Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.12.2011 00:28 - И всеки твърди, че обича..
Автор: lyuliak Категория: Поезия   
Прочетен: 3289 Коментари: 3 Гласове:
2

Последна промяна: 01.12.2011 23:27


...Някой смята, че може да прави каквото си иска, понеже обича.

Друг пък, че може да прави каквото си иска, понеже той е обичан.

Има хора – обичат, а то на омраза прилича.

Има други – чиято любов е едно безразличие.

Има трети – при тях любовта се превръща в обич накрая.

И четвърти – уж любят, а обич какво е не знаят.

Някой себе си в другия търси - това го привлича.

Друг пък в себе си ще го постигне и тъй ще обича.
И всеки твърди, че обича …

 

Пабло Неруда


ИСКАМ ПРИ ТЕБЕ. Със тебе. Защото
нещо солено ми мокри окото,
нещо студено гърбът ми усеща,
нещо безлюдно ме чака насреща,
нещо безсилно в ръцете ми празни,
нещо, забравено в мисли напразни,
в сън недокоснат, в милувка случайна,
щастие бързо, заключено в тайна,
нещо загубено, много любимо,
толкова светло, чак непоносимо,
толкова тъжно и толкова тихо,
че го обиждам със своите стихове,
нещо отвъд светлината и мрака,
просто да дишам, и просто да чакам.

 

Мария Донева



МОГА да върна всякакъв жест

мога да спя на шумни места

мога да върша чудеса

със празни ръце

да имам каменно лице

да пазя страшни тайни

мога да казвам “не”

 

Мога да чувствам лека вина

да чуя докрай всяка страна

мога да пазя до теб тишина

да те променя

да се шегувам с някой друг

и да убивам с поглед

мога да спра дотук

 

Мога да летя

мога и да спра на ръба

мога да не спя

и да се науча да плача

мога хиляди неща

и без тебе мога,

само че искам с теб!

 

Ина Григорова

 

 

КАКВО ЛИ НЕ в живота си не бях

какво ли не видях – любов и злоба

Бях най-богат. Бях сетен сиромах,
но не и просяк - при това на обич...

Просията ме пълни с гняв, с тъга...
Просията обижда ме, кори ме,
затуй махни си "щедрата" ръка!
Не искам вместо обич милостиня!

Махни я тази милосърдна длан,
че ако някой някога е давал
любов от жал - това съм аз
и знам цената страшна на любов такава!

Любовта е живот!
Щедра е тя с добрина.
Не е паничка за дребни грошове.
Нито е дар милосърден
с най-нищожна цена -
тя е пламък свещен и съдбовен!

 

Дамян Дамянов

 

 

 

ЖЕСТОКО ЗА ДВАМА

 

Бутилка стар коняк,

За по-изискано.

Пет приказки

за мода и за друго.

Един изтъркан виц.

Полуусмивка.

Открадната целувка

първа…

Дежурното "Недей" на женски глас,

с което всъщност те повикват.

Две бели фигури

от страст.

Интимното око

на синя лампа.

И сладка топлина

на полумрак,

на голото легло,

на тиха музика.

А после -

неизменната цигара.

Дими цигарата за двама,

като жестока рана тлее.

Почуква вече празната касета.

Вие.

И всичко свършва.

Обичам те - ми казваш ти

със своя неуверен глас.

И молиш ме, настойчиво, страхливо,

да ти повторя същото и аз?

Обичам те -

но как да ти го кажа

в тази тишина.

Лъжа, защо ти е лъжата?

Целувам те,

но тебе ли целувам?

Лежа до теб, коса в коса,

прегръщам те и те забравям.

И не че има

някоя конкретно друга,

и не че ти

си хлътнала по мене,

а просто бе

поредната игра,

с която търсехме

любимия,

любимата,

и се отдалечавахме

завинаги от тях.......

 

Иля Велчев

 

 

НИЙ МОЖЕ ДА ИМАМЕ много жени,

но една ще бъде от начало

до края ни:

тази, която не ще ни вини,

когато от чужда любов сме замаяни.

 

Ний може да имаме много жени,

но една ще бди над живота ни:

Тази, която ще каже: - Стани! –

ако клекнем, когато се целят в челото ни.

 

Ний може да имаме много жени,

но една ще ни обича

истински:

тази, която ще ни измени,

щом превърнем в пари мечтите си.

 

Стефан Цанев

 

 

АЗ ВЯРВАМ в мълчаливата любов.

Без думи, без красиви обещания.

Без упреци, без молещи уста.

Аз вярвам само в нямото страдание.

Очи, в които погледът не гасне.

Докосването нежно на ръце.

От думи, от несдържан плач по-ясно,

говорят на човешкото сърце...

Тя всичките прегради побеждава

тя - вечен огън и нестихващ зов

как нея ще отминеш, ще забравиш...

Аз вярвам в мълчаливата любов.

 

Давид Овадия

 

 

АЗ НИКОГА НЕ ЩЕ НАМЕРЯ ДУМИ,

с които тъй да стопля твоето сърце

както правиш ти – невидимо, безшумно

и усмихваш моя ден..

