Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.04.2020 18:04 - НИЕ-416 Априлското поколение - второ продължение
Автор: pitatlimedejzorata Категория: История   
Прочетен: 407 Коментари: 1 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

ИСТОРИЯТА НА „ИСТОРИЯ СЛАВЯНОБОЛГАРСКАЯ”

 

Паисий Хилендарски пише своята история през 17 век. Заради незаинтересоваността на своите тогавашни сънародници или отчаян от невежеството им – нека други преценяват. Но смисълът на целия му труд е Историята да достигне до колкото може повече българи. Тогава е нямало печатници и „книгоразпространение” и на Паисий му оставало единствения начин – сам да създаде много копия на книгата, които да се разпространят от други родолюбиви преписвачи, които на свой ред... и така нататък. Според стари източници самият Паисий е направил около 50 копия на оригинала („паисиев труд”!). Докато е преписвал за пореден път Историята, съвсем естествено е било да прави поправки и допълнения. Така, че кое е оригинал/оригинали, кое е копие, кое копие е писано от ръката на самия Паисий, са неща безвъзвратно потънали във времето. Когато ще четете следващата по-долу съвременна история на „История славяноболгарская”, имайте предвид тези неща.
Постарал съм се да събера и подредя перипетиите на Паисиевата история през последния двадесети век. Нито съм съвременник на Паисий, нито съм бил оторизиран да се ровя в архивите, така че сведенията ми са от печатните медии. Ако искате ми вярвайте. В своя защита ще напиша, че и самият Паисий не е бил съвременник на събитията, които е описал.
„Историята” е писана в Атонския манастир, където той е бил монах. През 17 век. Когато умира, в килията му остават неговите ръкописи. Копия? Оригинали? До 1906 година обаче дори в Атонския манастир не са знаели какво притежават. Според историкът Божидар Димитров (интервю на Силвия Йотова във в.„Сега”, 13 юни 1997г.), който е изследовател на Паисиевата история, „очите им отворил проф Йордан Иванов, който първи е разбрал какво държи в ръцете си, взел е Историята, наредил е да я подвържат и им е казал да я пазят.” Следващата споменавана дата е чак през години 1979-80. Тогава, според сегашният генерал Бриго Аспарухов, той е бил в Атон (не се споменават причините) и останал потресен от видяното. Книгата се съхранявала в някакъв шкаф, била проядена от мишки и липсвали цели части от нея. Пак прескачаме няколко петилетки и достигаме до годината 1993, когато вестниците гръмнаха със скандала, че „Оригиналът на Паисиевата история се пази в касата на Бриго Аспарухов”.
Целият този скандал започна горе-долу две години преди това, по времето на министър-председателя на служебно (!) правителство Димитър Попов. Както много сполучливо отбелязва вестник „Дума” от онова време, това е едно „лошо скалъпено криминале, в което Паисий и неговото дело са в ролята на статисти”. Зографският манастир от години се руши и в това „бьлгарина Дим.Попов” вижда възможност да изпрати на Атон „строителите на Барбуков”. Парите за ремонта ги дава злополучната фондация „Зограф” с председател самият Д.Попов. В нея се признава, че има около 700 000 лева, събрани от дарения на вярващи старци и невръстни ученици. Пък докато трае ремонта, нашият човек предлага оригиналът на „Историята” да дойде в България за поклонение. И ако не беше се изцепил: „Аз съм сигурен, че пипнах с ръцете си оригинала в Зографския манастир”, може би председателят на ефория „Зограф” (да не се бърка с едноименната фондация на Дим.Попов) доц.Петър Митанов нямаше да заяви на пресконференция, че „оригиналът на историята на Паисий е в касата на Бриго Аспарухов” (който тогава е шеф на националната разузнавателна служба). Горките монаси от Атон, само си мислели, че пазят оригинала. А фактът, че оригиналът е подменен с копие, самият Митанов знаел още от 1982 година, когато като реставратор в „Зограф”, имал достъп до документа.
Генерал Бр.Аспарухов не реагира на обвиненията, че е извършител на „кражбата”, но Главна прокуратура заведе преписка. Междувременно Митанов бе уволнен от ефорията, а през 1993г. се оказа, че тази преписка е прехвърлена във Военна прокуратура (никой не обясни защо). Нейният ръководител, също много известен генерал, Лилко Йоцов съобщи, че е образувана 5-членна експертиза, която да каже „Това” в касата на Бриго оригинал ли е или не. И дотам.
Прескачам подробностите кой е изработил копието на оригинала от Атон, кой е подменил после оригинала с това копие, макар че имената там са интересни. Но няма как да не цитирам едно писмо на акад. Близнаков до Георги Йорданов, Стоян Михайлов и патриарха Максим, датирано „София, 6 октомври 1985 г.”: „...4. Струва ми се, че някои по-ценни реликви като Паисиевата история и др. следва да се приберат на сигурно място. За допълнителни разяснения съм на ваше разположение.” – прочетено в „Отечествен вестник” от 5 юли 1993г.
Стигаме до януари 1997г., когато в Солун започна съдебен процес за изчезването на реликвата от Атон. Времената вече са такива, че международните конвенции, подписани от България, трябва да се спазват. И по средата на лятото на 1997 година. един петък 13-ти, „тайнствен посетител минал пътьом през кабинета на директора на Националния исторически музей Божидар Димитров и оставил пакет, обвит в стар вестник. Така България получила съкровен дар – оригинала на „История славянобългарска”.” (преписвам от „Демокрация”, 18.7.1997). До 12 януари 1998 година, когато по нареждане на президента Петър Стоянов този оригинал ще бъде върнат на монасите от Атон, той се съхраняваше в Националния исторически музей. През този половингодишен период стотици хиляди българи минаха оттам да се поклонят пред труда на Паисий.
Да допиша, че и сега (през новия век) можете да видите „Историята” в НИМ в бившата Боянска Живкова резиденция. Само че това там е белова (каквото и да означава това), преписана през Българското възраждане, около 1850 година. Така разправят. Иначе ценният екземпляр е дарен на НИМ от някойси Йордан Михайлов (не можах да намеря повече биографични данни за този човек). Подарил го на страната след скандала с копието в касата на Аспарухов! През цялото време на социалистическа България фамилията Михайлови е пазила на тавана тази „История”!

