Бети, дъщерята на обущаря, беше доста различна. Още от малка, странеше от другите деца, не играеше техните игри, а си измисляше свои. Хората свикнали да виждат какво ли не, приеха нейната особеност. Просто започнаха да ѝ викат - Бети Странната. Момичето нямаше приятелки, а беше привързана само към нейната котка Бени. С нея прекарваше почти всеки ден. Така минаваха годините.
Един ден Бени се разболя. Заведоха я на ветеринарен лекар, но от предписаното лекарство, нямаше особена полза. На всички беше ясно, че котката ще умре. Само Бети отказваше да повярва. Тя плачеше и се молеше:
- Моля те, Господи, спаси котката ми и ще направя, каквото поискаш!
Бог чува всяка искрена молитва и не остана безучастен към думите на момичето. А ѝ прошепна с любящ глас.
- Словата ти са чути, дете мое! Просто докосни котката с ръцете си. Така ще можеш да излекуваш всеки. Само не забравяй, всяка болка ще минава през теб. За да се спасиш от нея, трябва да се измиваш ръце след всеки болен.
Бети погали животното по козината и болестта в миг изчезнала. И така тръгнала селавата на девойката, като лечителка на животни и хора. Пред дома ѝ започнали да се трупат тълпи от хора - болни, любопитни, вярващи и невярващи. Тя помагаше на нуждаещите се, но не забравяше да мие ръцете си, след всеки излекуван. Така минавали дните в помощ на страдащите.
     След като Бети се прочула със своята дарба, при нея дошъл царският син. Хем да се увери, че девойката не е шарлатанка, хем да помогне за изкълчения му крак. Той пострадал, след като неговият кон го хвърлил на земята.
Странната пипнала стъпалото на принца и болката веднага изчезнала.
- Девойко, твоите необикновени способности са истински божи дар за нашето царство. Трябва да получиш всичко, от каквото се нуждаеш, за да вършиш своята работа без никакви пречки. Всички болни ще бъдат таксуани. А ти ще се чувстваш защитена в двореца. Не на последно място, твоята красота ще озарява огромните стаи и ще прави моите дни по-приятни.
- Ваше височество, благодарна съм за вниманието, което ми отделяте, но все пак се чувствам най-добре в своя дом, със своята котка.
Въпреки упорството, след известно време Бети отстъпила и се настанила се в двореца, където имала своя приемна и там лекувала болните. Принцът всеки ден я навестял и разговарял с нея надълго и широко. Накрая неизбежното все пак се случило. Двамата се влюбили и не след дълго се оженили с пищна царска сватба.
Животът на Бети Странната бил толковя хубав, че понякога тя се чудела в приказка ли живее или в действителност. Младите обичали да правят всяка седмица разходки с царската каляска. Докато един ден, конете по незнайна причина започнали да буйстват и препуснали по стръмен хълм, с всички сили. Хвърлили кочияша и лакеите и каляската се носела по надолнището неуправляемо. Едното колело на каретата се счупило и тя се преобърнала. Принцът смъртно ранен изхъркал и изгубил съзнание, а Бети имала само драскотини. Тя успяла да погали всички рани на своя съпруг и след миг се заличили. Той отворил очи без да помни какво му се е случило. Странната нямало къде да измие ръцете, за да изхвърли болката и с последни сили се търкулнала край пътя.
- Господи, защо ми даде тази дарба, а ми отнемаш живота толкова рано - след като изрекла тези думи, тя припаднала.
В това време гъсти и черни облаци се скупчили над хълма. Завалял дъжд и намокрил ръцете на Бети. Тя се свестила, но също нямала никакъв спомен за случилото се.
Младите се прибрали в двореца и животът продължил по старому. Имало само една разлика. Бети вече не можела да лекува. След като се разчуло в царството, вече никой не виждал нищо странно в Бети. Тя станала обикновено момиче, което живее необикновен живот.
Принцът започнал да не я харесва и един ден ѝ рекъл:
- Вече в теб няма нищо необичайно, дори се питам, защо съм се оженил.
- О, принце, щом не ме смятате достойна, за да бъда до вас, просто ще се прибера у дома.
Върнала се Бети вкъщи и двете с нейната котка отново прекарвали дните. Понякога и вие бихте могли да ги видите, как гледат на балкона минаващите по улицата хора и улични котки. Странната, в която вече нямало нищо странно и нейната любима Бени, простряна на перваза.
А един ден котката, която май беше позадрямала просто падна от външния перваз на прозореца на улицата. Само някакви си пет-шест метра. Ала Бени се нарани и започна жално да мяука. Бети изтича навън, грабна любимката си в ръце и..чудо - котката за миг се излекува и започна да мърка. А жената щастлива се прибра вкъщи, прегърнала животното в скута си. Дали дарбата ѝ пак се беше върнала, или любовта беше чудото, което помогна на котката да се излекува. Кой може да каже? Все пак Бети Странната може би щеше да опита да спаси още някой принц.