Постинг
30.10.2011 18:48 -
За неизяснените въпроси около старите българи
Автор: miranda2011
Категория: История
Прочетен: 5515 Коментари: 30 Гласове:
Последна промяна: 30.10.2011 23:05
Прочетен: 5515 Коментари: 30 Гласове:
8
Последна промяна: 30.10.2011 23:05
Едни от големите празноти в българската историческа наука се дължат на системното омаловажаване на българския етнос в създадената от кан Аспарух държава, както и на продължителната липса на интерес и изследвания за съдбата на древните български племена, останали извън нейните предели.
Историко-географският ареал на името българи в античността и средновековието е огромен. Името се среща във всички географски посоки : от Урал до Атлантическия океан, от р. Кама до Афганистан (дори Индия) и на юг до Средиземно море. Това изключително широко разпространение на етнонима води до свързването му с редица етноси, спорове около тях и противоречащи си теории.
Причините за белите петна, както в по-раншната така и в съвременната официална историография, са много. Най-общо, те могат да се очертаят в следната широка рамка: преоткриването на античната елинска и римска книжнина през Ренесанса и създаденият пиетет към нея предпоставят както бъдещата атеистична насоченост на хуманитарните науки, така и безкритичното възприемане от просветените умове на Европа на характерната за Рим и Византия (Източна Римска империя) дълбока омраза и пренебрежение към съседните им древни народи, наричани от тях диваци и варвари. Такъв подход предполага не само
"римоцентричен" възглед за историята и културата на древните народи, но изключва християнството и историческата надеждност на неговото писмовно наследство в хода на формирането на европейската цивилизация. В българския случай този най-общо очертан изследователски подход се допълва и от щедро финансираното от Руската империя, претендираща за Трети Рим, славянофилство. Неговото влияние оставя силен отпечатък върху следосвобожденската историография, дори до наши дни. Фактор, разбира се, е и сводът от политически документи как да се пише история след 1944г. (виж документалния сборник "Съдът над историците. Българската историческа наука. Документи и дискусии 1944-1950", т.І,С., 1995,АИ "М.Д.", съставители : съставители: В.Чичовска, В.Мутафчиева, Д.Панайотова, Е.Нончева, Зл.Николова и Цв.Величкова).
Смятаният за родоначалник на българската историческа наука проф. Марин Дринов (1838-1906), избран по-късно за академик на БАН, не включва (пра)българите в генезиса на българския народ: " ... защото този въпрос си нема место в историята на наший народ, който не е техен потомък и нема нищо общо с тех, освен само името, което той случайно прие от тех." (М.Дринов,Трудове по българска и славянска история, т.І,1909).
Друг български академик и историограф Константин Иречек (1854-1918), изказва не по-малко краен възглед, в пълен разрез с историческите факти, който изглежда и до днес не е изживян , особено в езикознанието: "... прадеди на днешните българи били не шепата Исперихови българи...", а славяните, тъй като " кръвта на финските българи, която текла предимно в жилите на дворянските родове в същата българска страна между Дунав и Балкана, както се вижда, отдавна се изпарила." (К.Иречек, История на българите, 1886г.)
Цитираните по-горе исторически авторитети игнорират всички научни натрупвания по въпроса през епохата на Българското възраждане и задълго предопределят насоката на интерпретациите.
Отхвърлянето на държавнотворческото значение на българския етнос в създаването на Аспарухова България неизбежно води до извода, че става въпрос едва ли не за случайно възникнала държава и незаслужена неблагодарност на потомците "към подаграта на Константин ІV Погонат "(ироничната забележка е на П. Добрев, "За държавата и властта", ИК "Галик", С., 2003) .
Действително, при подобна гледна точка Дунавска България не само се разглежда извън контекста на държавническите традиции на Старата Велика България, но се пренебрегват сравнителни изследвания на българската с византийската държавна система или, в най-добрия случай, те са "полезни", доколкото са направени в опозицията неразвита-развита. Сведнието на Михаил Сирийски , че т.нар. от римляните варвари, казвали на местното население: "Излезте. Сейте и жънете. Ние ще ви вземем като данък половината от това, което сте давали досега." (Христоматия по история на България, С., 1978, т.І, с.24), се смята за непотвърдено.
В някои историописи създаването на България напомня приказка за непозната в историята на света готовност на местно население не само да се подчини на непознати чужденци-нашественици, но и спокойно да изчаква завръщането им още в първите две десетилетия след създаването на държавата, напр. при военните походи на кан Аспарух и кан Тервел.
От друга страна, изключително силният акцент върху славянския фактор в новосъздадената държава, всъщност замазва съществената разлика между етнос и етноним. Всеки етнос е сложен резултат от развитие на генетически, икономически, културни и религиозни процеси на базата на териториално и езиково единство, а етнонимът е само негово название.
Вероятно като своеобразна екстравагантност , би следвало да се приеме, и изключването на Анонимен хронограф (латински превод на гръцката хроника на Иполит за събитията от до 230г. сл. Хр.; "Анонимен фронограф", 1958г. превод: проф. В. Тъпкова-Заимова) от изворите за българската история. Макар да има известни основания за спорове, доколкото преписите на Иполитовата хроника се различават, това е първото споменаване на българите от средата на ІV век (353-354 г.).
Поради липса на други извори, се определя като измислица написаното в "Хронография"
("Всемирна хроника") на Йоан Малала (491-578), според когото българите участват в Троянската война в ХІІІв. пр. Хр.: "Ахил заминал заедно с Атридите, като водел своя собствена войска от три хиляди души, наричани тогава мирмидонци, а сега българи." (Йоан Малала, 1959г., С., стр. 206, прев. Г. Цанкова-Петкова).
В изключително интересната си и стойностна докторска дисертация покойният Христо Тодоров -Бемберски, систематизира в кратка справка разпилените в различни исторически трудове сведения за нападенията на Византийската империя от българите през V и VІІв. ("Името българи - история и същност, С., 2004, ИК "Огледало", стр. 21-23).
Предлагам на вниманието ви резюме от цитираната по-горе справка. В скобите, след автора , са посочени годината на издаването на български и страницата от съответното произведение.
Както и може да се очаква, българите са представени в крайно негативна светлина.
