Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.02.2016 15:54 - Хора и „хора“ по пътя до Лурд във Франция.Пътепис за посещение на пещерата на Мария Магдалена–едно от светилищата на Богомилите.Част 2..
Автор: bezistena Категория: История   
Прочетен: 1565 Коментари: 1 Гласове:
10

Последна промяна: 15.02.2016 02:00

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Днес ще продължим с поклонническото пътуване на Ирина до Лурд във Франция заедно с втората част на нейния пътепис:
Хора и „хора“ (2): Светилището в Лурд
patepis.com/

Тъй като първата част предизвика сериозна полемика, в рамките на която беше направено прдположението, че втората част ще излезе цензурирана, заради същата тази полемика, съм длъжен да заявя, че двете части са получени преди първата публикация и нито аз, нигто авторката сме се опитвали да променяма текста след публикуването на първата част. А сега приятно четене:

Хора и „хора“ по пътя до Лурд
част втора
Светилището в Лурд


Трудно се събудих на следващата сутрин. Очевидно бях натрупала доста емоции от предишното денонощие и едва отворих очите си. Бях спала непробудно, а съпруга ми вече бе разтворил кафе. Слязохме на закуска и се огледахме. Мъжът, който вчера се бе усмихнал широко ми кимна и ми посочи маса, приготвена за двама. Поднесе ни закуската и ме попита какво бихме предпочели да пием. На масата имаше вода и портокалов сок, но той попита: “чай или кафе”. Кафе разбира се, кафе с мляко. След мъничко той донесе три канички. В две от тях имаше кафе-едното мисля бе нес, а другото еспресо и друга каничка с мляко. Закуската включваше естествено кроасан. Какво бе учудването ми, когато го опитах и разбрах, че всъщност кроасаните са без пълнеж. Бяха дори леко солени. На масата имаше и празни чаени чаши, но не виждах мънички лъжички. Огледах се и извиках домакина ни. Казах нещо от рода:”можете донесете лъжица?”, а той ми посочи намиращата се до мен супена лъжица.

Аз казах:

– Да, малка, но за всеки случай показах и с ръце

Мъжът кимна и се усмихна. Излезе от ресторанта и след малко пристигна с две чаени лъжички. Остави всички в ресторанта, за да ни донесе лъжички и дори не свъси вежди.
Запътихме се към Светилището.

 Вървяхме бавно и се опитвахме да разгадаем какво виждаме. След като преминахме покрай кръстовете, видяхме, че в началото на “алеята с табелите” има една поставена в средата табела. Отидохме и прочетохме доколкото можахме какво пише на нея. Всъщност това бяха специално изработени в Йерусалим табели, на които бе изписана молитва на 44 езика. Вървейки покрай табелите всъщност разбрахме, че това бе “Отче наш”. Молитвата, която всеки христянин знае. Видяхме я на арабски, на суахили, на английски, на немски, на хърватски, на полски, на испански, на италиански, на китайски, на…румънски. В страни видяхме заградено с въженце място, на което бяха поставени мънички статуи на агънца, а пред тях седеше статуя на момиче. Това очевидно бе света Бернадет. Имаше и надпис, който ние не разбрахме.

image

След алеята с молитвата на 44 езика видяхме три дървета, покрити с броеници. Броениците бяха най-различни, в различни цветове и с различна големина. Пред тях бе снимка на света Бернадет, на която пишеше, че тя познава само своята броеница. След това бе статуята на Божията майка, около която бяха наслагани множество букети, виждаха се и догорели свещи от снощната процесия.
Влязохме в катедралата,

а тя бе огромна и същевременно неописуемо красива. За първи път влизах в католически храм. Богомолците бяха седнали на пейки, а свещеника четеше пред тях. Имахме намерение да послушаме, но след минути богомолците станаха и започнаха да се ръкуват и прегръщат. Очевидно литургията бе приключила. Наближаваше 11 часа. Встрани на катедралата съзряхме чешмите. Имаше много хора, които наливаха вода в какви ли не съдове.

След чешмите съзряхме множество хора, наредени на опашка и заградени с прегради. Отстрани беше скалата. Бяхме чели, че за да докоснеш скалата се чака много, така че се наредихме, без да сме абсолютно сигурни дали сме на правилното място. След нас хората се трупаха и трупаха. Всички чакаха търпеливо, но част от тях разговаряха. Различих италиански, френски, полски. Погледнах встрани и видях, че някои от тях оставят листчета до скалата.

image

После нещо ме накара да погледна към небето. На високата стена над скалата видях множество кръгове, на които пишеше нещо. Виждах арабско писмо, виждах китайски йероглифи и изведнъж видях надпис на руски, който гласеше:

Вот источник, утоляйте жажду и омывайтесь

Да, това бяха думите на Богородица, изречени към малката Бернадет. Това бяха думите, с които Божията майка открива пред хората лековитата вода.

След малко повече от час вече виждахме скалата и как богомолците се докосваха до нея. Виждахме статуята на Богородица и огромен свещник, на който непрекъснато горяха свещи. Вече я докосвах.

image

Богородица-такава, каквато я вижда мъничката Бернадет

image

Тази същата скала, от която избликваше чудодейния извор. Тя всъщност бе гладка. 

image

Колко ли хора през годините са протягали ръцете си към нея, за да я изгладят така. Усещаш, че докосваш нещо, но сякаш не се допираш до камък.

image

Ти протягаш ръката си, а чувстваш, че нещо милва ръката ти.
Сведох главата си и видях през нещо като стъкло как водата неспирващо блика. Статуята на Богородица бе пред мен, леко осветена, а аз не можех да вдигна глава.

Смили се майко, смили се над моя син!

Отминах,но бе трудно да се отделим от това място.Стояхме отстрани и наблюдавахме.

image

Едва сега извадихме фотоапарата и направихме една – две снимки. Встрани от скалата имаше множество пейки, на които част от хората сядаха и оставаха дълго. Явно не само ние изпитвахме трудност да се отделим от тук.

Продължихме напред и видяхме нещо като метални павильони, на които се поставяха свещи. Решихме да ги разгледаме. Повечето от тях бяха с обикновени свещи, които хората поставяха. Ние не бяхме взели със себе си и просто отминахме, но забелязахме, че в няколко павильона гореше необикновен пламък. Приближихме и видяхме огромни/около метър, метър и половина/ запалени свещи. Те бяха изрисувани и тук-таме се четеше името на св. Бернадет и името на някоя държава. Разчетохме Португалия и Италия.
Върнахме се при чешмите

Странно, но нямаше много хора. Така наречените чешми бяха поне 20 и явно колкото и вода да си налееш ставаше бързо. Водата течеше, но аз не разбирах защо никъде по площада нямаше локви и тогава видях усета към детайла: за да си налееш вода всъщност трябваше да натиснеш метален кръг и секунди след като спреш, водата спираше. Наляхме две шишета от минерална вода, който носехме от България и още две-закупени от тук. До чешмите имаше нещо като павильон, метален павильон. Видях, че бе пълен с малки пластмасови шишенца, наподобяващи опаковки на парфюм. Под тях имаше отвор, в който да пуснеш монета. Бе написана и някаква цена-мисля, че бе 0,20 евро, но странното за мен бе, че човек имаше свободен достъп. На практика можеше да си вземеш шишенца, без дори да пуснеш нищо в отвора. Каква мисъл само! Ех, българко…ти си тук и си мислиш, че можеш и да си вземеш шишенца без никой да те съзре. А статуята на Божията майка бе на метри.

