Пики изнервено гледаше часовника си и прескачаше от крак на крак.Бяха изминали вече 45 минути, а кола все още не се появяваше. Тъкмо си мислеше да спре някое такси, когато един архаичен "Ситроен 2CV" deux chevaux vapeur, който сякъш беше излезнал от филмите с Луи Дьо Финес плавно се приближи до бордюра, като от седалката до шофьора Тони с жестове му сочеше задната седалка.Когато колата спря Тони отвори вратата си, пъргаво изкочи и бутна облегалката на седалката си напред.
- Извинявай, копеле, но звяра едвам запали.Както гледаш, тоя е от времето на Съпротивата, а когато е студено времето не винаги е на кеф.Хайде мятай улова отзад и сядай и ти там.Мисля че има достатъчно място.
Пики бързо постави двете "Марици" на едната седалка и подаде третата пишуща машина на Тони.
-Когато седна, ще ми я сложиш в скута, да те еба.Изкара ми акъла.
Докато всред,кълба от сив дим архаичната кола потегли, Тони се обърна към Пики и заговорнически му пошепна:
-А сега, Пики да те запозная с официалния шофьор на лимузината на ескортна агенция "Галантерия,Кинкалерия и Пасмантерия" - моя драг комшия и приятел от детските години още Кире Македонецо.Освен че пие и не повръща, Кире е и голем специалист по джиу джицу, самбо там и разните му там азиятски бойни изкуства.Нали така, бе, плондир? А бе, аз съм роден за рекламен агент, начи.
-Е па... - лаконично отвърна Кире, който освен че трябваше да внимава как шофира по заледения път трябваше и с едната си ръка да върти ръчката на механичните чистачки за предното стъкло, тъй като пак беше завалял сняг.
-Е, щом че си му гарант, начи мо"ем да го включим Кире у отборо,а?
-Нема лабаво при наш Кире, брато.Ако знаеш колко пъти ме е отървавал от разни лъзгави ендшпили...а бе, истински македонски Брус Ли, а и девойките го обичат защото е джентълмен. Гледаш го, значи, ужким тъп и темерут на вид, ама и врата ще им отвори и носна кърпичка ще им подаде, ако реват...нали така,бе,пъпеш?
-Е па...-усмихнат като младоженец на свадбена снимка потвърди Кире.
-Добре, значи, дай да го запишем Кирето в Сговорна дружина.Съгласен ли си,брато, да те включим у списъко? Милионер че станеш, брат ми, покрайr мен.Слушай ми думата и ти обещавам до няколко месеца тази каручка да я заменим с един друг Ситроен, брат ми. С перлата в короната на модерното автомобилостроене.Ситроен-Мазерати, брат ми. Само като го видиш това бижу и ченето ти пада до пояса.Нещо невиждано,значи.Направо като научна фантастика.Ускорява като Порше, взима завоите като Мазерати и вози по-меко и от Ролс Ройс, а пък как звучи само.Все едно слушаш Пинк Флойд напомпани с хероин на куадро.
3 литра, брат ми, мотор, шест цилиндра Вангел и най-вече 190 коня, представяш ли си,а? 190 коня!!! Ами той Хан Аспарух, да го еба, не е имал толко кога е минавал Дунава.
-Е па,пиши ме,начи.Нема се цепим от колективо с"а.- демонстрира още неколко думи от оскъдния си речник Кире.
С "Оливети" на колене Пики успя да отвори папката,която до този момент стискаше под мишница.Отвори тетрадката. Дебело огради с червен молив номер 7 и докато преглеждаше списъка викна на спътниците си:
-Копелета, докато съм още топъл, топъл в характер дайте към общественната пералня, която е само на три пресечки от тук.
Стигайки до желаната дестинация Пики се обърна към Тони:
-Сега,брат"чед ти сядаш с машината отзад, че ми се сванаха коленете. Аз ще се върна до половин час и сядам до Кирето.Ясно?
Пики връхлетя в пералнята с настървеността с която Типеца влизаше в краката на Джордж Бест.
Три лелки в бели престилки си говореха разни си техни глупости и когато той с пяна на уста размаха папката пред очите им те само глуповато запнаха.
-Докога,питам,докога? Коя тук е отговорничката?
-Няма я днес...детето и има температура и се обади че няма да идва.
-Така,значи.Оставят ви един ден без надзор и своеволията започват. Това тука да не ви е Женския пазар, бе, дрругарки. Кажете ми, как е възможно това,а? Партия и правителство са ви поверили отговорната задача да се грижите за чистотата на униформите на социалистическите труженици, а вие тука сте го ударили на башибозлук...сигурно обсъждате разни туршии и компоти или кюлотите на някоя колежка, докато хора чакат на операционните маси за животоспасяващи операции. Срам.Срам и позор.
-Ама,защо, другарю, Вие така...
-Защо ли? Защо ли? И още питате...ами не ви ли се обадиха по телефона от Първа градска болница?
-Не,не, ами той бай Гроздан вчера им откара престилките.
-Да де,ама...чакай да погледна в документацията...да. Три бели престилки, две бели шапки, две касинки и четирите сини престилки на електротехниците липсват.И какво сега? Изпариха ли се? Някой диверсант ли ги открадна или пък. ..уууууу...извънземни пришълци искат да си играят на Чичо Доктор- каза с комично преправен глас Пики.
-Ами, случват се понякога, макар и рядко такива неща.Все пак при тия огромни количества...ще ги добавим в следната пратка.- каза лелката изглеждаща най-отворена от трите.
-Тия количества,а? Ами я си представете, например, че сте наш пациент и ние ви отрежем един пръст. Айде да вземеме за пример най-маловажният - кутрето на левия Ви крак и когато дойдете да се оплаквате да ви кажем: Еееее, един пръст...при тия количества от пръсти дето ги имате, какво е един пръст.Как ще се почувствате,а? Хайде, сега да видим коя е най-пъргавата от вас която ще ми донесе абсолютно всички липсващи униформи и то опаковани в пакет, който да е лесно преносим.Предполагам нямате особенно желание да бъдете изтопосани утре на първа страница на вестник "Труд" в качеството си на саботьорки.Хайде,бегом...ама още ли сте тук?
Не минаха и десет минути когато Пики получи образцово опакован пакет, който даже беше и обвит в найлон за предпазване от снега.

Ай стига спами бе педал