комсомолските си и някои и партийните права и задължения съвестно на спортния комплекс.   
Тъкмо завърши осмомартенския смесен турнир по профсъюзна линия, и го застъпихме с турнира в чест на Първа пролет – 22/23 март по комсомолска линия, който недовършихме и определихме победителите с дузпи, защото трябваше да започнем турнира по партийна линия в чест на поредния конгрес на БКП, че го организирахме като домакини и с участието на отбори от други предприятия от Ямбол, и партийни шефове от горе и по – отгоре имаше и важни персони и гости на турнира и много салтанати и фоерверки ..., а на моя немец от запада и на другите западняци в комбината им ставаше все по – приятно "сред природата" и сред хората и все по – непонятно каква е тази умираща соц система и лагер и порядки без класово делене и на йерархически безпорядък... 
Турихме поредната купа на почетната витрина с безбройните награди и отличия на ямболенци, и докато основната ни работа в завода вървеше между другото и то вървеше здраво, стабилно и професионално и отговорно, ето че подкарахме и следващия турнир в чест на 1 май – Бойният празник на труда! 
След него идваше ред и на турнира на ветераните от отделните заводи на комбината, а пък комбинатският отбор на ветераните водехме оспорвани битки на зеления терен, а след това се сприятелявахме в ресторанта с набори – ветерани от други градове.

image  
Комбинатският отбор ветерани на Ямболен преди мач със сливенските ветерани под Сините камъни през 1988 година.

На снимката сме подредени комунист –  безпартиен, комунист – безпартиен, мога да кажа и култовата подредба "милиционер – роднина", защото вратарят ни Величко Боев – вторият от ляво надясно прав, който бе бивш професионален футболист от А и Б републиканските групи и мой много добър приятел, тогава бе милиционер от ведомствената милиция.
Та тази подредба и различия в статута тогава въобще не ни пречеха да сме приятели и никой не е мислил за тях и въобще не сме подозирали и за миг, видимо и от ухилената ми щастлива физиономия (третият от ляво надясно прав), че само след година ще се смразим и разделим непоправимо на всякакви партии и конфронтиращи се групи и общества по всевъзможни разделителни признаци, болно ми е да кажа "като врагове"!
След няколко години по моя неактивна вина прогониха Величко от завода, защото в качеството си на председател на КТ Подкрепа в Комбината защитих няколко работнички от синдиката, които той бе изловил да крадат продукция и им бе сложил белезници, защото такава му бе работата.
След няколко години пък инж. Станчо Станчев (петият от ляво на дясно прав), който с прекрасната си съпруга бяха партийци от комунистическо коляно и сой и с които бяхме много добри сърдечни семейни приятели и аз го бях предложил в борда на директорите на Комбината, защото бе отличен специалист и професионалист и честен човек, като на два пъти през тия метежни години когато Подкрепа бяхме кадровиците на всички държавни предприятия в България, го кандардисвах да го направя генерален директор на Ямболен, активно и съзнателно гласува през 1998 г. в същия борд за моето незаконно уволнение от работа, натиснат от нечистевците, защото в качеството ми вече на председател на синдиката Промяна аз като последен наивник правех всичко възможно със шепа наивници да спра разсипването и затриването на Ямболена от новите сини (все бивши червени) приватизатори, които аз бях докарал неразумно и доверчиво на власт, без още да се усетиме, че сценарият за разсипването на цяла България се изпълнява необратимо от най – високо място и никой не ни пита нас наивниците и будалите като мене, който търчах да търся чисти и почтени неоцапани хора за депутати и политици или конкретно в синдикатите за директори и членове на съвета/борда на директорите на Ямболен и другите предприятия в областта, (въпреки че постоянно ми предлагаха аз да стана генерален директор) и които колкото и да се кълняха и обещаваха и да бяха наистина свестни дотогава, след като влизаха в управлението и оставаха насаме със съвестта си и изкушенията, отгоре мръсни хора ги вкарваха в общата далавера и им купуваха душите и язък им най – много за тях, както и за нас всичките! 

