Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.05.2015 21:15 - БАЛРИШАРИТЕ
Автор: balar Категория: Забавление   
Прочетен: 643 Коментари: 0 Гласове:
0



                                                                       7. 
                                                        ЗАПЛАХАТА  



  Джураг потупа високата колона стърчаща насред каменистана долчинка и се изсмя невесело. Страшно чуство за хумор имаха някои. Извърна се и погледна навъсен Янтар,  който се оглеждаше така сякаш броеше лешоядите накацали по камъните наоколо.  
 - Портата към хаоса.  
- Явно си мислят,  че ще ги забавят. - изсумтя Янтар и поклати глава укорително към наивността на запечаталите пещерата.  
- Проблема е,  че те се обърнаха за помощ към мутантите,  които трябваше да открият евентуални входове към глъбините,  обаче мутанти има само в Майя. Нито в Атлан,  нито в Басадония и Мадугард има такива. - отбеляза Джураг. - Там никой нищо не е търсил.
- Дори това тук е глупава наивност. - съгласи се барсилеца.  
 Като че да се докаже твърдението му земята се разтресе и с оглушителен грохот из въздуха се разлетяха прах и камъни с различна големина. Янтар  хвърли веднага щит от Въздух и Земя на Багад за да непострадат,  а лешоядите на Химир отлетяха  панически  по-далече от мястото. Колоната на Роксана се срина от труса...
 Когато прахта се слегна и трусовете утихнаха пещерата изглеждаше така,  както и преди да я зазидат. Обедното слънце над главите им сякаш помръкна,  когато лъчите му докоснаха онова,  което стоеше на входа на пещерата.  
 Балришарите впериха очи в черния змей,  който пристъпи навън и си спомниха собственото си предупреждение оставено в Междинния Свят: " Излязат ли на повърхността ще настъпи мрак и гибел за всичко на този свят" .  
 Янтар свали щита и отстъпи назад заедно с Джураг.  Трябваше да се скрият преди могуса да ги е забелязал. Засега беше зает да се оглежда проучвайки мястото.  
 Прикриха се зад един голям камък,  а в околността прокънтя металическия рев на могуса.  
 От пещерата излязоха още няколко черни могуса и задушиха въздуха. 
 - Мирише на обяд. - изръмжа един от тях. 
- Дракони. - процеди друг. - Онези отровни твари не са излъгали. Драконите все още си живуркат тук горе. 
 Излезлият пръв избълва кълбо черна антиенергия и прикритието на балришарите стана на прах. 
 Те се спогледаха и застанаха срещу могусите съвсем спокойно.  
- Смалили сте се! - изсмя се водача на могусите и нададе рев с цяло гърло  в лицата им. 
 Двамата се изхрачиха намръщени. 
- Дъха ти вони! - каза му Джураг право в жълтите очи. 
- И имаш два развалени зъба. - добави Янтар.  
- Подробности. - изгледа ги засегнат могуса и пак изрева в лицата им. 
- Май не ги плашиш. - отбеляза стоящия в ляво от него. 
 Водача на групичката могуси се вгледа внимателно в балришарите. Бяха доста под ръста му,  а го гледаха сякаш той беше с размери на плъх.  
- Това,  че сме се смалили не ни прави по-слаби. - изхили му се Янтар. - Нашата сила иде от другаде,  ако още помните. 
- Хм. Ако не ни бяхте нужни като посланници при  воеводите ви досега да сте изчезнали и двамата.  Искам да им съобщите,  че примирието приключи. И този път онези гнусни влечуги няма да ви помогнат. 
- Явно ни помагат щом изпълзяхте от бърлогите си. - изсмя се подигравателно Янтар. 
- От отвъдното?! - изгледа го скептично могуса. 
- Не,  нали ги пратихме при вас. - сви рамене Джураг. 
- Да,  но Аварга-Могус  постъпи по-умно от дедите си и отказа да се довери на твари предали ни не един път! Колко пъти си сменяха кожите?! Ту с нас,  ту с вас! Но всяко нещо си има граници,  дори прошката,  а за доверието няма какво да говорим.  
 Усмивките на двамата балришари се стопиха и лицата им станаха каменни. Само очите подсказваха,  че никък не съжаляват за демоните-змии адхара.  Те бяха проблем,  а не съюзници. Единствените,  на които новината нямаше да се хареса бяха стражите на реда,  защото нищо веднъж създадено нетрябваше да се унищожава изцяло.
- Всичките ли?!- попита сурово Янтар. 
 В отговор могусите се разсмяха. Зловещ смях разтърси долчинката и земята потрепери като от потрес. 
- Аварга-Могус пращи от акъл - процеди през зъби Джураг. - Нарушили сте закон на Всевишния тъпи гущероподобни идиоти! Сега вече няма да има за вас милост! 
- Всичките ли! - извиси се гласа на Янтар и смеха на змейовете секна. 
 Черните могуси се спогледаха. Гласът на дребосъка бе твърде силен за ръста му,  а светлина струеше от очите му и бавно го обвиваше. 
 Пред групата могуси се извисиха две същества от ярка бяла светлина,  с очи греещи като слънца,  и гигантите трябваше да извият вратове за да могат да погледнат в лицата истуканите от светлина. 
- Всичките ли!?- вика разтърси планината и предизвика свличане на камъни. Жесток леден вятър с вой се спусна откъм върховете и шибна могусите в лицата. И те отсъпиха назад в паника. 
- Ясно! - прогърмя гласът на Джураг. Реакцията им бе достатъчно красноречива. От адхара не беше останало нищо. - С нечестивци като вас ние отказваме да воюваме от тук нататък! За нас това би било унизително. - истукана от светлина вдигна крак и го стовари връз един от могусите. Зеленикава пихтия потече по камъните и останалите отстъпиха още назад. 
- Вие сте воеводите. - откри водача им с потръпващ от ужас глас. - Змиите ни излъгаха. 
 - Знам! - каза ледено Джураг и размаза следващия.  


