Сотукнанг създал от земя, вода и въздух 9-те свята на вселената. Първите два били предназначени за него и Твореца, а останалите 7 за бъдещия живот.    На следващия етап започнало създаването на живота и човека в първия свят, наречен Токпела (Безкрайно пространство). За целта Сотукнанг сътворил първата богиня Кокъянгвиити, Жената-паяк. В този контекст образът на паяка се асоциира със създаването на мрежа (паяжина) като мандала за всеобща хармония.

На свой ред, Кокъянгвиити сътворила две подпомагащи божества - пазителите на биосферата. Първото, Погангхойя, трябвало да следи за екологичното равновесие. Второто, Палонгавхойя (ехото), контролирало плътните и тънките вибрации в биосферата или, казано на съвременен език, отговаряло за информационното равновесие. Заедно те поддържали въртенето на земната ос.    След като Погангхойя и Палонгавхойя завършили с подготовката на Земята за живот, жената-паяк създала растенията, птиците и животните, както и всички останали същества, населяващи биосферата. Чак тогава дошъл ред и на човека.    Първоначално, по образ и подобие на Сотукнанг, Кокъянгвиити сътворила четирима мъже с различен цвята на кожата (жълт, червен, бял и черен), а после и техните съпруги. Преминавайки през трите фази на Съзиданието, те видяли своя Творец в облика на Слънцето, което им вдъхнало живот.   

Тези първи хора още не умеели да говорят. За да им даде реч, мъдрост и сила, жената-паяк повикала Сотукнанг. Той дарил различните по цвят хора с различни езици и им дал силата да се размножават. Въпреки, че първите хора се разбирали прекрасно посредством телепатия, те имали нужда от реч, за да могат да изпълнят замисъла на Твореца, според който, при произнасяне на молитви и пеене на песни, техните енергийни центрове генерирали вибрации, трансформиращи ноосферата на Земята в правилната посока. Изглежда различните езици били нужни, за да се въздейства върху различни спектри на тънките вибраци.   

Съгласно легендите на Хопи, първите хора много слабо напомняли съвременния човек и повече приличали на разумни насекоми. Те живели много щастливо в мир с животните, хранели се с плодовете на майката Земя, докато не започнали да нарушават заповедите на Сотукнанг и Жената-паяк да служат на Твореца.    Започнали да се появяват все повече хора, използващи вибрационните центрове на тялото за свои егоистични цели. За това им помагали и два изкусителя. Първият от тях, Лаваихойа, появил се във вид на птицата-присмехулник Мочни, сеел национализъм и антропоцентризъм. Той убеждавал хората, че те са нещо повече от животните, а също и в различията между расите с различен цвят на кожата и езика. Другият изкусител, Катойа, имал облик на змия с голяма глава. Той сеел сред хората подозрителност, жестокост и нетърпимост.    В резултат, мирът и спокойствието изчезнали от Земята.

Останали само малка група хора, които съхранили вярата си в Твореца и преданноста си към неговия замисъл. Виждайки това, Тайова и Сотукнанг решили да унищожат този свят, като само съхранилите своята чистота можели да се спасят. Сотукнанг ги предупредил за приближаващия край на света. Той им казал да отидат на определено място, ориентирайки се по звезда през нощта, а денем по облак, които можели да се видят посредством вибрационния център на върха на главата. 

  По този начин, след много дни и нощи, хората от различни страни и народи се събрали на посоченото място. Това били първите Хопи. След тях се появил Сотукнанг, повел ги към планината, където живеели хора-мравки и заповядал входа да се отвори. Това бил един вид космически кораб, където хората преживяли унищожаването на първата земя. (бел. - в индийските епоси се разказва, че хората били отведени във Вара; Елена Блаватска, “Тайната доктрина”, том ІІ Антропогенезис )   

И така, първият свят - Токпела, бил разрушен много бързо от огън, но се наложило да се чака дълго, докато всичко изтине, за да се сътвори нов свят. Когато Сотукнанг свършил своята работа, отишъл до покрива на мравуняка и почукал. Тогава вожда на хората-мравки се изкачил до него и отворил входа.   

Новият свят - Токпа (Тъмната нощ) не бил така съвършен както първият, но все пак бил прекрасен по своему. В него хората-мравки се превърнали в насекомите мравки, а Хопи положили началото на земните народи. Както и преди те не се нуждаели от реч, за да общуват помежду си или да се срещнат без оглед на разстоянието, с помощта на центъра в горната част на главата си (бел.: вероятно става въпрос за третото око или коронната чакра).   

Животните в този свят били диви и страняли от хората. От своя страна, хората се научили да изработват предмети и да се запасяват с храна, също като мравките. Те се научили да строят жилища и селища, да прокарват пътища. Появила се търговията.    В този свят се зародила жаждата на хората да трупат. Въпреки, че имали всичко, от което се нуждаели, те искали още и още. Хората престанали да пеят химните на Твореца и започнали да възхваляват материалните блага. Потребителската психология породила алчност и свади, докато накрая се стигнало до войни между селищата. 

  Така било провокирано решението и този свят да бъде унищожен, а Хопи (избраните хора) отново преживяли края на Земята при хората-мравки. (бел. Не мога да се сдържа да не отбележа приликата между спасяването на избраните дълбоко в земните недра със теорията на д-р Мулдашев за сомати-пещерите, като хранители на генофонда на човечеството - “Трагичното послание на Боговете” и “От кого сме произлезли”)    По заповед на Сотукнанг оста на въртене на Втория свят била оставена да се върти без контрол. Това довело до прекалено голяма скорост на въртене и трусове. След две превъртания Земята излязла от орбитата около Слънцето. Планините и моретата се разместили, а после всичко се превърнало в лед.

    Когато всичко старо се разрушило, Сотукнанг върнал планетата на предишната орбита и започнал да създава третия свят - Кускурз. Когато всичко било готово, отишъл при мравуняка и пуснал хората да заселят Земята. 

  Интересно е да се отбележи, че в съвременните традиции на Хопи, образа на такъв космически мравуняк е въплътен в техния храм Кива. Излизайки от него, участниците в церемонии се изкачват по стълба, разположена в центъра на храма и минават през отвор в тавана. Това символизира прехода в нов свят. /продължава/