Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.01.2020 21:19 - С Кан Авитохол, който е Граф Сен Жармен, и с Кнез Иван Кулин и Левски из Паисиевите потайности на Историята му съдържаща родословието на рода Дуло – част 1
Автор: bezistena Категория: История   
Прочетен: 2750 Коментари: 1 Гласове:
9

Последна промяна: 28.10.2020 03:21

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Ще ви разсекретим едни от най – важните документи от съвременната Българска и световна история, съдържащи свръхсекретната информация за родословното дърво на жреческия род Дуло и генеалогията на златната му първосвещена линия за периода от началото на 18 век до единствения продължител на тази линия, за когото знаете от нашите документи че е Васил Левски.

Свети Васил Левски, който е единственият продължител на златната първосвещена линия на жреческия род Дуло, състоящ се само от феноменни генетични потомци на Българските Богове Исус и Мария Магдалена, е постоянен Надзорник и Доаен на нашия екип, а в този ни общ постинг заедно със Свети Кан Авитохол, който е първородният син на Исус и Мария Магдалена и новоепохален родоначалник на рода Дуло, заедно със Свети Паисий и със Свети Кнез Иван Кулин, е и автор и ръководител на транспространствения ни екип за отварянето на сакралните архиви и разсекретяването на тези исторически документи, които събират и свързват всички липсващи досега звена и брънки на първосвещената златна линия на род Дуло от Паисий до днешни дни.  

И понеже когато в такава сериозна и важна материя и тематика се наместват и Богове и Светии, работата наистина става и сериозна, и истинна, затова в овертюрния анонс на статията ще ви припомним Кои са Боговете ни, за Които е целият ни блог с 1400 статии:

Българските Богове Творци и Демиурзи на световете са Господ Бог Отец Исус и Великата Богиня Майка Диана, познати от последните им аватарни проявления преди 2000 години в Тракия пред Българите като Христос и Мария Магдалена (манипулирана като Богородица), Родоначалниците на новоепохалната генерация на Българския жречески род Дуло, от Които сме тия от нас феноменни Българи със задължително начално ниво на IQ > 70  и следващите висши нива на  IQ > 130 > 140..., които познаем в тези документи Боговете ни и се познаем, че сме Техни генетични потомци с унаследени Техните характеристики – сиреч сме богове, все още с малка "б".
 

За основен подложен информационен носител по темата нашите ръководители ни дадоха курсова работа на Кристиян Дунчев, редовен студент от Факултета по история в Софийския университет, на тема "Забравеният герой на Северна България - Иван Кулин"
 
image

В този постинг, който е част 1 от цялото изследване по темата за сакралната първосвещена златна линия на Божия род Дуло, ви предлагаме пълния вариант на изследването на Кристиян, което е в нехарактерен за умишлено наложените сухи и схоластични студенокръвни стандарти на официалната историческа наука силно вдъхновен импресивен и одухотворен Боговдъхновен огнен патриотичен стил, който стил скоро време ще стане канонично академичен! 

image

За пръв път, разбрах и прочетох за личността на Иван Кулин, едва през 2016 година и то към края й, докато се готвих за кандидат –
 студентския си изпит. 
Ако нямах изпит, нямаше и въобще да съм чувал за този велик българин и неговите дела, а това би бил голям пропуск за мене…

Бегло споменат в кандидат – студентското ми помагало, което от неуважение не ще споменавам, като някакъв си там хайдутин, а всъщност организирал, ръководил и сражавал се в най-голямото и мащабно въстание на Северните български райони – Видинското въстание (1850г), по размери отстъпващо само на Априлското въстание, главен идеолог, водач и организатор на „Димитракиевата буна“ (1856г). 

ЗНАМЕНОСЕЦ –  сиреч най – важният, във всеизвестната Първа българска легия на Георги С. Раковски в Белград (1862г), в която „просто“ участник е  Васил Левски, може да се каже, че Иван Кулин е водач на човек като Апостола, защото знаменосецът има едни от най  – важните духовни и физически, ако ли не най-важните задължения и функции - да опази знамето, сиреч честта, духа, душата и кръвта на четата, а и съответно на България, да окрилява и вдъхновява четниците със своята жертвоготовност и смелост в името на висшата цел – освобождението!
Един от най – добрите и близки доверени приятели на Раковски.

Иван Кулин е един от основателите на БРК – „Български революционен комитет“, заедно с Любен Каравелов в Белград (1867).
Един от спомогналите за създаването и изграждането на БРЦК (Български революционен централен комитет), рамо до рамо с Васил Левски и Любен Каравелов (1869).
Първият българин, който развява първообраза на настоящия български флаг!
Организатор и предводител на Зайчарската чета – 600 души (1867), чета в пъти по-голяма от четите на Филип Тотю и Панайот Хитов (1867) – около 50  човека и Хаджи Димитър и Стефан Караджа (1868) – 12
7 човека!

Дълбоко уважаван, тачен и почитан от всички българи!
Участник в Берковското (1836) и Пиротското въстание (1837), кнез на село Медковец, а и баш кнез на цялата Ломска нахия.
Владеещ турски език перфектно.
Първият представител на българската рая, гяур водил лично преговори с османския султан Абдул Меджид
I, и то в султанския дворец в Цариград, получил от него в знак на уважение златен пръстен и красива сабя, за което дори турските власти му завиждат!

Сега, сякаш изпаднал в забвение, забравен, познат само на малцина…
Отдал целия си живот на висшия идеал, висшата ценност, присъща на всички онези велики истински Българи през Възраждането, а именно Освобождението на отечество България от поробителя - Османската империя!

Иван Кулин е човек, който заслужава нашето уважение и признание, защото пожертва имането, живота и „себе дори“ за свещената кауза, за Българската кауза, за България!
Саможертва и истински патриотизъм, без грам себичност, егоизъм и страх – нещо неприсъщо за сегашните българи...
Трябва да се поучим от хора като Иван Кулин! 

Исках да проверя дали хората знаеха за тази личност.
Ще започна с това, че написах във Фейсбук (
Facebook) търсачката името Иван Кулин на български и на английски език… Резултатът бе покъртителен – излезе една, една единствена страничка в негова чест с името „Кнез Иван Кулин“, рекох си, че поне излезе нещо. Цели 23-ма души я бяха харесали, цели 23… 
Страничката беше малка, някак проста с няколко прости думички за фон, но безсмъртни – Свобода или смърт! 
Може би в интернет пространството ще да има повече налична информация за тази личност, защото Фейсбук е предимно една сбирщина от материал с несъществена и неадекватна информация и ако очакваш да намериш нещо съществено, търси другаде. Там ще има информация за това с кого е преспал Азис на 23 ноември 2008, какво кафе пие Корнелия Нинова и каква марка кола кара даден архимандрит от Ловеч... Обзалагам се, че ако направим една страница или група във Фейсбук на обикновено магаре с няколко живописни снимки – Марко, то Марко магарето ще събере 300, 500, ако ли не повече харесвания. Нищо против Марко, но това е истината за Фейсбук.

Така, втора стъпка – Гугъл търсачката. Пишем Иван Кулин и наблюдаваме.
След като излязоха резултатите от търсенето, помислих, че съм го изписал с някаква грешка, защото се появиха няколко сайта и отдолу пишеше Гугъл, ала-бала, че сиреч няма достатъчно информация за това търсене, няма много налична информация за такъв човек… Разгледах статиите, които излязоха, почти всички се повтаряха като съдържание. Всички бяха прекопирали информацията си, с малки различия, а някои дори не си бяха направили труда да я попроменят. Ако напишете в Гугъл търсачката – Митьо Пищова, Милко Калайджиев или Коко Динев, ще видите колко много информация ще излезе, страници, страници и сайтове с различна, пикантна, лична, биографична, всякаква безгранична информация за някакви, без извинение, чалга и кич типове.
Добре дошли в България…

Реших с оскъдната информация, която намерих и събрах, да „просветля“ хората, които не знаят изобщо за личността на Иван Кулин.

