Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. wonder
6. planinitenabulgaria
7. varg1
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. deathmetalverses
13. stela50
14. samvoin
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. wonder
6. planinitenabulgaria
7. varg1
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. deathmetalverses
13. stela50
14. samvoin
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. samvoin
8. bateico
9. mimogarcia
10. getmans1
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. samvoin
8. bateico
9. mimogarcia
10. getmans1
Изтънчено, проницателно... Прекрасно!
цитирайза противоречивият човешки разум. От праисторическото време на отхапалия от плода пра-пра Адам. И ведра да си!...
цитирайМного си права!Не можем да се познаем понякога.Дано това ни прави по разбиращи и приемащи различните от нас!Прегръдки!Приятен ден!
цитирайНе очоквах такава развръзка! Всички предишни варианти ссчитах за възможни!
Като малък се състезавах със сянката си, но колкото и да се мъчех, ясно беше ,че е моя, не успях нито веднъж да я задмина!
Но имам опит с огледален образ, как го приемат кучета и котки
Кучето гледа равнодушно на образа си Не знам, дали се разпознаваше, но беше наясно ,че не е живо куче!
Котето , напротив Пробутваше си лапата зад огледалото и тършуваше там?Да докопа котето в огледалото?
Нашето съкровище, беше на няколко месеца, забелязах, че като вкарам количката и в асансьора, следи с тревога ,дали и аз съм там- в огледалото
Един ден, реших да проверя, така ли е?
Наведох се и тя писна, като видя ,че ме няма в огледалото!
Окончателно се убедих, че интелигентността на човека е вродена!
Хубаво лято, Венета!
цитирайКато малък се състезавах със сянката си, но колкото и да се мъчех, ясно беше ,че е моя, не успях нито веднъж да я задмина!
Но имам опит с огледален образ, как го приемат кучета и котки
Кучето гледа равнодушно на образа си Не знам, дали се разпознаваше, но беше наясно ,че не е живо куче!
Котето , напротив Пробутваше си лапата зад огледалото и тършуваше там?Да докопа котето в огледалото?
Нашето съкровище, беше на няколко месеца, забелязах, че като вкарам количката и в асансьора, следи с тревога ,дали и аз съм там- в огледалото
Един ден, реших да проверя, така ли е?
Наведох се и тя писна, като видя ,че ме няма в огледалото!
Окончателно се убедих, че интелигентността на човека е вродена!
Хубаво лято, Венета!
ambroziia написа:
Изтънчено, проницателно... Прекрасно!
Благодаря ти, Амброзия! Все не се решавах да публикувам тия стихчета - записах ги набързо след една разходка по време на изолацията, и после нищо не ми се пипваше по тях. Помня, че не бях излизала три седмици и всичко ми изглеждаше нереално - напълно пустите улици, затворените магазини и заведения, липсата на каквато и да било живинка, дори на кучета и котки. Вървях из помъртвелия град, озъртах се плашливо и навсякъде виждах отражението си - толкова много празни витрини, толкова много пусти стъкла. Накрая взе да ми се струва, че всички тия пречупени сенки не са мои, че колебливите силуети ме дебнат от всички страни, че ме обграждат заплашително. Беше странно, сюрреалистично - и толкова истинско, че се изплаших. Прибрах се с разтуптяно сърце. После стиховете сами си дойдоха.
Дано никога повече не изживяваме подобни изпитания, дано всичко е вече зад нас!
Поздрави - с благодарност! И нека лятото да продължи - възторжено, радостно, запомнящо се!
kossef написа:
за противоречивият човешки разум. От праисторическото време на отхапалия от плода пра-пра Адам. И ведра да си!...
Благодаря, kossef!:)
Всичко е там - в човешкия ум. А той често ни вкарва в образи и тип поведение, толкова чужди на природата ни, че отказваме да приемем, че са наши. Воюваме с тези, които ни ги сочат, не се примиряваме, дори когато ни разпознаят. Защото в сърцата си сме едни. Сърцето не може да е шизофренично - в него всичко е или черно, или бяло. Затова главна задача на умовете е да приспиват сърцата - и мозъчната вакханалия да започне:)
Ето и ти - отново си в леко диаболичния си профил. Въпрос на избор - на ума, не на сърцето. Успех!