479г. - Сражения (на българите) в Панония срещу готите. (Йоан Антиохийски, 1960, 32)
480г. - "Племето на българите, което по-рано не било познато, нахлуло в Илирик и Тракия" Зонара, 1968, 150)
488г. - Отправилият се от Константинопол за Рим остготски крал Теодорих в Панония "унищожил и бълг. цар Бузан, като извършил голяма сеч на отредите му" (Павел Дякон, 1958, 410)
493г. - Докато траела вътрешноготската война между Теодорих и Одоакър "...българите жестоко опустошавали цяла Тракия. През същите дни огромен пожар опустошил Константинопол" ( Павел Дякон, 1958, 410)
499г. - Българите разгромяват 15-хилядна римска армия край р. Цурта в Тракия ( реката не е уточнена; Комес Марцелин, 1958, 313)
501г. - Българите нападат провинциите Илирик и Тракия и "се завръщат преди да се разбере за тях" (Теофан Изповедник, 1960, 233)
502г. - Българите безпрепятствено оплячкосват Тракия "по обичая си" ( Комес Марцелин, 1958, 313)
505г. - Като съюзници на византийската войска българите водят сражение с готите при Маргус. Готите побеждават и си възвръщат Сирмиум (Касиодор Сенатор, 1958, 313)
512г. - Император Анастасий І (491-518) "постороил така наречената Дълга стена, която стигала от Голямото море (Черно море) чак до Силиврия (на Мраморно море) поради нападенията на мизите, т.е. на българите и на скитите." ( Зонара, 1968,51)
513г. - "Узурпаторът Виталиан превзел Тракия, Скития и Мизия до Одесос и Анхиало, като водел със себе си множество хуни и българи" .( Йоан Малала, 1959, 209)
514г. - Същият Виталиан с хуни и българи във войската си стигнал до Константинопол ( Теофан Изповедник, 1960, 234)
517г. - "Българите отново нападнали Илирик и някои от ромейските военачалници им се противопоставили със своите отряди. Но понеже онези си послужили с магии и заклинания, (те) претърпели позорно поражение... Звезда-комета предсказала тяхната гибел" (Зонара, 1968, 151)
530г. - Началникът на илирийската пехота и конница, федератът Мундо, води успешно сражение с българите (Комес Марцелин, 1958, 313)
535г. - Военен сблъсък между българи и редовна римска войска край р. Янтра (Комес Марцелин, 1958, 313)
535г. - Българите нахлули в Мизия, пленили и отвели стратега на Илирик, хуна Акум(Аскум) (Скилица- Кедрин, 1965, 203)
538 или 539г. - Двама български царе с множество българи и с "дронго" опустошават провинциите Скития, Мизия и Тракия (Теофан Изповедник, 1968, 237-238)
540- 542г. - Споменатият вече началник на федератите Мундо отново се сражава с български отряд в Илирик (Теофан Изповедник, 1960, 238)
до 550г. - В завършената през 551г. "Римска история" римският историк Йорданес отбелязва, че император Юстиниан Велики (527-565) "се противопоставил в многобройни сражения на херули, гепиди и българи, които опустошават често Илирик..." (Йорданес, 1958, 333-334)
В "Гетика", завършена към средата на VІв., Йорданес определя постоянното местожителство на (пра)българите така: "Над Понтийско (Черно) море се простират местата, обитавани от българите, които са станали твърде известни поради лошите последици от нашите грехове." (Йорданес, 1958, 337)
560г. - Лангобардския крал Албоин (560-572) " довел със себе си в Италия множество хора от различни племена, които били покорени или от други крале, или от самия него. Затова и до днес селищата, в които те живеят, наричаме гепиди, българи, сармати..." (Павел Дякон, 1958, 413)
569г. - Сирийският епископ от гр. Митилина, Захарий Ритор, в книга ХІІ на своята "Хроника" (кратко допълнение на Птоломеевата география) поставя българите и на север от Кавказ: "Зад вратите (прохода Железни врата в Кавказ, днес Дербент) (живеят) булгари със (свой) език, народ езически и варварски, те имат градове и аланите имат пет града..." (Захарий Ритор, 1941, 165)
585г.- Интересен епизод от българската история предава Павел Дякон в "История на лангобардите".
Лангобардите,след продължителни войни с аварите се настаняват в Панония. Една нощ "внезапно върху тях налетели българите, наранили повечето от тях и погубили мнозина. Те толкова много вилнели из лагера им, че погубили самия крал Агилмунд и отвели в плен единствената му дъщеря" ( Павел Дякон, 1958, 411)
597г. - Византийският стратег Петър, брат на император Мавриций, оглавил поход от Одесос (Варна) до десния бряг на р.Дунав срещу течението. Някъде след устието на р. Осъм ромейската войска се натъкнала на 1 000 българи, които "си вървели безгрижно, понеже между ромеите и хагана имало мир". ( Теофилакт Симоката, 1959, 334-335)
598г. - Приск, поел поста на стратега Петър, "довел по реката (Дунав) корабите на Сингидунум (дн. Белград), разрушил града, изгонил българите от него и започнал да застроява града. Когато настъпила зимата, и едните и другите се завърнали в земите си", т.е. българите отново заели Белград (Теофан Изповедник, 1960, 252)
618г. - Българи и авари обсаждат Солун ( Деянията на св. Димитър, 1960, 135-136)
626г. - Българите заедно със славяни и гепиди в състава на аварската войска обсаждат Константинопол (Теофан Изповедник, 1960, 259)
631 или 632 - Междуособна война за наследството на аварския престол между българи и авари. След поражението на българите, 9 000 от тях заедно със семействата си потърсили спасение при франкския крал Дагоберт (Фредегарий, 1958, 389)
634 - 635 - "Господарят на уногундурите (българите) Кубрат... въстанал срещу хагана на аварите", изгонил войската му и сключил мир с византийския император (Ираклий), (Патриарх Никифор, 19601 294)
Списъкът, направен от д-р Хр.Тодоров -Бемберски, не е изчерпателен, но е безспорно, че името българи не само е познато, но и широко разпространо от Каспийско море до Алпите през V-VІІ-в.
Няма нито едно доказателство, че създаването на Дунавска България от кан Аспарух е някакво неочаквано събитие за средновековния свят. Много интересни са Актовете на Шестия вселенски събор, проведен през 680-681г. в Константинопол, в които официално е вписано името на държавата България: "Дойдох при вашия Свети събор, за да ви поуча, че ако бях изслушан, нямаше да претърпим онова, което претърпяхме във войната с България. Защото аз поисках още отначало да дойда на Събора и да помоля да стане мир, така, щото да се извърши нещо, което да обедини двете страни, та нито едните, нито другите да се измъчват..." (Из речта на сирийския презвитер Константин от Апамея, произнесена на 09.08.681г. на 16-то заседание на Събора, Гръцки извори за българската история, т. ІІІ, 169-170).
И още едно интересно сведение за образуването на България. То е от църковния събор в Константинопол през 869г. : "Римският апостолически престол - казват папските легати - някога е управлявал и владял двата Епира - Стария и Новия, цяла Тесалия и Дардания (Скопската област), в която днес се вижда градът Дардания, която страна сега от тези българи се нарича България... Тъй като българите по право са си завоювали тази своя родина, ето те от толкова години владеят това, което са завзели". ( Блазиус Клайнер, История на българите, съставена в 1761г., С., 1977, с.69)
В същото произведение Блазиус Клайнер влиза и в своеобразен задочен спор със средновековните автори: " Смятам, че е станало така главно затова, че този извънредно войнствен народ, слабо загрижен за писмеността, е бил склонен повече да върши славни и достойни за споменаване дела, отколкото да ги описва".
В едно много интересно изследване
на Николай Чернокожев ("Български възрожденски идентификации - приложенията на християнството", стр.16; http://balkansbg.eu/bg/blog-balkan-ident/142-balgarski-vazrozdenski-identifikatzii-prilozheniyata-na-hristiyanstvoto.html|) са разгледани съвпаденията в изводите на Блазиус Клайнер (цитатът по-горе) и Христо Ботев (статиите му "Народът. Вчера, днес и утре", в. Дума на българските емигранти, бр.1 и бр.2 от 10 и 25 юни 1871г.; и "Излечима ли е нашата болест" , в. Знаме, бр. 11/16.03.1875), макар изходните им позиции и цели да са различни. В статиите си Ботев остро критикува "православно-идиотическата култура", възприета от Византия и ширеща се в Османската империя и необходимостта от освобождаване от чуждото: "Както с приемането на византийската култура ние се показахме маймуни и достигнахме да бъдем робове на азиатските варвари, така и със сляпото подражание на Европа ние ще достигнеме да бъдеме робове сами на себе си".
