Постинг
22.09.2021 08:09 -
Детокс...
на душата и тялото.
На тялото е лесно, трябва да ядеш само всички онези отвратителни неща, които киселеят, горчат, лютат и от които вкусовите ми органи крещят с ужас..."разкарай това оттук"...: )) Става въпрос за лимони, разни треви, глухарчета, люцерна, куркуми..и хиляди още неща, които са създадениза наказание на добрия вкус.. За щастие има и други неща, които карат тялото да изхвърли токсините..например движението..
Обаче детокса на душата е сложно нещо..щото душата е бездънна яма..и там почистването трябва да е редовно и ежечасово, защото задръсти ли се, няма оправяне..
Та..с какво почиствате душата си..Единият коминочистач на душата е Любовта..да правите всичко с Любов, обаче има неща, в които няма как да вкараме любов..например миенето на чинии..: )))..ее не ми е любимо, колкото и да се опитвам..
Музиката е другия лечител..животинките са третия..природата, цветята..и т.е., т.е. как и с какво успявате да чистите негативите-саждите от душата си?
Сега..има и токсични хора, които само след половин част общуване с тях..и са нахранили всички дяволи в нас..ама с това е лесно...
Забравих да поздравя..
Добро утро! и прекрасенн ден..
кафе..усмивка и песничка..която винаги..ама винаги кара тялото ми да танцува..
На тялото е лесно, трябва да ядеш само всички онези отвратителни неща, които киселеят, горчат, лютат и от които вкусовите ми органи крещят с ужас..."разкарай това оттук"...: )) Става въпрос за лимони, разни треви, глухарчета, люцерна, куркуми..и хиляди още неща, които са създадениза наказание на добрия вкус.. За щастие има и други неща, които карат тялото да изхвърли токсините..например движението..
Обаче детокса на душата е сложно нещо..щото душата е бездънна яма..и там почистването трябва да е редовно и ежечасово, защото задръсти ли се, няма оправяне..
Та..с какво почиствате душата си..Единият коминочистач на душата е Любовта..да правите всичко с Любов, обаче има неща, в които няма как да вкараме любов..например миенето на чинии..: )))..ее не ми е любимо, колкото и да се опитвам..
Музиката е другия лечител..животинките са третия..природата, цветята..и т.е., т.е. как и с какво успявате да чистите негативите-саждите от душата си?
Сега..има и токсични хора, които само след половин част общуване с тях..и са нахранили всички дяволи в нас..ама с това е лесно...
Забравих да поздравя..
Добро утро! и прекрасенн ден..
кафе..усмивка и песничка..която винаги..ама винаги кара тялото ми да танцува..
Влюбен американец пристигна в Нови пазар...
Европейският парламент говори за ЖЕРТВИТ...
НЕКРОЛОГЪТ НА ЧУДОВИЩЕТО
Европейският парламент говори за ЖЕРТВИТ...
НЕКРОЛОГЪТ НА ЧУДОВИЩЕТО
„За да се оправят нещата, трябва хубавичко да се объркат.
Стара мъдрост, на която често не вярваме. Но е истина!
И в цялата бъркотия реших да сложа ред. Измъкнах един голям чувал, в който да изхвърля всички ненужни неща, натрупани от години и дапоразчистя душата си.
Най-напред изхвърлих илюзиите - толкова лъжливо коварни, а изглеждащи така невинни! Напъхах ги в чувала и посегнах към мечтите. Те уплашено се разбягаха и изпокриха между бръчките на поостарялата ми душа. Успях да докопам две-три и бързо ги набутах при илюзиите. По-късно ще се заема с останалите, когато се поуспокоят.
.Разрових чекмеджетата, търсейки надеждата, която винаги седеше в най-далечния ъгъл, сякаш ще векува! Посегнах да я хвана, но тя пъргаво се отдръпна и напипах нещо пухкаво и меко. Какво ли пък е това? Извадих го и ахнах - едно мъничко, беличко перце. Как е попаднало тук?!
Чакай, чакай! То ми напомня нещо...
Беше перце от някогашните ми криле! Какво да го правя сега? След толкова години на безкрилие, аз напълно съм забравила, че някога съм летяла! Надеждата излезе от скривалището си и ми се усмихна:
- Ами, отгледай си го - да порасне и отново да те окрили! И не се помайвай, ами върни и останалите по местата им! Без илюзии, без мечти и надежда, човек си остава завинаги безкрилен!“
цитирайСтара мъдрост, на която често не вярваме. Но е истина!
И в цялата бъркотия реших да сложа ред. Измъкнах един голям чувал, в който да изхвърля всички ненужни неща, натрупани от години и дапоразчистя душата си.