Огледахме се и видяхме широк мост, който незнаехме накъде води.
Видяхме множество духовни лица, облечени в тъмнокафяви роби,завързани с грубо въже. Изглеждаха така, сякаш са излезли от средновековието. Тези духовни лица също пресякоха моста и това определено ни заинтригува. След моста, в ляво от нас имаше голяма сграда, в съвременен стил. Съзряхме на фасадата снимката на св.Бернадет и за момент се почудихме какво е това.

Тъкмо бяхме решили да влезем и дочухме детски гласове. От сградата излязоха поне 40 дечица, придружавани от един възрастен. Децата бяха на видима възраст 6-7 години, всички носеха червени шалчета и червени шапки. Явно това бе организирана екскурзия. Мислех, че цвета на шапките е избран случайно, но когато придружителя на децата ги накара да се наредят и ги погледна, разбрах защо точно червено, ярко червено. Ех, този „усет към детайла“. Не зная каква бе националността им, но придружителя говореше на испански. На сградата имаше табели, от които разбрахме, че сградата всъщност е църква.

Искахме да влезем, но видяхме, че помещението бе празно и решихме да седнем в близост до реката и да поемем въздух. Беше горещо, много горещо. Бяхме спокойни. Имахме 4 литра от целебната вода. Искахме повече, искахме, но знаехме, че в самолета нямахме право на по-голямо количество. По два литра на човек в чекирания багаж-знаехме това ограничение. Ех, само ако Астрал Холидейз бяха организирали връщането ни с влак или автобус. Седяхме на сенчесто място, слушахме буйната река, гледахме съвременната църква и се отпуснахме. Мисля, че можехме да седим така с часове, но бързо си припомнихме, че имаме твърде малко време. Решихме да се върнем в хотела, да хапнем от разтворимите супи, да си намажем от топеното сирене, да си вземем душ и да се върнем да посетим подземната катедрала. После може би щяхме да влезем в някой от магазините за сувенири, да починем и да участваме във вечерното бдение. Но дали щеше да се случи така?

image
                                 
                                           Отче наш

Минахме по обратния познат път и решихме да се опитаме да намерим табелата с „Отче наш“ на български. Може би щеше да я има. Все пак светите братя Кирил и Методи бяха почитани от католиците, все пак блажено почиващия папа Йоан-Павел Втори обяви нашия Евгени Босилков за блажен. Не съм сигурна, защо толкова ни се искаше да видим молитвата на родния език. Та ние знаехме “Отче наш”, та в дамската ми чанта имаше джобен формат на Новия Завет, защо ни беше тази табела?

И тогава, под парещото слънце осъзнахме смисъла на тези табели. Осъзнахме, че това не бе информация, че
„Отче наш“ на родния език всъщност бе символ на съпричастност

Символ, който да те накара да се почувстваш част от нещо необяснимо. „Отче наш“ бе прегръдката, в която всеки човек може да намери покой. Прегръдката на Бог. А езикът ти помагаше да стигнеш до тази ласка. Помня, че когато видяхме молитвата на албански се изненадахме, но и окуражихме. В първия момент ни се стори странно, та повечето албанци бяха мюсюлмани. Но… изведнъж се сетихме за майка Тереза. Разбира се, че трябваше да има табела на албански. Бе толкова логично.

Над молитвите бе изписан съответния език и така разбирахме на какъв език е текста. На малко от табелите имаше изрисувани знамена. На една обаче забелязахме румънското знаме и от другата страна на същата табела… бе написано: славянски. Тази табела бе за нас –
„Отче наш“ бе написана на черковно-славянски

Изпитахме неописуема радост, но когато погледнахме текста установихме, че не можем да го прочетем. Това определено бе тъжно, много тъжно. За момент се засрамих от това. Та аз не знаех езика, на който се служеше в нашата църква. В нашата православна свята църква. Не разбирах и не знаех езика, чрез който божието слово трябваше да докосне сърцето ми. И тогава в главата ми се промъкваха кадри от филма за цар Борис. Князът, благодарение на който ние българите сме приели Христа. Спомних си как князът упорито се бори срещу това в българската църква да се служи на гръцки. Спомних си кадри в които казваше, че Божието слово може да стигне до човека, само ако той разбираше езика. Ех, княже, колко си ни нужен днес! Колко си ни нужен, за да се опитаме да разберем смисъла на песнопенията в храмовете ни. А тук, във френското градче, всичко бе просто: една молитва, която стигаше до хора на 44 езика. 44 езика, не 44 националности. Защото едва ли Бог ни дели на българи, араби или китайци.

По пътя към хотела влязохме в някои магазини за сувенири.Една част от тях бяха малки и кокетни. Друга обаче наподобяваха на нашите „всичко за левче“, но бяха чисти. Направи ми впечатление, че и в двата типа магазини цените на повечето неща бяха еднакви. Имаше сувенирчета дори за 20 цента. А магазинчетата бяха много близо до “Светилището”. Странно, тия французи не знаеха ли що е то пазарна икономика? Не знаеха ли, че ако имаш магазинче до такова място трябваше да поддържаш космически цени, защото търсенето не е малко!? 6 милиона човека минаваха от тук целогодишно. Поне 6 милиона, а те имаха сувенирчета за центове. Нямаше ли кой да им каже, че религиозността всъщност е доходоносна. Нямаше ли кой да ги научи, че с наближаването на Коледа или Великден непременно трябва да повишиш цените поне със 100 процента, щото “ден година храни”. А утре е Петровден. Почитан празник. От религията се печелеше, но очевидно някой бе проумял, че от вярата и от надеждата – не биваше.

Прибрахме се в хотела и проверихме дали имаме отговорот Астрал-Холидейз. Бях оставила скайпа си включен и прочетох, че брат ми бе успял да активира роуминга на моя телефон. Обясняваше ми и подробно, че трябваше да сменя и оператора си. Мисля, че започнах да разбирам глупостта си, но проумях, че дори и да бях активирала роуминга още в родината, аз нямаше да знам, че трябва да сменя оператора си. Не знаех и как да направя нужните настройки. Аз бях невежа. Докато светът се развиваше, докато въвеждаше технологии, аз трябваше да се боря с доста други неща. Трябваше например да обяснявам, че аутистите не са животни, че децата с увреждания са хора, че не би трябвало да изричам благодарност всеки ден, затова, че в България няма газови камери. Трябваше да водя битка, която не бих могла да спечеля. С минаването на годините не станах привържаник на фашизма, но се научих да живея с него. И докато ставаше това ми нагаждане, светът бе напреднал с технологиите. В технологично отношение България не бе изостанала, изостаналата бях аз.

