Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.02.2020 19:36 - "Разходка" из Rocinha - най-голямата Favela в Южна Америка
Автор: nckl Категория: Туризъм   
Прочетен: 886 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 23.02.2020 19:55

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Чесно казано, когато си book-нах "walking tour" през най-голямата Favela на Бразилия и Южна Америка - Rocinha - не се замислих къде точно отивам и с какво ще се сблъскам. Ето с 2 думи как се разви това.   Rocinha се намира на стръмен склон в Южната част на Рио, над една от най-богаташките части на Рисо - над Ипанема и Копакабана. Една от около 600 фавели само в Рио и с популация от около 100,000 души я прави изключително внушителна. Не случайно Рио е с популация около 12-13 милиона. 

Изкачването беше около 30 мин с ван по тесния и единствен път за автомобили нагоре. Пътят не издаваше нищо от това, което се криеше зад фасадите на сградите на 1ва линия. Слязохме на място, което гида ни нарече арт галерията на Rocinha. Място, където местни артисти продават картини рисувани с акварел. Спряхме там и защото мястото има огромна веранда с гледка над цялата фавела под нас. Гида ни, очевидно човек имал доста вземане-даване с хората от тези места, ни разказа за корупцията в политиката, полицията и всичко което може да бъде купено от картелите. Усещаше се истинската неприязън към правителството и всички видове полицити и полицаи. Разказа как наркодилърите пазят много повече хората, отколкото полицията и че политиците идват по тези места само по избори с обещания които така и не биват изпълнявани - нищо ново. Как няма училища, защото неуките се контролират много по-лесно, как няма болници или елементарно здравеопазване. Но, има канализация. 1та от 2те снимки, които направих беше тази - от върха към подножието на фавелата.


image

Тръгвайки на двучасовия поход надолу из фавелата, изрично ни спря и ни каза - аз познавам тези хора, тук има много наркотици и много власт, съответно всичко това се пази усилено. Няма нужда да се притеснявате, щом сте с мен нищо няма да ви се случи. Когато ви кажа да приберете камерите/телефоните - ги прибирате, това означава, че преминаваме през "пропусквателен пункт" където стоят силно въоръжени хора, които пазят нещо. Те не искат да бъдат снимани и не се заглеждайте в тях. 

 В този момент усетих как това наистина е разходка из фавела а не просто tourist trap.

Тръгнахме надолу из нещо, което мога единствено да определя като лабиринт. Стълби около метър - метър и 50 широки, които се разклоняват в различни посоки на всеки 50тина метра. Без знаци, без имена, без никакво обозначение. Стигайки до 1вият checkpoint ни предупредиха да махнем камерите и зад ъгъла стоеше, не повече от 13-14 годишно момче, с един масивен калашник в ръце и 2 пистолета на кръста.
"Не се заглеждай, да, ОК" 
 

Гида ни се поздравяваше с повечето хора по "улиците" с които се разминавахме. Трябваше а се залепим за стените за да може да се разминем с някого. Тъй като нали винаги да съм най-отпред след този който ни водеше групата, така и не разбрах какво се случи, докато не се чуха подвиквания и подсвирвания отзад и типичния бритиш акцент на една бяла дебелана, която стоеше пред въпросният калашников, не вдигнат към нея но в сериозна близост въпреки това, и младежа който го носеше започна да сочи към нея. Оказа се, че е държала телефона си в ръце, пред гърдите си и според младежа с автомата, кой носи така телефон? Тя да не ни е снимала? Я дай да видим какво има на този телефон. Въпросният бял кит с ръце, които мога само да опиша като късен стадии на Паркенсон, не треперейки а тресяйки се, извади телефона си и някак си успя да го отключи. Въораженият младеж стоеше срещу нея а аз точно зад нея. Късмет, тя отключи телефона си, влезе в галерията и със страхотна скорост изтри 1вото видео което беше в галерията преди младежа да направи крачка към нея и да е вторачи в дисплея и.. Видиш ли, тя е тая, дето ще се изхитри и ще снима на място, където има тежко въоръжени мъже. Кога ще се научите, плиткоумни Англичани, че отдавна не притежавате света и аз не знам. Младежа разгледа обстойно галерията и, изсмя се и и върна телефона. Тя успя някак си да го набута обратно в джоба си, бяла като платно, с тресящи се ръце от страх, знаейки какво точно е направила и как и се размина заради прост късмет и нищо повече.  

