Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.11.2018 14:35 - Балканските войни и цар фердинанд I Български
Автор: atil Категория: История   
Прочетен: 3993 Коментари: 3 Гласове:
5

Последна промяна: 08.07.2021 21:41

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

image

Възпоменателен жетон по повод възшествието на Н.Ц.В. Княз Фердинанд на българския престол, август 1887 г. (бронз, 27 мм, произведен във Виена).



... В края на септември 1911 г. бе обявена итало-турската война. Тук става въпрос за Триполитания. Между това младотурското правителство съвсем не мислеше да изпълни обещанията си, дадени на Европа. Жестоките преследвания на християните и кланетата не преставаха. Можеше да се предполага, че те се насърчават от турското правителство. Наистина, Турция продължаваше да възвестява нови реформи, обаче досегашният опит показваше, че няма никаква надежда за осъществяването им. По македонския въпрос тя не показваше никакво искренно желание за отстъпки. Войната с Италия поглъщаше много сили на "болният човек край босфора", старата отоманска империя сякаш отиваше към разпадане. Наистина българските интереси не бяха непосредствено засегнати. Но войната между една велика сила и Турция трябваше да събуди във всички балкански държави надежди и тревоги.

Руските представители на Балканите продължаваха още повече да настояват за сключване на българо-сръбски съюз. Българският министър-председател Гешов казва, на руския  посланик във Виена, че такъв един балкански блок би накарал Австрия да се отнесе враждебно към България и Сърбия и че зад Австрия в такъв случай биха били Турция и Румъния. Затова преди да се реши на такъв съюз България трябвало да знае какви гаранции ще може да очаква от страна на Русия. Но няколко дена след това Гешов преговаря със сръбския министър-председател, който говори з аподялба на турските владения в Европа, за разпадане на Дунавската монархия и чертае план за една Велика Сърбия, който изплашва българският министър-председател.

В края на ноември Фердинанд се среща отново с Франц Йосиф, но за политика при тая среща почти не става дума. При разговор, който се води след нея, Ерентал забелязва на Фердинанд, че при известни условия Австро-Унгария би дала съгласието си за териториално разширение на България откъм Македония. Фердинанд отговаря уклончиво.
С една дума, исканият от Австрия съюз не можа да бъде сключен. Затова на 13 март 1912 г., когато руските пълномощни министри в София и Белград все по-силно настояват и предупреждават, че в противен случай Русия ще бъде принудена да действа съгласно собствените си интереси, между България и Сърбия бива сключен съюзен договор, който, както го изисква положението, предвижда дори евентуални действия против Австрия. Първата стъпка за образуването на балканския блок е направена.
(...)

image

Тайният архив на цар Фердинанд: През юли 2006 г. бившият български премиер Симеон Сакскобургготски (2001 – 2005) дарява на Главно управление на архивите при Министерския съвет (от 2007 г. Държавна агенция „Архиви“) личния архив на своя дядо Фердинанд – първия цар на Третата българска държава, който съдържа 833 папки. :
http://archives.bnr.bg/3235/tajniyat-arhiv-na-tsar-ferdinand/



...Българите бяха на мнение, че при една евентуална война Русия ще остане пасивна, но ще предостави на България свободата на действие. В такъв случай и Австрия не би се намесила. Българите смятаха, че могат да бъдат сигурни за румънския неутралитет, тъй като не можеха да допуснат, че християнските им съседи биха тръгнали заедно с Турция против останалите християнски балкански народи. Русия не се изказваше ясно, но даваше да се разбере, че не прави сериозни възраженя против едно такова гледище. Във Франция въпреки всички руски уверения изпитваха известни опасения.
(...)  

Итало-турската война, въстанията в Албания и преди всичко клането в Кочани, съвсем близо до българската граница, през лятото на 1912 г. увеличават вълнението в страната; последните събития, които стават пред очите на българите, раздухват силно омразата към турците. страната се намира в голяма възбуда. Навсякъде стават протестни митинги против Турция. Царят се намира в извънредно тежко положение. На 26 август Фердинандн председателствува един важен съвет. Наскоро преди това пристига от Черна гора българският пълномощен министър, който разправя за приготовленията на Никита за война. Сега коронният съвет решава да се приемат предложенията на Никита, т.е. да се постигне веднага споразумение със Сърбия и Гърция за незабавно съвместно действие за закрила на християнското население в Турция. Решението за започването на преговорите се изпълнява, без да се губи време.