Вече можех да ползвам мобилния си телефон и това определено ме успокои. Отворих мейла си и видях, че имах отговор от Астрал-Холидейз. В отговора много любезно ми се обясняваше, че извършващия трансфера ни всъщност е чакал час и половина, че френската компания се е свързала с тях, че е изискала наш телефонен номер, че дори те – Астрал-Холидейз се били опитали да се свържат с нас. Дори те! Много любезно ми бе написано, че на въпросните ваучери, предназначени за шофьора всъщност има изписани телефонни номера. Единият телефонен номер бил френския номер на компанията, а другият бил безплатен спешен номер, който можело да се набере от автоматите на летището. Защо ли обаче аз не знаех за тези номера? Защото… текста към номерата бе написан на английски. Побеснях, наистина побеснях. При всеки разговор, при абсолютно всеки им казвах: аз не знам английски, дори изрових един мейл, в който бях написала: не знам английски. Бе по повод предложената ми оферта без трансфер с кацане на летище Лурд в 22.35 часа. Бях им го написала.
Аз бях невежа – да. Но плащах цената си за това

Едва ли някой друг би им дал 1300 евро за пътуване в Европа с две нощувки. За въпросния трансфер бяхме платили 198 евро. Знаят ли те колко лекарства на сина ми мога да купя за 198 евро? Не се побирах от гняв. Значи може французойката на летище Шарл-де-Гол да ми вика: тудуф, тудуф, а не може българската компания, на която си платил и то не малка сума да ти напише френския номер с български текст или поне да те уведоми, че имаш такъв номер. Та аз може и да не бях невежа. Ами ако си бях изпуснала телефона? Ами ако го бях забравила в България? Ами ако батерията му не бе заредена? Телефонът ми прозвъня и с изненада открих, че отсреща бяха от “Астрал-Холидейз”. Дамата просто проверяваше дали има връзка с мен. Това бе окуражаващо. Казах им: разбирате ли, на летището, там където получавахме багажа си имаше 5-6 хиляди човека. Нямаше как да успеем за час. Та това бе Шарл-де-Гол, не някакво си малко летище. Последва мълчание.Трябваше да им простя
Та това бе една от най-големите ни туристически компании, та те все пак се бяха “нагърбили” с организацията на нашето пътуване. Може и да са кацали на Шарл-де-Гол, може и да са искали да получат по-голяма комисиона, за да организират пътуването ни по този начин, може би са имали нужда от невежи като нас. Те бяха добра компания, но просто имаха един-единствен недостатък. Те бяха българи. Винаги съм отхвърляла твърдението, че националността или расата определят човека. Но тук при тези обстоятелства трябваше да приема тази фашистка теория. Те бяха българи, също като мен, която бе учудена, че никой не си взема шишенца без пари на метри от “Светилището на Европа”.

Преброихме парите си. Разполагахме с достатъчно, ако се храним с донесената ни от България храна, имахме пари и да платим таксито си, дори бихме могли да изпием по едно кафе за евро и половина тук, но трябваше да предвидим, че не кой да е, а “Астрал-Холидейз” бе организатор на трансфера ни при връщането ни. А опита си е опит. Все пак ако отново изпуснехме трансфера си, ще трябва да хванем такси или автобус. Бяхме разговаряли с един приятел, още в родината, че ако се наложи ще му звъннем да захрани една от банковите ни сметки. След три часа изтеглихме сумата от 40 евро и бяхме спокойни поне в това отношение.

Отказахме се от кафето в Лурд и се запътихме къмподземната катедрала “Свети Пий”
Знаехме, че тя се намира под светилищито, дори мислехме, че сме видели един от входовете й.
Вървяхме по наклонен широк циментиран вход. Ясно бе защо бе наклонен и защо наклона не бе остър. Нямаше нито едно стъпало, нито едно. Слизайки дочувахме песнопение и всеобща молитва. Светлината бе приглушена. Пред нас се откри нещо като… закрит стадион с множество полегати колони. Ако сравня мястото със стадион и за момент си представим, че на мястото на зрителите има пътека, наклонена пътека, обикаляща стадиона и на две три места пътеката се изравняваше с терена, то това до някаква степен дава представа за необикновената подземна катедрала.Погледнахме надолу и видяхме множество пейки, на които имаше богомолци. Имаше и хор, а отпред стоеше свещеник. Катедралата бе озвучена и въпреки че богомолците бяха “в ниското” чувахме ясно служението. А хорът бе великолепен. От “тавана” на помещението на разстояние от около 50 см се спускаха платна. На всяко платно имаше изображение на човек. Имаше мънички надписи, от които разбрахме, че на платната са изобразени светци. Всички те бяха непознати за нас. Явно бяха “светиите” на католиците. Имаше такива изобразени в момент на молитва, такива облечени в монашески одежди. Имаше в цял ръст, имаше и само лица. Искахме да минем покрай всеки от тях. Встрани от нас, буквално вкопани в стените имаше странни изображения на Христос. Мисля, че бяха направени от специални бои или метал. Струваха ми се екстравагантни.
Всички платна, бяха различни, но сякаш и еднакви

В погледа на изобразените се четеше смирение и благост. Изведнъж видяхме едни различни очи. Едни очи, които излъчваха любов. Това бе папа Йоан-Павел Втори. Разбира се, че бе той. До неговото изображение не пишеше: свети, пишеше нещо друго, което аз преведох като блаженопочиващ. Не знам защо, но се почувствах щастлива. Аз не бях виждала папа Йоан-Павел Втори, аз не бях католичка, аз бях чела, бях гледала по телевизията, бях чувала за харизмата му, но тук почувствах нещо необяснимо. Не разбирах, наистина не разбирах. Бяхме пленени от цялото това място, дори не направихме нито една снимка. Сякаш искахме да запазим спомена някъде в сърцата си. Искахме да се присъединим към богомолците, когато изведнъж отеца изрече нещо, всички станаха, прекръстиха се и се прегръщаха. Службата отново бе свършила. Днес ни се случваше за втори път, но все пак продължихме с оглеждането на платната.

Спряхме за миг и едва сега съзряхме, че около 10-на човека в инвалидни колички се намираха до олтара, а придружаващите ги все още се прегръщаха. Придружаващите ги всъщност бяха доброволци. Не разбирах. Значи доброволците участват заедно с инвалидите във всяка служба?! През главата ми премина мисълта, че ако това се случваше в родината/Боже, какво богохулство/, то доброволеца задължително щеше да настани болния до олтара и после щеше да излезе нанякъде до приключване на службата. Нещо от типа:”Ти като свършиш, ми се обади”. Очевидно тук не бе така. Очевидно доброволеца придружаваше своя болен навсякъде и активно участваше в богослужението.

