Все по-рядко посещавам концерти и рецитали, причината е препълнената ми с музика глава. Когато има някой много добър изпълнител, когато ще изпълняват някое мое любимо произведение, тогава ходя на коннцерт. Вчера обаче присъствах на академия в Зала "България", изнесена от големите наши артисти Светлин Русев и Евгений Божанов. Това са музиканти на изключително високо ниво, необходимото условия ведно с твоа, да са и добри инструменталисти.
   Светлин Русев е русенец, сега е към 45 годишен, френски възпитанник в областта на музиката. След като завършва във Франция образованието си остава там на работа, където работи като концертмайстор. Поради изключителните си качества обаче се изявява и като гост на престижни симфонични оркестри, дирижирани от видни диригенти, като изпълняма концерти за цигулка. От доста години той се изявява в камерната музика, където се налага като изключителен музикант от ранга на Давид Ойстрах, на Хенрик Шеринг. Техниката на артиста е брилянтна, той има съвършен тон, а как движи лъка по струните - за това може да му завиди всеки цигулар или виолист. Лъкът остава перпендикулярен по цялата му дължина.
   Явно, за да задържат този голям артист преобладаващо във Франция, на него му е дадена за ползване притежавана от Франция цигулка тип Страдивариус. В ръцете на този голям майстор Страдивариусът е намерил точният си музикант от това поколение.
    Другият голям музикант от академията вчера бе Евгенний Божанов. Той също е изключителн музикант и пианист. Музикалнното си образование получава в Германия. Тоза факт преди 5-6 години му изигра много лоша шега.  Руската музикална мафия с метастази тогава в Конкурса "Шопен" не му присъди Голямата аграда, а Трета, като присъди приза на една руска паралитичка, която никой след конкурса - мисля, че бе през 2013 г, не съм сигурен, - не видя и не чу. Нека тази неприсъдена тогава награда на този наш велик музикант, образовал се като такъв в Европа, а не в Голямата страна, където живеят най-щастливите хора на света, тежи на съвестта на Гергиев, на Мацуев и на тези, които знаково /с финикийски знаци/ "мотивираха" журито на конкурса. От паралитичката нищо не стана, нашият музикатг стана световно известен. Времето е най-долрият съдник в изкуството, така съм чувал от музикантите. Спортни проститути мотовирани от гърците/ по подобен начин отнеха медала на Йордан Лечков преди години в Гърция...
   Светлин Русев съм го слушал на нняколко пъти, още при първото му изпълнение на Концерта на Шостакович той ме впечатли като музикант и инструметалист. За разлика от другите изпълнители на инструметални концерти, Светлин свири по ноти, сега това е разрешено. Техниката е достатъчно напреднала вече да не се прелистват страници, а щимът да се показва на екран и този екран да се командва ръчно, с крак чрез бутон или от друго лице от дистанция.
     Тонът на Светлин Русев е така красив, както на най-големите майстори на цигулката, като за това не е причина само прекрасният му инструмент. Спомням си как Рихтер се удивява на тона, който Ойстрах изважда като инструметалист.
    Ако Светлин Руесев има постояннна работа във Франция, Евгений Божаннов пък има импресарио, който организира изявите му. Не знам къде точно в ЕС живее Евгений Божанов, но не е във България, където той идва рядко и изнася академии. Артистът на свободна професия трябва да има огромен материал и при нужда да умее в кратък срок да подготви каквото искат да бъде изпълнено. Ако за един певец или певица това не е особено трудна задача, за един пианист е изключително трудно. Музикантите знаят защо.
   
   На академията бяха изпълнени три прекрсни произведения - Сонатата "Стриназачи" от Моцарт, Третата соната на Бетховен, наподобяваща по-малкия брат на Кройцеровата му соната и една прекрасна  Соната на Панчо |Владиеров, писана за брат му, който е цигулар и която те са изпълнявали. 
   Ще потърся тези произведенния в Ю туб  и ще ги приложа в линкове.

    Още две срещи имах този сезон с големи вузиканти. Първата от тях бе с Албена Данаилова, наша много добра цигуларка, концертмайстор на Вианската филхармоня.  Тя е превъзходен музикант, но не изпълни произведение, което е в сърцето ми и поради това не можах да я оценя според таланта й. Нивото й обаче еизключително.

    Друугата среща бе с еди контрабасист от Словакия, Пат Коло. Басът е инструмент, който приемам като даващ хармоничмна плът на оркестъра. Този кннтрабасист обаче бе изключителен талант. В неговите ръце басът звучеше като едно още по-мъжествено виолончело, като на него той изпълняваше траннскрипции, трудни дори за виолончелото. |Какъв звук, какво диханние на баса! Като го слушах си спомних за един друг такъв басист, Драгонети от Италия, работещ във Виена. Канят на гости Бетховен, а Драгонети на баса изпънява първите му две Сонати за виолончело. Които са запознати със строя на баса от горе на долу - сол -ре -ла -ми и строя на виолончелото - ла-ре-сол-до знаят колко е трудно да бъде сменен иннструмента., в случая виолончелото с контралас. Бетховен развълнуван, не могже да каже нищо, само прегръща Драгонети заедно с баса, който е  бил Страдивариус.

   Приятно слушанне на произведенията, ако ги намеря.