И благодаря за чудесното пожелание за ведрост - и от този профил! Повече ведрост и благост и в теб! Поздрави!
emi1ts написа:
Много си права!Не можем да се познаем понякога.Дано това ни прави по разбиращи и приемащи различните от нас!Прегръдки!Приятен ден!
Много ми хареса твоят прочит, Еми! Да, понякога не можем да се познаем. И в такъв момент спасение може да ни бъде само добротата и милостта в сърцето. Сърце, което разпознава белезите на нищетата по лицата на другите, което чете знаците на грижата и тегобите, на страданието и нещастието, може да съхрани човешкото в нас - иначе можем да се разпилеем в многото образи, в които умът ни вкарва в тежки моменти. Добротата, милосърдието и любовта. И смирението, разбира се. Простички формули за живот, в които вярвам.
Прегръдка, мила Еми! Пожелавам ти весели летни дни с радост от това, което правиш, и успех в това, в което вярваш!
leonleonovpom2 написа:
Не очоквах такава развръзка! Всички предишни варианти ссчитах за възможни!
Като малък се състезавах със сянката си, но колкото и да се мъчех, ясно беше ,че е моя, не успях нито веднъж да я задмина!
Но имам опит с огледален образ, как го приемат кучета и котки
Кучето гледа равнодушно на образа си Не знам, дали се разпознаваше, но беше наясно ,че не е живо куче!
Котето , напротив Пробутваше си лапата зад огледалото и тършуваше там?Да докопа котето в огледалото?
Нашето съкровище, беше на няколко месеца, забелязах, че като вкарам количката и в асансьора, следи с тревога ,дали и аз съм там- в огледалото
Един ден, реших да проверя, така ли е?
Наведох се и тя писна, като видя ,че ме няма в огледалото!
Окончателно се убедих, че интелигентността на човека е вродена!
Хубаво лято, Венета!
Като малък се състезавах със сянката си, но колкото и да се мъчех, ясно беше ,че е моя, не успях нито веднъж да я задмина!
Но имам опит с огледален образ, как го приемат кучета и котки
Кучето гледа равнодушно на образа си Не знам, дали се разпознаваше, но беше наясно ,че не е живо куче!
Котето , напротив Пробутваше си лапата зад огледалото и тършуваше там?Да докопа котето в огледалото?
Нашето съкровище, беше на няколко месеца, забелязах, че като вкарам количката и в асансьора, следи с тревога ,дали и аз съм там- в огледалото
Един ден, реших да проверя, така ли е?
Наведох се и тя писна, като видя ,че ме няма в огледалото!
Окончателно се убедих, че интелигентността на човека е вродена!
Хубаво лято, Венета!
Благодаря ти за интересния, различен коментар, скъпи Лео!
Темата за общуването между човека и визуалните му отражения не ми е чужда:)
Това за котките и кучетата е абсолютно вярно! И за бебетата - благодаря ти, че го сподели.
А сянката - тя повтаря всичките ни грехове. Така беше ми написала в коментар една много добра приятелка, Петя /precoria/. Спомням си този постинг - "И сянката моя бяга от мен".
/http://donchevav.blog/poezia/2014/05/31/i-siankata-moia-biaga-ot-men.1269611/
Можеш да го намериш в архива ми от 31.05.2014 година.
Понякога сенките и отраженията добиват заплашителен, дяволски вид. Всичко е игра на ума, често в резултат на някакъв стрес. Важното е да го изхвърлим бързо от мозъка си, за да не се превърне в някакъв вид психопатология.
Весело лято и на тебе, Лео!
Още ден-два и ти ставам комшийка. Тази година изневерявах многократно на любимия Несебър, де с Хисаря, де с Балкана, страх от общуване, от коронавирус и т.н., но не - време е да се взема в ръце и с щъркелите, които вече се скупчват и поемат курс към Равда и Ахелой, да тръгвам и аз - ако е рекъл Бог, поне за месец:))))))))
Щастливи летни изживявания за тебе и семейството ти!
