Каква е висшата феноменна жреческа дарба и умение на Васил Левски–Първожрецът от правия клон на златната генеалогия на династичния род Дуло от генетични феноменни потомци на Исус и Мария Магдалена и законен не в изгнание,а в саможертвени деяния,Цар на поробения Български народ,с която той отключваше и проникваше в сърцата,душите и умовете на вцепенените от многовековния геноциден ужас негови родственици от Дуло,които той издирваше по родовите списъци на истинската История от неговия пра...прадядо Паисий,и ги просвещаваше и освещаваше за тяхното самопознаване и за нов и саможертвен живот !  
   


                        Свети Васил Левски на 179 години

екипът ни благодари на Елица –администратор на форумния портал
НАШЕТО ОТЕЧЕСТВО БЪЛГАРИЯ,за предоставения портрет–подложка на Васил Левски  
www.bgjourney.com/Architecture/ghost/Arapovski_manastir/zografi.html

---

---

Откъс от романа Левски на Яна Язова 


...Игуменката на Калоферския женски метох госпожа Евпраксия каза на Левски:
– И ако те водя сега на утринна молитва,правя го,за да те представя на шейсет калугерки,които са се намръщили заради тебе дето се размонаши и тази сутрин не могат да ме търпят.Но аз съм сигурна,че по този начин,по който ще те представя,те ще те харесат,а това ще ги накара да простят моите грехове и да ми се отсърдят.
Хайде да вървим!...
Като го поведе по глухия таван и заслиза по тясната стълба,тя прибави с известно смущение,сякаш бе младо момиче и разказваше на своя любим един спомен,който дълги години е предизвиквал у нея сърдечно вълнение:
- А на мене тази сутрин ти ще изпееш "Иже херувими" и "Отче наш",както ги пееше някога в карловската черкова.Помниш ли?...Който те е чул тогава,още не те е забравил.Знаеш ли - продължи Евпраксия, - че когато ти си замина, "Св.Богородица" опустя?...
 
Дякона излезе зад гърба й в манастирския двор и зорко огледа студените тъмни сенки на чешмирите,които пълнеха градината
- Такава е била съдбата ми - каза той. - Аз не бях лош дякон,но моята съдба е била не да се моля,а да се боря за свободата на моя народ!
И като каза това,той млъкна и се приготви за решителна среща с шестдесетте калугерки,които безмълвно,но затуи още по-застрашително стояха в осветената църква. Той видя през отворената врата черните гърбове на техните дълги раса,които бяха различни на широчина и височина,както бяха различни тези шейсет жени по ръст и ширина,а навярно по мисли и чувства една от друга.
На тези тъй различни шейсет жени Васил Левски трябваше тази сутрин да се хареса,за да може да обедини техните умове и сърца в името на един идеал,за да ги направи полезни работници за своето дело.
С решителни крачки той тръгна по жълтата пръст на пътеката подир госпожа Евпраксия,която се готвеше с не по-малко решителни мисли и скръстени отпред ръце да навлезе сред своето разбунтувано духовно стадо.
 
"...Ако аз не мога да обединя днес за святата идея тези шейсет жени – каза си Васил Левски,–то как ще мога да обединя целия български народ?..."

Като свали черния си астраганен калпак и вдигна светлорусата си глава,той решително пристъпи зад гърба на госпожа Евпраксия в храма.
Един студен,смразяващ лъх на изненада и негодувание направи да потреперат черните раса,които не се помръднаха от местата си,наведе очите на шейсет жени, които не го погледнаха,и силно стисна скръстените ръце,приготвени за молитва.

Серафима * личеше между сестрите,както личи картината върху голите каменни зидове на храма.
Само тя държеше главата си изправена,а нейното лице изглеждаше восъчно и безстрастно.Снощната преживелица не се виждаше да е оставила някаква следа в нейния неподвижен поглед.
В това време госпожа Евпраксия запали своята свещ от позлатеното кандило при олтара и разтвори стария си Чсослов,а той зае тихо и скромно празното си място при аналоя.
Силният и дрезгав глас на игуменията се издигна от стъпалата при олтара и загърмя със застрашителна бойкост над черните забрадки,които не искаха да се повдигат. Утринното моление започна.
 