 

 

СПОМЕНИ ОТ БЪДЕЩЕТО

 

Ето новини от разглежданото към момента второ тримесечие на 1997г. Те са кратки. Подредени са хронологично, защото искам да подчертая, че не са избирани специално. А ги записвам на хартията, защото най-вероятно, когато ги четете, ще са отминали поне 10 години, откакто ще са се случили.
Ако откривате в тези стари събития повторение на новини около вас от вчера и днес, Бог да помага на България и на Вас самите.

·                      30 март 1997, в.”Новинар”,

- до шапката на вестника: “Да се посмеем, за да не си пръснем черепа”;
- редакционното от 1-ва стр. “Добър ден, България”: “Групировките, които държат хазарта у нас, сигурно са паднали от смях, като са видели актовете за глоба от 8 млн. лева. По днешния курс това са $534. Бълха ги ухапала! Не е луд, който яде зелника, а този, който му го дава.” (“Новинар” греши. По “днешния курс това са $5340!)
- На 1-ва страница: “Стоичков: Бонев е господин Никой. Народът знае кой какво е дал за българския футбол и да не се сравняваме с г-н Бонев. Един треньор ме е извел до върха и аз ще бъда винаги с него.” (За Йохан Кройф става дума. Интересуващите се от история на футбола знаят за отношението на нашия “златен ташак” към гениалния Кройф.)
- 2-ра страница: “Последни сме в Европа по здравеопазване”, “Полицай от ГКПП-Кулата, уволнен за корупция”, “Психично болен нападна с чук старица”.
- 3-та страница: “Договорен по-евтин руски газ с Москва”, “Мургави лазарки обират домове”.

·                      2 април, “Континент” – “Две банди крадци на релси залови полицията в Разград”, “Курсанти и офицери от ВВУ “Васил Левски” вилняха в търновски заведения”, “На Женския пазар в столицата взривиха колата на ветеринар, лекувал животни на застрахователи”, “Апаш продава крадена коза в тролея”.

·                      4 април, “24 часа” – “Ново свлачище по пътя за Златни пясъци пълзи към морето”,“Дупница център на просветата”, “Учителите с нови заплати от 1 април”.

·                      7 април 1997г., в.”Труд”
- редакционно от Тошко Т.:  “Странното е, че след всички тези вини БСП почти онемя.”
- На вътрешните му страници: “Първанов скандализира БСП с еднолично писмо до президента”, “Нейков иска ревизия за помощите от ФАР, тъй като има сигнали за нередности”, “За нас не е тайна кои са Стоян Денчев, Димитър Луджев и Венцислав Димитров, които са обвързани със силовите групировки”, каза Иван Костов пред избиратели в Габрово.”

