До вчера дните 
с пръстчета броя.
При баба ти отново се запъти. 
И мен оставящ тук
полу-сама.
~
И ето, че готов си!
Тръгваш с куфар.
Огромен, тежък, 
по-голям дори от теб!
А си ми свиден, сине,
да те пускам.
Самичък,
мъничък,
и крехък,
континента да прелиташ 
със самолет.
~
Живота кубчетата пръсна.
И цветовете размени. 
За мен е черно,
а за теб е бяло, 
облачето,
от онази приказка,
където ти шепти..
~
Днес по тъмно те изведох. 
Врабченцето ми..
Литна пак натам! 
Очакват те отново
в мойто родното място.
От там където аз избягах.
Ти се връщаш, 
вместо мен,
засмян.


 

---
Париж,
20 октомври 2017


~ 
Aвтор:  Гергана Д.р.а.г.о.е.в.а