Най-четени
1. cchery
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
Най-активни
1. sarang
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Постинг
23.08.2017 12:15 -
Рискът да си емпат
VICTORIA VSELENA·23 АВГУСТ 2017 Г.
Емтап е човек, на когото ми пука да се чувстват другите около него и не само това, но е готов да направи нещо за да се чувстват по-добре, независимо каква цена плаща той. Накратко - АНГЕЛИ В ЧОВЕШКИ ТЕЛА.
Но докато сме ангели взаимността съвсем не ни е важна, важно ни е само да си вършил работата, да обичаме безусловно хората, да вършим добри дела,защото този който ни обича Бог е винаги с нас и в нас. Ангелите са дългите пръсти на Бог, негово прекрасно продължение, т.е. лъчите на Любовта, които стигат по-близо до нас.
Но какво става, когато сме тук на Земята и срещаме същества не само от ангелски произход? Ние, по стар навик продължаваме със своята емпатия, даваме добро, на каквато и да е цена, т.е. безплатно и без да искаме нищо в замяна, без всякакви условия и предплащания. Но... забравяме, че... имаме вече материални тела и ни трябват материални блага.
За това ни е необходима ВЗИМНОСТТА, т.е. баланиране на даване и получаване.
Какво се бе случило лично с мен?
Отказах се да съм щастлива, а и какво от това, след като съм дошла тук да служа на другите същества. Да, ама не! Това, че съм радостна и щаслива, това че съм весела и със звучен смях дразнеше определени хора около мен. Правилно се сещата - зависливите. И защото това ги правеше нещастни, а аз ги обичах и не исках да са нещастни - се отказах от Радостта. Не смятах, че е толкова важна тя. Правех се на нещастна, на недоволна, на бедна... на... и си мислех, че това ще задоволи зависливите същества, те ще са доволни и ще ме оставят на мира. Да, ама не. Колкото и да се оплаквах, колкото и да страдах и боледувах, колкото и да се отказвах от материални блага - завистта си оставаше и дори увеличаваше. Защото заедно със завистта идва и ... алчността. После се присъедини злобата и страха. А аз исках само едно - да ме оставят на мира, да се наядат и напият с моята енергия и хайде... кой от къде е.
Да, ама не. Като свикнеш да пиеш чужда енергия засищане няма. Просто те започнаха да харчат повече енергия. И нужните си оставаха нужди и аз трябваше да задоволявам все повече енергийните си вампири. В един момент те прекалиха, моята щедрост не им стигна, а се появиха и техните деца, после и внуците им... Нямаше край.
Имаше край. Аз казах СТОП. Аз съм до тук. Повече няма да играя ролята на генератор и ще си пълня енергията аз себе си. И като се разлютха тези същества. Та нали до скоро всичко си беше наред- аз давах, те взимаха и се хранеха. Конфликт никакъв. Но той се роди, когато аз казах НЕ. Поставям себе си на първо място, ако остане за другите - тогава добре. Материалното ми състояние се подобри, дълговете бяха платени, започнах да пътувам и аз... имаше, а и оставаше... Беше вече доста по-добре. А и не стоях само на едно място за да съм наразпоможение при нужда. Бях вече автомобил на пътя, а не бензиностанцията край пътя, бях самолета, а не летището... пораснах! Направих трансформация в ролята в живота ми. Вече имаше път. Имаше енергии и мислех да себе си и за своето добро.
Хората, свикнали на пълнежи от моя страна съвсем се разяриха и решиха да остмъстят. Казаха си - тя не е права, имаме договорин права. И бяха прави естествено, и за това.. промених договорите, а не поведението си. Сключих договори за мир и свобода. Те свободни от мен, а и аз свободна от тях. С В О Б О Д А.
За ангела е лесно, има крила, но той не е научен на свобода на волята, той е създаден да служи и за това трябваше да се науча от служител да бъда свой Господар. Път дълъг, но възможен, научих се и на това. Естествено, че всички обслужвани останаха недоволни. И най-вече какво стана след това?
Раздадох отговорността на всички човешки същесгва за своите мисли-думи-дела и за последиците от тях. С една дума КАРМА. Раздадох им кармите, на всеки в ръка и аз от “христос=спасител” се превърнах в свободно човешко същество.
Дали съм пълна с емпания - Да, но само там и където има взаимност, където се отнасят добре и с мен, и най вече на на всяка цена. Ангели - Спасители на небето, но не и на майката Земя.
Благодаря
Пълна със Свобода, Радост и Веселие, с ангелиски Смях и Доверие
Виктория
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 10697
Блогрол
1. Аз вярвам
2. Дръж се прилично
3. Медитация вместо наркотици
4. Дъщеря на Вселената
5. Кутията с шоколадови бонбони
6. Мечтите струва пари
7. Малката душа и Слънцето
8. 10-те човешки права
9. Страданието-разговор с морето
10. Земята и водата
11. За далекогледството в живота
12. Кошмар или мечта
13. Лична територия и граници
14. Ролята на треньора
15. Една нова професия-моята
16. Ключовете на успеха
17. Позволено ми е
18. Послушно момиче
19. Нека всички да видят коя съм
20. Отстъпи ли остани
21. Чудото на прошката
22. Какво оставям след себе си?
23. От калта
24. Позитивното
25. Как да се караме правилно
2. Дръж се прилично
3. Медитация вместо наркотици
4. Дъщеря на Вселената
5. Кутията с шоколадови бонбони
6. Мечтите струва пари
7. Малката душа и Слънцето
8. 10-те човешки права
9. Страданието-разговор с морето
10. Земята и водата
11. За далекогледството в живота
12. Кошмар или мечта
13. Лична територия и граници
14. Ролята на треньора
15. Една нова професия-моята
16. Ключовете на успеха
17. Позволено ми е
18. Послушно момиче
19. Нека всички да видят коя съм
20. Отстъпи ли остани
21. Чудото на прошката
22. Какво оставям след себе си?
23. От калта
24. Позитивното
25. Как да се караме правилно