Ще се върна пак в безметежните години на Соца в Ямболен, където по времето на футболните турнири и емоции на терените, успоредно и независимо в рамките на работното време в завода и извън него течаха всякакви други мероприятия и занимавки на работещите в комбината по комсомолска, партийнна и профсъюзна линия, като жени и мъже от всички професионални йерархии участваха по собствено желание и често задължително и по поръчение по съответната проф, комсомолска или партийна линия в разнообразни хорове, танцови групи, рецитални и театрални кръжоци, вътрешно заводски, градски, окръжни и национални фестивали и турнета.
Няколко отбора, освен заводския футболен отбор –  по баскетбол, волейбол, тенис на маса, шахмат, стрелби с пневматично оръжие в специално стрелбище до спортния комплекс по линия на ДОСО и масово – оздравителни състезания, тренираха и участваха в работно време във всевъзможни спортни събития, различни екипи по линия на СБА се подготвяха за градски и окръжни ралита или обикаляхме из цялата страна по разни туристически дестинации, постоянно имаше организирани групи от завода по туристическите маршрути и планини за цяла седмица из цяла България и по стъпките на хайдутите, революционерите и партизаните, задължително изпращаха работници и служители и цели смени на заводски разноски на принудителни спа – лечебни процедури на заводския профилактичен комплекс на Бакаджика и по други енергийни места из България.
Няма да говоря за постоянните екипи работници и специалисти, изпращани на специализация и обмяна на опит и заслужен тиферич из цяла България и из целия братски Соц, каквито гости и постоянно посрещахме в завода и в Ямбол и другарските срещи и банкети всяка вечер по ресторантите в Ямбол и до зори по домовете си.     
 
И кога работехме, ще попитате вие – вие които не сте били по него време, защото всички които бяхме по него време работехме по този начин – на работните си места работехме здраво и много, и най – често съвестно и примерно, и много други неща правихме, както тия спортни и културни мероприятия и съпътстващи ги дейности, и работата си вървеше и проблеми нямаше!

И всякакви изобретения и рационализации за милиони левове правехме върху висотехнологичните западни процеси и инсталации и модерни и сложни технически машини в Ямболен, та вземахме акъла на западните високоспециализирани, но ограничени тесни специалисти!  

Моят високопоставен в образцовата си капиталистическа фирма от Западен Берлин немец натрупа много впечатления и нови познания за нашата система и порядки и особеностите на професионалните отношения и социалната политика в завода, виждах го по някой път да присъства на репетициите на хора за народни песни и танцовия състав в големия салон на зрителната зала на административната сграда, наред с многото нови запознанства и контакти по заведенията и гостите по които го водехме най – отговорно и колегиално, и като че ли все искаше да ми каже нещо, когато аз или някой от приятелите и колегите се прехласвахме по мерцедеса му или се дуехме да се хвалиме пред него кой къде е ходил по командировки на Запад и какви чудеса сме виждали и ние там.  

Когато приключихме успешно гаранционните изпитания на компресорите, което отговорно мероприятие няколко вечери отпразнувахме с германеца подобаващо с отговорни ръководители и шарени компании на служебни разноски по съответното перо в култовата заводска бар – дискотека в града и по други заведения, на тръгване го изпратих със Шкодичката до края на града.
Подарих му малък сувенир, той ми подари личния си служебен комплект писалки със златни писци в красив кожен калъф, и с тъжен наставнически тон, щото беше и по – голям от мене и много видял, ми каза:   

– Слушай, Иване, ще ти кажа това, което видях и разбрах в Ямбол и България за два месеца.  
Вие нямате нашата официална свобода и демокрация, нямате нашите възможности, заплатите ви са несравними с нашите, ти например с твоята инженерна заплата, която я сметнахме, че е двадесет пъти по – малка от моята, можеш да си позволиш да си купиш примерно тази Шкодичка, аз имам този Мерцедес – S клас последен модел и ти много добре като машинен инженер знаеш разликата между двете коли, и през няколко години си сменям колата с нова, вие нямате нашия лукс и много от материалните достижения, които ние имаме в Германия и на Запад, нямате много неща от нашия свят, обаче вие имате нещо, което ме изуми и порази, защото го почувствах и изживях – имате някакви странни уважителни безкласови и безйерархични човешки приятелски отношения помежду си и витаеща свобода на Духа, а тези неща са без цена, и които отношения въобще ги няма  при нас..., но не знам дали ще ме разбереш какво имам в предвид...