На 29 август руският посланик в Цариград отправя до своя министър на външните работи едно твърде поверително писмо, в което се настоява, поради обезпокоителното положение на Балканите, Русия да бъде готова. Два дена по-късно австрийският пълномощен министър в София, Тарновски, описва положението в българската столица. Секретарят на Фердинанд му казал, че царят искал мир. Съмнително било дали той може да го запази, без да рискува плодовете на своята двадесет и пет годишна дейност. "Опозиционните вестници упрекваха цар фердинанд, че бил чужденец и че трябвало да напусне страната, ако не иска да върви с другите".
Това казва Сазонов на управляващия германското посолство в Петербург барон Луциус в края на септември.   
Към края на месеца Турция съсредоточава войски на българската граница.
На 29 септември турците обявяват обща мобилизация. Нейна последица е военото положение и мобилизацията в България и Сърбия.

На 8 октомври Черна гора започва военни действия срещу Турция; на 17 октомври българите, сърбите и гърците следват примера и. Черногорците превземат частта от новопазарския санджак, която граничи с тяхната земя, но без Шкодра. Само няколко дена след обявяването на войната сърбите влязоха в Скопие. Европа се питаше само дали Румъния ще мобилизира войски против останалите Балкански държави. Не се знаеше дали между Румъния и България има тайно споразумение за неутралитета на последната. Ако Румъния се намесеше във войната в полза на Турция, последиците мъчно биха могли да се предвидят и войната между Австрия и Русия, т.е. световната война, едва ли би била избягната. Но Румъния остана неутрална. По този начин българите можеха да преминат планинските вериги в посока на турската територия и да започнат неудържимото си напредване, което смая целия свят.


image

Българите, които качественно и количественно надминаваха съюзниците си, вървяха на чело на четворния съюз. Турските войски се оказаха съвсем негодни за съпротива и на 23/24 октомври бяха напълно разбити в боя при Лозенград. Тяхното отстъпление освобождаваше пътя към Одрин. Бляскавите победи на българите правят силно впечатление на Вилхелм II и той променя мнението си за Фердинанд. 
С необикновенна бързина, както преди векове, Цариград бива застрашен от войските на царя на българите. Тази война, за чието избухване той не може да бъде обвинен, макар, че отдавна я е предвиждал и за която се бе готвил, този поход, който той бе започнал, отстъпвайки пред народното настроение, го приближава напълно до сбъдването на неговата стара мечта. Победоностният ход на българите срещна в целия свят възторжени ръкопляскания. Вилхелм II пише върху един доклад на белградския пълномощен министър до министерството на външните работи:
"Истанбул е застрашен. Българите са майсторски ръководени и бляскаво насочени, така че никоя конференция на Силите не може да им отнеме нито едно село. Във всеки случай, ако бъда запитан, аз ще гласувам абсолютно против това. Те извоюваха онова, което искаха да имат, и гласът им се намеси шумно в европейския концерт, който имаше нужда от свежа кръв и дух. Може би ще доживеем да видим Фердинанд I цар на Византия? Като глава на балканския съюз? Балканските държави издържаха своя студентски дуел и никако решение на съвета на старейшините не може да ги отклони!"


image

 Много късно, но прaвилно от стрaнa нa гермaнците.
Aко цaр Фердинaнд не беше спрян от Русия през 1913 г., до 10-15 години щеше дa зaвърши строителството нa Трето цaрство.
Тaзи доктринa зa Източния имперaтор - бългaрин е създaденa по времето нa цaр Симеон Първи.
И от тогaвa до 20 век е провaлянa от кaтолическa Европa и от Русия.
Aсеневците провеждaт същaтa политикa. Ивaн Aсен чрез динaстичен брaк нa детето си е бил нa път дa я осъществи. Провaлен е от Вaтикaнa. Зaтовa връщa Бългaрия в прaвослaвието.
Цaр Фердинaнд го провaля Русия зaрaди Проливите.
В резултaт тия получихa вместо бългaри-имперaтори, турски султaни и Ердогaни, с които продължaвaт дa блудствaт a Бългaрия дa я държaт нa доизживявaне.
Дaно им се върне тъпкaно. б.а.
(...)  


