До началото на 60-те години на 1 век пр.н.е. Римската република, въпреки гражданската война, която я разтърсваше, беше в зенита на своята мощ, успешно разширявайки границите си както на запад, така и на изток. Само на Балканския полуостров след завладяването на Македония през 146 г. пр. н.е.царува относително спокойствие: Рим, зает с вътрешните си проблеми, няма нито време, нито сили да премине към богатите Карпати и по-на север, а гръцко-македонското население, завладяно от римляните, се научава да живее само по себе си през годините на анархията. Проконсулът на Македония Гай Антоний Хибрида се ангажира да поправи тази ситуация, като се опитва да въведе римски закони и римски данъци на негова територия. Виждайки в действията на проконсула опит за премяхвяну ня техния суверенитет, гърците решават да защитят правата си с оръжие в ръка, за което сключват съюз с гетите и бастарите.    


Епизод на битката при Истрия.  






Гай Антоний Хибрида. Проконсулът  Хибрида реагира на подготвените  военни приготовления за  поредния опит за бунт, случващ се в Римска Македония почти всяка седмица, и обикновено възприема помощта от северните варвари като причина за наказателна кампания, която има за цел не само да консолидира силата на Рим в Македония, но също така добавя политически точки към Хибрида, който се бори за власт в Рим. През октомври 61 г. пр.н.е. e 60-хилядна римска армия се придвижва на север.    





Римски легионер 1 век пр.н.е. Съдейки по поведението на Гай Антъни Хибрида, той се страхуваше най-много че бунтовниците ще се разпръснат при вида на войските му, лишавайки го от военната му слава, затова той хвърли армията право срещу тях, през планински клисури, пренебрегвайки разузнаването и сигурността. Съюзниците решиха да се възползват от тази грешка и когато римляните, изтощени от дългия поход, спряха в планински пролом близо до Истрия, те ти нападнаха  от всички страни. Битката, или по-точно, побоят на римляните мина като по часовник и все още не е известно колко римляни бяха убити в тази битка от вражески оръжия и колко са смазани от собствените си в опитите си да излязат от пролома. Ситуацията се влошава от факта, че преди битката, нищо неподозиращият Хибрида прави вечеринка  и се напива, и в това състояние е заловен от гетите. Поражението в Истрия, въпреки факта, че в Рим се опитаха да изтрият цялата памет за него (само чрез невероятна находчивост, Хибрида успя да излезе с изгнание за това поражение), имаше много големи последици, защото сериозно разтърси позицията на Помпей, чийто човек беше Хибрида и укрепи позицията на Гай Юлий Цезар, който по това време завършва завладяването на Галия и който, ставайки глава на Рим, възнамерява да влезе във война зад Дунав, за да отмъсти за позора в Истрия, но убийството му от републиканците през 44 г. пр. н. е. законсервира ситуацията на балканската граница през следващите 100+ години.  





Убийството на Гай Юлий Цезар на 15 март 44 г. пр. н.е.
Дикое поле