Кимах утвърдително и се мъчех да го разбера, обаче не можех напълно, защото използваше понятия извън познатия ми официален и технически немски език, но и да бях ги разбрал напълно в превод, нямаше да ги разбера по душевния им смисъл тогава, защото когато аз пък бях в командиравка в Западен Берлин, се срещах само със специалистите им в сухи служебни отношения, пък после сам се дивех по улиците на големия град и по лъскавите им постройки, реклами, коли и лъскавите им жени, и по лъскавите им витрини на магазините, в които не смеех да влезна за да не ме подлъжат любезните продавачки и се изкуша да си купя някоя лъскава джунджурия, защото трябваше да спестя от 10 – дневните ми командировъчни за мечтания касетофон Хитачи от корекома в Слънчев бряг.
И когато влезнах в незаангарижащият от продавачките огромен 5 – 6 етажен техен ЦУМ или МОЛ по сегашному, след 2 – 3 часа дивене сред чудесата и шарениите на поне стотина наши корекома на едно едно място, изтощен и зашеметен от забранените лъскави материални плодове на Рая се наврях всред някакви щендери и стелажи на последния етаж и като се убедих, че никой няма наблизо, пък и да има няма да ме разбере, и се развиках на висок глас : "Каква е тази несправедливост! Защо те да имат, а ние да нямаме, с какво са по – хубави от нас...!" и нещо от този род, като не знам защо гледах нагоре, и добре че тогава още бях върл атеист и не помислих въобще за Господа, че щях наверно да похуля и Него!

С тези предубеждения и розови фасадни парадни впечатления и илюзии за Запада живеех аз и милиони Българи в България още няколко години, когато през 1989 година ни хвърлиха екстремално в демокрацията и я замечтахме още по силно, неистово и убедени, че над България изгря Свободата...
Само след няколко години ударна и яростна демократизация, политизация, конфронтация, мафиотска приватизация и установяване на бандитските капиталистически демократически порядки във всички сфери на живота и най – болезнено в сферата на наемния труд, социалните придобивки и човешките отношения, започнах да проумявам какво е искал да ми каже германецът.

Късно, но навреме.
По – добре късно, отколкото никога.
Но още по – добре късно, но навреме! – 

за да имаме време да познаем в екстремалните събития Боговете ни, Които при онези прекрасни професионални човешки условия и отношения в България въобще не познавахме, и Които сега при страхотиите и ужасиите на затриваната ни Родина и геноцидиран етнос, планирани и режисирани от Тях за финала на драматизацията "Българите и човешката цивилизация", ни се разкриват в същото време екстренно в нашия блог!

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Снимки от Комбината – юбиляр не публикуваме, защото картината на разрухата е потресаваща и непоносима, каквато е в цяла България!
Там, където кипеше съзидателен висококвалифициран труд на високо технологично и техническо ниво и инженерно творчество със сърдечни човешки отношения на хиляди преплепетени съдби, и витаеше този Дух, за който ви разправях, сега стърчат празни и мъртви изкорубени сгради и помещения като в алея на гробища.

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
екип на  bezistena и Светии, постановчици на Божията екстремална драматизация "Българите и човешката цивилизация" в частта ѝ "Дива бандитска приватизация в България" и на ударните глобални събития и процеси в света и в България през последните 30 години, които световни събития са организирани по Божия сценарий специално и само заради екстремалното закаляване и селектиране на нас – Б/българите от Техния феноменен жречески род  Дуло, които Те събират в Техния наш блог!
Обезателно и Свети Симеон Хубавий и той в екипа им, защото и той е от този феноменен Божи род Дуло, съхранил името и честта си при затриването на България !
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
ИСД с Любов и песен!
Песенният фон на импресийната статия, която е в нейна и на Симеон чест, е от любими на Мариана песни 
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Добавям в режим на редакция от коментарния блок във Фейсбук:

Daniela Iakimova

След една безумна война/втората/ Германия и Запада могат да се похвалят с лукс единствено заради парите на "плана Маршал".
Който дава парите,той поръчва...
Но наистина ДУХЪТ който движи Българите е велико нещо – до 1965 – 8 година след войната, това бяха най – добрите години за стария континент.


Инж. Иван Дунчев 

Юдео – ционистът Джордж Маршал "дава" 13, 5 милиарда долара липсващи във Федералния резерв на САЩ и без покритие, на Западна  Европа, от които официално 5 % са за адмистрацията на тия държави (разбирайте директно купуване на килограм на политиците на тия народи и поставане по върховете им само на юдео – ционисти и създаване на ционистката олигархическа върхушка на тия държави, както сега става в България с т.нар. "Еврофондове", от коита обаче процентът за купуване и възнаграждаване на българската компрадорска колонилна администрация стига дори до 50 %!), и които после Европа връща и досега на САЩ и по – точно на юдео – ционистката ѝ върхушка, с реални материални богатства и с реален труд, за да може да се реализира дългосрочния план Калерги за завладяване на Европа от дивия и радикален ислям и за затриване на християните и народите на християнска общност, духовни лидери и прогресивен интелектуален елит и потенциал на които сме крипто – Българите от рода Дуло на Исус и Мария Магдалена, и който коварен план вече се реализира с екстремални темпове!