При Люлебургас българите нанесоха на турците на 28 - 31 октомври ново тежко поражение. Бойците превзеха Солун. Сърбите заеха Драч и битоля. Европейските велики сили бяха смаяни, без да могат толкова бързо да вземат собствено становище спрямо събитията, които всеки ден се развиваха все по-катастрофално за Турция. Обаче общественото мнение в сраните на великите сили се обяви спонтанно в полза на победоносните балкански съюзници. Фердинанд бе възвеличаван като гениален създател на балканския блок.
(От 1 до 7 ноемри Русия предприема масирана дипломатическа атака с цел да убеди европейските велики сили да спрат българите пред Чаталжанската линия и да се осуети вообще тяхното влизане в Цариград. Николай Втори праща телеграма лично на английския крал. От Англия предлагат компромисен вариант - българите да влязат и след като се подпише мирния договор да излязат от Цариград..)
(...)  

В Лондон също се занимават с въпроса за влизането в Цариград. Английският крал Георг казва на австрийския посланик Менсдорф в един разговор на 6 ноември, че очаква и се опасява от влизането на българите в Цариград. Но те били обещали да не останат там(!). "Тези хора се биха великолепно - казва кралят, - и справедливо ще бъде да се радват на плодовете на своите победи. Впрочем тук в Англия общественото мнение не ще позволи никакъв опит, те да бъдат възпрени." Честолюбието и историческия усет на цар Фердинанд, - продължава Менсдорф, в своя доклад за разговора си с краля - крал Георг нарича суетност и театрална наклонност на вашия приятел Фердинанд", за които той и сега не може да не си позволи няколко неодобрителни и подигравателни забележки - изкушението да влезе в Цариград и да заповяда да се отслужи молебен в Св.София, би било непреодолимо.
Георг предвиждаше най-големите мъчнотии, особено в неоправданите претенции на румъните, които искаха от България териториални отстъпки, "без те да са се помръднали".

Когато се видя, че силите нямат особено желание да се намесят и че положението продължава да е извънредно обезпокоително, турският везир се обърна на 14 ноември към Фердинанд, комуто напомни за някогашните добри отношения и когото помоли за примирие. Българите се намираха пред Чаталжанската линия. Трябваше да се обмисли дали турците не биха използували примирието за укрепване на позициите си. Затова засега още не се даде отговор на турската молба. 
Между това обаче воюващите армии бяха застрашени от един ужасен общ враг - холерата. (Фердинанд, който не знае общото становище на великите сили по въпроса за влизането на българите в Цариград се колебае. Ще го оставят ли да влезе там?)

За турците холерата, която разклаща и техните собствени редове, става все пак силен съюзник срещу българската армия, чието ръководство се колебае.  

На 19 ноември германският посланик Шьон пише от Париж: "В тукашните правителствени кръгове са твърдо убедени, че поради опасността от холера цар Фердинанд ще се откаже от желанието си да чуе молебена в "Св.София". Тук разправят, че царят от нищо не се боял толкова, колкото от холерата. Веднъж му било предсказано, че щял да умре от тая болест."
На 23 ноември Пурталес донася от Петербург, че Сазонов не би бил доволен, ако българите увенчаят славния си поход срещу турците с влизане в Цариград, в който самите руси преди 34 години не успели да влязат. Големите дела на българската армия съвсем "не увеличиха тук симпатиите към България, така както би могло да се помисли". Между това сръбските претенции и руско-австрийските разногласия още веднъж извикват върху небосклона тъмните облаци на опасността от световна война.

На 3 декември вечерта в един железопътен вагон близо до Чаталджанската линия най-после бе подписано примирие между държавите от балканския съюз(без Гърция) и Турция. А на 14 декември в Лондон бе открита конференцията на делегатите, пратени да преговарят за мир.  