РАНЕН ЖИВОТ

               
Българският воевода Иван Кулин е роден през далечната 1803 година, месец и дата – неизвестни, в село Медковец, област Монтана. Пълното му име е Иван Ангелов Кулин. Като възрастен е среден на ръст, леко пълен, с румено лице и черни очи - това е единственото описание на външността му, с което разполагаме.
Има трима братя и пет сестри. Отгледан е от гордо, родолюбиво българско семейство.
То оказва положително и правилно въздействие върху неговото израстване. Семейството му не е било заможно, обаче успява да го възпита да тачи традициите и българското и да милее за родината си.
Почти няма информация за майката на Иван Кулин. Знае се единствено нейното име – Симеонка
Кулина. Наследява обичта към родината и борческия дух от баща си - Ангел Кулин, също воевода. Неговият баща се е занимавал предимно с кожухарство, но и със земеделие.

Ангел Кулин, запален патриот и родолюбец, избира пътя на революционната борба против османските поробители. Той сформира чета от най-доверените си другари и съселяни, около 80 души, с която ден и нощ обикалят селата и горите, за да се борят против жестокостите на кърджалиите и турците в тези български райони. Турците го наричат Кулин Комита и Кулин Душман.
С избухването на Руско-турската война (1806-1812г), четата на Ангел Кулин се присъединява към руснаците. Тя иска да помогне на руските войници в битката им с вековния поробител.
Участват в няколко сражения на българска и румънска територия. Българската чета се бие храбро и достойно. Освобождението на България е висшата цел, за която се бият четниците, но уви за руските управляващи, това въобще не е било така, и през ум не им е минавало България да се обособи като самостоятелна, свободна държава…

Както си и проличава след края на войната – нито българите получават свободата си, нито положението им е улеснено, дори напротив. След изтеглянето на руските части от българските земи, османците предприемат масов геноцид връз българското население, като избиват, колят, изнасилват и безчинстват наред…
Българският народ за пореден път остава излъган от фалшивите обещания за свобода на руснаците, с които ги привличат на своя страна в тази поредна руско-турска война…
Русия през всичките тези войни се придържа изцяло към завоевателната си имперска политика. Руските лъжовни, празни обещания и думи, унищожават и малкото надежда и вяра в сърцата на българите, че те могат да получат, да извоюват своята свобода след близо 400 години робство…
Отгоре на всичко това, руското командване принудително изселва огромен брой българско население, над 130 хил. души, към далечните и забутани Херсон (южна Украйна) и Буджак (Бесарабия) – част от историко-географската област Новорусия, както и към Молдова. По този начин цели райони са обезбългарени.
Георги С. Раковски в своята книжка „Преселение в Русия или руската убийствена политика за българите“ яростно критикува руската изселническа и измамна политика спрямо българите.
Такова прекрасно и хуманно е отношението на „братята“ руснаците към българите, че се стига до там хиляди българи да умоляват „Високата порта“ да ги върне обратно в поробена България...

Та, заради участието във войната на страната на руснаците и съответно, че са се противопоставили на султанската власт и са въстанали против нея, Ангел  Кулин и неговата чета попадат под прицела на турските власти и потери, които започват да ги издирват и преследват, за да ги заловят и накажат подобаващо...  
Принудени да бягат, четниците заминават за Сърбия, където се укриват.
Турците издирват бащата на Иван Кулин под дърво и камък, за да го заловят и убият. Въпреки, че е преследван от властите, Ангел Кулин често се промъква в България, за да види дори за много малко семейството си в с. Медковец.
При едно такова завръщане през 1811 година, турските части успяват да го проследят до дома му. Семейната им къща бива обградена от турските башибозуци. Истински дъжд от куршуми се изсипва над дома им. Воеводата бива уцелен цели три пъти, въпреки това не успяват да го убият. Като по чудо малкият Иван Кулин и майка му оцеляват. След като турците влизат в полуразрушената къща, те залавят Кулин комита и осверипели го доубиват като отсичат главата му.
Тези ужасни събития се случват пред погледа на сина му и жена му… Някаква огромна сила за първи път се пробужда в детето. Осемгодишният Иван Кулин с ярост грабва брадвата, която се е намирала в къщата, и тръгва да отмъщава за смъртта на баща си, но е спрян от
Симеонка Кулина, като така се предотвратява неговата сигурна смърт.
Жестокото убийство оставя дълбока следа в съзнанието на малкия Иван Кулин и той още от малък опознава суровата робска действителност.
В следващите години Иван Кулин ще стане свидетел и на убийството на брат си от турските потери. Ненавист към поробителя, която се заражда още в детска възраст и просъществува през целия му живот!
Неговият характер на борбена, патриотична и родолюбива личност се оформя след многобройните срещи с турските безчинства и гаври. Българското му юначно сърце не може да гледа и търпи турските издевателства и мародерства над беззащитния поробен български народ.
Кнез Иван Кулин отдава целият си жизнен път изцяло на свещената кауза за освобождението на българският народ и майка България!

Иван Кулин е бил женен, но за кои години става въпрос няма информация, също и за кого... Знае се, че е имал голяма челяд, но колко деца точно, не е ясно.

Предполага се, че женитбата му е била малко преди да поеме по бунтовническия път – времето преди убийството на брат му от турските главорези, сиреч преди 1825 година. Информация за ранния живот на младия Иван Кулин почти липсва или е много оскъдна.
Израства с братята и сестрите си в семейната им къща в с. Медковец. Отгледан само от майка си, защото е бил сирак... Тя го възпитава да почита и уважава българските традиции и обичаи.
Младият Иван Кулин се изгражда като ярка, родолюбива, силна, безстрашна личност, която е готова да захвърли всичко сигурно и мило, за да поеме по предначертания й път – революционната, въоръжена борба за свободата на родината България!
Във вените на младия кнез Иван Кулин тече кръвта на воеводата, рано или късно той е щял, както и става, да поеме по пътя „страшен, но славен“! 

 

КРЪВТА ВОДА НЕ СТАВА – ПЪРВИ БОРЧЕСКИ ПРОЯВИ

              
          Годината е 1825, Иван Кулин е на 22 години. Крехка възраст за един млад мъж, но достатъчна за един истински безстрашен родолюбец да открие смисъла на своя живот, а това е да бъде ръководител и подбудител на изстрадалия български народ!
Ето как се развиват събитията, за да се стигне до този преломен момент в живота на Иван Кулин:
В село Медковец пристига събирачът на данъци, жестокият турчин Тасим бей. С бич в ръка и заобиколен от своите заптиета, той разпорежда да бъдат известени селяните, че издължаването на многото задължителни и тежки
данъци ще стане по-рано от обичайното и че селяните трябва веднага да се изплатят!
Страх и паника обземат българите. Знаят, че ако не се издължат сега, ще си изпатят жестоко. На Тасим бей се носила славата на жесток и кръвожаден българомразец,
каквито са били почти всички турци… В този страшен и напрегнат момент семейството на Иван Кулин изпраща по-големия му брат Тодор да поиска справедлива отсрочка за изплащането на данъците. Молбите на Тодор и на останалите изплашени българи са посрещнати с изстрели от Тасим бей и неговите хора… Около 15-20 души падат убити от турските главорези, сред които и Тодор.
Щом разбира за трагичната смърт на брат си, 
Иван Кулин веднага започва да крой план за отмъщение. За втори път в неговата душа се проявява тази сила, която той е наследил от баща си. В него зрее план за убийство и отмъщение, което този път, за разлика от предишния – при смъртта на баща му (1811г), ще да осъществи, независимо от препятствията! 