Докато четох, си помислих че не е в твоя стил, но накрая се усмихнах... :-)
И наистина винаги се оказва, че всеки сам на себе си пред огледалото си маха с пръст.
А поуката...? Май е че не трябва да вменяваме на други себе си и да ги ангажираме с това лично и самотно грозно занимание...
Поздрави Вени!
Лекс
цитирайИ наистина винаги се оказва, че всеки сам на себе си пред огледалото си маха с пръст.
А поуката...? Май е че не трябва да вменяваме на други себе си и да ги ангажираме с това лично и самотно грозно занимание...
Поздрави Вени!
Лекс
Много добро стихо... С една дребна забележка...
цитирайlexparsy написа:
Докато четох, си помислих че не е в твоя стил, но накрая се усмихнах... :-)
И наистина винаги се оказва, че всеки сам на себе си пред огледалото си маха с пръст.
А поуката...? Май е че не трябва да вменяваме на други себе си и да ги ангажираме с това лично и самотно грозно занимание...
Поздрави Вени!
Лекс
И наистина винаги се оказва, че всеки сам на себе си пред огледалото си маха с пръст.
А поуката...? Май е че не трябва да вменяваме на други себе си и да ги ангажираме с това лично и самотно грозно занимание...
Поздрави Вени!
Лекс
Прав си - не съм аз. И светът не е два пъти същият. Как беше: "Никога не влизаме в една и съща река":) И изкуството да живеем е може би в това, да пресътворяваме реалността според собствената ни нагласа за нея - нали някога ни учеха, че творчеството е субективно отражение на обективната действителност:))) Спомени ... като при тебе... само че моите май са за соца:)))))))))
Но си прав и за друго - не бива да натрапваме своето интровертно отношение към света на хората около нас - те също сигурно имат своите дисоциативни проблеми и дупки.
Благодаря за интересния коментар! Поздрави, Лекс! Весело лято!
mt46 написа:
Много добро стихо... С една дребна забележка...
Благодаря, Марине! Знаеш, че вземам много насериозно забележките ти - какво пак съм прегрешила?:)
но не в твоя стил.
Стана ми студено и мрачно, когато го прочетох за пръв път.
Сега го чета отново и малко ми се прояснява:). Искам да има надежда и в огледалото и в сянката.
Спомням си една лодка, превърната в "саксия".
Да. При теб беше. Лодката ми навя тъга тогава, но стихотворението ти беше оптимистично.
Тук усещам не само интровертност, но и ... доза ... страх.
Всички живеем в този свят на напрежение, вируси, протести ...
Тягостно е. Уморяващо. Изтощаващо.
Спорим със себе си и си размахваме пръст.
Има много неща, които ни объркват, но да им се дадем ли:)?
Стихотворението е хубаво, размислящо, но и малко стряскащо.
Така ли изглеждаме всички в огледалото? И отстрани?
Поздрави, Венетче!
Благодаря за огледалото:).
цитирайСтана ми студено и мрачно, когато го прочетох за пръв път.
Сега го чета отново и малко ми се прояснява:). Искам да има надежда и в огледалото и в сянката.
Спомням си една лодка, превърната в "саксия".
Да. При теб беше. Лодката ми навя тъга тогава, но стихотворението ти беше оптимистично.
Тук усещам не само интровертност, но и ... доза ... страх.
Всички живеем в този свят на напрежение, вируси, протести ...
Тягостно е. Уморяващо. Изтощаващо.
Спорим със себе си и си размахваме пръст.
Има много неща, които ни объркват, но да им се дадем ли:)?
Стихотворението е хубаво, размислящо, но и малко стряскащо.
Така ли изглеждаме всички в огледалото? И отстрани?
Поздрави, Венетче!
Благодаря за огледалото:).
"... надрусан е. Или е маниак..."
цитирайkatan написа:
но не в твоя стил.
Стана ми студено и мрачно, когато го прочетох за пръв път.