Продължихме надолу през лабиринта, по тесните улички, изпълнени с надвиснали кабели - десетки, разлонявайки се към къщите. Пластмасови тръби минаваха до асвалта за да качват водата нагоре. Минахме още няколко чекпоинта със сериозно въоражени младежи с всякакви оръжия, някои с оптики, други позлатени, Английската медуза вече си беше научила урока. 

След поредния такъв момент, на единият от покривите, момче, може би не повече от 4-5 годишно се опитваше да играе с очевидно самоделно хвърчило. Игнорирайки абсолютно всичко около себе си, явно свикнало с всичко това.. Естествено всички от групата извадиха телефони и започнаха да снимат, сякаш е животно в зоопарка а аз просто замръзнах със свито сърце и гледах terrified. На следвашият завой спряхме и гида ни ни обърна на 180 градуса - вижте стената зад вас - това се случва, когато идва олимпиада или световно по футбол - армията влиза във фавелите за да ги "прочисти". Малките фавели не се възпротивяват, но големите като Rocinha се бият с армията и следват масови престрелки с месеци.. Това беше едната от 2те снимки, които направих. За останалите се чувствах гузен да снимам тези хора живеещи в такава мизерия и нищета и просто попивах всичко, което очите ми виждаха.

image

  Спряхме пред една странно добре иглеждаща сграда - смятай мазилка и прозорци направени от стъкло а не парцал. Гида ни обясни, как чрез този тур който той предлага, с част от парите са основали този daycare център за деца, където ги учат на базовите предмети и доброволци на английски. Хубаво е да видиш, че нещо все пак се връща в това общество а не просто for the gram на гринготата.  

Продължавайки надолу минахме покрай десетки магазинчета, изненадващо много фризьорски салони и всякакви хора. Почти нищо не беше заключено или по-скоро почти нищо нямаше "врата". Бидейки типиен Гринго попитах - тези хора не ги ли е страх, че някой ще влезе просто и ще ги обере. Гида се обърна с иронична усмивка към мен и ми обясни, как ако пред Копакабана ти откраднат чантата, можеш да забравиш завинаги за нея. Ако тук, каза, ти откраднат нещо, можеш да си сигурен, че наследващия ъгъл, крадеца ще бъде или застрелян или спрян веднага. Тук наркодилърите се грижат за реда и за хората. Знай, че ни наблюдават през цялото време, дори да не ги виждаме. Видяха ни кога слязохме от колата горе и през цялото време знаят точно къде се намираме и какво правим. Аз просто кимнах.  

Около час по-късно се озовахме в "цивилизованата" част на фавелата, в подножието и. Ходейки към минивана който ни чакаше да прибере 5мата туристи обратно в Рио, имаше 4-5 полицейски коли на входа с пуснати светлини, просто сложени там да контролират - нещо. Попитах гида ни - има ли момент, в който полицията ще се качи по-нагоре от това? Ако някой по някаква причина повика полиция? - Не, каза той, в момента в който влязат в лабиринта на фавелите, те са лесни мишени. Ще са като Американците във Виетнам - на територия, която е непозната за тях и дом за тези, които искат да ги убият. "Police don"t go where there is trouble" бяха точните му думи.   Дори не мога да си представя как да опиша преживяното но беше най-смиряващото и свалящо на земята преживяване, което не съм си и представял.  



Гласувай:
2



Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: nckl
Категория: Забавление
Прочетен: 24345
Постинги: 14
Коментари: 9
Гласове: 8
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031