 

Аз може би не ще намеря сили

да нарисувам всичките цветя,

които по пътеките ми никнат

след всяко мислено към теб “благодаря”..

 

Когато знаеш без да питаш,

защото ми се доверяваш до безкрай,

когато в болките ми идваш

без въпроси,

само с топлина..

 

И в стъпките ми – кървавите дири

оставяш здравец да ме изцери..

Аз думи няма никога да имам

за ангелското ти сърце,

нали ?..

 

автор: m_space

 

 

ПОНЯКОГА усещам как болиш...
От грозни думи
и от лоши хора.
Oт сенки на несбъднати мечти.
Oт чувства, преоблечени в умора.
Тогава цялата мълча.
Мълча...
Светът тежи като огромен камък.
Горчив, като прокудена сълза.
И как е празно...как е празно само...

Тогава искам да те скрия в мен.
Да стана дом за теб.
От обич.
Да те погаля с устни и с ръце,
додето взема цялата ти болка.
Да те прегърна, докато заспиш
и много нежно да те прилаская...

Понякога, когато те боли,
болиш във мен...

Не искам да го знаеш.


автор: Caribiana

 

 

ДА ДОСЕГНЕМ, докоснем искаме понякога

цвят, на клона му

Да се докоснем, без да го късаме

дъха му тъй да поемем

Да се докоснем искаме понякога

до играещото дете

Да го погалим лекичко

без в прегръдка да го притискаме

Плод да вдъхнем искаме от коша му

без да го вкусим

Да се докоснем в някои мигове

до глас,

до приятелски глас

Само тогава вярвам истински,

че ги има.

 

Назире Дедеман

 

 

БЕЗДЪННО Е зад тези две очи,
подобно на космическа безкрайност!
Мистични като езерни води
побират цялата човешка всеотдайност.
Красиви са. И топлят. Но тъжат,
защото няколко вселени там въздишат.
Когато са щастливи, пръскат смях.
От болката им никнат стихове.
Оглеждам се и някъде зад тях
дочувам шепота на лира. Някой пее.
Потръпват струните. Гласа си разпознах.
До днес не знаех, че в очите ти живея.
А тази песен от бездумия, кажи,
кога сърцето ти на нея ме научи?
Мълчи ми се... така ми се мълчи.
Приятелствата между думите се случват!!!

 

Катерина Кайтазова

 

 

ДАЛИ СЕ БЯХ ВЛЮБИЛА в тебе, не зная.

Но знам, че се влюбих във други неща:

в една неуютна северна стая,

във чайник, закъкрил припрян вечерта.

 

В дървета се влюбих, отнели простора,

в затънтени, душни квартални кина,

във спомени тягостни от затвора,

в една изранена от бомби стена.

 

Във спирки трамвайни, в листа осланени,

в затоплен от печени кестени джоб,

във дъжд из ведро, в телефонно звънене,

дори на мъглата в пепелния потоп.

 

Във целия свят, не във тебе се влюбих.

Откривах го нов, интересен, богат.

Затуй ме боли… Не че тебе загубих.

Аз друго загубих – целия свят.

 

Блага Димитрова

 

 

 

ЩЕ ТЕ ПОГАЛЯ със очи.

Ще те целуна с мисъл.

Стих нежен в мен ще зазвучи –

неказан и неписан.

 

Към устните ми изкушен

за показ ще напира.

Но ще остане нероден –

роденото умира.

 

 Надежда Захариева


ТИ СИ ОТНОВО добър и ласкав.

И мойта злопаметност не върви.

И аз си надявам щастливата маска.

Ала душата кърви.

 

Ала душата по свои закони

блъска се в кръг горделив.

Как ли доброто човек да си спомни,

след като злото боли?

 

Кръгът е затворен. Няма пролука.

Напразно е ласкав – мисля си с жал.

Но като искаш, опитай! наслука!

Все пак е душа.

 

... може, заплетена в нежните орбити,

за твоите днешни слова

кръга си да счупи душата ми горда.

Знам ли? Душа е това...

 

Надежда Захариева

 

 

НЕ Е НУЖНО ДА ИМАШ ОЧИ

за да виждаш истината.
Не е нужно да имаш уши,
за да чуеш „Обичам те”.

Не е нужно да имаш мускули,
за да разбиваш граници.
Не е нужно да имаш визия,
за да печелиш приятели.

Не е нужно да имаш нозе,
за да идеш навсякъде.
Не е нужно да имаш ръце,
за да даваш от себе си.

Трябва само да имаш сърце…

 

Яким Дянков

image

 




Гласувай:
2



Следващ постинг
Предишен постинг

1. tajnax - Прекрасни стихове!Някои от тях съм чела,други-не...
01.12.2011 00:40
Но тази фраза е толкова често в ума ми...че я чувствам своя по някакъв начин-"...и без тебе мога,само че искам с теб!...":)
Благодаря ти!
цитирай
2. lyuliak - много от авторите са млади
01.12.2011 00:43
и в Интернет има още техни стихотворения...
цитирай
3. sparotok - !
01.12.2011 01:09
Красиви стихове!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: lyuliak
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1212322
Постинги: 706
Коментари: 605
Гласове: 1552
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031