КЪМ СЕБЕ СИ
Ти не забравяй загуби и грешки,
но не припомняй болки и беди.
Бъди добър и в мислите си тежки
не съжалявай, но добър бъди.

Пресътвори най-сетне ти мечтата
как да достигаш недомечтани светове,
в които все загледан в небесата,
да ги изстрадаш всички свои стихове.

Тогава замълчи, не си припомняй
за тоз живот безумен и суров
и предпочитай любовта бездомна
пред всеки ден останал без любов.

 

Доброта, любов и смелост в преследване на мечтите - чудесна рецепта за успешно преминаване през света. Но си мисля за твоя лирически: толкова е симпатичен - добър, обичлив, романтичен - а ти все не си доволен от него:) Ето пак му размахваш пръст и го учиш как да живее. Остави го да се радва на мига - еднодневки сме на този свят, няма време. Но за стиховете си прав - истински са само ония, изстраданите. Как беше у Пенчо Славейков:
Де гордото съзнание – че грей
величие в човешката неволя?! /"Cis moll"/
Чудесни стихове, Вал - самоизолацията ти се отразява добре:)
Поздрави! Бъди здрав!

Бързам да ти отговоря на твоя чудесен коментар, че може и да забравя какво точно искам да ти напиша. В условията на самоизолация все ме наляга дрямка и ровене из стари мои архиви и из поезията на истинските поети. :) Ти ми цитираш Пенчо Славейков и аз ще ти отговоря с друго негово писание:

"Безумний вихър на живота
подмята го насам-натам -
в безумний вихър на живота
безумно той се хвърли сам.

В безумний вихър на живота
де той ще спре? На кой ли бряг...
В безумний вихър на живота
тежко на тръгналий без стяг."

Едва ли моят лиричен симпатяга може да стигне до това велико прозрение, така че все пак нека да си има свой си стяг.
Благодаря ти, Вени, за оценките ти за написаното. Те ме радват много защото знам, че са искрени.
Поздрави от Вал!