Имплицитно подобна теза прокарва и сър Стивън Рънсиман (1903-2000), британски историк и дипломат, състудент и приятел на Джордж Оруел от колежа Итън) в "История на Първото българско царство"( С., 1993, ИК И.В.-С ООД, с оригинално заглавие The History of the First Bulgarian Empire, 1930).
Разбира се, в този текст не се дават никакви съвети как се пише история. Доколкото той силно натежа от цитати, струва ми се, че една шеговита поетическа илюстрация, (пак цитат!) ще е удачен завършек. Нейният автор не е поет, а покойният акад. Димитър Ангелов , който е обичал да се шегува, че кан Аспарух се плашел само от две неща- от историци и белетристи. ( Д. Ангелов, Спомени, С., Парадигма, 2004, с.210)
Влезе Аспарух във столицата Плиска -
всеки да го види се натиска.
Па се братски със славяните прегърна,
ала в миг от ужас се сърце му преобърна.
Затресе се вождът като лист-
зърнал бе го белетрист!
Свърши, рече, в книга ще попадна...
ще ме правят монгол, лют и кривокрак,
па ще ми измислят и злощастен брак...
Що ли трябваше ми Дунав да минавам
и държава нова тука да създавам?!
Историко-географският ареал на името българи в античността и средновековието е огромен. Името се среща във всички географски посоки : от Урал до Атлантическия океан, от р. Кама до Афганистан (дори Индия) и на юг до Средиземно море. Това изключително широко разпространение на етнонима води до свързването му с редица етноси, спорове около тях и противоречащи си теории.
Причините за белите петна, както в по-раншната така и в съвременната официална историография, са много. Най-общо, те могат да се очертаят в следната широка рамка: преоткриването на античната елинска и римска книжнина през Ренесанса и създаденият пиетет към нея предпоставят както бъдещата атеистична насоченост на хуманитарните науки, така и безкритичното възприемане от просветените умове на Европа на характерната за Рим и Византия (Източна Римска империя) дълбока омраза и пренебрежение към съседните им древни народи, наричани от тях диваци и варвари. Такъв подход предполага не само
"римоцентричен" възглед за историята и културата на древните народи, но изключва християнството и историческата надеждност на неговото писмовно наследство в хода на формирането на европейската цивилизация. В българския случай този най-общо очертан изследователски подход се допълва и от щедро финансираното от Руската империя, претендираща за Трети Рим, славянофилство. Неговото влияние оставя силен отпечатък върху следосвобожденската историография, дори до наши дни. Фактор, разбира се, е и сводът от политически документи как да се пише история след 1944г. (виж документалния сборник "Съдът над историците. Българската историческа наука. Документи и дискусии 1944-1950", т.І,С., 1995,АИ "М.Д.", съставители : съставители: В.Чичовска, В.Мутафчиева, Д.Панайотова, Е.Нончева, Зл.Николова и Цв.Величкова).
Смятаният за родоначалник на българската историческа наука проф. Марин Дринов (1838-1906), избран по-късно за академик на БАН, не включва (пра)българите в генезиса на българския народ: " ... защото този въпрос си нема место в историята на наший народ, който не е техен потомък и нема нищо общо с тех, освен само името, което той случайно прие от тех." (М.Дринов,Трудове по българска и славянска история, т.І,1909).
Друг български академик и историограф Константин Иречек (1854-1918), изказва не по-малко краен възглед, в пълен разрез с историческите факти, който изглежда и до днес не е изживян , особено в езикознанието: "... прадеди на днешните българи били не шепата Исперихови българи...", а славяните, тъй като " кръвта на финските българи, която текла предимно в жилите на дворянските родове в същата българска страна между Дунав и Балкана, както се вижда, отдавна се изпарила." (К.Иречек, История на българите, 1886г.)
Цитираните по-горе исторически авторитети игнорират всички научни натрупвания по въпроса през епохата на Българското възраждане и задълго предопределят насоката на интерпретациите.
Отхвърлянето на държавнотворческото значение на българския етнос в създаването на Аспарухова България неизбежно води до извода, че става въпрос едва ли не за случайно възникнала държава и незаслужена неблагодарност на потомците "към подаграта на Константин ІV Погонат "(ироничната забележка е на П. Добрев, "За държавата и властта", ИК "Галик", С., 2003) .
Действително, при подобна гледна точка Дунавска България не само се разглежда извън контекста на държавническите традиции на Старата Велика България, но се пренебрегват сравнителни изследвания на българската с византийската държавна система или, в най-добрия случай, те са "полезни", доколкото са направени в опозицията неразвита-развита. Сведнието на Михаил Сирийски , че т.нар. от римляните варвари, казвали на местното население: "Излезте. Сейте и жънете. Ние ще ви вземем като данък половината от това, което сте давали досега." (Христоматия по история на България, С., 1978, т.І, с.24), се смята за непотвърдено.
В някои историописи създаването на България напомня приказка за непозната в историята на света готовност на местно население не само да се подчини на непознати чужденци-нашественици, но и спокойно да изчаква завръщането им още в първите две десетилетия след създаването на държавата, напр. при военните походи на кан Аспарух и кан Тервел.
От друга страна, изключително силният акцент върху славянския фактор в новосъздадената държава, всъщност замазва съществената разлика между етнос и етноним. Всеки етнос е сложен резултат от развитие на генетически, икономически, културни и религиозни процеси на базата на териториално и езиково единство, а етнонимът е само негово название.
Вероятно като своеобразна екстравагантност , би следвало да се приеме, и изключването на Анонимен хронограф (латински превод на гръцката хроника на Иполит за събитията от до 230г. сл. Хр.; "Анонимен фронограф", 1958г. превод: проф. В. Тъпкова-Заимова) от изворите за българската история. Макар да има известни основания за спорове, доколкото преписите на Иполитовата хроника се различават, това е първото споменаване на българите от средата на ІV век (353-354 г.).
Поради липса на други извори, се определя като измислица написаното в "Хронография"
("Всемирна хроника") на Йоан Малала (491-578), според когото българите участват в Троянската война в ХІІІв. пр. Хр.: "Ахил заминал заедно с Атридите, като водел своя собствена войска от три хиляди души, наричани тогава мирмидонци, а сега българи." (Йоан Малала, 1959г., С., стр. 206, прев. Г. Цанкова-Петкова).
В изключително интересната си и стойностна докторска дисертация покойният Христо Тодоров -Бемберски, систематизира в кратка справка разпилените в различни исторически трудове сведения за нападенията на Византийската империя от българите през V и VІІв. ("Името българи - история и същност, С., 2004, ИК "Огледало", стр. 21-23).
Предлагам на вниманието ви резюме от цитираната по-горе справка. В скобите, след автора , са посочени годината на издаването на български и страницата от съответното произведение.
Както и може да се очаква, българите са представени в крайно негативна светлина.