Сега го чета отново и малко ми се прояснява:). Искам да има надежда и в огледалото и в сянката.
Спомням си една лодка, превърната в "саксия".
Да. При теб беше. Лодката ми навя тъга тогава, но стихотворението ти беше оптимистично.
Тук усещам не само интровертност, но и ... доза ... страх.
Всички живеем в този свят на напрежение, вируси, протести ...
Тягостно е. Уморяващо. Изтощаващо.
Спорим със себе си и си размахваме пръст.
Има много неща, които ни объркват, но да им се дадем ли:)?
Стихотворението е хубаво, размислящо, но и малко стряскащо.
Така ли изглеждаме всички в огледалото? И отстрани?
Поздрави, Венетче!
Благодаря за огледалото:).
Стана ми студено и мрачно, когато го прочетох за пръв път.
Сега го чета отново и малко ми се прояснява:). Искам да има надежда и в огледалото и в сянката.
Спомням си една лодка, превърната в "саксия".
Да. При теб беше. Лодката ми навя тъга тогава, но стихотворението ти беше оптимистично.
Тук усещам не само интровертност, но и ... доза ... страх.
Всички живеем в този свят на напрежение, вируси, протести ...
Тягостно е. Уморяващо. Изтощаващо.
Спорим със себе си и си размахваме пръст.
Има много неща, които ни объркват, но да им се дадем ли:)?
Стихотворението е хубаво, размислящо, но и малко стряскащо.
Така ли изглеждаме всички в огледалото? И отстрани?
Поздрави, Венетче!
Благодаря за огледалото:).
Така е, Кате - знанието ражда печал, самопознанието - още повече. Много хубаво си го казала: "напрежение, вируси, протести...". Натрупахме и страх, и тъга. Ако има някакъв позитив, той е във възможността да съберем разпилените си същности. Впрочем стихчетата по-горе са игра, усмивка. И не съм аз - героят е мъж / "другият"/.
Усмихни се, приятелко! Съжалявам, че те натъжих! Пожелавам ти куп радостни усмивки всеки ден в бързолетни дни на август!
mt46 написа:
""... надрусан е. Или е маниак..."
Така си и мислех! Проблем с правоговора:))) Винаги пиша "маниак", но явно го чета като "маняк". Не съм се замисляла за това несъответствие - може и диалектно да е. Забелязах го, но не ме подразни.
Благодаря ти за предложението!Точно така мислех и аз да го променя. Има и няколко спорни запетаи - поставени и пропуснати, но всичко в тия стихчета е толкова фриволно, така неглиже, че това са най-малките им кусури:)
Още веднъж благодаря за верния езиков пост и приятелското отношение! Радост и вдъхновение в чудесния август!
:)))))
Усмивките са за лирическия герой:).
Кой е той ли?
Всички ние.
Не съм си помислила, че си ти или той.
Понякога те откривам, но не изцяло.
Всички ние сме Герои на нашето време.
Хубав август и поздрави на Несебър!
Поздрави и на лодката-саксия,ако още е там.
цитирайУсмивките са за лирическия герой:).
Кой е той ли?
Всички ние.
Не съм си помислила, че си ти или той.
Понякога те откривам, но не изцяло.
Всички ние сме Герои на нашето време.
Хубав август и поздрави на Несебър!
Поздрави и на лодката-саксия,ако още е там.
katan написа:
:)))))
Усмивките са за лирическия герой:).
Кой е той ли?
Всички ние.
Не съм си помислила, че си ти или той.
Понякога те откривам, но не изцяло.
Всички ние сме Герои на нашето време.
Хубав август и поздрави на Несебър!
Поздрави и на лодката-саксия,ако още е там.
Усмивките са за лирическия герой:).
Кой е той ли?
Всички ние.
Не съм си помислила, че си ти или той.
Понякога те откривам, но не изцяло.
Всички ние сме Герои на нашето време.
Хубав август и поздрави на Несебър!
Поздрави и на лодката-саксия,ако още е там.
Честит празник, мила Кате!