Още когато българите се спряха на Чаталджанската линия, в лагера на съюзниците с забелязаха първите разногласия. Гърците бяха недоволни от телеграмата на българския военачалник, който съобщаваше на Фердинанд от Солун: "Градът се намира от днес под скиптъра на Ваше Величество". Гърците претендираха за славата за превземането и владението над Солун. Поведението на Черна гора безпокоеше сърбите. Румънците изказвваха претенции върху българска територия като награда за неутралитета си по време на войната. През последните дни на ноември за Фердинанд не можеше да има съмнение какви тежки времена очакват него и победоносна България. Исканията на Румъния противоречат на пълно на чувствата на българския народ и на настроението в момента, особено на настроението на победоносната армия. Явната студенина на Русия събужда големи опасения. Вчерашните съюзници са противници по много въпроси. Срещу Сърбия, която се чувствува сигурна с подкрепата на Русия и вече се проявява като единствен господар в Македония, българите търсят поддръжка в Австрия и навсякъде се мъчат да намерят приятели.
(...)  

От едно писмо на руския посланик във Виена, писано до руското министерство на външните работи след края на Балканската война, проличават мотивите на промяната на руската политика на Балканите.
"По размера на своята територия България(чрез мирното споразумение със съюзниците си) би станала най-голямата държава на Балканите; Румъния би побързала да се сближи с нея, а вероятно и гърция; а ако най-после би станало и сближението с Австрия, на Балканите би се образувал един враждебен за нас блок, който би се състоял от Австрия, България, Румъния и Турция"

НАВСЯКЪДЕ СЕ ОПАСЯВАТ ОТ ВЕЛИКА БЪЛГАРИЯ, КОЯТО БИ МОГЛА ДА СЕ ИЗПЛЪЗНЕ ОТ ВЛИЯНИЕТО НА ВЕЛИКИТЕ СИЛИ.

Затова Русия отмества България на втора линия, а насочва главния си интерес към Сърбия, чието враждебно становище спрямо Австрия, поради Босна и Херцеговина, е вън от всяко съмнение, а следователно не може да има съмнение и за сигурността на руското влияние в нея. Преговорите в Лондон продължават без да дадат никакви резултати.
(...)

image  

След всичките разногласия на тая конференция изведнъж избухва като бомба известието, че на 23 януари 1913 г., в Цариград е извършен военен преврат. Положението се изостря в късо време дотолкова, че на 1 февруари военните действия започват отново.
На 24 март Одрин е бомбардиран. Крепостта можеше отдавна да бъде в ръцете на българите, ако Фердинанд не смяташе, че ще бъде по-добре да се избягнат кървавите ужаси на нейното щурмуване, тъй като гладът в гарнизона и без това ще я накара скоро да се предаде. Генералите настояваха да се бърза. Най-после по-нататъшното чакане започна да изглежда опасно за общото положение.
На 26 март крепостта бива превзета след борба, в която се дават много жертви. След превземането и, когато българите вървяха из града и раздаваха хляб, става явно, че съпротивата би траяла още само няколко дни.
Светът отново смята, че Фердинанд мисли да влезе в Цариград. Но тази мисъл сега е далеч от българския цар. Той разбира мъчнотиите на своето положение и знае вече, че трябва да държи сметка за руската съпротива. Янина беше превзета от гърците. Силите заемат Шкодра.

Втората лондонска конференция се събира на 31 март и решава да с сключи ново примирие, когато българската армия окончателно се спира на Чаталджанската линия. Обкръжаването на България напредва застрашително. Германският пълномощен министър в София съобщава още на 3 март за тайното споразумение на Сърбия с Гърция и Румъния против България, дори за отбранителен и нападателен съюз на Сърбия с Турция, който се проектирал за след войната.
(Бележка на Вилхелм II: "Какво ще каже Русия по тоя въпрос? Не се ли крие тя зад това? Да не би Фердинанд да е станал за нея прекалено голям и независим?". По това време Вилхелм II като че ли още не е заел решително становище против Фердинанд, но по-късно настъпва обрат в чувствата му към българския цар, чийто гений той доскоро възторжено хвалеше, чиито победи толкова славословеше и когото бе готов да види византийски император и владетел на Балканите.
(...)  