479г. - Сражения (на българите) в Панония срещу готите. (Йоан Антиохийски, 1960, 32)
480г. - "Племето на българите, което по-рано не било познато, нахлуло в Илирик и Тракия" Зонара, 1968, 150)
488г. - Отправилият се от Константинопол за Рим остготски крал Теодорих в Панония "унищожил и бълг. цар Бузан, като извършил голяма сеч на отредите му" (Павел Дякон, 1958, 410)
493г. - Докато траела вътрешноготската война между Теодорих и Одоакър "...българите жестоко опустошавали цяла Тракия. През същите дни огромен пожар опустошил Константинопол" ( Павел Дякон, 1958, 410)
499г. - Българите разгромяват 15-хилядна римска армия край р. Цурта в Тракия ( реката не е уточнена; Комес Марцелин, 1958, 313)
501г. - Българите нападат провинциите Илирик и Тракия и "се завръщат преди да се разбере за тях" (Теофан Изповедник, 1960, 233)
502г. - Българите безпрепятствено оплячкосват Тракия "по обичая си" ( Комес Марцелин, 1958, 313)
505г. - Като съюзници на византийската войска българите водят сражение с готите при Маргус. Готите побеждават и си възвръщат Сирмиум (Касиодор Сенатор, 1958, 313)
512г. - Император Анастасий І (491-518) "постороил така наречената Дълга стена, която стигала от Голямото море (Черно море) чак до Силиврия (на Мраморно море) поради нападенията на мизите, т.е. на българите и на скитите." ( Зонара, 1968,51)
513г. - "Узурпаторът Виталиан превзел Тракия, Скития и Мизия до Одесос и Анхиало, като водел със себе си множество хуни и българи" .( Йоан Малала, 1959, 209)
514г. - Същият Виталиан с хуни и българи във войската си стигнал до Константинопол ( Теофан Изповедник, 1960, 234)
517г. - "Българите отново нападнали Илирик и някои от ромейските военачалници им се противопоставили със своите отряди. Но понеже онези си послужили с магии и заклинания, (те) претърпели позорно поражение... Звезда-комета предсказала тяхната гибел" (Зонара, 1968, 151)
530г. - Началникът на илирийската пехота и конница, федератът Мундо, води успешно сражение с българите (Комес Марцелин, 1958, 313)
535г. - Военен сблъсък между българи и редовна римска войска край р. Янтра (Комес Марцелин, 1958, 313)
535г. - Българите нахлули в Мизия, пленили и отвели стратега на Илирик, хуна Акум(Аскум) (Скилица- Кедрин, 1965, 203)
538 или 539г. - Двама български царе с множество българи и с "дронго" опустошават провинциите Скития, Мизия и Тракия (Теофан Изповедник, 1968, 237-238)
540- 542г. - Споменатият вече началник на федератите Мундо отново се сражава с български отряд в Илирик (Теофан Изповедник, 1960, 238)
до 550г. - В завършената през 551г. "Римска история" римският историк Йорданес отбелязва, че император Юстиниан Велики (527-565) "се противопоставил в многобройни сражения на херули, гепиди и българи, които опустошават често Илирик..." (Йорданес, 1958, 333-334)
В "Гетика", завършена към средата на VІв., Йорданес определя постоянното местожителство на (пра)българите така: "Над Понтийско (Черно) море се простират местата, обитавани от българите, които са станали твърде известни поради лошите последици от нашите грехове." (Йорданес, 1958, 337)
560г. - Лангобардския крал Албоин (560-572) " довел със себе си в Италия множество хора от различни племена, които били покорени или от други крале, или от самия него. Затова и до днес селищата, в които те живеят, наричаме гепиди, българи, сармати..." (Павел Дякон, 1958, 413)
569г. - Сирийският епископ от гр. Митилина, Захарий Ритор, в книга ХІІ на своята "Хроника" (кратко допълнение на Птоломеевата география) поставя българите и на север от Кавказ: "Зад вратите (прохода Железни врата в Кавказ, днес Дербент) (живеят) булгари със (свой) език, народ езически и варварски, те имат градове и аланите имат пет града..." (Захарий Ритор, 1941, 165)
585г.- Интересен епизод от българската история предава Павел Дякон в "История на лангобардите".
Лангобардите,след продължителни войни с аварите се настаняват в Панония. Една нощ "внезапно върху тях налетели българите, наранили повечето от тях и погубили мнозина. Те толкова много вилнели из лагера им, че погубили самия крал Агилмунд и отвели в плен единствената му дъщеря" ( Павел Дякон, 1958, 411)
597г. - Византийският стратег Петър, брат на император Мавриций, оглавил поход от Одесос (Варна) до десния бряг на р.Дунав срещу течението. Някъде след устието на р. Осъм ромейската войска се натъкнала на 1 000 българи, които "си вървели безгрижно, понеже между ромеите и хагана имало мир". ( Теофилакт Симоката, 1959, 334-335)
598г. - Приск, поел поста на стратега Петър, "довел по реката (Дунав) корабите на Сингидунум (дн. Белград), разрушил града, изгонил българите от него и започнал да застроява града. Когато настъпила зимата, и едните и другите се завърнали в земите си", т.е. българите отново заели Белград (Теофан Изповедник, 1960, 252)
618г. - Българи и авари обсаждат Солун ( Деянията на св. Димитър, 1960, 135-136)
626г. - Българите заедно със славяни и гепиди в състава на аварската войска обсаждат Константинопол (Теофан Изповедник, 1960, 259)
631 или 632 - Междуособна война за наследството на аварския престол между българи и авари. След поражението на българите, 9 000 от тях заедно със семействата си потърсили спасение при франкския крал Дагоберт (Фредегарий, 1958, 389)
634 - 635 - "Господарят на уногундурите (българите) Кубрат... въстанал срещу хагана на аварите", изгонил войската му и сключил мир с византийския император (Ираклий), (Патриарх Никифор, 19601 294)
Списъкът, направен от д-р Хр.Тодоров -Бемберски, не е изчерпателен, но е безспорно, че името българи не само е познато, но и широко разпространо от Каспийско море до Алпите през V-VІІ-в.
Няма нито едно доказателство, че създаването на Дунавска България от кан Аспарух е някакво неочаквано събитие за средновековния свят. Много интересни са Актовете на Шестия вселенски събор, проведен през 680-681г. в Константинопол, в които официално е вписано името на държавата България: "Дойдох при вашия Свети събор, за да ви поуча, че ако бях изслушан, нямаше да претърпим онова, което претърпяхме във войната с България. Защото аз поисках още отначало да дойда на Събора и да помоля да стане мир, така, щото да се извърши нещо, което да обедини двете страни, та нито едните, нито другите да се измъчват..." (Из речта на сирийския презвитер Константин от Апамея, произнесена на 09.08.681г. на 16-то заседание на Събора, Гръцки извори за българската история, т. ІІІ, 169-170).
И още едно интересно сведение за образуването на България. То е от църковния събор в Константинопол през 869г. : "Римският апостолически престол - казват папските легати - някога е управлявал и владял двата Епира - Стария и Новия, цяла Тесалия и Дардания (Скопската област), в която днес се вижда градът Дардания, която страна сега от тези българи се нарича България... Тъй като българите по право са си завоювали тази своя родина, ето те от толкова години владеят това, което са завзели". ( Блазиус Клайнер, История на българите, съставена в 1761г., С., 1977, с.69)
В същото произведение Блазиус Клайнер влиза и в своеобразен задочен спор със средновековните автори: " Смятам, че е станало така главно затова, че този извънредно войнствен народ, слабо загрижен за писмеността, е бил склонен повече да върши славни и достойни за споменаване дела, отколкото да ги описва".