Иван Кулин сформира чета от около 20 души, все местни младежи доброволци, които били решени на всичко, за да убият Тасим бей и отмъстят за смъртта на съселяните си!
Четата, ръководена лично от младия Иван Кулин, потегля към мястото, където бил отседнал Тасим бей заедно с хората си. Младежите нападат без страх мястото и избит всички турци до един, включително и Тасим бей.
Така започва пътят на воеводата Иван Кулин, път, който му е бил предначертан още с появяването на бял свят.
Велики са българските хайдути, тежка е тяхната съдба, но сърцата им страх не познават! Те са предопределени за велики подвизи и геройства.
Един такъв велик хайдутин е Иван Кулин!
След тези събития той изцяло се отдава на революционното дело в името на Родината! Как не е бил заподозрян за убийството на Тасим бей, не е ясно.
Турците не предприемат никакви мерки против него. За останалите от четата няма сведения. Късметлия ще да е бил Иван Кулин, късмет, който много пъти ще го спохожда в дългия му, отдаден изцяло на България живот!

През април 1828 година избухва поредната Руско-турска война (1828 – 1829г). Окрилени от многобройните руски войски и възможността за освобождение на България, Иван Кулин и неговите сподвижници сформират собствена въоръжена хайдушка чета, с която подпомагат руските войски в борбата им срещу османските части. Той, тогава на 25 години, е един от главните ръководители и водачи на дружината. Млад, харизматичен, жертвоготовен, силен и най-вече изключителен патриот и родолюбец
Иван Кулин спечелва сърцата на обикновените хора. В негово лице поробените българи виждат надеждата за нещо по-добро! Младите му другари го уважават заради силния му характер и непокорен дух. Той става любимец на народа.
Личността му с течение на времето все повече привлича всички онези милеещи за родината и родното борбени, храбри и патриотични Българи.
Около Иван Кулин се заражда революционното движение в тези райони на България. Той става негов естествен водач и лидер! Започва да изпълнява мисията на живота си – да ръководи и организира народа, да бъде негов водач в борбата му срещу поробителя!

След края на Руско-турската война, Иван Кулин, заради помощта, която оказва на руските части, бива заподозрян в „нелоялност“ към Османската империя, но поради липса на достатъчно уличаващи доказателства му се разминва отново и той не е убит или хвърлен в тъмница.
Няма обаче да се размине така лесно на Иван Кулин, защото турците си взели поука от първия път. Те започват да следят под око действията на младия воевода, но това не го смущава и спира ни най-малко!
Най-важните събития и премеждия едва сега предстоят за Иван Кулин!
Така започва борческия си път кнез Иван Кулин. Колко много още му предстои – тепърва ще научават турците за него и ще се боят от неговата дейност, влияние и име!

Авторитетът на Иван Кулин сред местните българи толкова нараства, че той бива избран от хората в село Медковец за кнез (титул и почетна и действаща длъжност подобна на кмет) и за настоятел при килийното училище – все важни обществени длъжности, които не се дават току – така на случайни личности, а само на такива, на които народът вярва и им се доверява. Това се случва най-вероятно след Руско-турската война (1828-1829г).
Такава обаятелна и вече известна обществена личност е бил Иван Кулин. Закрилник на народа и негов водач!
Има сведения, че воеводата е знаел е цели 5 езика, като владее перфектно турски, както и да пише, така и да го говори. Факт, който оказва голямо влияние за неговото първоначално и по-нататъшно издигане в обществото – можел е свободно да общува с османските власти, за да защитава и отстоява интересите на българите!
С издигането му в обществената йерархия, няма как да не бъде забелязан и нарочен от османските управници. Те дебнат кога Иван Кулин ще сгреши, за да го набедят пред спахията или пред даден влиятелен бей. Така ще го свалят от властта, която е получил и хвърлят в тъмница, или убият.
Воеводата тръпне в очакване кога ще може отново да се хвърли в битка против турците. Минават няколко години – той продължава да се издига в общността на поробените  и угнетени българи и да спечелва доверието на хората. Неговият принос за общата борба продължава и се разширява през 1836 година.

Заради засилената турска тирания и експлоатация над българите в Северните български земи, най-видните селяни и управници от селата Чипровци, Железна, Копиловци, Белимел, Бистрилица, Бойница – Берковската област, решават да организират въоръжено въстание против турската власт!
Въстанието остава известно под името Берковско въстание.
На Великден 1835 г. в село Бистрилица се свиква таен конгрес, на който местните първенци и хайдути решават, че въстанието трябва да избухне на Спасовден. Един от главните организатори на Берковското въстание е Манчо Пунин, виден български хайдутин и патриот, затова въстанието е известно и под името Манчово въстание.
Българите изпращат делегация до Сърбия, която да попита правителството дали би участвало в подготвяното въстание против турците с войска и дали би изпратило оръжие на българските въстаници.
„Братята“ сърби се съгласяват и казват, че категорично ще подкрепят действията на българите.
Иван Кулин се присъединява към въстаническите акции на хората от Берковско и заедно със своята чета от около 80 души се включва във въстанието!
На Спасовден 1835 г. избухва въстанието. Цели 67 села от Берковско и околията се включват в него. Около 4000 хиляди въстаници леко и недостатъчно въоръжени заемат повечето важни стратегически пунктове, балкaнските преходи, укрепяват се и чакат турските войски. Същевременно изпращат втора делегация до сръбското правителство, за да молят за обещаната ни подкрепа и за оръжие, с което да се подсили и без това слабото българско въоръжение.
Сърбите, като братски народ, на който хиляди българи са помагали и жертвали живота си заради техните борби и въстания против турците – отказват и буквално казват на българите да се оправят, както могат и знаят. Въпреки измяната населението не се отчайва. То запазва своите укрепени позиции. Османците изпращат редовна войска, която да унищожи въстаниците. Българите героично се бият и защитават позициите си като отблъскват голямата османска редовна войска. Четата на Иван Кулин води кръвопролитни битки с турците, като изгубва голям брой хайдути.
Въстаниците със своята решителност и смелост успяват да изгонят злият и жесток турчин, аянин, хаджи Шериф Мехмед, който е бил известен с издевателствата над българите по тези земи.
Въстаналото население дава огромен брой жертви, но успява и да нанесе поредната рана на западащата отоманска империя. 
Берковското въстание, въпреки смелите действия на всички българи, бива жестоко смазано и потушено. Този път Иван Кулин като водач на четата, участвала в това въстание, става главна цел на турските власти. Те го издирват под дърво и камък, но той в продължение на месеци успява да се укрива. Това не всява страх в сърцето на храбрия воевода и не му попречва да участва на следващата година с остатъците от своята чета в Пиротското въстание от 1837 година.
Българите в Пирот (Сърбия, в близост до българската граница) и околностите организират въоръжено въстание против турските поробители. Иван Кулин е извикан да участва във въстанието заедно със своята чета. Като истински българин и голям родолюбец, независимо че е преследван от турците, той се включва в борбата на българите от Пирот.
Въстаниците се борят изключително храбро, окрилени от свещената идея за освобождението си, но въпреки това техните сили и боеприпаси не стигат, както се случва и във Берковското въстание. Двете въстания са удавени жестоко във въстаническа кръв, като са убити и стотици българи мирно население, беззащитни жени, деца, старци, както и много села опожарени и разрушени.
Дълбок поклон пред паметта на всички загинали саможертвени българи, пожертвали живота си за свободата на България!
Няма как на безстрашния воевода да му се размине поредният борчески въоръжен опит за разваляне на робското статукво и нарушаването на 500-годишните установени правила!
Нашите „братя“ сърбите лично залавят бунтовника Иван Кулин и част от неговата чета и сръбските власти ги предават на турците, които решават той да бъде обесен.
Късмет или провидение, но влиятелен спахия от Видин използвал своята власт и позиция и се застъпва за воеводата и той бива спасен от бесилото!

