Йордан Вълчев, Вълчев (2005), има изключителни заслуги при събирането на сведения за националния ни български календар, тяхното съпоставяне с китайски и чувашки източници и на практика за неговото съвременно възстановяване. Ето накратко правилата за летоброене на българите:

 Българският календар е слънчев. Годината започва от най-късия си ден, този ден е нулев и е носил името Ени-Алем, „Ени пред първия месец“ – Нов (ден) пред първия месец, Нова година, сега сред народа Ениак, Единак, Единажден, Еднажден, Идинажден, Игнажден. Останалите 364 бройни дена се разделени на 4 еднакви сезона по три месеца, първият имащ 31 дена, а останалите 2 – по 30. Всеки сезон започва с неделя и завършва със събота. Логическата красота на тази постройка е, че всяка дата неизменно отговаря на един и същ ден в седмицата. Най-дългият ден, наричан Ени-Джитем, „Ени преди седмия месец“, сега наричан по народному Еньо, Еньовден, също е нулев ден, ден, който не се брои на всеки 3 години, а на всяка четвърта, наречена високосна, година се брои. Средно една година в звездния ден има 365.25 дни.

Ш Един звезден ден има 60 години.

Ш Една звездна седмица има 7 звездни дена, 420 години, 3 нулеви дена.

Ш Един звезден месец има 4 звездни седмици, 1680 години, 13 нулеви дена.

Ш Една звездна година има 12 звездни месеца, 20 160 години, 157 нулеви дена.

Нулевите дни в звездната година са допълнителни към високосните нулеви дни. И така една звездна година има 20 160 години по 365.25 средно дни в звездната година – 157 допълнителни нулеви дни = 7 363 283 дни; делено на 20 160 прави една година, равна средно на 365.2422 дни, на практика истинката екваториална година, използвана днес, 365.24219 дни.

 Раковски ни съобщава през 1865 „…че халдейците са определяли течението на годините на 365 дена, 6 часа, 11 минути (365.25764 дена), разделено на 12 месеца, откъдето се заключава, че тия са знаели точно за равноденствието. Тия били разделили деня на 12 равни части: Зодиакът се вижда да е тяхно изобретение. Тия са имали слънчеви часовници от най-дълбока древност.“, Раковски (2009).

 Годините носят имена на животни, характерни за скотовъден народ:

Месеците се наричат по същия начин, но за да се избягват грешки, се използват и числителни редни номера:

 Година първа по българския календар е Петел - от 22.XII.1 пХ до 21.XII.1. Съвременната година превръщаме в българска, като разделим годината на 12 и, ако няма остатък, годината е коч, ако има остатък, отброяваме го от петел нататък. Така например 1951 е Заек.

 В александрийската ера от Сътворението на света, по която се е считало, че Рождество Христово е станало през 5501.

 В антиохийското летоброене Рождество Христово е станало през 5492 от Сътворението на света. Годината започва на 1 септември. За всички дати от 1.1. до 31.8. се вади 5492, за да се получи годината на Рождество Христово, а за дати от 1.9. до 31.12 – 5493.

 Теофан си служи с антиохийско летоброене. За два периода от време у Теофан има несъответствие между световната година и индиктионите, изразяващо се в изоставане на годините по антиохийското летоброене. Това са периодите 6102-6206 (тоест 610-714) и 6219-6265 (тоест 727-773). Установено е при това, че датирането по индиктиони е вярно и че разликата е само една година, поради което за тези два периода, т.е. 610-714 и 727-773, годините по антиохийското летоброене трябва да бъдат увеличавани с още една.

 Във византийското летоброене, разпространено във Византия (и в Русия) в по-късни времена, Рождество Христово е станало през 5508. Тъй като годината във Византия започва на 1 септември, то за всички дати от 1.1. до 31.8. се вади 5508, за да се получи годината на Рождество Христово, а за дати от 1.9. до 31.12 – 5509. Това летоброене е въведено във Византия през VII век и е наречено цариградска ера, която е паралелна на съвършеното българско летоброене.

 В Пасхалната хроника (ок. 610-641), наречена така, понеже съдържа наставление за определяне датата на Пасхата, тоест на Великден, световната ера започва от 21 март 5507, докато у повечето византийски автори, както вече споменахме, на 1 септември 5508. Затова трябва да се внимава в преизчисленията на годините в този документ.

 Индикт - летоброене по 15-годишни цикли. Възниква в Римския Египет при проверка на данъчните списъци, което е ставало на всеки 15 години. Във Византия това броене е въведено през 312 от Константин I. Индиктът започва както във Византия, така и в Русия на 1 септември. За да се провери индиктът, трябва годината от Сътворението на света да се раздели на 15. Цифрата в остатъка се нарича индикт.

 Със специална була от 28.2.1582 папа Григорий XIII заповядал следното: четвъртък, 4.X. да се последва от петък 15.X.; от година 1600 влиза в сила система за корекция на високосен ден. В България тази корекция е приета през 1916.

 Летоброене по олимпиади: Начало 775 пХ. Една олимпиада обхваща 4 години.

 Еврейско летоброене: Започва с раждането на Адам 3761 пХ.

 Римско летоброене: Започва с основаването на град Рим на 21 април 753 пХ. Използва се в Западна Европа до XVII век.

 Римляните делят деня, колкото и дълъг да е той, на 12 часа. Нощта, колкото и дълга да е тя, се дели на 4 части. Това е продиктувано от необходимостта за смяна на охранителните постове през нощта.

 Летоброене на сирийците: През 312 пХ Птоломей I и Селевк I побеждават Деметри I Поликрат, син на Антигон I, в битката при Газа. Селевк I става владетел на Месопотамия. Това поставя началото на империята на Селевкидите и началото на селевкидското летоброене, наричано още и сирийско летоброене.

 През 551 бил съставен арменски календар, а от 11 юли 552 започнало арменско летоброене.

 Мохамеданско летоброене. Започва с бягството на Мохамед от Мека в Медина – петък, 16 юли 622.

 Денят започвал с изгрева и се делял на два дяла по 12 часа.

 Нощта се деляла на четири стражи, всяка по три часа.

Това е глава 38 от книгата:  Българска история до XII век през погледа на старите автори, 2015, Николай Иванов Колев, ISBN 978-3-00-048101-7, Издателство ГУТА-Н, София, 860 стр. от които 101 цветни, Цена 100 лв. 3.010 kg.

https://www.book.store.bg/p160783/bylgarska-istoria-do-xii-vek-prez-pogleda-na-starite-avtori-nikolaj-ivanov-kolev.html

https://ciela.com/balgarska-istorija-do-xii-vek-prez-pogleda-na-starite-avtori.html

http://knigabg.com/index.php?page=book&id=39105

Други книги на този издател:

https://www.book.store.bg/c/p-l/m-3547/guta-n.html

https://ciela.com/publisher/guta-n.html

http://knigabg.com/index.php?page=publisher&id=2606