Откриваш ме ти, все някак ме намираш. Винаги те чувствам наблизо:)
А лодката стоя само един сезон. Беше много красива с тия сини цветенца наоколо, мисля, че се казваха "Морска пяна". Все пак ми беше тъжно да я гледам. Мястото на лодките е в морето, не в градината. Но няма какво да се прави - животът раздвоява, разтроява същностите ни и ние едва успяваме да догоним нашите половинки и третинки - да ги съберем. Като моя лирически герой - чудесно е, че в крайна сметка е успял да се намери на тази пренаселена с видения улица.
Прегръдка, мила приятелко! В понеделник ще видя Несебър и непременно ще му предам твоите поздрави! Бъди здрава и ведра /както обича да казва един приятел/. Усмивки!
Всеки от нас има тези напрегнати моменти,
когато се поглеждаме от упор с въпроса:
"Аз ли съм това,
или пък някой здраво тук ме менти?"
Самота, обърканост, вглъбеност, отчуждение...
страхът е тъй естествен по време на пандемия.
В търсене на сигурност, на някаква опора,
дори от сянката се пазим,
но разумът и в стрес
не спира да се бори.
И в странна плахост искаме да видим,
как сетивата ни се будят упорито
за връщане към своята природа
и към естествения жизнен ритъм.
Чудесна си, Вени!
Ти толкова обичаш морето!
Човек понякога потъва,
но когато изплува,
някак по-ясно се откроява същественото.
А лятото е все още в разгара си.
Радвай му се от сърце и душа!
Топли слънчеви усмивки за теб, мила!:)
Благодаря ти, че те има!
Лека нощ!:)
цитирайкогато се поглеждаме от упор с въпроса:
"Аз ли съм това,
или пък някой здраво тук ме менти?"
Самота, обърканост, вглъбеност, отчуждение...
страхът е тъй естествен по време на пандемия.
В търсене на сигурност, на някаква опора,
дори от сянката се пазим,
но разумът и в стрес
не спира да се бори.
И в странна плахост искаме да видим,
как сетивата ни се будят упорито
за връщане към своята природа
и към естествения жизнен ритъм.
Чудесна си, Вени!
Ти толкова обичаш морето!
Човек понякога потъва,
но когато изплува,
някак по-ясно се откроява същественото.
А лятото е все още в разгара си.
Радвай му се от сърце и душа!
Топли слънчеви усмивки за теб, мила!:)
Благодаря ти, че те има!
Лека нощ!:)
Интересно стихотворение. Във всеки от нас живее едно друго "Аз", което не познаваме или не желаем да видим. Не можем да избягаме от него, а само да го контролираме.
Хареса ми, защото ме накара да се замисля за другата в мен.
Хубаво е, че стихотворението ти е различно и така преоткриваш и себе си като творец.:)
Поздрави и много летни усмивки ти желая, Вени!
цитирайХареса ми, защото ме накара да се замисля за другата в мен.
Хубаво е, че стихотворението ти е различно и така преоткриваш и себе си като творец.:)
Поздрави и много летни усмивки ти желая, Вени!
Защо размахваш пръст разбрах,
но падаш ти защо, кажи,
човекът може да е плах,
или е пълен със лъжи,
но прав остана и търчи във тръст,
а ти размахвай си му пръст.
цитирайно падаш ти защо, кажи,
човекът може да е плах,
или е пълен със лъжи,
но прав остана и търчи във тръст,
а ти размахвай си му пръст.
inel379 написа:
Всеки от нас има тези напрегнати моменти,
когато се поглеждаме от упор с въпроса:
"Аз ли съм това,
или пък някой здраво тук ме менти?"
Самота, обърканост, вглъбеност, отчуждение...
страхът е тъй естествен по време на пандемия.
В търсене на сигурност, на някаква опора,
дори от сянката се пазим,
но разумът и в стрес
не спира да се бори.
И в странна плахост искаме да видим,
как сетивата ни се будят упорито
за връщане към своята природа
и към естествения жизнен ритъм.
Чудесна си, Вени!
Ти толкова обичаш морето!
Човек понякога потъва,
но когато изплува,
някак по-ясно се откроява същественото.
А лятото е все още в разгара си.