В едно много интересно изследване
на Николай Чернокожев ("Български възрожденски идентификации - приложенията на християнството", стр.16; http://balkansbg.eu/bg/blog-balkan-ident/142-balgarski-vazrozdenski-identifikatzii-prilozheniyata-na-hristiyanstvoto.html|) са разгледани съвпаденията в изводите на Блазиус Клайнер (цитатът по-горе) и Христо Ботев (статиите му "Народът. Вчера, днес и утре", в. Дума на българските емигранти, бр.1 и бр.2 от 10 и 25 юни 1871г.; и "Излечима ли е нашата болест" , в. Знаме, бр. 11/16.03.1875), макар изходните им позиции и цели да са различни. В статиите си Ботев остро критикува "православно-идиотическата култура", възприета от Византия и ширеща се в Османската империя и необходимостта от освобождаване от чуждото: "Както с приемането на византийската култура ние се показахме маймуни и достигнахме да бъдем робове на азиатските варвари, така и със сляпото подражание на Европа ние ще достигнеме да бъдеме робове сами на себе си".
Имплицитно подобна теза прокарва и сър Стивън Рънсиман (1903-2000), британски историк и дипломат, състудент и приятел на Джордж Оруел от колежа Итън) в "История на Първото българско царство"( С., 1993, ИК И.В.-С ООД, с оригинално заглавие The History of the First Bulgarian Empire, 1930).
Разбира се, в този текст не се дават никакви съвети как се пише история. Доколкото той силно натежа от цитати, струва ми се, че една шеговита поетическа илюстрация, (пак цитат!) ще е удачен завършек. Нейният автор не е поет, а покойният акад. Димитър Ангелов , който е обичал да се шегува, че кан Аспарух се плашел само от две неща- от историци и белетристи. ( Д. Ангелов, Спомени, С., Парадигма, 2004, с.210)
Влезе Аспарух във столицата Плиска -
всеки да го види се натиска.
Па се братски със славяните прегърна,
ала в миг от ужас се сърце му преобърна.
Затресе се вождът като лист-
зърнал бе го белетрист!
Свърши, рече, в книга ще попадна...
ще ме правят монгол, лют и кривокрак,
па ще ми измислят и злощастен брак...
Що ли трябваше ми Дунав да минавам
и държава нова тука да създавам?!
Римските пътища в България 7
Текстът от А.А. Бобринский “Перещепински...
Римските пътища в България и съвремените...
Текстът от А.А. Бобринский “Перещепински...
Римските пътища в България и съвремените...
Следващ постинг
Предишен постинг
Конкретика без лаладжийство!
Поздравления за изворите!
Линквам постинга ти към групата ми във вибокса, заедно с този на gepard96
цитирайПоздравления за изворите!
Линквам постинга ти към групата ми във вибокса, заедно с този на gepard96
но съм допуснала една грешка, която току-що корегирах: тя е за документалния сборник "Съдът над историците.Българскита историческа наука..." Годината на издаване не е 1955, както погрешно го бях нанесла, а 1995. Допълних и издателя - Академично издателство "Марин Дринов".
Радвам се, че в постинга сте намерили нащо полезно.
Поздрави!
цитирайРадвам се, че в постинга сте намерили нащо полезно.
Поздрави!
Хубав постинг! А ето и едно уточненние -река Цурта, при която българите разбиват войската на Източната Римска Империя е в днешна Беломорска Турция, между древните Бергуле и Селимбрия.
Това показва, че българите са обитавали и най-южните райони на Тракия. Не случайно Анастасий гради дългата стена от Черно Море до Селимбрия...малко над Селимбрия са живели българи.
Сведенията на Йордан са неточни, невъзможно е българите да преминат Дунава просто ей така, да да разрушат 600-те крепости пазещи Балканите и да стигнат почти до Константинопол...
Още в 4-ти век земите ни носят името България, това означава, че Аспарух не е създал държавата ни, а благодарение на съюз със сродни племена е успял да извоюва пълна независимост от Източната Римска Империя...
Поздрави!
цитирайТова показва, че българите са обитавали и най-южните райони на Тракия. Не случайно Анастасий гради дългата стена от Черно Море до Селимбрия...малко над Селимбрия са живели българи.
Сведенията на Йордан са неточни, невъзможно е българите да преминат Дунава просто ей така, да да разрушат 600-те крепости пазещи Балканите и да стигнат почти до Константинопол...
Още в 4-ти век земите ни носят името България, това означава, че Аспарух не е създал държавата ни, а благодарение на съюз със сродни племена е успял да извоюва пълна независимост от Източната Римска Империя...
Поздрави!
Думите на Ботев дори звучат съвременно...
цитираймного красноречиво дават възможност за паралелни съпоставяния между всички извори, така ще стане ясно, че именно кутригурите, които постоянно нападат Юстиниан І, са наречени от Йордан в римската му хроника - с името "българи". С други думи, трябва да приемем истината, че кутригури, утигури, уногундури и т.н. не са нищо друго, освен външни названия на българския етикон...
цитирайХубава систематизация - сега ако добавиш арменските, грузински, арабски, хазарски и западни споменавания ще се получи една още по-хубава и ясна картинка:))
Ама ей на - пише - опостушили, чете "живели", от което следва логическия извод, че българите в своята странност са се самоопустушавали и самобили там където са саможивели.
Подозирам, че и още 1000 извора да извадиш и те всичките все същото ще казват, то пак разни чукундури и техни апологети ще пишат, че те "живели"...
Поздравления специални за поста:)
цитирайАма ей на - пише - опостушили, чете "живели", от което следва логическия извод, че българите в своята странност са се самоопустушавали и самобили там където са саможивели.
Подозирам, че и още 1000 извора да извадиш и те всичките все същото ще казват, то пак разни чукундури и техни апологети ще пишат, че те "живели"...
Поздравления специални за поста:)
Между другото не зная защо си го ситуирала в "Политика" този си е съвсем на място в "История"!
цитирайЗабележката на anonimusbulgaricus e правилна. Ами, честно казано, по невнимание натиснах "политика" и все се каня да го оправя...
Да , има още много извори и ще ги пусна, но ще стане след известно време, защото трябва да ги набирам в блога.
До letopisec : точно така е, но в цитираните извори са преведени като "българи". Налага се изводът, че българските племена са били действително много и не всички от тях са били обединени от известната като Стара Велика България на кан Кубрат, която преди него е имала поне 6-7 владетели.
До sparotok: да, установени са грешки, неточности и пр. в много исторически извори. Доколкото тук не се анализират, не съм ги споменавала, за да не раздувам текста. Акцентът беше върху годините, в които са споменавани българите. Те говорят повече от красноречиво.
Ровила съм се в купища документи, за да намеря някъде, макар и индиректно назоваване на държава. Досега все удрям на камък. Официално земите са се водили като "тема" на Римската империя. Но, едно е една държава да съществува фактически, друго е тя да бъде призната като такава от друга държава, особено от една империя.
цитирайДа , има още много извори и ще ги пусна, но ще стане след известно време, защото трябва да ги набирам в блога.
До letopisec : точно така е, но в цитираните извори са преведени като "българи". Налага се изводът, че българските племена са били действително много и не всички от тях са били обединени от известната като Стара Велика България на кан Кубрат, която преди него е имала поне 6-7 владетели.