Излязохме от катедралата от друго място. Имаше много изходи или входове, не съм сигурна какво бяха точно и се озовахме в центъра на Светилището. От катедралата се дочуваше камбанен звън. Камбаната всъщност пееше. Пееше “Аве, Аве, Аве Мария”. Пееше без думи. Беше прекрасно, беше неописуемо. Решихме да изминем пътя на бдението, в което имахме намерение да участваме и се озовахме над катедралата.

image 

Над катедралата

image 

Думи ли?
Светилището от високо – това бе повече от красиво
Мисля си, че не бих могла да намеря подходяща дума и не защото езика ни е беден или аз не го познавам. Това е нещо, което само сърцето може да изкаже. А когато сърцето говори, думите са ненужни и слаби.

Докато се качвахме към катедралата минавахме покрай гориста местност. Та ние бяхме забравили, че се намираме в подножието на Пиринеите

Видях няколко иглолистни дървета, чиито стволове едва ли можеха да се обгърнат от човек. Едва сега погледнах, че красотата на мястото, на което се намираме не е единствено в катедралите, сътворени от човешката ръка. Забелязах, че в близост до катедралата преминават автомобили, а след шосето някъде в планината се очертаваше нещо като път.

Бях любопитна, а съпругът ми твърде изморен. Исках да разбера какъв е този павиран път, дали бе планинска пътека, защо тук нямаше тълпи от хора? Видях една табела на която пишеше нещо, на няколко езика разбира се, но аз не бях сигурна. Буквално надписа означаваше: „Пътят на вярата“. Не разбирах какво бе това. Съпругът ми бе твърде изморен, а аз започнах да го увещавам:”хайде още малко и още малко, поне да направим снимки от високо.”

Пътят бе с остър наклон, а и не виждахме никой около нас

image

Разпятие – Лурд, Франция

Завихме и пред нас се появи поне 5 метров кръст, на който бе разпнат нашия Господ. Мисля, че това бе бронзова фигура. Пред кръста имаше пейка. Продължихме нагоре и видяхме статуи на странни животни. Тук имаше някакъв надпис, който не бях сигурна, че разбирам. Бе нещо като: “смъртта, среща със смъртта”, тук вече имаше стъпъла и отново пейка.
Имаше някой пред нас. Дочувахме молитва. Дочувахме “Амен”, но все още нищо не разбирахме.
 
image

Пътят на вярата

След 20-на метра видяхме бронзови фигури на римски войници, кръст и нашия Господ, които бе протегнал ръцете си към него. На табелката пишеше нещо, свързано с Христос, но нищо не разбирах. След още 20 метра пред нас се разкри още една сцена.

image

Този път Христос носеше своя кръст, около него имаше римски войници, а срещу него бе изобразена жена. Разчетох какво пишеше на табелката и разбрах:”среща с майката”.
Постояхме тук още малко и недалеч съзряхме група хора, които продължаваха напред, спираха се и изричаха обща молитва пред всяка сцена. Едва сега проумяхме какво е това.

Това бе „Пътят на вярата“

Явно посредством бронзови фигури бе изобразен пътят на нашия Господ до кръста. Трябваше да извървиш края, за да стигнеш до началото. Вече ясно виждахме малката група от богомолци, която заради общата молитва напредваше бавно. Съпругът ми искаше да се връщаме, а аз да продължим. Казах му:”добре, щом си уморен, остани тук, седни на тази пейка, а аз ще се върна”. Това бе наистина неразумно предложение. После той ми посочи богомолците и каза:”погледни ги, та те се молят гласно. Ние не можем да правим това. Нашето място не е сред тях”. Решихме да се върнем и срещнахме една жена, която изкачваше едно по едно стъпалата пред сцената със “смърта”. Тя коленичеше на всяко стъпало и събираше ръцете си. Очевидно тази жена се молеше от цялата си душа.

Ние продължихме надолу и седнахме точно пред кръста с разпънатия Исус. Седяхме и умувахме какво да предприемем до края на вечерта. Трябваше да се върнем до хотела, да вечеряме с остатъците от храната, да вземем по един душ, да купим дребни сувенирчета за приятелите ни, да отпочинем и да се върнем, за да участваме в бдението. Исках да закупим шишенца във формата на Богородица и да ги напълним с вода за нашите приятели, но… съпругът ми беше против. Та така ставаха повече от 2 литра течност в куфар на човек. Той нямаше да рискува цялата вода, заради някаква си моя приумица. Седяхме срещу кръста и спорехме. Седяхме срещу кръста и се заканвахме един на друг. А някъде бе написано: „Не хвърляй бисерите на свинете“. Огледахме се и започнахме да осъзнаваме какво бяхме сторили. Млъкнахме и гневно заслизахме по пътя.

Когато минахме през централната част на Светилището,чухме,четази вечер процесията ще започне в 10 часа
Това бе изречено на френски. А после на английски ми се стори, че чух в 5 часа. Сега беше 16.30 часа. Нищо не разбирах. Казах на съпруга ми, че процесията май ще започне сега. Чудехме се какво да правим. Бяхме много изморени, много, а и утре ни предстоеше пътуване. Решихме да не променяме първоначалния план, пък “каквото стане”. На отиване към хотела се споразумяхме да купим шишенца във формата на Богородица, да се подкрепим в хотела и после да се върнем. Щяхме да ги напълним и да участваме в процесията.
Нашата сънародничка бе на смяна и това определено ни зарадва. Разменихме няколко реплики и бързо се качихме в стаята. Подкрепихме се, починахме за около 10-на минутки и тръгнахме обратно. На рецепцията отново се заговорихме със сънародничката ни, а телевизора във фоайето бе на някакъв спортен канал. Излъчваха европейското първенство по лека атлетика. След няколко минути видяхме на екрана нашето момиче, нашето момиче-Ивет Лалова, която държеше българското знаме. Повториха бягането. Странно съвпадение, може би в този миг в Лурд имаше трима българи и тримата бяха “случайно” заедно, когато видяха новата европейска шампионка. Имаше и българи, все още имаше българи, които не те караха да свеждаш глава и да се срамуваш, а точно обратното и това “съвпадение” май ни го подсказа.