Мирният договор бе съставен в проект още на 2 май. България и Турция бяха готови да го подпишат. Останалите балкански държави постоянно забавяха своите декларации по този въпрос, поради което навсякъде се опасяваха, че работата ще свърши не със сключване на мир, а с нова война.

... Най-после на 27 май 1913 г. Грей събра членовете на конференцията за една декларация, която не бе изненада за тях. Грей каза, че е безцелно да се забавя по-нататък сключването на мира и да се водят безплодни преговори. Той поиска ония от силите, които са готови да подпишат договора, да го направят, а другите да отзоват своите представители и да ги повикат да си заминат. Тази мярка, която сигурно бе продиктувана от сведенията за промените в интересите, тайните договори и военните приготовления на балканите, но която се обясняваше и с настояванията на Австрия, направи на сърбите и гърците впечатление по-скоро на намеса, отколкото на посредничество. Българите бяха готови веднага да подпишат. Наистина Грей не можеше да не иска да председателствува една конференция, чиито стремежи да доведат до съгласие. Сърбите и гърците още се колебаеха. На 30 май стана подписването на Лондонския мир, към което в последния момент се присъединиха белградското и атинското правителство.  
                                 

                                           *****************************

Лондонската конференция с решенията си от 9 май и с подписания на 30 с.м. договор за мир позволява на България почти да удвои територията си, което отговаряше и на очакванията на българите, тъй като те искаха лъвската част от областите, извоювани преди всичко с български сили, но този мир не можеше да трае дълго време. Съседите премного явно завиждаха на България за печалбите и. България се готвеше отново, сигурна, че предстоят нови военни действия. Кабинетът на Гешов, който подаде оставка след подписването на мира, бе заменен с правителството на Данев. Моментът, когато договорите трябваше да увенчаят величествено делото на целия Фердинандов живот, бе вече дотолкова засенчен от настъпващите събития, че дипломатите на повечето държави почти не придружаваха с коментарии съобщението за сключването на мира. За всички бе ясно, че новите конфликти и борби в скоро време ще разкъсат книжния договор и ще изменят отново картата.
На 22 юни в София се състоя коронен съвет, на който генерал Савов държа остър език против Сърбия и заяви, че армията няма да чака още много. Наистина, военните настояваха или за незабавна демобилизация или за подновяване на военните действия. Войската беше уморена. Личеше, че правителството вече не я държи в свои ръце.  

На 29 юни 1913 г. без знанието на правителството, само по заповед от Главната квартира българските войски преминаха сръбската и гръцката граница. Генерал Савов даде заповед да бъде нападнат Солун. По-късно той обясни, че бил дал тази заповед само затова, защото цар Фердинанд бил изказал убеждението си, че избухването на войната между България и Сърбия щяло да накара австрийците да изпратят веднага помощни войски. Преди това вече имаше доста много погранични инциденти. Фердинанд бе обвинен, че бил предизвикал тая злокобна за България втора балканска война. Може би той наистина е дал последния тласък за започването на редовни военни действия. Сигурно е обаче, че Сърбия беше вече готова и от своя страна подготвяше нападение. Сблъскването беше неизбежно. Тая война едва ли можеше да се избегне, защото всички сили наоколо бяха решили да не позволят създаването на велика България.
Специално Поанкаре стоварва върху Фердинанд цялата вина за тая война. Обаче той предполага, че е имало споразумение с Австрия и подозира оговорности и за избухването на световна война. Противно на тия обвинения е установено, че софийското правителство се е опитало да спре самоволната акция на армията. Когато Фердинанд се старае с всички средства да накара войските да спрат, шефът на стамболовистите Генадиев заяви: "Ако царят не продължи тази борба, това ще му струва главата!" Все пак беше вече много късно.

