срещнахме. Че се разминахме. Че вървяхме в еднаква посока. Че сега вървим в различни. Че са диаметрални. Благодаря ти. За чувствата. За нечувстването. За вниманието. За безразличието. За лъжите- красивите и грозните. За любовта. За нелюбовта. Благодаря ти. Че не оставаш. Че тръгваш. Че се връщаш. Благодаря ти. Че не даваш нищо. Нищо освен горчиви уроци. Че си ти. Благодаря ти. За раните. За болките. За мъдростта. За пътя. Благодаря ти. Че не бягам. Че знам. Че мога. Че вярвам. Че съм смела. Че съм по-силна от силните, и повече мъж от мъжете. За всичко ти благодаря! За света пред мен. За този зад мен. За този около мен. За небето, което видях. За Рая. За въздуха, който беше. За Ада. За огъня, който ме изгори. За хоризонта, който ме чака. Без теб. Където няма нас. Има само мен. Благодаря ти. Че си Бог. Че си олтар. Че си икона. Благодаря ти. Три пъти благодаря.
На мен ме ми благодари. Наведи се. Погледни ме. Там съм. Гледам те. С надежда. За пореден път. И моля. За пореден път. Дори не настоявам. Просто моля. Като пред Бог, като пред олтар, като пред икона. Просто да си тръгна. Да се освободя. Да продължа. За да останеш Бог, олтар, икона. Защото така се раждат
легенди, приказки и Богове!
Остана ли, се раждат чудовища! Затова благодаря ти! Три пъти благодаря!
Когато двама се карат , третият умира
Засяга ли опашната кост пикочния мехур п...