"Пресвети и преблаги владико!" – гърмеше гласът на госпожа Евпраксия,но по тона на гласа й сестрите разбираха,че тя не се чувствува виновна пред тях и че се е приготвила за саморазправа.
"Молете се,но размислете този път добре!" - казваше нейният глас. " Да не се каете после,когато аз свия вежди и ви се разсърдя.Това,което правя,отдавна съм го размислила дали е добро да се прави и вашия съд няма да търпя!...
Много и много други мисли с такова съдържание наумяваше на сестрите во Христе силният и дрезгав глас на госпожа Евпраксия.
– Господи помилуй и тебе господи!–отговаряше с носов глас сестра Евдокия,без да повдигне очите си.Тя беше дотолкова суха и слаба,че расото висеше на нея като на закачалка.Сестра Анастасия,която предизвикваше през нощта вълнението в метоха,а сега усърдно мърдаше устни по редоветена Часослова,приличаше на валчесто буре до нея.
Позлатения полиелей,който госпожа Евпраксия донесе от Русия за този възобновен
от нея храм,сияеше с великденски блясък над главата на недоволните,като заслепяваше бялата светлина на утрото,която се мъчеше да проникне през отворената църковна врата.Високите излъскани до злато свещници бляскаха от всички страни,сребърните и позлатени кандила издаваха високи пламъци и осветяваха лицата на скъпите икон,които госпожа Евпраксия бе поръчала на добри майстори художници.
Хоругви и евангелия в сърма и коприна,както съсъдите от сребро,позлатените и тези от истинско злато свидетелствуваха за големия дар на госпожа Евпраксия и за нейните усилия за процъфтяването на метоха.
Студената вода на аязмото,което се намираше под пода на църквата,внасяше своето чисто шумолене в храма през откритата четвъртита дупка от дясната страна на олтаря,през която калугерките слизаха по една малка стълбица до свещения извор.
Госпожа Евпраксия изръмжа последните думи на молитвата,която ту четеше,ту дрезгаво пееше,а сестра Евдокия проточи своето носово:"Амин!"
 
В настъпилата тишина се чу гласът на аязмото. 



Отче наш
Иже херувими/Херувимска песен - Патриарх Неофит,праправнук на Васил Левски



В този миг един мъжки глас запя "Отче наш" !

Главите на шейсетте калугерки се вдигнаха изведнъж в мъртво тихата църква. Наведените досега очи се спогледаха втрещено,а чистият и сладък глас,който се 
понесе над главите им,продължаваше да се издига към свода,като увличаше със себе си техните души.
Госпожа Евпраксия гледаше певеца с широко разкрити очи,побледняла и разстроена. Гледаха го и всички калугерки в храма,потресени от гласа,който зовеше небето възторжено и чисто,като херувим.
– Този човек е излязъл от храма,но Бог не му се е разсърдил – заключиха те,–иначе щеше да развали досега неговия ангелски глас.
В този миг едно ухо не слушаше ли гласа,който се носеше из манастирската черкова?Покривът се издигна високо до самия небесен купол,а стените изчезнаха.За първи път тези обречени на самота жени почувствуваха присъствието,което ние наричаме рай. Този рай се вслушваше отгоре в русия певец,а те го гледаха долу,дребни и нищожни, защото чувстуваха,че той никога не се е затварял за него,както те бяха затворили своите сърца.
"...Но избави нас от лукаваго...!" - тихо завърши Дякона.
Църквата остана занемяла.С бегъл поглед той зърна стотина очи,пълни със сълзи, които го гледаха с нямо удивление и благодарност.
Дори безстрастните очи на Серафима изглеждаше,че горят.
– А-а-мин!... - като изпод земята прошепна по едно време Евпраксия,като продължаваше да го гледа с нямо напрежение.
Той разбра,че всичко мълчи и го чака.Нали знаеха,че "Отче наш" бе спечелил и привързал към себе си тази войска от черни жени,които до този миг бяха недоволни от него.
Да ги спечели за себе си това значеше,че ги печели за светото дело.
Сърцето му се вдигна и затуптя от радост.Той отвори уста и запя ангелска песен. Първите лъчи на слънцето заискриха и нахлуха през отворената врата,пламъците на свещите и кандилата запръскаха и се разлюляха,полиелеят се разискри с всичките си блясъци,а под него жените в черни дрехи слагаха една друга главите си на рамото и тихо плачеха,за да не прекъснат с плача си онзи сладък глас,който ги носеше заедно с целия храм нагоре,нагоре,към небето...

–  Това аз вече не мога да понеса!- извика изведнъж госпожа Евпраксия.