До sparotok: да, установени са грешки, неточности и пр. в много исторически извори. Доколкото тук не се анализират, не съм ги споменавала, за да не раздувам текста. Акцентът беше върху годините, в които са споменавани българите. Те говорят повече от красноречиво.
Ровила съм се в купища документи, за да намеря някъде, макар и индиректно назоваване на държава. Досега все удрям на камък. Официално земите са се водили като "тема" на Римската империя. Но, едно е една държава да съществува фактически, друго е тя да бъде призната като такава от друга държава, особено от една империя.
Никоя империя не желае да има конкуренти, римската не прави изключение. Да бъде призната българската държава е означавало значителни, богати територии от империята да бъдат загубени.
Дори когато това е станало ИРИ не е приела загубата веднага. Векове наред властващите в Константинопол са се опитвали да възвърнат властта си в Тракия и Дакия. Това е една от причините в късноантичните исторически извори да не се споменава държава България.
Поздрави!
цитирайДори когато това е станало ИРИ не е приела загубата веднага. Векове наред властващите в Константинопол са се опитвали да възвърнат властта си в Тракия и Дакия. Това е една от причините в късноантичните исторически извори да не се споменава държава България.
Поздрави!
Обръщала съм въпроса отвсякъде, има сериозна аргументация от гл.т. на теория на държавата и правото, защото самото понятие за държава се е развивало и не отговаря на днешните представи и стандарти. Колкото до правото, до падането на Константинопол то остава римско и не се е прилагало в цялата империя така, както в самия й център. Дори фискалната система в отделните "теми" (области) не е еднаква... Търсила съм аргументи и в Първа Юстиниана и ги има!
Става дума за тълкуване на правна материя, не за конкретни исторически сведения. Историографите ги подминават поголовно или ги отхвърлят.
Смешно е, че днес се очаква, за да бъде признато съществуването на една държава, да са налице непознати за тогавашното време критерии, но е така, уви. За съжаление, България не е влязла "навреме " в списъка на древни държави. Понякога се чудя на тая случайност. Получава се парадоксът, че враговете на българите са определящият фактор за признаване или непризнаване на съществуването на държавата им и те са тези, от които се черпи "достоверна" информация за етническия състав на населението по споменатите земи.
Има и друга трудност. Древното българско право е било устно. Не мога да твърдя, че е точно това е най-старата българска клетва, но поне така се приема: "Ще изменя на думата си, когато камъкът изплува над водата, а тревата потъне". Така са се сключвали и договорите - устно.
Все пак е показателно цитираното изказване на Константинополския събор през 680-681 : две държави са водили война! А и твърдението, че папски Рим (Апостолическият престол!) е владял тези земи не предполага съвместно владеене (съвладелство) с Константинопол и пр., и пр.
Благодаря за коментара и поздрави!
цитирайСтава дума за тълкуване на правна материя, не за конкретни исторически сведения. Историографите ги подминават поголовно или ги отхвърлят.
Смешно е, че днес се очаква, за да бъде признато съществуването на една държава, да са налице непознати за тогавашното време критерии, но е така, уви. За съжаление, България не е влязла "навреме " в списъка на древни държави. Понякога се чудя на тая случайност. Получава се парадоксът, че враговете на българите са определящият фактор за признаване или непризнаване на съществуването на държавата им и те са тези, от които се черпи "достоверна" информация за етническия състав на населението по споменатите земи.
Има и друга трудност. Древното българско право е било устно. Не мога да твърдя, че е точно това е най-старата българска клетва, но поне така се приема: "Ще изменя на думата си, когато камъкът изплува над водата, а тревата потъне". Така са се сключвали и договорите - устно.
Все пак е показателно цитираното изказване на Константинополския събор през 680-681 : две държави са водили война! А и твърдението, че папски Рим (Апостолическият престол!) е владял тези земи не предполага съвместно владеене (съвладелство) с Константинопол и пр., и пр.
Благодаря за коментара и поздрави!
Все пак нали си говорим, че категорията е "история", а не политика, полит-пропаганда или някаква форма на фантастика.
Една обща фраза от типа "никоя империя не желае да има конкуренти" звучи горе долу като "никой мъж не иска да има други мъже" и е точно толкова правилна.
Говорим за история и същественото е, че всички извори, които през периода говорят за българи под каквато и да е било форма, чудесно различават какво е нашествие, опустошаване, нахлуване, завладяване, участие в съюзни действия, статут на наемници, статут на федерати, статут на заселници, племенно образувание, държавно образувание. Много ясно ги различават и много точно ги посочват, независимо от своята пристрастност.
И съвсем точно, когато става въпрос за държава, говорят за държава. И всички поселения, нахлувания под каквито и да е форми, заселвания и разселвания под каквито и да е форми на българи на балканите пред 681 г. са си ясно обозначени като какви са и защо са там, какво им се е случило и т.н. Само дето след тази година българите от българската държава - призната и в договорни отношения с Империята от времето на Органа завладяват (не нахлуват, не се преселват, не искат земя, не са в съюз с други племена и т.н.), а завладяват балканските територии на Империята и това съвсем ясно е отразено и в Римските источници и в българските и в други, които надявам се ще приложиш.
Затова от там и натам ще се говори за Българска държава, царство, империя и както искаш го наречи отвъд Дунав, което е естествено продължение на Българската държава, с която Империята е имала признати и съвсем официални взаимоотношения.
Точно по същата причина, защото Кубер се цепи от аварите и не се явява като директен наследник на българската държава, а като нашественик завзел територия на Империята - за него и към него и към наследниците му такова отношение няма да има, въпреки че и с тях Империята е регулирала под някаква форма връзките и йерархията.
Рим не е "владял" тези земи, те са в диоцеза на папата!
цитирайЕдна обща фраза от типа "никоя империя не желае да има конкуренти" звучи горе долу като "никой мъж не иска да има други мъже" и е точно толкова правилна.
Говорим за история и същественото е, че всички извори, които през периода говорят за българи под каквато и да е било форма, чудесно различават какво е нашествие, опустошаване, нахлуване, завладяване, участие в съюзни действия, статут на наемници, статут на федерати, статут на заселници, племенно образувание, държавно образувание. Много ясно ги различават и много точно ги посочват, независимо от своята пристрастност.
И съвсем точно, когато става въпрос за държава, говорят за държава. И всички поселения, нахлувания под каквито и да е форми, заселвания и разселвания под каквито и да е форми на българи на балканите пред 681 г. са си ясно обозначени като какви са и защо са там, какво им се е случило и т.н. Само дето след тази година българите от българската държава - призната и в договорни отношения с Империята от времето на Органа завладяват (не нахлуват, не се преселват, не искат земя, не са в съюз с други племена и т.н.), а завладяват балканските територии на Империята и това съвсем ясно е отразено и в Римските источници и в българските и в други, които надявам се ще приложиш.
Затова от там и натам ще се говори за Българска държава, царство, империя и както искаш го наречи отвъд Дунав, което е естествено продължение на Българската държава, с която Империята е имала признати и съвсем официални взаимоотношения.
Точно по същата причина, защото Кубер се цепи от аварите и не се явява като директен наследник на българската държава, а като нашественик завзел територия на Империята - за него и към него и към наследниците му такова отношение няма да има, въпреки че и с тях Империята е регулирала под някаква форма връзките и йерархията.
Рим не е "владял" тези земи, те са в диоцеза на папата!