 Стенел и Лейджа вървяха след Тултек,  а потта се лееше от тях на ручейчета. Едва проходими, сумрачни и спарени джунглите на южен Атлан бяха най-отвратителното място,  на което бяха стъпвали. 
- Дори в Трелебер е по-добре,  въпреки оглушителните крясъци на маймуни и птици и буболечките. - отбеляза Стенел,  избърса лицето си с ръкав  и се навъси.  Тишината около тях не беше нормална за джунгла. 
 Напредваха бавно,  а дърветата започнаха да оредяват,  но сега и те  се сториха странни на Стенел.  А Тултек и Лейджа просто си вървяха незабелязвайки нищо. Или поне нищо неказваха,  а това бе по-лошо. 
 Накрая дърветата свършиха и тримата спряха на гола поляна която изглеждаше обгорена. В средата се издигаха почти рухнали останки на някаква много древна постройка. Вятърът довя до носовете им мирис на смърт. 
- Готови ли сте? - запита ги Тултек тихо. 
- Да. - отвърна Лейджа,  а Стенел кимна. 
 Вътрешността на руините бе покрита с плесен. По стените личаха следи от груби барелефи,  а някои от камъните по пода изглеждаха като останки от статуи.  Вниманието им привлече плосък камък покрит с одавна засъхнала кръв. Тримата балришари го избутаха на страни и пред тях се разкриха стълби водещи към подземие потънало в мрак. 
 Стенел щракна с пръсти и в ръцете му се появиха три горящи факли,  подаде двете на приятелите си и тръгна надолу заедно с тях.  
 Стълбището покрито с прах и следи от кръв продължаваше стръмно надолу в мрака,  а въздухът бе застоял и студен. Водачът им продължаваше да мълчи взян пред себе си и единствения звук идеше от стъпките им. 
 Продължиха по тесен коридор спускащ се плавно надолу. Барелефите тук не бяха унищожени и Стенел видя  воини  громящи врагове и жреци поднасящи човешки сърца на озъбени чудовища,  танцуващи маскирани момичета и селяни поднасящи дарове на одавна забравени царе. По земята освен следи от кръв в прахта се търкаляха и човешки останки.  
 Коридора свърши преливайки в голяма зала  която накара Стенел и Лейджа да потръпнат. Огромна статуя на оплезен змей стърчеше в средата,  а около нея бяха наредени човешки черепи. Стотици хиляди черепи на жертви,  чиито сърца бе получило чудовището-идол.  
  Тултек махна с ръка и невидима метла измести черепите  на страни разчиствайки път до статуята.  Тримата бавно се преближиха,  гледайки чудовището с безизразни лица.  
Лейджа опря длан в статуята и тя взе да се мести със глухо стържене разкривайки черна дупка,  от която ги лъхна гробовен студ .  
- Ето го. - рече тихо с леден глас Тултек. - Ако легендите са истина води право в тронната зала на Аварга-Могус. 
 - За сега няма да проверяваме. - отговори Лейджа загледан надолу  откъдето го гледаха втренчено невидими очи. 
- Нещо ни гледа. - отбеляза Стенел и отстъпи назад. 
 Тримата се дръпнаха настрани от дупката,  от която  лъхаше злоба. 
  На светлината на факлите видяха от дупката да се издига нещо огромно и черно със жълти немигащи очи без зеници,  чиято злоба можеше да убива.  А после разбраха,  че е змия и се спогледаха пребледнели. 
-  Най-после храна!- просъска змията  - Вече си мислех,  че сте ме забравили жалки създания. 
- Какво е това и за какво говори?! - попита Лейджа озадачен. 
- Аз откъде да знам?- изгледа го потресен Тултек. - Знам само каквото съм чел и са ми разказвали в къщи! 
- Това приятели е ламя - рече замислен Стенел - В хрониките  се описва как нашите нахлули в този храм и изпобили тлиачите до крак. А после решили да счупят и статуята,  но от някъде се появило черно вречуго,  което лично бала Лаолатин елиминирал и той им казал,  че се нарича ламя.  
- Бебе-Могус. - кимна Лейджа и стисна зъби. От гледна точка на теранците могусите бяха по-дългоживотни и от адхара.  
Очите на балришарите светнаха в бяло и кълба Огън на Багад и на Еа полетяха към змиеподобния гущер. Той зарева и се опита да избяга обратно в дупката,  но енергията го достигна и разкъса на парчета,  които се разлетяха из залата,  а отровната зелена кръв опръска дрехите им и прогори дупки в тях.  
 - Значи легендата е вярна - отпусна се с въздишка Стенел. 
- Не съвсем - погледна го начумерен Тултек. - Вие хиванците никога не сте стъпвали тук. Единствената роля на Империята Хиву е била да предостави кораби на тарийците,  които  са свършили цялата работа. - огледа се и добави - По-добре да изчезваме и да съобщим за този вход към глъбините.  
- Остава да проверим Басадония. - отбеляза Лейджа. - В Мадугард е немислимо да има пещери и тунели незапълнени от отровни газове или лава. 
- Да вървим. - кимна Тултек и ги поведе обратно по мрачния коридор на подземието. 
 Зад тях статуята сама се върна на мястото си,  а оплезения могус сякаш бе готов да скочи и да ги догони.
 

 


   


Тагове:   магия,   война,   мир,   мит,   Свят,   хора,   зло,   змии,   добро,   стражи,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: balar
Категория: Забавление
Прочетен: 295674
Постинги: 212
Коментари: 112
Гласове: 435
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031