На другия ден след започването на военните действия осуетяването на войната стана невъзможно и за съседните държави. И двете страни смятаха, както обикновено, че другата е извършила предателството. Сърбия, облегната върху обещанията на Русия, за които Фердинанд за жалост не знаеше, приветствува започването на войната. Българското правителство даде на 30 юни на армията най-строго нареждане да спре веднага военните действия. то помоли Русия да се намеси за осуетяване на войната и да посъветва Белград и Атина да се сключи веднага примирие. Но сърбитте отказаха. Сръбската прокламация за обявяване на войната и манифестът на краля към войниците бяха напълно готови от по-рано, което доказва, че на България щеше да бъде попречено да се възползува от правата си, произтичащи от лондонските споразумения.
(...)  

В първия порив българските войски можаха да отбележат нови успехи. Все пак техните действия бяха спънати от заповедта за спиране на борбата, заповед дадена от София и неизпълнена. Българската главна квартира се надяваше, че ще трябва да действува само срещу сърбите и смяташе, че българските войски са по-силни от сръбските, обаче тя явно подценяваше гърците, които се намесиха в борбата. Турците също нарушават Лондонския договор. Българската армия е изтощена и отчаяна и не устоява на нападащия я от всички страни противник. Неприятелят, който се явява в тила, и надмощието на свежите румънски войски окончателно решава съдбата и. Сърбите напредваха все повече, гърците и румънците заплашваха границите, Турция си взе отново Одрин.

Фердинанд отчаян телеграфираше за подкрепа. За него не се намери съюзник. Австрия не можеше да се намеси, защото симпатиите на Германия бяха на страната на Гърция, а румънският крал Карол бе приятел на Франц Йосиф, и ако тя се намесеше, световната война щеше да избухне още сега. В края на юли България вече беше изгубила войната. Радославов заместваше Данев в управлението. България трябваше да се примири с тежките условия, които ще бъде принудена да приеме. Цар Фердинанд апелира към европейските монарси и към председателя на френската република за посредничество, обръща внимание върху турското нашествие(и обезбългаряването на Източна Тракия...), но навсякъде намира студен отказ.
Само австрийският император го съветва да се споразумее с румънския крал; тогава Франц Йосиф обещава да се помъчи да се застъпи за него. Русия, на която българското правителство възлагаше такива големи надежди, отказва да даде каквато и да било подкрепа и предлага на България сама да се споразумее с противниците си. Австрия заповядва на 18 юли да се заяви в Белград и Атина, че "пълното удушаване на България" не би могло да отговаря на нейните желания.
(...)

На 30 юли, след като бе подписано краткосрочно примирие, през време на което трябваше да започнат преговорите за мир, в Букурещ се събраха представителите на воюващите държави. Австрия се опита да повлияе върху тия преговори в полза на България, но при тия си усилия тя почти не бе подкрепена от Германия. На 10 август българското поражение бива подпечатано чрез подписването на Букурещкия протокол за мир. Договорът изменя границите. Той унищожава всички надежди, отнема всички важни завоевания. България е принудена да даде съгласието си за грамадни териториални отстъпки. Румъния получава Южна Добруджа, която от 1878 г. е принадлежала на България, Македония бива поделена между Сърбия и Гърция.

Този тежък мир крие вече в себе си зародиша на бъдещи войни. След грамадните жертви българският народ в тоя момент е доволен, че има поне мир. Фердинанд, който на 11 август присъствува на богослужението в софийската катедрала и се връща пеш, бива поздравен от народа с почит. И сега, още унизена, България има неколцина приятели в тоя свят. Австрийският посланик в Турция, маркграф Палавичини, казва на американският посланик, че букурещкият договор е флагрантна несправедливост спрямо България. И други мислят като него.                                          


                                   **************************************    


П.П. "...Букурещкият мир тласна страната с всички сили към Австрия. Българите са разочеровани от Русия. Те явно проявяват недоволството си от "освободителката", която не ще съмнение, е подбудила Румъния да обяви мобилизация срещу България.  По тоя начин русите, които може би не са предвиждали тия последици, са допринесли значително за българското поражение във втората балканска война( и за обезбългаряването на Източна Тракия, та да няма кого да освобождава България там и да се доближава до Проливите... б.а.).
Когато му дойде времето, българите сигурно отново ще мислят за родствената тям империя. Руското влияние ще играе винаги известна роля в страната, но в дадения момент народното недоволство против Русия кипи."
 