Разбира се, че подходът не може да е политически! Тогава излизаме напълно от всякаква обективност, зарязваме научните критерии и минаваме в "полезността" на политическите практики. Абсолютно необходимо е да се прави разграничение между история на етноса и история на държавата(-е). Държавноправният статут на федерат, респ. държава трябва много ясно да се разграничават.
Органа не е със статут на стратег, нито римското право се е прилагало в Старата Кубратова България и пр. Колкото до Кубер, който навлязъл/завладял и т.н. в Керамисийското (Битолското) поле... там пак има отхвърляне на римската юрисдикция. В правните науки се нарича прекъсване на действието на закон(и) и пр.
А държава, без собствена правна система, а често и (без) собствена войска, фиск и администрация не е съвсем държава, ако ми позволите шегата. Особено когато я няма войската, а отношенията с данъчната й администрация не са съвсем ясни и т.н.
Много добре знаете, че Византия е в постоянен процес на "завоюване"- "отвоюване", тоест тя държи като свои от гл.т. на намерението в смисъл на правото ( простете ми правните термини, но такова е първото ми образование) всички земи, които някога е завоювала. Ойкуменето е митологична доктрина. Не може да се говори за непрекъснатост.
Същото е с папски Рим. Затова и в историите на България, писани през Възраждането, независимо дали българитеса представени с прародина Скития, Скандинавия или от областите около Волга (т.нар. "сарматска" теория) те най-често са представени като католици. Цезар Бароний дори намира потвърждение за това у Теофан и Скилица. Не коментирам състоятелността на историите, а факта на интерпретацията. Тоест същата претенция има и папството.
Не знам в бързината колко успешно съм дала пояснение за вложения в коментара ми смисъл, но дано поне малко съм успяла.
Поздрави и ЧЕСТИТ ПРАЗНИК НА НАРОДНИТЕ БУДИТЕЛИ!
цитирайОргана не е със статут на стратег, нито римското право се е прилагало в Старата Кубратова България и пр. Колкото до Кубер, който навлязъл/завладял и т.н. в Керамисийското (Битолското) поле... там пак има отхвърляне на римската юрисдикция. В правните науки се нарича прекъсване на действието на закон(и) и пр.
А държава, без собствена правна система, а често и (без) собствена войска, фиск и администрация не е съвсем държава, ако ми позволите шегата. Особено когато я няма войската, а отношенията с данъчната й администрация не са съвсем ясни и т.н.
Много добре знаете, че Византия е в постоянен процес на "завоюване"- "отвоюване", тоест тя държи като свои от гл.т. на намерението в смисъл на правото ( простете ми правните термини, но такова е първото ми образование) всички земи, които някога е завоювала. Ойкуменето е митологична доктрина. Не може да се говори за непрекъснатост.
Същото е с папски Рим. Затова и в историите на България, писани през Възраждането, независимо дали българитеса представени с прародина Скития, Скандинавия или от областите около Волга (т.нар. "сарматска" теория) те най-често са представени като католици. Цезар Бароний дори намира потвърждение за това у Теофан и Скилица. Не коментирам състоятелността на историите, а факта на интерпретацията. Тоест същата претенция има и папството.
Не знам в бързината колко успешно съм дала пояснение за вложения в коментара ми смисъл, но дано поне малко съм успяла.
Поздрави и ЧЕСТИТ ПРАЗНИК НА НАРОДНИТЕ БУДИТЕЛИ!
Честит празник на Будителите!
За гледната точка на двата Рима ще се съглася и за тяхната доктрина. Обаче има и друга гледна точка - на обекта. А в случая с България двете гледни точки в един период от време фиксиран от 681 има като цяло съвпадение в разбирането, макар и не в гледните точки.
Държавите от типа на България или както някой ги нарича с това екзотично име (степните империи) и въобще народите извън юрисдикцията на Римското право, които имат свое си държавно-образувание в някакъв етап на развитие си имат собствена правна система и собствени разбирания за това, какво са. Българите не са изключение - те имат ясно изразена ейрархична система, развита титулна система и постове, свързани с административни, военни и граждански функции. Този тип държави са доста ларж по отношение на данъчното облагане, защото взимат средства за издръжка на армията и строежите от податни народи и държави (най-вече Римската империя) или от грабеж, откупи и военна плячка.
Освен това - Органа и Кубрат са патриции и покръстени, т.е. те като такива вече влизат в ситемата на ойкуменето. Аспарух не знаем, каква точно римска титла е имал, но има достатъчно ясни податки, че е християнин също и затова имаме от гледна точка на Константинопол държава България. За Тервел е ясно. Крумовата династия владетелите са наричани архонти и в собствената си титулатура са приемали че са "от бога архонти". Т.е. те самите признават своето място в ойкуменето, дадено им "от бога", независимо от собствено-българската им владетелска титла. Не знаем съдържанието на първите писани закони на Крум, със сигурност те не са това, което пише в "Свидас", но виждаме, че има деление административно, хазна, столица, съвети и народни събори като институции, които функционират под една или друга форма до края на ПБЦ и които са съвсем аналогични като типология (не конкретно съдържание) на това, което знаем за салическите и рипуарски и други правди.
След християнизирането от Михаил е въведено римското право и при нас!
цитирайЗа гледната точка на двата Рима ще се съглася и за тяхната доктрина. Обаче има и друга гледна точка - на обекта. А в случая с България двете гледни точки в един период от време фиксиран от 681 има като цяло съвпадение в разбирането, макар и не в гледните точки.
Държавите от типа на България или както някой ги нарича с това екзотично име (степните империи) и въобще народите извън юрисдикцията на Римското право, които имат свое си държавно-образувание в някакъв етап на развитие си имат собствена правна система и собствени разбирания за това, какво са. Българите не са изключение - те имат ясно изразена ейрархична система, развита титулна система и постове, свързани с административни, военни и граждански функции. Този тип държави са доста ларж по отношение на данъчното облагане, защото взимат средства за издръжка на армията и строежите от податни народи и държави (най-вече Римската империя) или от грабеж, откупи и военна плячка.
Освен това - Органа и Кубрат са патриции и покръстени, т.е. те като такива вече влизат в ситемата на ойкуменето. Аспарух не знаем, каква точно римска титла е имал, но има достатъчно ясни податки, че е християнин също и затова имаме от гледна точка на Константинопол държава България. За Тервел е ясно. Крумовата династия владетелите са наричани архонти и в собствената си титулатура са приемали че са "от бога архонти". Т.е. те самите признават своето място в ойкуменето, дадено им "от бога", независимо от собствено-българската им владетелска титла. Не знаем съдържанието на първите писани закони на Крум, със сигурност те не са това, което пише в "Свидас", но виждаме, че има деление административно, хазна, столица, съвети и народни събори като институции, които функционират под една или друга форма до края на ПБЦ и които са съвсем аналогични като типология (не конкретно съдържание) на това, което знаем за салическите и рипуарски и други правди.
След християнизирането от Михаил е въведено римското право и при нас!
Благодаря за коментара. Оценявам го високо.
Наистина въпросът как сме се мислили ние е от изключителна важност или, както сте го дефинирали, като гледна точка на обекта.