Когато стигнахме до “Светилището” нямаше и следа от процесията.
Напълнихме шишенцата, съпруга ми ми помогна да измия ръката си на една от чешмите и се отправихме към пейките до скалата. Оставихме листче с името на сина ни и се приближихме. Пред скалата свещеник изричаше молитва, а група вярващи я повтаряха. Пейките бяха заети и ние решихме да останем встрани и прави. Свещеникът изричаше молитва, в която споменаваше Божията майка, дочуваше се и името на св. Бернадет. Молитвата бе изричана многократно и ясно. В един момент без дори да разбирам думите започнах да повтарям на ум част от нея. Често свеждах главата си и изричах моята молитва. Моята молитва за моето щастие, а моето щастие бе възможно само ако моя син оздравее. За това ми трябва чудо. За това съм тук. Заради себе си. А истинския христянин се молеше за всички. Мислех за това, когато покрай мен премина мъж в бяла престилка. Огледах го:бе обут със санитарни чехли, носеше тъмнозелени панталони и бяла престилка. Бях сигурна, че това е лекар. Какво правеше лекар на това място? Тогава, най-неочаквано за мен той се прекръсти, коленичи и целуна земята пред себе си. Не вярвах на очите си. Той премина бързо покрай мен, така както се бе появил.
В живота си често съм чувала от медици, че „медицината все още не е достигнала това ниво“, че „медицината е напреднала, но е безсилна вече”. Никога обаче не бях чувала, че Господ може всичко, че Господ е над медицината, че лекарите знаят и могат немного. Никога не бях чувала такова признание от български медик. Не искам да кажа, че всички български лекари са атеисти. Част от тях приемат религията. Приемат религията, но не вярата. Приемат религията, но когато стане дума за работата им, те непременно ще ти обяснят, че са наясно с проблема, но “това е, което може да се направи”.

Молитвата свърши. Свещите, които бяхме приготвили за бдението, очевидно нямаше да ни трябват вече и се отправихме към металните павильони.Бяхме разочаровани,че няма да участваме в бдението,както ни се искаше и решихме да се отпуснем на някаква пейка Седяхме и не мислехме. Искаше ми се да запазя този миг. Много пъти в живота си имах моменти, в които ми се искаше времето да спре. Това бе точно такъв миг. Исках никога да не си тръгвам оттук. Разгледахме статуите пред катедралата, сред тях видяхме Св. Петър с връзката ключове и колкото и да не ни се искаше се прибрахме в хотела.

image

Дали ще те видя отново Лурд?
 
Вече не помня защо точно ми се наложи да сляза до рецепцията, но господинът с широката усмивка ме погледна, а аз погледнах към празната рецепция. Той възкликна и извика:”Ваниаааа”. Едва сега чувах името на сънародничката ни. Говорихме дълго. Аз ѝ споделих защо бяхме в Лурд, а тя ми каза, че скоро гледала по тв за аутистите, за това, че традиционната медицина отказва да признае, че това всъщност е лечимо заболяване. Разказа ми, за майка, чието дете значително подобрила състоянието си, след балансирането на някакви си бактерии. Прекъснах я. Повечето съвременни алтернативни и традиционни методи за лечение на аутизма ми бяха известни. Проблемът бе, че при моя син имаше още едно заболяване, което възпретятсваше прилагането на който и да било метод. Разказах й, че за разлика от повечето майки на деца-аутисти, аз знам причината, поради която моя син е болен. Причината всъщност бе недоглеждане. Типично българска черта. Не можех дори да кажа лекарска грешка, защото греши този, който е направил нещо.Моят син бе болен,имаше най-тежката форма на аутизъм, защото група лекари си бяха казали:”Абе, да видим, каквото стане”. Нямаше нито един, който да има “усет към детайла”, нямаше нито един, който да поиска да размърда мозъчните си клетки, дори собствения ми свекър.
Когато споделих всичко това, тя възкликна:”Оооо, лекарите! И тук не са особено грамотни”. Разказа ми, че преди 6 месеца със съпруга й се случила трудова злополука, че в момента той бе с шина на крака и обикалял от лекар на лекар. Казах й: „Виж, навсякъде по света има болни хора, навсякъде по света има лекарски грешки, но това което ни различава нас-българите от другите бе отношението на обществото”.Тя се съгласи с мен. Разказах й за улица Цар Симеон, на която всекидневно паркираха автомобили и на никой не му пукаше за хората с инвалидни колички. То и нямаше как да му пука, щом сме направили всичко възможно да ги затворим някъде си. Барикадирали сме се с бордюри, със стъпала, с неработещи асансьори и неефективни рампи. “Виж и тук не е идеално, понякога се случва някой да паркира на място за инвалиди”. Понякога се случвало!!!

Сподели ми, че всъщност и тук не било лесно. На съпруга и например му било много тъжно, че не можел да тича с малкото им дете. Исках да й кажа, че ако съпругът й/чиято националност не знаех/ живееше в България, той дори нямаше да може да излезе на улицата. И нямаше да може, защото всички ние се бяхме погрижили това да не се случва. Нямаше смисъл да я убеждавам. Тя очевидно отдавна не бе идвала в родината. Казах й:”виж, аз съм българофоб”. Искаше ми се да не съм, искаше ми се, но нямаше как след като последните 12 години живеех сред фашизъм, смесен с егоцентризъм, апатия и безотговорност. Разказах й за “Астрал-Холидей”, а тя недоумяваше защо сме се отказали да пътуваме с влак. “Не се отказахме, мила, дори им го предложихме, но очевидно някой се нуждаеше от комисиона”. Казах й колко сме платили за тези 2 дни и честно казано тя бе шокирана от цената. Казах й, че намирането на тези пари си бе истинско чудо, макар че аз съм главен счетоводител, а съпруга ми е данъчен инспектор. А тя погледна надолу и каза:”Да, в България честните хора не биха могли да живеят нормално”. Имах чувството, че се притесни от казаното и започна да ми обяснява:”виж, аз обичам родината, там е семейството ми.

Но ние-българите сме толкова…различни.

Когато си идвах последно в родината нямаше магазин, в който да вляза и някой да ми се усмихне или да ми каже добър ден. Ние-българите не сме много на ниво”. Разказа ми, че преди години живеела в Испания, че испанците били по-като нас, но и те били “различни”. Да, въздъхнах аз, тук хората са много различни. И сякаш за да подсили контраста тя започна да ми обяснява за многото националности, които бяха посещавали хотела. Разказа ми, че всъщност в градчето има 240 хотела. Местните жители били едва 15 хиляди. И тогава тя ми каза нещо, което още дълго време ще остане непонятно за мен. За мен-българката. Разказа ми, че всъщност младите хора, които сме видели били доброволци. Доброволците обаче пристигали на групи и били от различни националности. Инвалиди имаше от цял свят и съответно и доброволците трябваше да бъдат от цял свят. Ирландците например, когато те пристигнат запълват всичките 240 хотела. Разказа ми също, че доброволците поемали своите разноски по пътуването, храната, нощувката. Край…това ме довърши.

До нас мина един от колегите й.Очевидно бяхме се увлекли в приказки
Разменихме координати, тя дори ми написа телефонния си номер и ми каза, че ако утре се нуждаем от помощ, каквато и да е, като например превод, тя ще съдейства. Разделихме се, а тя извика:”и много целувки на България”. Мисля, че последната реплика бе за да чуят колегите й назоваването на страната ни. Мисля, че продължителността на разговора ни я злепостави и може би тя щеше да се оправдае с носталгия, с несъществуваща носталгия.

