Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.01.2018 20:46 - До там и обратно - Доломити Част 1
Автор: vankooo Категория: Туризъм   
Прочетен: 1506 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
   Началото си тази история започва няколко месеца преди същинското тръгване . Беше средата на април , времето форещо и задушно . Подготвяхме се с екипа да тръгваме на експедиция ( която мога да разкажа понататък) , купухахме последни дреболии и се готвехме да тръгнем  към Източни Родопи , когато телефона извъня . В слушалката  чух гласа на приятел с когото сме споделяли все интересни приключения. Помня само нещо от сорта на :  
 - Има свободно място място в колата  , ще ходим в на Пещерен събор в Словения в края на юни ,  но ще  минем през Доломитите за седмица . Идваш ли ? - другото не го помня точно но си спомням ,че много се развълнувах , защото това беше място , което наистина мечтаех да посетя .  
    Времето изтече неусетно не знам  дали , защото бяхме постоянно в движение или защото  по принцип времето си тече бързо , но ето че дойде и отмина и юни , започна трескава подготовка, ровене в гидовници , карти , книги всичко до кето можех да се докопам . Разбира се оставих доста работи в последния момент и вечерта преди тръгването  бързо наближи . Оправях купища неща в последния момент и си легнах късно , но въпреки това не можах да заспя . Едва се разсъмваше когато вече бях на крак и с бодра крачка крачих към гарата в Пловдив за да хвана влака за София . Неусетно с книга в ръка стигнах в София от където ме посрещна групата онези  същите с които бяхме на Горгопотамос . Джу , Светльо и Петя както винаги изглеждаха ведри  и усмихнати . Бързичко се натоврихме и събрахме в колата и след кратки покупки се насочихме към Калотина от където щяхме да пресечем границата и да преминем в Сърбия , после Хърватия , Словения и Италия . 
   Спомням си че делия ден го минах дремейки и се расъних чаак късния следобед когато вече бяхме стигнали някъде в Словения , хапнахме на бързо  , насладихме се на багрите породени  от Слънцето потъващо на Запад и отново потеглихме . Не след дълго вече бе тъмно и ние се оглеждахме за удобно място за палатка . Съвсем скоро го намерихме и след няма и половин час бивака беше готов и топла леща се готвеше на примуса. Бяхме доволни защото бяхме в Италия и с добра отправна точка за утрешния ден , който смятахме да го почетем с изкачването на първия връх - Тофана ди роса със своите 3225 метра . 
   На другия ден закусихме набързо и се отправихме към  Кортина Д"ампецо image . Топлия  юнски предиобед  заедно с алпийските пейзажи  и големите стени , които виждайки ги за първи път направо ме караха да ми се замаи главата , която е въртях ту насам , ту натам . След като пообиколихме се насочихме към стеснен път който водеше точно под върха от там се продължаваше по стръмна пътека image, като на места преминаваше във Виа Ферата тъй като си имаше отвесни пасажи , а на места дори тунели image. Както впоследствие разбрахме били прокопани и направени още Първата световна война  , когато Италия е воювала с Австро- Унгария . Увлечени в преодоляването на препядствията ,imageвключващо дори преминаване под  водопад image, макар да излизаше сух и красивите алпийски гледки , бързо набрахме височина и върхът бе вече над нас . Макар да беше в мъгла и нищо да не видяхме разделихме горе набързо един шоколад . Лакомо го изядохме и се заспускахме надолу , където отново се разкриха невероятни гледкиimage. Съкратихме пътя и слязохме по стръмен сипей от другата страна , които направо водеше доло на паркинга . Вярно , че надолу се предвижвахме с бясно бягане , което бе наистина приятно сред дребния чакъл ,но слязохме наистина много бързо . Без да губим време качихме се в колата и се насочихме към мястото където нощувахме предния ден , защото за следващия  плана бе отново на катерушките . 