(Този "момент" вкара страната в една перманетна неблагоприятна политическа ситуация и продължи доста дълго, та предопредели и участието на България в двете световни войни. Все заради същото - националното освобождение и обединение на българите!б.а.)


image



    Източник: извадки от книгата на Ханс Рогел Мадол "Фердинанд цар на българите", първо издание 1931 г., бълг. второ изд. София, 1992 г. ЕФ "Карина М".стр. 73-91




Гласувай:
5



1. atil - когато е бил на себе си българина ...
04.11.2018 20:28
когато е бил на себе си българина винаги е отмъщавал и не е прощавал на враговете и предателите:
"...След като влизат в Букурещ, българските войници предприемат едно странно действие - засаждат чесън пред румънския парламент, така както са се заклели при вероломното нападение на румънските войски в Междусъюзническата война 1913 г. (Против червена и румънска чума...)

Българската конница завършва своя славен път през историята, там, откъдето е започнала своя боен път на юг от Дунава - в Онгъла, в района на Мачин и Николицел. За последен път Европа чува тропотът на конете на "страшните по целия свят българи" и се оглася от "ужасната песен на конски копита" на конницата на потомците на кан Аспарух, Крум Страшний и Симеон Велики. В следващите войни, конницата отпада от военните действия, заместена от механизираните и бронирани части. Продължава преследването на отстъпващия противник до р. Серет, където през януари 1917 г. по заповед настъплението е спряно. Румънските загуби са ужасяващи – 150 000 убити, 80 000 пленени, 150 000 дезертирали. Руската армия е победена навсякъде и отхвърлена на територията на Молдова. Първа дивизия и 12-а пехотна дивизия достигат до река Прут в Молдова.
(...)
България подписва като победителка Брест-Литовския мирен договор с победената Съветска Русия. Преговорите започват още в края на 1917 г. Като български представител на конференцията по примирието участва полк. П. Ганчев. То се подписва на 15 декември и се пристъпва към преговорите по мирния договор. Победителите са Германия, Австро-Унгария, България и Турция. В преговорите от България участва министър Христо Попов, подпомаган от дипломата Андрей Тошев.
http://atil/history/2018/02/23/na-3-mart-1918-g-rusiia-kapitulira-pred-carstvo-bylgariia.1595395
цитирай
2. barin - Здравей, Атиле. Цар Фердинанд е ...
06.11.2018 07:04
Здравей, Атиле. Цар Фердинанд е направил много за оправянето на България след Освобождението и Съединението. За жалост сме били на губещата страна и затова територията ни намалява. Страните-победители само това чакат- да орежат България. Много европейски държави ни мислят лошото. В Междусъюзническата война може би е трябвало да се застрахова с някой договор за ненападение, защото няма как да се спечели при война срещу четирима, колкото и добра да е била нашата армия. До влизането на България в Междусъюзническата война действията и политическите ходове на цар Фердинанд са били правилни и логични. Ако тогава бе слязал от трона сега във всички градове щеше да има булеварди и площади на негово име и при тържествената заря-проверка неговото име щеше да се споменава сред първите десет.
Поздрави!
цитирай
3. atil - Barin, колкото договори имaло п...
06.11.2018 08:34
Barin, колкото договори имaло подписaни, всичките сa нaрушени от съюзниците. Aрбитър по тях билa Русия, но тя нищо не нaпрaвилa. Нещо повече, прaщaт румънците дa ни нaпaднaт в тил, тук имaме преднaмерени и плaнирaни, подмолни действия против Бългaрия.
A пропaгндaтa десетилетия нaред чуждите грехове ги трупaше върху глaвaтa нa цaря...
И после, по Търновскaтa конституция влaсттa и прaвомощиятa нa цaря не сa безгрaнични.
Цaрете ни сa имaли много по-мaлко влaст от Тодор Живков или Леонид Брежнев нaпример.
Гузния винaги се опрaвдaвa и лъже, зaтовa и пропaгaндaтa струпвaше всичко върху Фердинaнд. Тaкa нaсaждaше и омрaзa и негaтивизъм към монaрхиятa и Кобургите.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: atil
Категория: История
Прочетен: 5649328
Постинги: 555
Коментари: 2639
Гласове: 3660
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031