Певецът на ангелската песен млъкна и учудено я погледна.
Госпожа Евпраксия сгъна грамадното си тяло на стъпалото пред олтара и зарида.
След малко обаче тя се опомни и вдигна омокреното си лице към занемелия певец.

–Стига! - каза тя. - Все едно,ние никога вече няма да чуем нещопо-хубаво от твоята песен!

И като отри с голямата кърпа очите и носа си,тя се изправи с целия си ръст срещу своите сестри,сякаш се приготви да отговаря.
Тогава се случи нещо неочаквано.Сестра Софрония,която навършваше тази есен осемдесет години и едва се движеше не поради напредналата възраст,а поради голямата и отпусната пълнота на корема си,вдигна се от черковния трон,на който й беше разрешено да сяда във време на молитва,и с тежко клатушкане насам-нататък дойде до певеца и се изправи пред него.
 
– Бог да те благослови,синко! - каза тя. - Честита бях,преди да си отида от този свят,да чуя истинска черковна песен!  

И като вдигна двете си пълни,разтреперени ръце към светлата му руса глава,тя го стисна здраво и като го наведе към себе си,залепи разтреперените си устни на челото му.
Изведнъж черната маса на калугерките се раздвижи и отначало първите с мълчалив поклон здрависваха певеца,а следните,като го поздравяваха,усмихваха му се и благодаряха.По този начин те се примиряваха с него. 

---

---

  
* Серафима–монахиня,ВИП–персона в женския метох,съхранена елитна жреческо–царска княгиня от рода Дуло,чиста генетична потомка от правата първосвещена родова линия на Исус и Мария Магдалена,издирена специално от посветеният Г.С.Раковски, ръководител на Бялото Братство в поробена България през този период,за извършване на таен династичен брак между нея и Васил Левски,който е приносител на свещения Божи ген и е първосвещеният продължител на златната права династична линия Дуло на Божествените феноменни жречески потомци на Исус и Мария Магдалена,с цел създаване на Божествено потомство,в което е генеалогията на Спасителят на Българите,на човечеството и на света. 
 

СЕРАФИМА=Бог Иса и Мария 
 

Отче наш,
Който си на небесата!
Да се свети Твоето име,
да дойде Твоето Царство,
да бъде Твоята воля,
както на небето,тъй и на земята!
Насъщния ни хляб дай ни днес,
и прости нам дълговете ни,
както и ние прощаваме
на нашите длъжници,
и не въведи нас в изкушение,
но избави ни от лукавия,
защото Твое е царството,
и силата,и славата вовеки.
Амин. 

---

---

от коментарния блок на една от фейсбук групите,в които публикуваме статиите си:  


група Българи и македонци

Андрей Маринков:

Апостоле,и сега те гледаме с насълзени очи и благодарност.
Вечна памет!
Ти остана незабравим от един страдалчески народ мъченик.
Прекланяме се пред твоя подвиг.


Инж. Иван Дунчев :

Хвала ти и поклон,Братко Андрея,за чистите кротки и сърдечни слова,достатъчни да изпеят обичта на душата ни Българска към нашата народна икона и Любов!
Знай и вярвай,Българино и Братко Андрея,че нашият Цар Васил Левски е реален и рационален Светец,жив и безсмъртен и облечен с Божия сила и мощ,надзорник и закрилник на многострадалния си народ,и подготвящ с маршалски главнокомандващ сан Божията небесна армия на Небесното светейшество на Всемирното Бяло Братство,за отварянето на пространствата и събирането на световете за Явяването на Боговете ни и за Съдния ден!
Търси Светеца,Братко Андрея,и ще бъдеш удивен и възхитен!

Бъди благословен! 
 
Андрей Маринков :

Амин дай Боже! 
 

АМИН ДАЙ БОЖЕ=Богиня Мад и Ежуа

---

екип на bezistena и Свети Васил Левски и Света Серафима,родителите на Петър Дънов 
 

---

ИСД с Любов!

Няма да публикуваме и отговаряме на анонимни и скверни автори-
каузата ни е свещена и не търпи анонимност или оскверняване!
Блогът и статиите ни са под егидата и закрилата на Святият Дух
и затова Неговата протекция и сакралната духовна материя носят
непредвидими автомоторни енергийни последици за злоумишлени
и неразумни безБожни и бездуховни хулители и сквернители!

Даряваме ви с Любов и Жива Вода в изобилие–пийте,жадни Души,от
безкрайния и неизчерпаем животодаряващ извор и елате с Любов!

Бъдете благословени!
Исус и Мария ви обичат!