Иван Кулин е пребит и за неизвестен период от време хвърлен в тъмница във Видинския затвор. След тежък и мъчителен период успява да избяга от затвора. Какво е правил воеводата след като е избягал, къде се е укривал от турските власти - не е известно. Предполага се, че е пребивавал в Сърбия, докато събитията в България поутихнали.
Независимо че едва оживява, той никога не се отказва от своята мечта и цел в живота - вдигането, пробуждането на народа за въоръжена борба против робството!
За българите Иван Кулин е бил народен закрилник. Те го уважават и ценят, защото се застъпва за тях и ги защитава, давал им е надежда.
Кога точно се завръща в България и в родното си село Медковец не се знае, но като истински водач на хорските маси, той не се 
страхува от турските власти, който сякаш били забравили за воеводата и всичките негови бунтовнически действия против тях.
Непонятно е за мен, как турците позволяват на Иван Кулин да се завърне в бащиния си дом и дори да се издигне в обществено – административната йерархия на цялата Ломска нахия, от която част е село Медковец.
Иван Кулин спечелва доверието и уважението на българите, които му гласуват своята пълна подкрепа!
Хората избират Иван Кулин за кнез на село Медковец (нещо като селски кмет). Кнез е титла останала от славянското общество, запазила се до и през цялото Възраждане, която се дава на най-доверения на народа човек, който да защитава интересите на хората и да ги ръководи! В сегашното обществото тази титла се равнява на кметската титла и длъжност. Това се случва през 1847 година. Затова народният будител остава в съзнанието на хората и в историята с името Кнез Иван Кулин!
На места се приема, че кнез може да се пише с главна буква като част от неговото име
  – Кнез Иван Кулин.
Кнезът е притежавал голяма власт и влияние в даденото селище или област. Той е бил високо поставена личност, която е била постоянно в контакт с турските и гръцките власти, участващи в управлението на града.
Много от функциите на кнеза са гарантирани със закони от „Високата порта“ и трябвало да бъдат почитани. Кнезът е имал право да участва в събранията на турските, гръцките и българските управници, като неговият глас е бил много важен и задължителен за решаването на различни въпроси.
Още един ярък пример каква обаятелна, харизматична и народна личност е бил Иван Кулин е фактът, че на следващата година 1848г., той е избран за баш кнез (нещо като градски, общински кмет) на цялата Ломска нахия! Такова голямо доверие и вяра е имал българският народ на своя водач!
Трудно обяснимо е защо и как турските власти допускат виден български патриот и хайдутин да заема толкова важна обществена длъжност и така да има възможност още повече да им се противопоставя.

Длъжността кнез е давала много права и известна неприкосновеност на Иван Кулин. Той защитава изцяло българското. Опитва се с все сили да отстоява и брани всичко, което било в български народен интерес!
Противопоставя се остро на всичко, което е вредяло и тежало на поробените българи или поне се опитва с всякакви позволени и непозволени средства да подобри положението на народа. Опитва се да смекчи и намали огромните данъци, които българите изплащали постоянно на турците.
Благото и подобряването робския живот на обикновения българин са главни негови цели, когато изпълнява длъжността кнез и баш кнез, а и всякога! Затова е мразен и ненавиждан от турците.
Задължение на кнеза е да организира потеря ако някъде в нахията се появят разбойнически и хайдушки групи и да се разправи с тях. Но винаги Кнез Иван Кулин е спасявал българските дружини и четници от залавянето им, защото чрез съмишленици и доверени хора ги е известявал за наближаващата опасност. По този начин българите са можели да се спасят от сигурна смърт.
Кнезът разполага с информация къде ще има турски войски и потери, защото е главен участник в събранията на управниците турци. Много пъти, отново чрез доверени лица, спасява живота на много български хайдути!
Иван Кулин сам участва дори в организирането на хайдушки чети и групи, докато заема поста на кнез и баш кнез. Помага или с пари, или с наставления и вътрешна информация, която им изнася.
Иван Кулин чрез различни хитрини укрива реколтата, която българите трябвало да предадат като десятък на турците и така запазва повече за бедните българи!
Кнезът изгражда с лични средства дълбок кладенец в родното си село Медковец. Дарява лични средства за изграждането на мостове и пътища в Ломската нахия. Подпомага и българското образование. С личните си средства изпраща много български младежи да се образоват в чужбина и след това завърнат в България, за да поведат народа и станат негови духовни водачи и интелигенция!
Иван Кулин учи хората да тачат и уважават народните традиции и обичаи, които допринасят за запазване на българщината и всичко родно!
Насърчава децата да учат, четат и вярват, защото те са бъдещото, защото българският език и християнската вяра са това, което ни е запазило като народ през вековете на тежко робство!
Когато е кнез също е изградено първото общинско училище в село Медковец, за което той съдейства.
Изключителен българин е Иван Кулин!

Бидейки освобождението на България чрез всеобщо въстание негова висша цел и идеал, той постоянно работи за организирането и вдигането на народа, независимо че е в обкръжението на врага като изпълняващ длъжността на кнез и баш кнез.

ВИДИНСКОТО ВЪСТАНИЕ, ДИМИТРАКИЕВАТА БУНА И ПЪРВАТА БЪЛГАРСКА ЛЕГИЯ

              Изключително висок дух и мъжественост се изисква, за да предприемеш организирането, ръководенето и водачеството на българския народ, когато си постоянно цел номер едно на турските власти и не си в първа младост, а на 47-годишна възраст!
Сила, смелост и патриотизъм - тези три добродетели властват в сърцето на великия българин Иван Кулин, когато взема решението да зареже, захвърли всичко любимо, мило и уютно и да жертва живота си, за да се бие против турските поробители за свободата на Отечеството!
Кулминация на всички организирани и неорганизирани български въстанически опити до този момент – средата на ХХ век, се явява най-голямото и многобройно въстание на Северните български райони - Видинското въстание от 1850 година, на което духовен водач, организатор и инициатор е кнез Иван Кулин!
Кнезът има и централна решаваща роля в осъществяването на въстанието и вдигането на народа.
По това време положението на българите в Северните райони на Османската империя се влошава изключително. Едрото турско земевладение и многото издевателства и мародерства над българското население принуждават българите да търсят и изберат своите водачи, които да ги вдигнат и поведат на въстание!
Такъв водач е кнез Иван Кулин, българите го познават и затова му се се доверяват.

