времената са сини,

няма даже мъгли,

а небе от коприна!

Аз прелитам за миг
в опустялата стая,
търся в себе си вик,
Тук, Сега, във Безкрая,
промърморвам без глас
оживелите думи,
във Божествен захлас,
дъх от ангелски струни,
ми е мъчно за вас,
и ви търся в небето,
във вселенския час
нещо пърха в сърцето...
Вече друга съм, да,
Тук, Сега, във Безкрая,
малка бяла звезда
ми проблясва от Рая,
и не знам точно как,
но усещам те нежно,
като прелестен знак
и игрива безбрежност...

Майко, Тук не вали,
и е толкова топло...
но защо ме боли,
и се давя във вопли??