Качих се в стаята и преразказах разговора ни на съпруга ми. Казах му: „Разбери, всички тези млади хора, те всъщност си плащат, за да придружават инвалидите. Мисля, че ще минат години преди моите мозъчни клетки да осъзнаят тази информация. Представих си, че пред мен стоят група български младежи. На годините на тези, които вървяха редом с инвалидите и участваха в процесията и месите. Щях да им кажа:”Хайде сега, мили момичета и момчета да намалите годишната си почивка с 5 дни. Хайде сега да се лишите от традиционното седмично наливане с алкохол. Хайде сега всеки един от вас да отделя по час време всекидневно, за да бъде обучаван как да се грижи за човек в инвалидна количка. Как да му помогне да се облече, да се измие и как да ползва тоалетна. А това ви е нужно, за да отидете в Лурд. И знаете ли какво вие уважаеми млади хора ще трябва да си заплатите това удоволствие.”

Когато си представих тази въображаема среща осъзнах, че е по-вероятно хората да се преселят на Марс, отколкото българските младежи да направеха това, за което говорех. Не биваше обаче да бъда толкова критична към младите хора. Все пак те бяха нашето огледало. Според мен най-общо българите се деляха на две категории. Такива, които имаха лъскави коли, притежваха множество имоти и демонстрираха лукс и такива, които се стремяха към лукса.Първите се надпреварваха в демонстрацията, за да покажат превъзходство, а вторите се стремяха да ги достигнат. И нищо друго не бе от значение. Не можех да обвинявам българите в сребролюбие. Алчността не е национална черта. Чувала съм, че ирландците например идват на „алкохолен туризъм” в България, но същата тази нация имаше своите немалко доброволци в Лурд. А аз наистина не виждах българския добър пример. Опитвах се да потърся такъв, спомних си за отец Иван и веднага в главата ми изплува заповедта за събаряне на незаконния му приют, спомних си немалките суми, събрани за децата от Могилино и последвалия протест срещу изграждането на новия им дом, спомних си за отказа на общинските съветници от Самоков за играждане на защитено жилище за увредени деца, спомних си самозапалилия се човек в центъра на Русе пред погледа на минувачите, спомнях си бордюрите, спомнях си репликите, спомнях си… живота си.

Мисълта ми бе прекъсната от радостни викове и клаксони на автомобили.
Тази вечер Италия бе станала втория финалист на европейското първенство по футбол
Тази вечер италианците в Лурд празнуваха. Тук всичко бе просто. Те се радваха, така както и помагаха-от цялото си сърце.
 
автор:
Ирина Митева 
                                                     КРАЙ/ПРОДЪЛЖАВА

На това место пътеписът не свършва–вие продължете по оригиналния пътепис,а ние приключваме дотука с копи–текста,защото тематиката на преживяното от авторката тръгна в посока на издребняване и най–вече в ескалиране и оцветяване с ярки черни краски на проявявания в по–малки или по–големи количества дотука Българо–нихилизъм.

Няма да си вземем назад добрите думи към авторката от първата част на пътеписа ѝ и от нашия постинг по темата,казани от нас под въздействието на изживяните от Ирина впечатления и чувства от срещата с Лурд и Божията Майка,Която не е Майка на Исус,Който е Богът Отец Творец и Демиург,а е Великата Богиня Майка,Съ–Демиург и Майка на всички човеци от Сътворение и глава 1 от Битие на Светото писание,която е и Майката на трите новоепохални деца на Исус в качеството ѝ на нейното аватарно проявление като Мария Магдалена. 
 
Очаквахме по–интимно развитие на повествованието при споделяне на чувствата на авторката като майка и вярваща при срещата ѝ с Богородица и свещеното ѝ место,но нещо не се получи...
Нормално е–различни хора,различни нива на просвещение и упълномощаване Свише!
 
По–късно видяхме коментарния блок на пътеписа в сайта и възнегодувахме срещу някои остри и невъздържани реплики и отношения срещу Ирина,но от втората част на пътеписа останахме с мнението,че голяма част от упреците извън религиозно–верската част са резонно предизвикани от самата авторка и са заслужени,заради което ни заболя за самата нея като жертваща се майка за детето си,както и съжалихме че не прочетохме първо и втората част на пътеписа и се предоверихме на авторката в очакванията ни да получите пълна и емоционална представа за това свещено место от нейния разказ.

Ние ще ви предложим и други документи за свещеното место,а ще дадем един искрен добронамерен и доброжелателен градивен съвет на Ирина преди всичко като майка.
Ирина,абсолютно правилно и верно е,че си се доверила на Богородица в отчаяните си опити да помогнеш на дедето си по всякакъв начин чрез Нея и вярата си в Бог!
Поклон за осъщественото от тебе поклоническо посещение на Лурд и свещеното место на Богородица–това,че си го описала по–успешно или не,не е въобще толкова важно!
Всичко си направила свръхвъзможностите си според канона и общоприетите норми дори и на непознатия за тебе католицизъм.
Но има едно нещо,което е не само важно,то е възлово важно!

Ти си се обърнала и се обръщаш и сега,вярваме,искрено и безрезервно за помощ към Богородица.
Обаче,сестро Ирина,през цялото време ти не спря да се оплакваш от Българите,да ни критикуваш,да ни очерняш,да ни смаляваш и мачкаш в сравнение с всякакви други народи,да сипеш черна енергетика върху ни,учудващо откъде бликаща с толкова ярост в една душа на каеща се и търсеща отчаяно помощ за детето си майка,която би следвало да бъде най–смирената и блага най–вече в мислите и думите си!
Ти удряш общото клеймо връз Българите,сиреч връз всички–и добри и лоши,от които се състои народа ни,а така не може,сестро Ирина!

Да оставим настрана,че никъде ти не тръгна да критикуваш виновниците за черния образ на Българите,които са основно управниците и новобогаташите политици и мафиоти и престъпниците,и да ги посочиш конкретно и дори поименно,щом искаш да си и си толкова упорита в нихилизацията на Българите–по всяка вероятност професията ти и на съпруга ти не позволяват това,обаче това вече е категорична предпоставка за неискреност и фалш!
Връх на нихилизма и отродяването ти е оня момент от част 1 на пътеписа,когато индийският служител на летище Шарл-де-Гол си изпълнява нормално служебните задължения към тебе,за което е поставен на това место,за което ти възкликваш с патоса на отказващ се от Българското си гражданство и произход емигриращ невъзвращенец:

"Исках да го прегърна,защото тогава не осъзнавах,но нещо в мен усещаше,че срещу мен има човек.Човек,не българин!".


Ще ти кажем,Ирина,че в този момент ти вече загуби благоразположението не само на нас,но най–вече на Тази,която тръгна да молиш за помощ за детето си,и Която беше решила да изцери в голяма степен детето ти заради жертвоготовността ти и упованието в Нея.
Защото ти похули и обиди Българите,и не спря да ги черниш и хулиш озлобено и във втората част на пътеписа си,заради което и ние повече не продължихме с копи–пействането му!

Ти изрече в прав текст,че тъмнокожият индиец е човек,а не е Българин,сиреч Българите не са човеци!