Подготовката за въстанието започва към края на 1849 година. Закупуват се пушки и барут предимно от Сърбия. Но парите за въоръжението не били много. Бива решено въстанието да избухне на 1 юни 1850 година. Решението е взето на тайно събрание от всички местни кнезове и първенци в Раковишкия манастир, Видинска област. Хората от Видинско, Кулско, Белоградчишко, Ломско, Раковишко и прочие, начело с Иван Кулин и неговите помощници Станко Бояджи, Цоло Тодоров, Пуйо войвода и др., въстават против турската тирания, която цари в тези райони.
Въстаниците наброяват 16 – 17 хиляди души, огромна цифра за време на страх и репресии! Българите отново се надяват на сръбска помощ.
На 1 юли 1850, огромната българска въстаническа армия, която е леко въоръжена - много от българите са били само с ножове, ятагани, а други с различни селскостопански инструменти и уреди на труда, трети без оръжие, влиза в битка срещу османските части. Българите се изправят очи в очи със сигурната, неизбежна смърт. За тях смъртта не е страшна, очакват я смело и саможертвено, защото ще са се пожертвали за рода и свободата на на Родината си!
Всички тези 16-17 хил. българи, а и всички, които им помагат в организирането на въстанието знаят, че залагат всичко, което притежават, че обричат на преследване и ужасяващи издевателства и гаври семействата си и всички, които обичат и познават, но тук се проявява сакралният свободолюбив и безстрашен 
безсмъртен български дух, които всички тези хора притежават и носят с достойнство! 
И ние, техните потомци носим този велик дух, но за разлика от тях не сме готови все още напълно да го покажем и използваме. В днешно време да си върл родолюбец и българофил е смешно и нелиберално.

Духът им ги окрилява и вдъхновява в борбата срещу врага.
Смъртта ще направи въстаниците безсмъртни!
Хиляди български сърца тупкат в едно, те желаят, бленуват освобождението на България!
Българите поемат съдбата си в свои ръце и се противопоставят на вековния поробител!
Поклон!!!

Една част от помощниците на Иван Кулин поради предателство са избити от турските части. Предателството е извършено от българка, жена на някой от помощниците на Иван Кулин в организацията, която е дочула техен разговор за предстоящото въстание и ги издава на своя любовник, който бил турчин.
Така цялата организация и ръководене на въстанието и народа пада върху плещите на воеводата от с. Медковец.
Българската въстаническа войска е разделена на части. Първата част от около 3 хил. души атакува Видин, и макар да успява да блокира крепостта, тя е разбита от редовната турска армия, която се е намирала там.
Втората част състояща се от 1000 души нападнала Лом. Въстаниците са разбити край града.
Най-многобройната част е около 10 хил. души, като Иван Кулин е водач на тази огромна въстаническа група!
Турските власти осъзнават голямата заплаха и изпращат редовна армия от София и Видин, която да потуши максимално бързо избухналото въстание. Групата на Иван Кулин предприема нападателни действия спрямо османските части в Белоградчик.

(защо точно Белоградчишката крепост, която е една от най – силно укрепените в Османската империя крепости? – въпрос на безистена, на който ще отговорим по  нататък) 

Атакува и обсажда Белоградчишката крепост, където са водени кръвопролитни битки с турските войски. Българските въстаници обсаждат и извършват нападения над крепостта цели 10 дни, като само 200 души имат огнестрелно оръжие!, но поради свършек и липса на боеприпаси и провизии губят битката за крепостта с цената на много жертви.
Сръбска помощ отново не пристига, дори напротив - сърбите лично уверяват османските власти, че ще помогнат за залавянето на българските бунтовници.
Така и правят.
Това геройско масово въоръжено въстание и опит за освобождение не съумява, защото както при предишните въстания българите нямат достатъчно въоръжение, с което да нанесе съкрушителен удар над врага. Сръбската помощ за пореден път е измамна, като за пореден път предават българските надежди и опование и забиват поредния нож в гърба на братята си –
 християни!
Иван Кулин с напредването на житейските си години и мъдрост ще осъзнае, както и неговият близък приятел, съидейник и съратник  Георги С. Раковски, че освобождението на България може да бъде постигнато като се разчита само на собствените сили!

Многочислените турски въоръжени войски и башибозуци разбиват всичките български части. Хиляди въстаници са избити. Въстанието е потушено жестоко и безмилостно в кръв. Българите са масово клани, бесени, набивани на кол, пребивани, унижавани, хвърляни в тъмници, изтезавани, телата им горени живи, живи заравяни, хвърляни за живо месо на кучетата, очите, езиците изваждани, жени и деца изнасилвани,коремите на бременни жени раздирани и плодовете им оставени да умрат и неописуеми други  изродски издевателства и насилия. Тези зверства са извършвани предимно над мирно, беззащитно население, защото повечето от въстаниците са избити още по време на боевете.
Малки деца, момиченца и момченца на възраст под 12 годинки са първо бити за животинско удоволствие на турците, след това са разсъбличани и с тях са извършвани нечовешки зверски сексуални гаври за извратено блудско удоволствие, сиреч са брутално изнасилвани, най-често от цели групи турски уроди. След което са ги умъртвявали и изгаряли.
Моми са били завличани в къщите и подлагани дни наред на садистични групови изнасилвания и гаври и след това оставали полуживи избивани.  
Изродска, грозна, зловеща, натуралистична картина, сякаш сцена от Дантевия „Ад“, от която те побиват тръпки, но напълно реална, факт и действителност за тези времена.
Десетки села напълно изчезват, като турците ги унищожават заедно с цялото им население. Турските башибозуци посичат всичко по пътя си… За да им се даде урок на раята да не се бунтуват повече!
Обаче турците не познават силата на българския дух и на какво той е способен!  

Най-голямото въстание в Северна България през Възраждането, кулминационен апогей на всички предишни въстания и революционни борби в поробена България, показва, че българският народът е израсъл достатъчно, за да се вдигне и строши тежките робски окови!
Видинското въстание от 1850 година запалва искрата, която ще възпламени огъня в следващите години и ще доведе първо до Априлското въстание (20.04.1876г.) и след това до освобождението на България!
Българите имат духа и силата да извоюват и заслужат своята свобода!
Докато за България се борят хора като Иван Кулин, то народът ще вярва в освобождението си!

Огромният размах на народното въстание, обхванало цяла Северна България, а и отзвука в Европа, който получават жестокостите на турците над българското население през 1850 г., принуждават дори самия турски султан на Османската империя Абдул Меджид I (1839 – 1861г) да търси цивилизован и дипломатичен начин за решаването на ситуацията.
Султанът решава да влезе в преговори с народния водач и лидер, организатор и двигател на Видинското въстание – Иван Кулин. Независимо, че той е главна цел на преследване и унищожаване на турските власти, те получават заповедите директно от султана и биват принудени да не убиват или хвърлят в тъмница Иван Кулин!
Това е страшно предизвикателство и унижение за турските власти, които му се настървяват и точат от години.
Организирана е българска мирна делегация, начело с воеводата, която на същата година заминава по Дунав със специално охраняемо корабче до Цариград за лична среща с падишаха. Българите са приети в султанския дворец. Лично ги посреща Абдул Меджид!
Това е първият случай в българската история и през Възраждането, в който лично султанът на Османската империя кани на преговори представител на раята (гяур) в своя дворец !!!
Първият представител на поробеното население от български произход и християнска вяра, които бива приет за преговори в султанския дворец в Цариград, е кнез Иван Кулин! 
Преговорите са водени лично от кнеза, който владее отлично турски език. Абдул Меджид
I е толкова впечатлен от мъжествеността и личността на 47 годишния Иван Кулин и неговият свободолюбив, непокорен дух, че му прави два ценни и скъпи подаръка – златен пръстен и красива сабя.
Заради тези дарове, дори самите приближени и доверени на султана ще завидят на Иван Кулин!
Сабята се съхранява и до ден днешен в историческия музей в град Видин.
Българската делегация представя своите искания за реформи, прилагане на Танзимата, административна автономия и самоуправление на българите. Султанът ги уверява, че ще реши техните проблеми и ги изпраща обратно в България.
Само след няколко месеца обаче (1851г.) турските власти без знанието на султана осъждат на заточение и на тежка работа за много години Иван Кулин и няколко негови другари в Цариградски затвор заради действията им против султана.