Най-напред изхвърлих илюзиите - толкова лъжливо коварни, а изглеждащи така невинни! Напъхах ги в чувала и посегнах към мечтите. Те уплашено се разбягаха и изпокриха между бръчките на поостарялата ми душа. Успях да докопам две-три и бързо ги набутах при илюзиите. По-късно ще се заема с останалите, когато се поуспокоят.
.Разрових чекмеджетата, търсейки надеждата, която винаги седеше в най-далечния ъгъл, сякаш ще векува! Посегнах да я хвана, но тя пъргаво се отдръпна и напипах нещо пухкаво и меко. Какво ли пък е това? Извадих го и ахнах - едно мъничко, беличко перце. Как е попаднало тук?!
Чакай, чакай! То ми напомня нещо...
Беше перце от някогашните ми криле! Какво да го правя сега? След толкова години на безкрилие, аз напълно съм забравила, че някога съм летяла! Надеждата излезе от скривалището си и ми се усмихна:
- Ами, отгледай си го - да порасне и отново да те окрили! И не се помайвай, ами върни и останалите по местата им! Без илюзии, без мечти и надежда, човек си остава завинаги безкрилен!“
valeska написа:
„За да се оправят нещата, трябва хубавичко да се объркат.
надявам се, да си по-добре..ако не, идвай насам, правя гъбена крем супа..с чая съм зле, защото не пия, но ей го къде е магазина...: )))
Когато прочета красиво написан текст, съм много внимателна..: ) Аз съм тройно земно..и като зодия и като Луна и като асцендент..и на мен най ми е добре на Земята..с крилата трудно се оправям.. когато и да съм политала е било за кратко..а падането после е гадно. : ))) Когато гледаш нещата реално, а не от птичи поглед са други..та на земята ми е екстра, не искам крила..
Ама за друго се замислих..илюзиите! Няма по-вредни от тях..поне за мен са отрова. Илюзонното натравяне винаги води до болка..и за това се опитвам да виждам това което Е..а не това което искам да Е...е понякога не успявам.
А че си трябва чувал за смет..трябва си..: )))
Ей затова бързам сутрин да съм пръв, защото появи ли се превъзходно мнение (в случая дори с поетичен заряд) преди моето, аз трябва да го надмина, а това е трудна работа. Защо вмъквам състезателен елемент? Защото именно надпреварата създава комфорта, в който сме принудени да живеем... и да трупаме все нови и нови щуротийки...
Впрочем, бях пръв, написах безобиден хумористичен коментар и от бързане за Карлово, обърках нещо и той пропадна безвъзвратно.
Ани, всъщност тазсутрешният ти постинг тъй ме освежи, че до обед ми вървя като по вода. Не, чувствах се сякаш съм с криле... Крилете на Вал са другаде скрити. Да потършува още малко и ще ги намери. А единственото перо би трябвало да я импулсира да пише. Пише ли, все едно че язди Пегас.
В пропадналия коментар обещах да реабилитирам отношението ти към чиниите, които са за миене. В детството помагах на мама като метях и миех чиниите, докато е на работа, но когато тя намери едномесечен боклук, насметен под леглото, разреши ми само чиниите да мия... Каквото сме правили с удоволствие в детството, остава приятно за цял живот. Готвенето е изкуство, но всичко се изяжда и изчезва, сякаш домакинята нищо не е правила. А миенето на чиниите е свещенодействие. Отдалечаваш всеки пореден измит и излъскан съд от очите си и му се възхищаваш на блясъка, преди да го сложиш на мястото му, т.е. вижда се какво си направил, печелиш овации и благодарности. Нещо подобно е и с вкусната храна и красиво подредената маса, но светещите от чистота чинии са по-трайно явление... Като на изложба са.
Оставям с пръст в уста - замислен какво ще кажете.
П и е р
цитирайВпрочем, бях пръв, написах безобиден хумористичен коментар и от бързане за Карлово, обърках нещо и той пропадна безвъзвратно.
Ани, всъщност тазсутрешният ти постинг тъй ме освежи, че до обед ми вървя като по вода. Не, чувствах се сякаш съм с криле... Крилете на Вал са другаде скрити. Да потършува още малко и ще ги намери. А единственото перо би трябвало да я импулсира да пише. Пише ли, все едно че язди Пегас.
В пропадналия коментар обещах да реабилитирам отношението ти към чиниите, които са за миене. В детството помагах на мама като метях и миех чиниите, докато е на работа, но когато тя намери едномесечен боклук, насметен под леглото, разреши ми само чиниите да мия... Каквото сме правили с удоволствие в детството, остава приятно за цял живот. Готвенето е изкуство, но всичко се изяжда и изчезва, сякаш домакинята нищо не е правила. А миенето на чиниите е свещенодействие. Отдалечаваш всеки пореден измит и излъскан съд от очите си и му се възхищаваш на блясъка, преди да го сложиш на мястото му, т.е. вижда се какво си направил, печелиш овации и благодарности. Нещо подобно е и с вкусната храна и красиво подредената маса, но светещите от чистота чинии са по-трайно явление... Като на изложба са.