Радвай му се от сърце и душа!
Топли слънчеви усмивки за теб, мила!:)
Благодаря ти, че те има!
Лека нощ!:)
когато се поглеждаме от упор с въпроса:
"Аз ли съм това,
или пък някой здраво тук ме менти?"
Самота, обърканост, вглъбеност, отчуждение...
страхът е тъй естествен по време на пандемия.
В търсене на сигурност, на някаква опора,
дори от сянката се пазим,
но разумът и в стрес
не спира да се бори.
И в странна плахост искаме да видим,
как сетивата ни се будят упорито
за връщане към своята природа
и към естествения жизнен ритъм.
Чудесна си, Вени!
Ти толкова обичаш морето!
Човек понякога потъва,
но когато изплува,
някак по-ясно се откроява същественото.
А лятото е все още в разгара си.
Радвай му се от сърце и душа!
Топли слънчеви усмивки за теб, мила!:)
Благодаря ти, че те има!
Лека нощ!:)
Как съумяваш да намираш най-точните думи, да налучкваш най-болните места, при това толкова фино, така поетично! Възхищавам ти се и от сърце ти благодаря, мила Инел!
И за лятото и морето позна:)))
Време е! Тръгвам след има-няма 3-4 часа! И вълнението е като за първи път! Цялото ни разширено семейство е вече там, чакат ме! А аз очаквам срещата с морето!
Благодаря за чудесните поздрави! Прегръдка с обич за тебе, мила приятелко, и весели августовски дни с почивка, забавления и релакс!
troia написа:
Интересно стихотворение. Във всеки от нас живее едно друго "Аз", което не познаваме или не желаем да видим. Не можем да избягаме от него, а само да го контролираме.
Хареса ми, защото ме накара да се замисля за другата в мен.
Хубаво е, че стихотворението ти е различно и така преоткриваш и себе си като творец.:)
Поздрави и много летни усмивки ти желая, Вени!
Хареса ми, защото ме накара да се замисля за другата в мен.
Хубаво е, че стихотворението ти е различно и така преоткриваш и себе си като творец.:)
Поздрави и много летни усмивки ти желая, Вени!
Привет, Кате! Благодаря ти за този прочит, за приемането и разбирането. Другата в мен... Винаги съм се усещала стабилна, монолитна, цялостна. Стрелците не сме хора, които се губим в предположения. Но в дни на изпитание като тази пандемия човек наистина научава много неща за себе си. Понякога се изненадва, понякога - плаши, а аз се замислих - и съм на път да се разделя с илюзията за своята личностна непоклатимост. Има моменти, в които наистина се усещаш друг човек - действаш като друг, говориш като друг, мислиш като друг. Изпълваш се с възмущение и агресия, ако и да си най-хрисимият и миролюбив човек на света, или с меланхолия и апатия, ти, хиперактивният и жаждащият до вчера живот-веселба. Е, понякога завръщането не е така просто, не става само с едно размахване на пръст:) Но е важно да се завръщаш към истинския, същностния свой първообраз - другото е патология:)
А аз утре, ако е рекъл Бог /толкова вече не вярвам, че ще се случи в това болно, сложно, напрегнато лято/, ще съм на има-няма 30-тина километра от тебе! И пак ти завиждам за възможността всеки ден, 365 дни в годината, да виждаш морето. Бъди здрава, приятелко! Изживей пълноценно и щастливо безценните летни дни! Желая ти много усмивки и добри случвания! Прегръдка!
valben написа:
Защо размахваш пръст разбрах,
но падаш ти защо, кажи,
човекът може да е плах,
или е пълен със лъжи,
но прав остана и търчи във тръст,
а ти размахвай си му пръст.
но падаш ти защо, кажи,
човекът може да е плах,
или е пълен със лъжи,
но прав остана и търчи във тръст,
а ти размахвай си му пръст.