    На следващия ден времето бе по- добро и от предния бързо станахме расипахме по едно кафе , хапнахме набързо спагети и се заизкачвахме към паркинга от предния ден от където започваше пътеката до съседния връх , много близък по височина , но с значително по голяма трудност. Още от самото начало стана отвесно , а когато набрахме височина започнахме да се движим по тясен скален ръб от където се разкриваше прексна гледка към върха от вчераimage . След ръба идваше ред на 10 тина метрова стълба поставена на ръба , при която при вида и наистина ме накара да се замисля как ще се слиза image.  Скоро стръмното се превърна в полегато , а то почти в равно и след  около 30 минути  вече бяхме горе . Времето тук бе по добро , макар и пак   да се заоблачаваше , но нямаше как да не се насладим на гледката image. Потънах в размисли за това как са се образували тези форми , мислех за това как Африка  потъва под Европа и надига Алпите и как водата и вятъра добавят своите финални щрихи за видя това което се разкриваше под краката ми . Замислен скоро бях дискретно сръчкан в ребрата , което означаваше , че трябва да тръгваме , времето без съмнение се влошаваше някъде далеч пукаха гръмотевици . Бързо стигнахме до стълбата и гледайки надолу доста предпазливо стъпих на нея , но нямаше проблеми и смело слязох по нея и бързо се заспускахме към паркинга , като пак кривнахме по сипей  който ни отведе много бързо до паркинга image. Този път се забвихме и наблюдавахме онези сживотинки от рекламите за шоколад , който смело идваше към нас , впрерил в нас поглед просещ нещо за ядене image. Хапнахме набързо и поетеглихме да си търсим място за спане , тъй като следващата ни цел бе бисера на Доломитите - Мармалда - най-високия връх в околността . Няма да забравя как се насадихме на някакво място , което уж изглеждаше перфектно мм с една малка подробност - мравки , но не един два мравуняка , а цялата поляна определено бе тяхна . Все пак ние най-невъзмутимо се разпънахме палатките стъкмихме вечеря и си легнахме рано , защото се знаеш , че тук ще е най трудно , прехода дълъг , а денивилацията солидна  и се очертаваше една поне 14 - часова разходка по Виа фератата , Повече от половината път беше по нормална пътека image, но два часа преди върха  изведнъж стана отвесно , а на места се появяваха и петна от сняг , което не бе учудващо , имайки предвид  , че тук има постоянен ледник  по който се качваха част от туриститеimage . Явно бяхме влезли в доста добра форма от препускането предните дни , защото вървяхме с постоянно темпо , без да спираме почти . Скалата изчезна , снегът покриваше почти всичко , а след това дойде ред и на облаците , които скриха всичко , но приятната изненада , че освен кръст на върха имаше и хижа , което значеше завет и топлина image. Поседяхме обсъдихме преживяното през деня и започнахме да се ориентираме към слизане , че минаваше три часа след обед . Джу и Петя сложиха котките и слязоха по ледника аз и бате Светльо по същия маршрут с доста ведро настроение и смях , така бързо преоодоляхме скалите още ранния следобед и се озовахме на живописната пътека ,която водеше към паркингаimage . Доло се засякохме с другата част от дружината  и започнахме да обменяме впечатления и лежерно се отправихме към колата . Уморени но доволни се запътихме отново към място за нощувка . Беше тихо , никой не говореше , явно всеки живееше в спомените от изминалите дни , които наистина бяха много динамични , оставаха два дни до началото на събора  и последния ден го отделихме просто за разходка из проходите , полянките, китните селца   както  и за музей на  легендарния Меснер .
  Доломитите оставиха в мен спомен , който не ще угасне . Не смятам , че има човек , който не би се трогнал от това  чудо на майката природа. Без съмнение това е едно от местата , които непременно бих се върнал . 

  Край на част 1  , във втората част ще ви разкажа за продължението на нашето пътешествие , където отиваме далеч под земята , където ни очакваха следваща доза незабравими емоции  и  уникални и неповторими  творения  на Природата . 

    До скоро , Поздрави ! 




Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: vankooo
Категория: Туризъм
Прочетен: 10367
Постинги: 3
Коментари: 4
Гласове: 12
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031