Иван Кулин бива подложен на кански физически труд, постоянен психически тормоз и гавра от турците. Неговите мъки продължават около 2 години. За този период е преместен от Цариград на Западния бряг на Мала Азия, в близост до град Измит, на някакъв малък остров.
С избухването на Кримската война (1853 - 1856 г.) и първите победи  на руснаците и настъпването на войските им към и в Българските земи и съседните Румъния, Влашко и Молдова, кнез Иван Кулин не може да седи безучастно, да бъде роб и заточеник на стотици километри от родината си, докато неговите братя българи се бият за свободата си!
Борбеният и непримирим дух на стария воевода го активира и подтиква да избяга от затвора. Окъсан, гладен и с окървавени нозе, той успява да избяга и да се добере до България и до родното си село Медковец!
Каква сила на духа, каква воля проявява, каква физическа издръжливост, малцина  такива достойни саможертвени българи познава нашата история!
Петдесетгодишният воевода изминава стотици километри през вражеска територия пеш и търсен от турските власти, за да помогне с цената на всичко за освобождението на народа и Родината си!
Дълбок поклон!!!

Веднага, когато достига до родното си село се захваща да помага с каквото може на въстаническите движение в тези Северни български райони. Сформира чети, които изпраща на страната на руснаците, за да се бият против общия враг - турците.
Сам предвожда български доброволчески чети и влиза в битки с османците. Вдъхва надежда на българското население, че свободата е постижима цел!
Докато трае войната, кнезът прави всичко възможно да помогне на руските войски да победят и най – сетне да освободят България!
Закупува с лични средства пушки, барут и куршуми и ги раздава на въстаниците и сам ги използва!
Въпреки напредналите му години, прекарани в бурен и метежен живот и изпитания, Иван Кулин е неуморим! За миг голямото му българско сърце не спира да бие в ритъма на революционната борба!
Той подготвя с всякакви средства и сили народа за голямото предстоящо въстание!

С приключването на войната, която Руската империя губи от обединените сили на Османската империя, Британската империя, Франция, Графство Насау и Сардинското царство, положението на поробените българи не се подобрява.
На мирният договор за края на войната – Парижкият мирен договор от 25 февруари до 30 март 1856г., Българският въпрос за освобождение въобще не е разгледан. Източната криза се задълбочава още повече. Русия губи ценни територии и значително влияние на Балканския полуостров и в Черно море.
За да се замажат очите на протестиращата европейска общественост, която защитава правата на българите 
– християни, които за пореден път са зверски избивани и над които за пореден път са извършени нечовешки издевателства и репресии, Османската империя и Абдул Меджид I издават буржоазно реформаторски акт, по – известен като „Хатихумаюн“, сиреч писмен султански ферман, който провъзгласява равноправие между всички българи и турци, и гарантира човешки, хуманни отношения за и към раята в империята.
Нищо подобно обаче на се случва в действителност... Просто формален акт пред Великите сили и тяхната общественост, с който да бъдат залъгани.
Действителността в поробена България е друга. Турските власти масово и все по – жестоко засилват тиранията над българското население! Писменият акт бива спазван само на хартия.
Българите за пореден път трябва да се самозащитават от поробителя.

Иван Кулин засилено организира и подготвя народа за въстание след приключването на Кримската война. Той лично изпраща молба до руското правителство, в която иска те да му изпратят квалифициран военен специалист, който да оглави предстоящото въоръжено въстание на българите. Сиреч военен ръководител на въстанието.
Руснаците му изпращат квалифициран военен, но не руснак, а българин участвал в Кримската война – кап. Димитър Петрович.
Сърбите отново обещават да се притекат на помощ на българските четници. 
Решението за бунта се взима отново в Раковишкия манастир като е определена датата на въстанието – 25 май 1856 г.
Българските въстаници са около 500 – 600 души, с не много добро въоръжение и облекло. На 25 май 1856 г. се поставя началото на тъй наречената „Димитракиева буна“ или въстанието от Кулско (област Видин). Различни въстаници прииждат от селата Салаш, Праужда, Раковица, Стакевци и др.
Иван Кулин е неговият вдъхновител и политически организатор, неговият двигател, а кап. Димитър Петрович, на когото погрешно е кръстено въстанието – само военен ръководител. Иван Кулин е на 53 години, когато избухва въстанието и пак се бори против турците със същата страст и ярост, каквато притежават всички други български въстаници.   

Сръбското правителство, по "братски" докладвало всичките намерения и планове, които имали българите, на турското правителство… И заради това, и заради недостига на амуниции, хора и провизии, въстанието не успява.
Участниците са избити, заточени или избягват в чужбина. Иван Кулин е заловен, за пореден път хвърлен в тъмница и докато чака изпълнението на своята смъртна присъда, за пореден път избягва. Не се научиха тези турци как да пазят Иван Кулин…
Принуден е да емигрира в близката Сърбия и по-точно в Белград през 1857 година. От тук ще стане ръководител и подбудител на българската емиграция и ще ръководи и национално освободителното движение в България!

Старият воевода се заема с въоръжаването и изпращането на многобройни, малки чети на българска територия, които да влизат в битки с турските потери. Биват устроени няколко канала за прехвърляне на оръжие в България!
Иван Кулин лично ги ръководи. Придобива широка известност сред емигрантски кръгове.

По лично настояване на младия Георги С. Раковски, двамата българи се срещат през 1857 година.

Раковски остава дълбоко впечатлен от Иван Кулин. Двамата споделят общата идея за всенародно въоръжено въстание. Раковски  почита и уважава кнеза. За това говори и факта, че в много свои, лични писма, той завършва със думите, че трябва този текст да бъде задължително прочетен на дядо Иван и да му се пратят специални поздрави от неговия другар – Раковски.
Двамата заформят изключителна дружба, която трае до края на живота им.
Раковски съветва Иван Кулин да не прибързва с обявяването на въстание, а да се изчака, докато се организират по-добре нещата. Дядо Иван Кулин го послушва.
Непрестанно работи за българската кауза през годините, когато е в Сърбия. Среща се и с българския воевода Панайот Хитов, по личното настояване на сливенлията. Стават първи другари.
Независимо, че е бил далече от родината, той е изпратил лични средства за построяването на голяма черква в родното му село Медковец (1860г).

В следващите години в Сърбия ще започне да се събират и да се надига една мощна, бурна вълна от велики български метежни жертвени духове и личности, патриоти и хайдути, родолюбци обществени дейци и революционери, които и преди са се борили за България, но сега ще обединят своите лични усилия и ще се борят заедно за родината, водени от общата кауза!
В такава просветена революционна среда Иван Кулин действа, като е главен и пръв сред останалите, защото е един от най-старите, но и един от най-храбрите, уважаваните, пример за по-младите революционери!
Към тази нова вълна се числи великият идеолог на българската национална кауза и идея, систематизирал и създал три последователни плана за освобождението на България, който се е доверява изцяло на Иван Кулин и го прави знаменосец, пръв сред останалите на своята легия (организирана, въоръжена група от хора доброволци, военен отряд).
Става въпрос за Георги С. Раковски, който през 1861г. изработва своя втори план за освобождението на България и базирайки се на него, сформира в Белград Първата Българска легия (1862г), която има за цел да освободи чрез въоръжено въстание поробена България, и поставя начело на легията като знаменосец именно Иван Кулин!
Това говори достатъчно за доверието, което е имал Раковски към него.
Левски също е бил доверен на Раковски, но не е бил знаменосец в легията му.
Иван Кулин спечелва уважението на не кого да е, а на Раковски!