Може би си прав, Вал, това с падането наистина не е много хубаво - от която и страна да го погледнеш. Само не си мисли, че съм си паднала по оня във витрината:))) Понякога човек изПада в разни състояния - човешко е:) А ти не се смей, да не поПаднеш в подобна ситуация - пандемията още не е отминала:)))
Благодаря ти за свежия отзив! Пожелавам ти прекрасни, запомнящи се летни дни за теб и близките ти! Поздрави на любимия Пловдив!
И с много психология в нея. Всичко, което ни дразни в другите е наше, но потиснато и осъдено като неприемливо.
На себе си размахваме пръст, когато критикуваме :)
цитирайНа себе си размахваме пръст, когато критикуваме :)
vania23 написа:
И с много психология в нея. Всичко, което ни дразни в другите е наше, но потиснато и осъдено като неприемливо.
На себе си размахваме пръст, когато критикуваме :)
На себе си размахваме пръст, когато критикуваме :)
Привет, Ваня!
Преди години имах късмета да специализиран година и половина с откъсване от работа педагогическа психология и социология във Философския факултет на СУ. Занятията ни водиха такива светила, завършили на Запад и доста по потискани у нас точно по тази причина причина, като Марин Андреев, Георги Ангушев, Георги Георгиев Бижков и др. Между думите и примерите от официално одобрените лекции за пръв път чухме за Фройд, Вунд, Зошченко. Отвориха вратичка в съзнанието на всички ни (впрочем бяхме само 5 специализанти - завършихме трима:) , която лично на мене цял живот ми дава възможност да се измъквам от строго рамкираното познание и да търся нови ракурси по посока на самоанализа например. Не че винаги ми се получава, но си ми е тръпка, стара любов.
Много ми хареса формулировката ти на онова, което ни дразни у другите - потиснатото наше себенеприемане. Благодаря ти! И в горещите августовски дни нека творческите импулси и вдъхновението не те напускат! Прегръдка!
donchevav написа:
Привет, Ваня!
Преди години имах късмета да специализиран година и половина с откъсване от работа педагогическа психология и социология във Философския факултет на СУ. Занятията ни водиха такива светила, завършили на Запад и доста по потискани у нас точно по тази причина причина, като Марин Андреев, Георги Ангушев, Георги Георгиев Божков и др. Между думите и примерите от официално одобрените лекции за пръв път чухме за Фройд, Вунд, Зошченко. Отвориха вратичка в съзнанието на всички ни (впрочем бяхме само 5 специализанти - завършихме трима:) , която лично на мене цял живот ми дава възможност да се измъквам от строго рамкираното познание и да търся нови ракурси по посока на самоанализа например. Не че винаги ми се получава, но си ми е тръпка, стара любов.
Много ми хареса формулировката ти на онова, което ни дразни у другите - потиснатото наше себенеприемане. Благодаря ти! И в горещите августовски дни нека творческите импулси и вдъхновението не те напускат! Прегръдка!
vania23 написа:
И с много психология в нея. Всичко, което ни дразни в другите е наше, но потиснато и осъдено като неприемливо.
На себе си размахваме пръст, когато критикуваме :)
На себе си размахваме пръст, когато критикуваме :)
Привет, Ваня!
Преди години имах късмета да специализиран година и половина с откъсване от работа педагогическа психология и социология във Философския факултет на СУ. Занятията ни водиха такива светила, завършили на Запад и доста по потискани у нас точно по тази причина причина, като Марин Андреев, Георги Ангушев, Георги Георгиев Божков и др. Между думите и примерите от официално одобрените лекции за пръв път чухме за Фройд, Вунд, Зошченко. Отвориха вратичка в съзнанието на всички ни (впрочем бяхме само 5 специализанти - завършихме трима:) , която лично на мене цял живот ми дава възможност да се измъквам от строго рамкираното познание и да търся нови ракурси по посока на самоанализа например. Не че винаги ми се получава, но си ми е тръпка, стара любов.
Много ми хареса формулировката ти на онова, което ни дразни у другите - потиснатото наше себенеприемане. Благодаря ти! И в горещите августовски дни нека творческите импулси и вдъхновението не те напускат! Прегръдка!
Попрочела съм това онова. Фройд, Юнг, че и други. Странно е да не проявяваш любопитство и любознателност към нещо толкова интересно, а и свързано и обясняващо теб самия.