Оставям с пръст в уста - замислен какво ще кажете.
П и е р
Ани, всъщност тазсутрешният ти постинг тъй ме освежи, че до обед ми вървя като по вода. Не, чувствах се сякаш съм с криле... Крилете на Вал са другаде скрити. Да потършува още малко и ще ги намери. А единственото перо би трябвало да я импулсира да пише. Пише ли, все едно че язди Пегас.
@ ~ !! ))))) аххх тези Локуми
Не зная какво означават тези завъртулки...
Какво правя аз? Когато съм в лошо настроение, пиша и поствам в собствения Блог.
Когато съм в добро настроение (твърде рядко в последно време), отново обикалям стари и нови приятни съблогъри и коментирам добронамерено. Радостите ми са скромни. Очаквам съпи гости и мръднах до Карлово. Отдавна търсех елегантна ел. скара. Намерих, купих. Едно бижу. После се отбих в уж малко магазинче за компютърни аксесоари. Нямаше опашка. Продавачът се оказа почти адаш - Павел, но не отглежда брада, а само едни дълги рижави мустаци. Препатил и той през ковид-гадините. Предложи ми някакви евтини джаджи. Скъпите никой не купувал. В кюшетата на рафтовете намерих качествена стока. Опитах мишките дали са удобни за ръката ми и отделих една Делукс. В момента съм с нея. Не я усещам в дланта си... Имам две шепи флашки, но съзрях една Кингстън или Кингстоун - 64 гигабайта. Хоп, и нея в кошницата. Как да не съм в добро настроение? Как да не споделя, как да не окриля с добри думи стопаните на Блога, където гостувам често?!
Като съм започнал да се хваля, нека кажа, че вчера ме преброиха, а това за мен означава, че съм жив. Е, можеше да има и графа за моето котараче, но за това не се плаче.
Хубав ден!
ПС - В Калофер Слънцето е 64-каратово.
цитирайНе зная какво означават тези завъртулки...
Какво правя аз? Когато съм в лошо настроение, пиша и поствам в собствения Блог.
Когато съм в добро настроение (твърде рядко в последно време), отново обикалям стари и нови приятни съблогъри и коментирам добронамерено. Радостите ми са скромни. Очаквам съпи гости и мръднах до Карлово. Отдавна търсех елегантна ел. скара. Намерих, купих. Едно бижу. После се отбих в уж малко магазинче за компютърни аксесоари. Нямаше опашка. Продавачът се оказа почти адаш - Павел, но не отглежда брада, а само едни дълги рижави мустаци. Препатил и той през ковид-гадините. Предложи ми някакви евтини джаджи. Скъпите никой не купувал. В кюшетата на рафтовете намерих качествена стока. Опитах мишките дали са удобни за ръката ми и отделих една Делукс. В момента съм с нея. Не я усещам в дланта си... Имам две шепи флашки, но съзрях една Кингстън или Кингстоун - 64 гигабайта. Хоп, и нея в кошницата. Как да не съм в добро настроение? Как да не споделя, как да не окриля с добри думи стопаните на Блога, където гостувам често?!
Като съм започнал да се хваля, нека кажа, че вчера ме преброиха, а това за мен означава, че съм жив. Е, можеше да има и графа за моето котараче, но за това не се плаче.
Хубав ден!
ПС - В Калофер Слънцето е 64-каратово.
pvdaskalov написа:
Оставям с пръст в уста - замислен какво ще кажете.
П и е р
Оставям с пръст в уста - замислен какво ще кажете.
П и е р
Боже, каква поезия..в миенето на чинии...: ))) бррр...: ))) Мии, мии...: ))) май няма какво да кажа...остави ме без думи!
fun1001 написа:
Ани, всъщност тазсутрешният ти постинг тъй ме освежи, че до обед ми вървя като по вода. Не, чувствах се сякаш съм с криле... Крилете на Вал са другаде скрити. Да потършува още малко и ще ги намери. А единственото перо би трябвало да я импулсира да пише. Пише ли, все едно че язди Пегас.
Ани, всъщност тазсутрешният ти постинг тъй ме освежи, че до обед ми вървя като по вода. Не, чувствах се сякаш съм с криле... Крилете на Вал са другаде скрити. Да потършува още малко и ще ги намери. А единственото перо би трябвало да я импулсира да пише. Пише ли, все едно че язди Пегас.
ти на безлокумна ли се правиш...: ))) или на лимонче..: )))