·                      9 април в.“Демокрация”, кореспонденция на Христо Христов:  “Шестимата от управителния съвет на Минералбанк, начело с изпълнителния директор Владимир Ташков сигурно ще бъдат задържани. Мярката за неотклонение на шесторката събра вчера при главния прокурор Иван Татарчев директорът на НСлС Бойко Рашков, прокурори и следователи по банковите дела. Те запазиха в тайна решението, но като се има предвид, че лошите кредити, отпуснати от банката, създадена преди 17 години с решение на политбюро на ЦК на БКП, са 100 млрд.лв., едва ли арестът ще им се размине.”
Допълнение от “24 часа”, два дни по-късно: “Като обвиняем по същото следствено дело бил привлечен и финансистът Емил Хърсев, съобщи МВР. Срещу него била приложена мярка за неотклонение “парична гаранция” в размер на 5 млн.лева.“ (приблизително 3000 долара)

·                      10 април, “24 часа: “Костов замисля българско ФБР”.
- Пак там: “Веска Меджидиева е прехвърлила правата си върху имотите в монтанското село Георги Дамяново на Валери Бонев и сега не е ясно чия собственост са, съобщи областният управител Христо Койчев.”

·                      17 април, “Труд”: “Така не са ми се карали от ученик”, пошегува се Стефан Софиянски след тридневна визита в руската столица.”

·                      18 април: “Вчера около 1 часа сутринта в стая на Окръжна болница Пловдив се е самоубил с личното си оръжие директорът на суперлуксозното заведение “Ритора” Петър Петров. Там ресторантьорът постъпил на 4 април, за да лекува стомаха си. Петров бе назначен за управител на “Ритора” от ексбоса на Агробизнесбанк Христо Александров. Заведението, бивша резиденция на Тодор Живков, бе част от империята на Христо Александров и негова лична приемна. Там бившият банкер, който в момента е следствен по три дела, уреждаше дискретните си срещи. Достоверни източници твърдят, че в “Ритора” са се провеждали и тайни сбирки на масонското братство.”

·                      21 април. Любомир Павлов, председател на УС на Общинска банка София пред в.”Капитал”: “Не съм съгласен, че подписаното споразумение за доставка на руски газ е прекалено общо и явно асиметрично в полза на Русия. Имаме ли алтернативни източници на доставка? Откъдето и да доставяме, цената ще бъде много по-висока. Ако пуснем газопроводите, руснаците плащат. Ние не даваме стотинка. Ще плащаме с транзитните такси, т.е. от въздуха, от едно строителство, за което не даваме пари.”
- 21 април, в.”Капитал”: “Имаме си един Татарчев, но него го знаем повече като активен участник в македонски джамбурета и неразговорлив защитник на котки и кучета. Нищо от образа на активния прокурор от холивудските филми. Президентът се избира пряко от народа и има мандат пет години, народните представители влизат в събранието с автобуса, но имат мандат четири години. Съдебната власт сама си избира своите началници и те имат мандат седем години. При това никой не може и с пръст да ги бутне. А седем години е твърде, твърде много време За толкова време всичко е ясно – чак до болка.”

·                      22 април, в.”Континент”: “Евгени Минчев събира на “Вечер на цветята” утре чужди посланици и бизнесмени в Царската зала на столичния Военен клуб. За партито бързал да пристигне от Париж и Августин Пейчинов заедно с модния в парижките салони принц Де Селембрия.”

·                      23 април 1997, в.“Стандарт”: “Хиляди московчани минаха покрай балсамираното тяло на Владимир Ленин, отбелязвайки рождения му ден. Пресни цветя бяха положени върху гробовете на диктатора Сталин и на други съветски лидери до стените на Кремъл.”

·                      24 април в “Капитал”: “Бившият главен редактор на в.”Стандарт” и директор на Канал 1 на БНТ Валери Запрянов стана шеф на бинго. Той оглави игралния дом “Аско Деница” в столичния комплекс “Младост”. От периода му в телевизията Валери Запрянов е известен с крилата реплика: “партията забавя, но не забравя”.”

·                      25 април, в.”Стандарт”: “Нашенци разказват “Касандра” в Ниш срещу $2 за всеки епизод на полуделите по венецуелския филм сърби.”
- Питат бъдещия председател на НС Йордан Соколов как ще избегне досегашната практика да се гласува с чужди депутатски карти. Той отговаря: “Смятаме да въведем по-строги санкции, които ще бъдат почувствани икономически.” (интервю на Ана Клисарска в “Стандарт”)

Допълвам. В правилника за работа на Народното събрание ще бъде записано, че глобата за отсъствие от заседание е 5000 лева. Това са пет лева нови пари – за цял ден отсъствие. Иначе погледнато тези пари не са малко. В парламентарния бюфет цените са (според “Труд”, 8 май 1997): 248 лв кюфтето, шницелът – 700, бутилка “Астика” – 860, бутилка “Туборг” – 1300, килограм шпек е 8000 лева, а килограм луканка – 9600.

·                      22 май 1997, в.”Демокрация”: “България и Русия имат общи интереси” – Деян Кюранов, председател на Асоциация “България-Русия” пред журналиста Георги Даскалов.

·                      9 юни 1997г., в”Труд”: финансовият министър Муравей Радев пред “Панорама”: “Ние вече забравяме какво е това инфлация.”