Голяма част от Българите,читавите Българи се считаме за 100 %–ви Българи и човеци,но в този случай и пътеписен сюжет и в твоите жертвени надежди и мисия за изцерение на детето ти това не е толкова важно!

По–важното и най–важното за тази важна и отговорна твоя мисия е,че самата Богородица,истинската Virgin Mary,истинската Дева Мария,е Мария Магдалена,която е Великата Богиня Майка,а пък в действителност и по всички скрити и вече излизащи документи,Тя е Българка!
А и Исус,Който е Господ Бог Отец Исус Творецът и Демиургът на световете,и Той също,естествено,е Българин,за което Те разсекретяват поредния от безкрайните документи,придружен с видео–файл : пълното наименование на главния архитектурно–строителен храм–паметник в Лурд–базиликата Нотр Даме 

image

БАЗИЛИКА НОТР ДАМЕ=Иза Балк и Диана Матара
храм на Исус Българина и Богиня Диана,Богиня Матара

БАЗИЛИКА НОТР ДАМЕ=Иза и Мат Диана са Балкари

Виждаш,Ирино,от документите,че Богородица,Богиня Диана,която е Мария Магдалена, е Българка,Чийто народ ти не спираш да обиждаш,за да не кажем хулиш,туряйки всички ни под общия нихилистичен капак и знаменател!

Има няколко упорити и не особено коректни и дори злонамерени ехидни въпроси към тебе в коментарите,помогнали на детето ти ходенето ти до Лурд.
Ти не им отговоряш понятно защо.

Слушай ни сега,майко Ирино,отдала живота си на детето си!
Толкова подробно се спираме на теб,защото Тя ни заръча да ти кажем как да Я търсиш за излечението на сина си!

Във всичкото си свободно и несвободно време,без да прекъсваш грижите за детето си и досегашните лечебни медицински практики,ще влизаш и пребиваваш в нашия блог с повече от 460 пространни документални статии,който блог е Неин блог,и в тия статии Тя и Исус,Когото търсиш чрез Богородица да помогне на сина ти,са написали подробно и ясно като за първолачета от А към Я,как сама да ги намериш,да ги познаеш,да познаеш и себе си,че си Тяхна генетична потомка,да ги признаеш за свои Богове и да ги извикаш за твои и на дететото ти Спасители и Господари в Живота!

ИРИНА МИТЕВА=Богиня Диана Мария=Богиня Матара

Стъпи стабилно и твърдо на твоята досегашна духовна вяра,основа и опора в трудния си живот,и отвори смело Душата и осезанията си за това,което ще ти кажат Те в техния/нашия общ просвещенчески блог.
Те ще ти пратят Света Бернадетте Сибириус да те води и обучава в самолечението на детето ти,защото много обичат сина ти и тебе! 

Почни от двете фундаментални статии за Свещеният шифър,който ви разкриваме чрез
ТАЙНАТА НА СВЕЩЕНИЯТ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК-част 1 и 2 в постингите ни
bezistena.blog.bg/history/2013/05/24/tainata-na-sveshteniiat-bylgarski-ezik-chast-1.1113546
bezistena.blog.bg/history/2013/05/26/tainata-na-sveshteniia-bylgarski-ezik-chast-2.1114061
и всички други документи от блога ни.


След това потърси в нашия блог статиите за силата на Словото,които ще откриеш като заложиш в търсачката на Гугъл паролата "безистена и словото",след това влезни в статиите ни за висшата лечебна и самолечебна Божествена практика Баене,които ще  
откриеш с таговата парола "безистена и Баене".
Предай се изцяло  ръцете на Исус,Богородица и на Святият Дух,и започни лечението на сина си с пълна вяра и упование в Тях! 
 
Не е нужно да ходиш пак в Лурд–България е пълна с Нейни и на Исус светилища–буквално на сто метра едно от друго са в Свещената ни България!
Същият съвет ти дава и Александър в първата част на пътеписа,като казва,че "водата в някой от нашите лековити извори ще се окаже по-полезна за него от донесената от Лурд. Ако се надявате само на чудо – в България също имаме места, където стават чудодейни изцеления.Поинтересувайте се,например,за Кукленския манастир ,Св. Дамян и Кузма",като и ние се присъединяваме към съвета му,

Ще откриеш светилищата в блога ни с паролата "безистена и светилищата", "безистена и скалните светилища","безистена и мегалити",както и всяка православна или католическа църква.Особено силен лечебен ефект за заболяването на сина ти има светилищния мегакомплекс Каменната река/Морени на западния склон на Витоша, който е и най–близкия и удобен за вас,и за който обилна информация ще откриеш с парола на търсачката на Гугъл "безистена и Морени/Каменна река"  и "безистена и Витоша".

Сега Те ти дават и входящата парола за връзка с Техните служители от небесната здравна службуа,които ще приемат просбата ти и ще изпратят необходимите медицински специалисти за сина ти!
Паролата е терминът за общото състояние и статут на сина ти,който ти съобщаваш,че е handicap,което в разкодиран превод означава наименованието на жреците на Богородица,които са операторите на скалното светилище и които ще извършат лечебните процедури:
 
HANDICAP=KAN PAH DI=Кан (Жреци) на Бохиня Диана
на които потомка си и ти вече посветена и активирана и имаш потенциала и дарбите да оперираш за себе си и за детето си като баячка ако пожелаещ !

БАЯЧКА=БАЯТШКА=Кан (Жрица) на Богиня Диана и Ешуа 
 
Дават ти и следващата обобщаваща входяща парола за достъп до по–конкретната клинична пътека–дете с увреждане: 
 
ДЕТЕ С УВРЕЖДАНЕ=ДЕТЕ на Жар (Цар) Иса и Богиня Диана 
 
По същата формули и технология ще разкодирате и конкретната диагноза на болеста на сина ви : най–тежка форма на аутизъм–Autismus 

AUTISMUS=АУТИСМУС=Исус и Мат


И ето най–добрата и единствена рецепта и лечебна методика как се лекува най–тежката форма на аутизма:

НАЙ–ТЕЖКА ФОРМА НА АУТИЗЪМ=Бокиня Диана Мат Мария и Изуж
 
Сега разсекретявяме и кои са операторите–лечители от Небесната здравна служба:

НАЙ–ТЕЖКА ФОРМА НА АУТИЗЪМ=Кан (Жреци) на Богиня Диана Мат Мария и Исуж
Българските феноменни потомци на Бог Исус и Мария Магдалена,сега Светии