Благодаря, Вени! Вдъхновение и за теб да има! При мен - както дойде :) Няма задължителност в писането и слава Богу!
vania23 написа:
Попрочела съм това онова. Фройд, Юнг, че и други. Странно е да не проявяваш любопитство и любознателност към нещо толкова интересно, а и свързано и обясняващо теб самия.
Благодаря, Вени! Вдъхновение и за теб да има! При мен - както дойде :) Няма задължителност в писането и слава Богу!
donchevav написа:
Привет, Ваня!
Преди години имах късмета да специализиран година и половина с откъсване от работа педагогическа психология и социология във Философския факултет на СУ. Занятията ни водиха такива светила, завършили на Запад и доста по потискани у нас точно по тази причина причина, като Марин Андреев, Георги Ангушев, Георги Георгиев Божков и др. Между думите и примерите от официално одобрените лекции за пръв път чухме за Фройд, Вунд, Зошченко. Отвориха вратичка в съзнанието на всички ни (впрочем бяхме само 5 специализанти - завършихме трима:) , която лично на мене цял живот ми дава възможност да се измъквам от строго рамкираното познание и да търся нови ракурси по посока на самоанализа например. Не че винаги ми се получава, но си ми е тръпка, стара любов.
Много ми хареса формулировката ти на онова, което ни дразни у другите - потиснатото наше себенеприемане. Благодаря ти! И в горещите августовски дни нека творческите импулси и вдъхновението не те напускат! Прегръдка!
vania23 написа:
И с много психология в нея. Всичко, което ни дразни в другите е наше, но потиснато и осъдено като неприемливо.
На себе си размахваме пръст, когато критикуваме :)
На себе си размахваме пръст, когато критикуваме :)
Привет, Ваня!
Преди години имах късмета да специализиран година и половина с откъсване от работа педагогическа психология и социология във Философския факултет на СУ. Занятията ни водиха такива светила, завършили на Запад и доста по потискани у нас точно по тази причина причина, като Марин Андреев, Георги Ангушев, Георги Георгиев Божков и др. Между думите и примерите от официално одобрените лекции за пръв път чухме за Фройд, Вунд, Зошченко. Отвориха вратичка в съзнанието на всички ни (впрочем бяхме само 5 специализанти - завършихме трима:) , която лично на мене цял живот ми дава възможност да се измъквам от строго рамкираното познание и да търся нови ракурси по посока на самоанализа например. Не че винаги ми се получава, но си ми е тръпка, стара любов.
Много ми хареса формулировката ти на онова, което ни дразни у другите - потиснатото наше себенеприемане. Благодаря ти! И в горещите августовски дни нека творческите импулси и вдъхновението не те напускат! Прегръдка!
Попрочела съм това онова. Фройд, Юнг, че и други. Странно е да не проявяваш любопитство и любознателност към нещо толкова интересно, а и свързано и обясняващо теб самия.
Благодаря, Вени! Вдъхновение и за теб да има! При мен - както дойде :) Няма задължителност в писането и слава Богу!
Малко съм се поизложила с това никому ненужно връщане 100 години назад, прости ми! Току-що бях пристигнала тук, в Несебър, след планини от довършителни работи и неспане, на всичкото отгоре тук съм със стар телефон и слаб интернет, та нищо не виждам от това, което пиша. Вчера ти пратих отговор, но явно някъде се е загубил:)
Да, вдъхновение може и да не ти е нужно, но талантът ти е такова шилце, че не стои дълго мирно в торбата:)))
Поздрави, Ваня!
Майсторско предаване на дълбоката мъдрост на себе-познанието, която чудесно илюстрира комикса на живота..!
цитирайbatogo написа:
Майсторско предаване на дълбоката мъдрост на себе-познанието, която чудесно илюстрира комикса на живота..!
Скъпи Оги, благодаря ти за подкрепата, за приятелското рамо!
Много ми хареса изразът "комикса на живота" ... много точен и изразителен!
Поздрави с пожелание за светли, благословени дни!