Кнезът чрез своята храброст, смелост, борбеност, несломимост, жертвоготовност и чрез своя висок дух и патриотизъм доказва пред Георги Раковски и останалите четници, че той е най-достоен да носи байрака! Никой не оспорва това.
По време на Първата Българска легия той е на достопочтената възраст от 59 години –велико, велико, геройско, похвално – христоматиен пример за истински патриот, радетел на и за Българската сакрална кауза – освобождението на Отечеството!
Голямата възраст и старостта, идваща с нея, не успяват да изплашат безстрашният герой Иван Кулин. Той загърбва спокойния, уседнал старчески живот, който е можел да има и нарамва пушка да се бори против робството, всъщност той винаги е бил с пушка в ръка!
За миг  не трепва сърцето му! Какво по-велико от това? Висшата цел, превърнала се в съкровен, желан, бленуван идеал, обхванала, завладяла всичко от мало до голямо, плъзнала из всички къщи и домове като „зараза“, караща жените, младежите и старците да настръхват, треперят и да мечтаят, цел която оправдава всички средства, всички животи, идеал, които е по-велик от всеки един Българин – този висш идеал, висша цел е освобождението на България от турско робство!
Иван Кулин живее за превръщането на тази мечта в реалност!
Той е носител на гениалността – лудост, която обхваща цялата епоха на Възраждането! Иван Кулин е пример за подражание!

Сръбското правителство разрешава създаването на легията, защото има нужда от помощници в предстоящата му битката с османските турци. Новият военен конфликт на Балканите – сръбско-турския от юни 1862 г., избухва заради желанието на сръбския княз Михаил Обренович (1839-1842 / 1860-1868г.) да премахне сръбската васална зависимост от Османската империя и прогони всички османски гарнизони от земите си.

Легията е сформирана през пролетта на 1862г. Въоръженият отряд наброява около 600 души.
Първата българска легия води няколко сражения на сръбска територия, но никога не стъпва в българските земи. Сражава се в боевете за Белградската крепост
на 5-7 юни. Българите се бият храбро и достойно срещу войските от турския гарнизон.
Поради предателство и залавяне на част от българите, които снабдяват четниците от легията с оръжие и амуниции, боеприпаси, планът за избухването на общонародно въоръжено въстание в пределите на България, след като четата премине границата, навлезе на родна територия и разбуни заспалия, но тръпнещ в очакване народ, се осуетява и проваля.
След близо тримесечно съществуване, военният отряд е разтурен през септември 1862 г. по изричното настояване (придружено със заплахи) на сръбските власти, които се страхували от гнева на Османската империя и както винаги, като "братски" народ, ни предават. На легията е забранено да преминава Сръбската граница, за да влиза в България…
В Първата българска легия участват още известните български революционери като Ильо Марков, Христо Македонски, Васил Друмев, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Филип Тотю, Панайот Хитов, разбира се Георги Раковски и Васил Левски!

Знаменосец на всички тези видни български патриоти и личности е 59-годишният кнез Иван Кулин!!!

 БРК, ЗАЙЧАРСКАТА ЧЕТА И БРЦК – НАЧАЛОТО НА БЕЗСМЪРТИЕТО!

                Иван Кулин се премества да живее в Зайчар, Сърбия. Бидейки в Зайчар, той продължава общата революционна борба. Спомага за въстаническите действия на българските чети в Родината, като закупува с лични средства пушки, барут и куршуми, които е изпращал на четниците, за да се борят срещу османския поробител!
Запознава се и с Любен Каравелов в Белград и става близък съратник с българският поет и революционер.
Иван Кулин е част от БРК (Български революционен комитет) и един от неговите организатори, заедно с главния идеолог Любен Каравелов през 1867г  в Белград.
Комитетът възприема изцяло четническата тактика на Раковски, разработена в неговия Трети план за освобождение на България (1866г).
По личното настояване на председателя на комитета – Любен Каравелов, Иван Кулин формира чета от цели 600 български доброволци, което е огромна бройка.
За сравнение четата на Стефан Караджа и Хаджи Димитър от 1868 г. е наброявала едва 127 души… Водач и ръководител на новосформираната чета е лично 64-годишният, стар воевода - Кнез Иван Кулин!
Шестдесет и четири годишен, пъргав и жив, с дух млад и вечен, пръв с пушка на рамо и сабя на пояс и с горещ, яростен вик на уста, Дядо Иван Кулин, както го наричат четниците му, повежда на неравна, но велика битка своите другари!
„Зайчарската чета“, остава с това име в историята, поради факта, че е създадена в Зайчар, Сърбия.
Иван Кулин лично се среща със сръбския княз Михаил Обренович, който го уверява, че Сърбия подкрепя действията на четата и както винаги - ще помага…
Идеята на БРК, Каравелов и Иван Кулин е Зайчарската чета да се присъедини към четите на Панайот Хитов и Филип Тотю в Стара планина (1867 г.) – едва 50 души, и на която знаменосец е Левски.
Като чрез движението си из българските земи, ще разбунят народа и ще го вдигнат на всеобщо въстание. Четата, предвождана от Иван Кулин е била в пъти по-голяма от тези всеизвестни български чети! Техните чети се помнят, но тази на кнеза е потънала в забрава…  
На 20 юли 1867 година, кнез Иван Кулин повежда четата към Връшка чука, в местността Затворена поляна, до самата граница с България. На другия ден те преминават границата при прохода Връшка чука. За няколко дни четниците стигат до Раковишкия манастир, Кулска област, Видинско, който се явява революционен център и средище на българските четници и бунтовнически идеи от Северна България. Четата се насочва към Видин, за да вдигне народа. На път за Видин е нападната от турска редовна войска, получила сведения за българското движение от –  "изненада" :
  сръбското правителство… Отново нож в гърба, но най-жестокото едва сега предстои.
Българските четници водят храбри и достойни боеве и дори удържат турската армия, нанасяйки й огромни щети и човешки жертви. Въпреки, че са 600 души,  много по-малко от турците – 1500 души редовна войска, от които около 1000 пехотинци и 500 конници, то българите успяват да устоят на засиления натиск и дори да контраатакуват! Всичко се преобръща, когато на страната на турските войски се присъединяват ...сърбите.
Те нападат в гръб българските четници.
Зайчарската чета е разгромена и напълно унищожена. Сръбските власти хвърлят по тъмници почти всички оцелели четници... Иван Кулин като водач на четата е хвърлен в тъмница и пребит. Ужасни гаври и изтезавания извършват върху него сръбските власти. Кнезът пак се спасява от смъртта, защото сърбите не го предават на турските власти. За турците той е недосегаем!
Турските се боят от него, изпитват страхопочитание. Сякаш някаква сила, така говорят османските войници, го закриля.
Сръбското правителство освобождава воеводата и го задължава да ходи много често в местното управление и да се подписва, инак ще затворят и убият семейството му и ще хвърлят него отново в тъмница. Принуден да извършва това, а и вече на пределна възраст, той се примирява и го изпълнява.
Великият, гордият, несломим български дух бива охулен, оплют, подигран от християнските братя сърби, за свободата, на които толкова много Българи са жертвали живота си като доброволци във всички сръбски въстания и войни против османците…