 За екстремалното лечение,необходимо за изцелението на детето ви,което по земната лечебна класификация е ЧУДО,а за небесните специалисти е нормална рутинна професионална практика,е необходимо родителите на болното дете наред с ревностното и старателно просвещаване в Познанието на Българските Богове и Учениета им за Любовта,да се въведат в умишлен постоянен режим на висше покаяние,изчистване,свмиреност,праведност и безгреховност на колкото си може по–подробно и на най–високо ниво в целия си личен,служебен и обществен живот и в социум отношенията с околния свят.
Като примерно ако някой от родителите на болното дете случайно е главен счетоводител на някоя частна фирма или служба,да започне да спазва стриктно законите на държавата и да спре да ощетява умишлено държавата и другите партньори,фирми и работниците и служителите,каквито функции задължително се вменяват на главните счетоводители и на счетоводителите по принцип!
Или пък ако някой от родителите на болното дете работи в НАП,където се изпълняват политически поръчки и се ширят корупционни практики,да не се подчинява на беззаконниците и не нарушава десетте Божии закона–заповеди,дори с риск да остане без работа за това!
Друго задължително условие е Любов към Българския народ,който е Народът на Боговете Господари и Властелини на световете и на човеците,Патриотизъм и Любородие във висша степен до готовност за саможертва–каквито бяха и са всички Светии,(които всички са от Български произход и ген като потомци на Българските Богове Исус и Мария Магдалена) към които ще се обръщаш за помощ и излечение на детето ви,както примерно си потърсила в Лурд ходатайството на Света Бернадетте, която е Българка и което ще разкрием в следващиите ни постове!

Заради детето си струва да опитате и да направите всичко като любящи и отчаяни родители,нали Ирина!
Само тогава Отгоре ще проведат операцията по изцеление на детето ти,дефинирана правилно като Чудо,която ключова парола за стартирането на Чудото и Чудесата е:

ЧУДО=Ечуа и Диана=Ешуа и Диана

ЧУДЕСА=
Исуш и Диана




Васил Найденов - Чудо

ЧУДО СВИШЕ от=ЧУДО от Бог Исуш 

Знай,Ирина,и вие Българи,търсещи отчаяно непостижимо за традиционната медицинска практика изцеление и разрешаване на тежки лични проблеми,че друг шанс нямате никакъв,освен Чудото Свише!

ШАНС=Исуш

НЯМАТЕ/ИМАТЕ ШАНС с=с
Исуш и Мат–с Исус и Майка Диана 

НЯМАТЕ НИКАКЪВ ДРУГ ШАНС освен с=
освен с Кан (Жреци) на Бокиня Майка Диана и Исуш от Трагия–
със Жреците на Българските Богове,които жреци са Светиите, операторите на небесната здравна служба,които търсим на помощ за безнадеждните случаи

ТЪРСИМ НА ПОМОЩ=ТЪРСИМ НА ПОМОШТ=Исуш и Богиня Диана Мат Мария

И знай,Ирина,и вие Българи с Божествения феноменен ген,чийто носители и притежатели са половината от Българския народ в България и милиони още феноменни крипто–Българи по целия свят,че това е нашата и тежка кръстна,и Божествено спасителна карма,послание за която ни изпращат Отгоре в коментара на Калина под оригиналния пътепис с нейното буздуховно отричане от Българския Дух и богатата ни народностна душевност и духовност,и преклонение пред материалния западен свят с възклицанието ѝ : "защо там има такава материална култура и защо винаги сме били бедни" и нихилистичното заключение "че да се родиш в България е карма!
Което черно пси–разрушително заключение трансформираме в жизнетворяща енергия: 
 
ДА СЕ РОДИШ В БЪЛГАРИЯ Е КАРМА,защото си=
защото си Кан(Жрец,Жрица) от Рода на Българите Исуш и Мария 
 
 
Същата лечебна практика и технология предлагаме за всички здравно–медицински проблеми и за всички Българи с наследствен Божествен феноменен потенциал!

image

Предоставяме ви тази снимка от 19 век,за да разгадаете като зумирате,какви висулки висят вляво на пешерата и по входа ѝ,и за което ще говорим в следващия пост.
 
 
  
 eкип на bezistena и света Бернадетте Сибириус


ИСД с Любов!



Гласувай:
10
0


Вълнообразно


1. bezistena - МАРИЯ МАГДАЛЕНА И ИСУС ВИ ОБИЧАТ !
14.02.2016 15:56
Няма да публикуваме и отговаряме на анонимни и скверни автори-
каузата ни е свещена и не търпи анонимност или оскверняване!
Блогът и статиите ни са под егидата и закрилата на Святият Дух
и затова Неговата протекция и сакралната духовна материя носят
непредвидими автомоторни енергийни последици за злоумишлени
и неразумни безБожни и бездуховни хулители и сквернители!

Даряваме ви с Любов и Жива Вода в изобилие-пийте,жадни Души,от
безкрайния и неизчерпаем животодаряващ извор и елате с Любов!

Бъдете благословени!
Исус и Мария ви обичат!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: bezistena
Категория: История
Прочетен: 2560642
Постинги: 1029
Коментари: 1885
Гласове: 17517
Календар
«  Февруари, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728
Блогрол
1. ТАЙНАТА НА СВЕЩЕНИЯТ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК-част 1
2. ТАЙНАТА НА СВЕЩЕНИЯТ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК-част 2
3. СВЕТИ И ОБИЧАЙ
4. ВЪЛШЕБНИКЪТ
5. Кои ме спасиха от мъртвото вълнение на ХАРМАНИТЕ!
6. ПАРАД НА РАЗВРАТА
7. БОГИНЯТА МАЙКА
8. ДРЕВНИЯТ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК
9. - НЕПОЗНАТИТЕ БЪЛГАРСКИ ПЛАНИНИ - 3
10. ВСИЧКО ТАЙНО ЩЕ СТАНЕ ЯВНО
11. ИЗМАМАТА,НАРЕЧЕНА ВИЗАНТИЯ
12. ЦАРЯТ НА СЛАВАТА
13. БУРОВ:Не изоставяйте Родината си!
14. Сайта на Роден Край™
15. ИСТИНСКАТА БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ - ЕДНА СМАЙВАЩА КАРТА, КОЯТО ЩЕ РАЗСЪРДИ МНОЗИНА! СПАРОТОК,
16. ИДВАЙТЕ СИ...
17. БЪЛГАРИЯ ВИНАГИ ЩЕ БЪДЕ!
18. Езотеричен сайт.Инженер открива БГ топоними по цял свят
19. Българин с Боговдъхновено слово и перо!
20. Пада лъжата за дивашкия ориенталски вид на Българите
21. Епохалната фалшификация ДРЕВНОГРЪЦКА КУЛТУРА И ЦИВИЛИЗАЦИЯ е 100%открадната Трако-Българска
22. КОРЕНИТЕ НА ОМРАЗАТА
23. Писмо от бъдещето към Българите !
24. Декларация за геноцид над Българите
25. Земя свещена, Българска, богата - ти Райско кътче .
26. БЪЛГАРИТЕ СА НАЙ-ИНТЕЛИГЕНТНИ
27. Хитринки за стартиране на клиповете vbox7 и You Tube
28. Обръщение към администраторите на блога
29. Малко полезност за блогърите по отношение на вграждането на графични обекти в блог.бг В МОМЕНТА!
30. Любовно Писмо от Бог