––
 справка за плана Калерги в блога ни с парола на търсачката "безистена и Калерги"

Затова и героят от Лайпциг – първородният син на Петър Дънов и първороден внук на Васил Левски – посветеният Георги Димитров (оплют и сатанизиран от душманите ни) разкрил злодейския им план, предупреждава Сталин за коварните им кроежи и СССР и България не приемат юдейските сребърници, (помнете превенцията "Не вземайти даровете на данайците, които са юдеите – ционистити!") които щяха да превърнат България още преди 70 години на това гробище от 30 години насам, в което превърнаха България и което скоро ще разчистим!


image
  
image






Гласувай:
10


Вълнообразно


1. bezistena - Мария Магдалена и Исус ви обичат! ...
07.11.2018 22:45

Мария Магдалена и Исус ви обичат!
Няма да публикуваме и отговаряме на анонимни и скверни автори, на несъществени и безстойностни елементарни коментари, защото каузата ни е свещена и не търпи анонимност или оскверняване и времето на Последните времена е малко!
Блогът, статиите и екипът ни са под егидата и закрилата на Святият Дух и затова Неговата протекция и сакралната духовна материя носят непредвидими автомоторни енергийни последици за злоумишлени и неразумни безБожни и бездуховни хулители и сквернители, поради което ви съветваме искрено и настойчиво да не почерняте неразумно и безумно кармата на генеалогията си!
Даряваме ви с Любов и Жива Вода в изобилие – пийте, жадни Души, от безкрайния и неизчерпаем животодаряващ извор и елате с Любов!
Бъдете благословени!
Исус и Мария ви обичат!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: bezistena
Категория: История
Прочетен: 7675221
Постинги: 1789
Коментари: 3511
Гласове: 44103
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. ТАЙНАТА НА СВЕЩЕНИЯТ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК-част 1
2. ТАЙНАТА НА СВЕЩЕНИЯТ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК-част 2
3. СВЕТИ И ОБИЧАЙ
4. ВЪЛШЕБНИКЪТ
5. Кои ме спасиха от мъртвото вълнение на ХАРМАНИТЕ!
6. БОГИНЯТА МАЙКА
7. ДРЕВНИЯТ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК
8. - НЕПОЗНАТИТЕ БЪЛГАРСКИ ПЛАНИНИ - 3
9. ИЗМАМАТА,НАРЕЧЕНА ВИЗАНТИЯ
10. ЦАРЯТ НА СЛАВАТА
11. БУРОВ:Не изоставяйте Родината си!
12. Сайта на Роден Край™
13. ИСТИНСКАТА БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ - ЕДНА СМАЙВАЩА КАРТА, КОЯТО ЩЕ РАЗСЪРДИ МНОЗИНА! СПАРОТОК,
14. ИДВАЙТЕ СИ...
15. БЪЛГАРИЯ ВИНАГИ ЩЕ БЪДЕ!
16. Езотеричен сайт.Инженер открива БГ топоними по цял свят
17. Българин с Боговдъхновено слово и перо!
18. Пада лъжата за дивашкия ориенталски вид на Българите
19. Епохалната фалшификация ДРЕВНОГРЪЦКА КУЛТУРА И ЦИВИЛИЗАЦИЯ е 100%открадната Трако-Българска
20. Писмо от бъдещето към Българите !
21. Декларация за геноцид над Българите
22. Земя свещена, Българска, богата - ти Райско кътче .
23. БЪЛГАРИТЕ СА НАЙ-ИНТЕЛИГЕНТНИ
24. Хитринки за стартиране на клиповете vbox7 и You Tube
25. Обръщение към администраторите на блога
26. Малко полезност за блогърите по отношение на вграждането на графични обекти в блог.бг В МОМЕНТА!
27. Любовно Писмо от Бог
28. Неизвестната цивилизация и мистериозните строители на мистичните великански мегалити в Далечния Изток на Русия, плашещи заговорниците срещу Българите
29. Историята на мартеничката за измислената лястовичка и скритите мегалитни светилища на "извънземните" Българи от мошениците братя Златарски.част 2
30. За всички феноменни Български лингва археолози:излезте от тресавището на официалната първосигнална десакрализирана опростачена етимология!