·                      13 юни, информация от “Нов вестник” (издатели Кънчо Стойчев и Андрей Райчев, адрес на редакцията София, Славянска 29 – Венцел Райчев?): “По никакъв начин няма да се оттегля от поста, на който ме е поставила светата ни православна църква”, заяви Негово Светейщество патриарх Максим след срещата си с вицепремиера Веселин Методиев, отговарящ за духовната сфера.”

·                      14 юни 1997, извадки от забавната страница на в.”Труд”, наречена “Камъните падат”: (нищо не е подписано!)
- “Певец сваля гащи пред НДК”. Става дума за младата “чалга-надежда Иво Николов-Йоан”.
- “Фолкзвезда била фараонка нимфоманка”. Тук героинята е друга млада “секс-фурия” – Деси-Слава.
- “През градовете, където ще мине “Каналето” с “Българското турне”, ще се появи от понеделник живият шедьовър на българската ку-класика “Ку-книга”, издателство “Труд”.”

Ето цитат от Ку-книгата:
“Бойлерът избухна снощи, мама се превърна в мощи,
 а пък тате на частички го закърпват две сестрички.
 Баба мие над леглото от 3 внучета петното,
 а четвъртото събира зъбчетата във пешкира.
 А пък петото, горкото, носи си в ръка ухото,
 дядо подир него тича: той ухо на грил обича.”

·                      17 юни 1997, в. “Стандарт: “Работата по делото за възродителния процес ще приключи до края на месеца, съобщи вчера шефът на Военна прокуратура Емил Карамфилов. Веднага след това обвинителният акт ще бъде внесен във Военната колегия на Върховния съд.”
- Пак там, пак тогава: “600 богаташи са дадени на прокуратурата за проверка от МВР. Заместник главният прокурор Димитър Димитров заяви миналата седмица, че от 238 сигнала за незаконно забогатели, подадени от МВР, само в 2 от тях имало достатъчно данни, за да бъде внесен иск в съда.”

·                      18 юни: Вицепрезидентът Тодор Кавалджиев бе на посещение в Украйна. На връщане избрал да се прибере с обикновен пасажерски кораб по Дунав, обаче по пътя корабът получил някаква повреда. Предложили на Кавалджиев да се качи на специален хеликоптер, който да го закара до София, но той отказал. Изчакал някакъв друг минаващ украински кораб да ги закачи на буксир и докара до Силистра.

Понеже комунистите винаги са се подигравали на земеделците, “Дума прес” коментира: “Кавалджиев се върна от Украйна на буксир”.

·                      23 юни в.“Труд”: “Нов мост над река Дунав скоро няма да има. Министрите на транспорта на двете страни Траян Бъсеску и Вилхелм Краус си признаха това с изненадваща политическа откровеност на своята първа среща в Гюргево.”

·                      24 юни в.“24 часа”, неподписано: “За милиардите, изтекли зад граница в последните години на Тато, се носят легенди. Но черно на бяло нищо не е доказано. Други милиарди бяха взети на заем и потънаха някъде в годините на демокрацията. За тях няма легенди, но и нищо не е извадено на показ. Ще бъде добре, ако правителството отчете какво плаща, кой го е вземал и за какво е харчил. Иначе вечно ще го обвиняват, че е продало държавата на безценица, за да върне криминални дългове.”

·                      Съвсем накрая – нещо написано още на 1 септември 1996 година, Анатоли Илиев, в.”Труд”: “Няма проблем – “Топлофикация” е готова да ни пусне парното. То пък от днес си има нова цена. Нова цена си има и млякото. Също от днес. ЦКС вдига цената на яйцата си. Естествено, от днес. Тия дни трябва да се появи и очакваното вносно сирене. Горкото, то си няма нова цена. В общия 1-во септемврийски устрем само “Нефтохим” се издъни. Бензинът също има нова цена. Но не от днес. От оня ден. Това е положението. Но преди да теглим една по адрес на правителството, нека да си спомним за надписа в баровете на Дивия запад: “Не стреляйте по пианиста, той толкова си може”. Та не попържайте правителството – друго просто няма.”




Гласувай:
1



1. pitatlimedejzorata - Само допълвам. Коментарът е мой. Той не присъства в оригиналния текст на добронамерен
03.04.2020 18:13
Преди година за първи път прочетох в Мрежата. че Паисий е написал История СЛАВНО Болгарская, но българо-съветските историци, я прекръстили на История СЛАВЯНО Болгарская!
Вярно ли е това? Чакам мнението на разните авитохоли, пазарджикски и други ямболски безистени.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: pitatlimedejzorata
Категория: Регионални
Прочетен: 461762
Постинги: 632
Коментари: 248
Гласове: 816
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031