Прочит: Изход 3:7-10


„Господ каза: Наистина видях страданието на народа МИ (...) И сслязаох, за да ги избавя...“ (Изход 3:7-8)

  Пътувахме от Нешвил, Тенеси, към един лагер в Алабама. Пътя се очертаваше да бъде прекрасен, но в един момент пред нас се появи огромна оранжева табела, която ни предупреждаваше да обърнем.


Тръгнахме наляво и се озовахме на второкласен път. Движението по него беше доста по-бавно и с много стопове. Джипиесът ни насочваше ту наляво, ту надясно. Когато попаднахме в някакви квартални улички, съвсем се озадачихме. Все пак, не се отказахме да следваме стриктно знаците и в крайна сметка отново се озовахме на главния път.

  Това трудно пътешевствие ми напомни за Моисей. Неговия път беше коренно променен, когато Бог му каза да отиде при фараона и да изведе народа си от Египет. Спомних си и колко пъти изплашените и объркани израилтяни роптаеха срещу своя водач по време на дългия преход през пустинята. При всяка трудност те се оплакваха и обвиняваха Моисей. Но всеки път Бог им помагаше и напомняше на Моисей каква е неговата мисия.

  Някои неща, които ни се случват, ни отклоняват от пътя, други ни отвеждат на кръстопът. Често стигаме до моменти, в които се съмняваме и се питаме накъде да продължим. Бог ни призовава в тези случаи да отхвърлим всяко съмнение и да останем отворени към Неговото водителство.

  Молитва: Велики Боже, в моменти на съмнение ни давай вяра, за да очакваме Твоето водителство, амин.

  Стефан Брукс (Тенеси)

  Мисъл за деня: Днес ще слушам какво Бог иска от мен.

  Да се молим за: ХОРАТА, КОИТО ПЪТУВАТ.