Иван Кулин взима участие и във Втората Българска легия (1867-1868г.), Белград. Тя трябва да вдигне българския народ на въоръжено въстание против турските поробители. Васил Левски също е участник. Легията, безславно се разпада дори без да е участвала в битка.
Васил Левски боледува около 3 месеца (февруари до края на април) през 1868г. и е принуден да остане на сръбска територия. Среща се с Иван Кулин в Зайчар. Отсяда за известен период в къщата на стария воевода. Левски става първи другар със сина на кнеза – Христо, който също като баща си е патриот и запален родолюбец и разбира се, както е присъщо за мъжката линия в семейството, воевода!
Знае се от разказите на близки, че Левски дълбоко е уважавал Иван Кулин, най-вече заради неговия неугасващ, борбен дух и заради неговата отдаденост на свещената им, обща кауза – освобождението на отечеството!
Апостола остава насаме доста често с Иван Кулин, за да разменят взаимно мисли, идеи и опит!
Всички български революционери и обикновени хора уважават и обичат стария кнез, заради неговия силен, патриотичен и борбен дух!
Старият воевода е един от спомогналите за основаването и създаването на БРЦК (Български революционен централен комитет) в Букурещ, Румъния през октомври 1869г., главен създател и основател е Любен Каравелов.
С постоянното организиране на малки чети и хайдушки групи и изпращането им в България, или оставянето им на сръбска територия, Иван Кулин винаги тормози и занимава турските власти. По този начин отвлича вниманието от революционната дейност на Любен Каравелов и Васил Левски.
Иван Кулин и неговите чети поемат по лично желание и „настояване“ яростта на турските башибозуци, за да могат да отвлекат тяхното внимание, те са жертвеният агнец, който е служил за заблуда на врага. Така дейността и движението на Апостола и на Каравелов биват по-свободни и необезпокоявани.
По този начин с директното и пряко съдействие на 

Иван Кулин се създава известната организация – БРЦК от Любен Каравелов!         

Кнез Иван Кулин напуска този свят – на 12/24 юли 1870г., знаем за точната дата на смъртта му от некролога, който синовете му правят в негова чест в Сърбия.
Кнез Иван Кулин загива в чуждата нему Сърбия, недоживял Освобождението на Родината си … Но пожертвал себе си и благото си за България!
Велик, велик Българин! 
Дал всичко, каквото притежава за една единствена цел – свободата!
Безсмъртен е споменът за подвизите на великия воевода Кнез Иван Кулин, безсмъртна е неговата отдаденост на националната, българската кауза – Освобождението!
Българският народ трябва да помни и почита своите национални герои, а Кнез Иван Кулин определено е един от най – големите и велики Български национални герои!!!

От сърце се радвам, че отделих много време, за да опиша и предам живота и делата на българския воевода Кнез Иван Кулин!   

–– следва презентация за Кнез Иван Кулин 

Кристиян Иванов Дунчев

image

image
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Поради изчерпване на работния обем на постинговия формат в блог.бг ще публикуваме тази основна подложна изследователска статия за живота и делото на Кнез Иван Кулин в този постинг като част 1 и ще продължим в следващ постинг като част 2 с Презентацията за Иван Кулин от Кристиян и с документи по разсекретяване на непознатите досега звена и брънки от скритата в най –
 свръхсекретен и строго конфиденциален режим сакрална генеалогия на първосвещената златна генеалогична линия на Божия жречески род Дуло, от която важни елементи са свещените персонажи от заглавието на постинга ни, за които ще разкрием защо сатрап и фалшификатор № 1 на Българската история Васил Златарски се интересува и изследва упорито преписите на Паисиевата История, ще ви припомним кой е бащата на Паисий, кой е Ангел Войвода, защо Раковски търси Иван Кулин и се учи и посвещава от него, защо Иван Кулин и Левски се срещат, живеят заедно и участват заедно в най – важните моменти и събития на революционното движение и живота и делото на Апостола на Свободата, коя е истинската дата на раждане на Васил Левски, кой е неговият истински баща... 

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
екип на безистена и транспространствен екип под ръководството на Свети Васил Левски 
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
ИСД с Любов и песни!
Вече и със забранената в изконната Българска земя Македония песен на Васил Левски, композирана лично от Свети Васил Левски!












Гласувай:
9


Вълнообразно


1. bezistena - Мария Магдалена и Исус ви обичат! ...
17.01.2020 21:31
Мария Магдалена и Исус ви обичат!
Няма да публикуваме и отговаряме на анонимни и скверни автори, на несъществени и безстойностни елементарни коментари, защото каузата ни е свещена и не търпи анонимност или оскверняване и времето на Последните времена е малко!
Блогът, статиите и екипът ни са под егидата и закрилата на Святият Дух и затова Неговата протекция и сакралната духовна материя носят непредвидими автомоторни енергийни последици за злоумишлени и неразумни безБожни и бездуховни хулители и сквернители, поради което ви съветваме искрено и настойчиво да не почерняте неразумно и безумно кармата на генеалогията си!
Даряваме ви с Любов и Жива Вода в изобилие – пийте, жадни Души, от безкрайния и неизчерпаем живото даряващ извор и елате с Любов!
Бъдете благословени!
Исус и Мария ви обичат!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: bezistena
Категория: История
Прочетен: 7675221
Постинги: 1789
Коментари: 3511
Гласове: 44103
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. ТАЙНАТА НА СВЕЩЕНИЯТ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК-част 1
2. ТАЙНАТА НА СВЕЩЕНИЯТ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК-част 2
3. СВЕТИ И ОБИЧАЙ
4. ВЪЛШЕБНИКЪТ
5. Кои ме спасиха от мъртвото вълнение на ХАРМАНИТЕ!
6. БОГИНЯТА МАЙКА
7. ДРЕВНИЯТ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК
8. - НЕПОЗНАТИТЕ БЪЛГАРСКИ ПЛАНИНИ - 3
9. ИЗМАМАТА,НАРЕЧЕНА ВИЗАНТИЯ
10. ЦАРЯТ НА СЛАВАТА
11. БУРОВ:Не изоставяйте Родината си!
12. Сайта на Роден Край™
13. ИСТИНСКАТА БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ - ЕДНА СМАЙВАЩА КАРТА, КОЯТО ЩЕ РАЗСЪРДИ МНОЗИНА! СПАРОТОК,
14. ИДВАЙТЕ СИ...
15. БЪЛГАРИЯ ВИНАГИ ЩЕ БЪДЕ!
16. Езотеричен сайт.Инженер открива БГ топоними по цял свят
17. Българин с Боговдъхновено слово и перо!
18. Пада лъжата за дивашкия ориенталски вид на Българите
19. Епохалната фалшификация ДРЕВНОГРЪЦКА КУЛТУРА И ЦИВИЛИЗАЦИЯ е 100%открадната Трако-Българска
20. Писмо от бъдещето към Българите !
21. Декларация за геноцид над Българите
22. Земя свещена, Българска, богата - ти Райско кътче .
23. БЪЛГАРИТЕ СА НАЙ-ИНТЕЛИГЕНТНИ
24. Хитринки за стартиране на клиповете vbox7 и You Tube
25. Обръщение към администраторите на блога
26. Малко полезност за блогърите по отношение на вграждането на графични обекти в блог.бг В МОМЕНТА!
27. Любовно Писмо от Бог
28. Неизвестната цивилизация и мистериозните строители на мистичните великански мегалити в Далечния Изток на Русия, плашещи заговорниците срещу Българите
29. Историята на мартеничката за измислената лястовичка и скритите мегалитни светилища на "извънземните" Българи от мошениците братя Златарски.част 2
30. За всички феноменни Български лингва археолози:излезте от тресавището на официалната първосигнална десакрализирана опростачена етимология!