E-e! Mного приказлив бил този Карлсон.Премятал крак връз крак, помествал се на керемидката и разправял ли разправял. Как бил обикалял по покривите. Как случайно настъпвал опашката на някой котарак или без да иска разрушавал идилията на някое котешко семейство. Понеже много обитатели тук предпочитали покривните конструкции, то от време на време керемидките се строшавали. После идвали майсторите, които ги пренареждали, а в същото време затъквали с боклук комините. Така солидарно отваряли работа на техните братя по съдба - коминочистачите, които идвали със своите прибори и продухвали запушените тръби / това май е познат трик от един друг разказ/. 
         Принцесата се сбогувала с  приказливеца, плътно затворила прозорчето и дръпнала пердето. После включила тв-то. Синият екран я залял с поток от информация. Навсякъде по света водели борба с някакъв вирус. Всички носели специално облекло и си миели ръцете. Навън улиците били пусти и всеки го ударил на живот у дома. Кой приготвял отново нещо за ядене, кой практикувал йога на вълшебно килимче, кой се взирал в монитора на лаптопа. А там звучали песни и се играели даже театрални постановки. Училището също се дистанцирало от учениците и можело да си учиш урока като си седиш вкъщи. Изобщо сякаш всички прескочили в бъдещето, където било много по-интересно. Или просто времето бе спряло своя ход, за да може всеки да се огледа и да прецени какво предпочита - уединение или шумна глъчка, която знаели отпреди. Понеже хората били различни, всеки щял да си избере начина на битие според потребностите, а според възможностите си щял да си върши професионалните задължения / това май бил познат лозунг от близкото минало/.
          А какво трябвало да прави принцесата? На първо време трябвало да повика иконома, за да преценят за колко време имали провизии и дали трябвало да отскочат до близкия супермаркет, който се помещавал зад онази горичка.