Аз нямам категоричен отговор. Ще приведа в началото цитат от исторически извор. Когато един византийски епископ ругае езическите идоли и възхвалява Христос, кан Омуртаг заявява (така поне е записано): "Не унижавай нашите богове, че тяхната сила е голяма. За доказателство служи това, че ние, които им се кланяхме, покорихме цялата ромейска държава. Защото, ако твоят Христос беше наистина бог, както казваш, без друго би се съюзил с вас, би ви запазил непоробени, защото му служите и му се кланяте". Става дума за византийските пленници, които по времето на кан Крум са преселени в т.нар. отвъддунавска България. И още в т.нар. Чаталарски надпис, където кан Омуртаг си пожелава "да тъпче добре с краката си императора, докато Тича тече и докато Слънце сияе." Точно този кан никога не е тържествувал над ромейски император на бойното поле.
"От бога архонт (владетел)" е факт, но дали безрезервно следва да се приеме твърдението, че то е заимствано от Източен Рим? Аз лично имам колебания. Културните влияния, дори в периоди на най-ожесточена конфронтация, не спират. Дори по времето на цар Симеон те , може да се каже, са най-интензивни. Другояче стои въпросът с политическия модел. От гл.т. на Византия, всичко е периферия и тя е в центъра на ойкуменето (населената част на земята). Преведено на езика на правото, това е доктрината за ограничен суверенитет. Тук е необходима много солидна аргументация, че ойкуменето е било възприето според византийското мислене от българските владетели. Не става въпрос за трупане на самочувствие от военни победи и пр., а за точно изясняване на отношението и гледната точка на обекта.
цитирайНаистина въпросът как сме се мислили ние е от изключителна важност или, както сте го дефинирали, като гледна точка на обекта.
Аз нямам категоричен отговор. Ще приведа в началото цитат от исторически извор. Когато един византийски епископ ругае езическите идоли и възхвалява Христос, кан Омуртаг заявява (така поне е записано): "Не унижавай нашите богове, че тяхната сила е голяма. За доказателство служи това, че ние, които им се кланяхме, покорихме цялата ромейска държава. Защото, ако твоят Христос беше наистина бог, както казваш, без друго би се съюзил с вас, би ви запазил непоробени, защото му служите и му се кланяте". Става дума за византийските пленници, които по времето на кан Крум са преселени в т.нар. отвъддунавска България. И още в т.нар. Чаталарски надпис, където кан Омуртаг си пожелава "да тъпче добре с краката си императора, докато Тича тече и докато Слънце сияе." Точно този кан никога не е тържествувал над ромейски император на бойното поле.
"От бога архонт (владетел)" е факт, но дали безрезервно следва да се приеме твърдението, че то е заимствано от Източен Рим? Аз лично имам колебания. Културните влияния, дори в периоди на най-ожесточена конфронтация, не спират. Дори по времето на цар Симеон те , може да се каже, са най-интензивни. Другояче стои въпросът с политическия модел. От гл.т. на Византия, всичко е периферия и тя е в центъра на ойкуменето (населената част на земята). Преведено на езика на правото, това е доктрината за ограничен суверенитет. Тук е необходима много солидна аргументация, че ойкуменето е било възприето според византийското мислене от българските владетели. Не става въпрос за трупане на самочувствие от военни победи и пр., а за точно изясняване на отношението и гледната точка на обекта.
Византийският държавен модел по някои свои основни параметри си прилича с китайския (още от ранните контакти по пътя на коприната). От паралелните изследвания се налага извода, че римската (византийската) цивилизация има влияние върху модели в арабско-мюсюлманския, православно-славянския... От средата на ХVв. е безспорно копирането на Русия, дори с крайности пред ХІХв. Това, което, струва ми се, заслужава внимание, че претенции за наследството на Византия имат Дунавските княжества (Влашко, Молдова), Сърбия, а Османската империя възражда византийския абсолютизам, но в други религиозни параметри.
Дори в близки до нашите дни, напр. доктрината Брежнев за ограничен суверенитет към края на Студената война, също е типично византийска от правна гледна точка. С две думи: мисля, че повдигнатият от вас въпрос, не е решен по категоричен начин.
А и знаете, че самото отношение вече се променя, има и "преформатиране" на научните дисциплини. В Германия например, смятана доскоро за класическа страна на византологията,са закрити редица катедри, тази дисциплина върви с гръцката филология и, изглежда, оцелява покрай нея.
Самите културни контакти са толкова многопосочни, че се регионализират - балканско-средиземноморски и пр.
И затова е важно да се проследи прецизно устойчивостта на държавния модел в България до падането под османска власт.
Поздрави!
цитирайДори в близки до нашите дни, напр. доктрината Брежнев за ограничен суверенитет към края на Студената война, също е типично византийска от правна гледна точка. С две думи: мисля, че повдигнатият от вас въпрос, не е решен по категоричен начин.
А и знаете, че самото отношение вече се променя, има и "преформатиране" на научните дисциплини. В Германия например, смятана доскоро за класическа страна на византологията,са закрити редица катедри, тази дисциплина върви с гръцката филология и, изглежда, оцелява покрай нея.
Самите културни контакти са толкова многопосочни, че се регионализират - балканско-средиземноморски и пр.
И затова е важно да се проследи прецизно устойчивостта на държавния модел в България до падането под османска власт.
Поздрави!
Високопарните изрази зле прикриват локумдижйството и липсата на ИСТОРИЯ в темата представена ,като ИСТОРИЯ, в която от необосновано проектирани зададени аксиоматично постулати повечето извлечени от ИСТОРИОГРАФСКИ СЪЧИНЕНИЯ ,които са доказано опровергани и опошлени,за да присъствуват ,като аргумент и то такъв подменящ исторически факти,което е и слабост тук.
Аргументи на автор необхванал същността на развитието на историческите процеси за периода ,но на пронципа ,че лежим да тежим с е продължава да налага и дават едностранно и орязано мнение ,с което впоследтвие се работи,като с доказателство.
Точно така започва и цялата високопарна локумджийница.
Не се изненадах и че вътре нещата не стоят по добре. Нито са дадени коректно сведенията,а още по малко пък им се налага тълкуване,което без да му се даде и опровергаваща гл. т. се налага за правилно.
Това,че хронологично са подредени,главо битки в които се упоменават българи,се изважда от контекта и се прават заключения в полза на предварително зададените в началото безсмислени трактовки показани обаче ,като историяпта ,и хоп после предпоставената теза била доказана.
Един два малки примера,като дори не искам да споменавам наистина абсурдното защвяване в уводния параграф за "на българския етнос в създадената от кан Аспарух държава " или за фиксираните "древните български племена, останали извън нейните предели" за които както ще разбереме веднъж определили ги като даденост ще им намерят и ще ги изпълнят със съдържание на "древни български племена"
Но все пак след ,като това е поставено в увода нека да изразя критиката си,че този Аспарух не води българи или български япленеа,което изрчино е указано във в сички източници споменаващи и описващи АСПАРУХ,от Теофан и Никифор,до Константин Багрянородни. Нечистото племе ,което се е новояпоявило и което е водено от този упоменат ,като Аспа рух,е ясно разграничено,от.нар. българи.които и те тогава започнали редом с него да нахлуват на юг от Дунав.
Или дори с това до тук казано да свърша е ясно,че написнаото не струва и пукната пара за серизно обсъждане.
Подобни са и малкото автентични сведения,които с е изопачават и нагаждат към неправомерната предварително здадена позизция
например цитира се Зонара.
"480г. - "Племето на българите, което по-рано не било познато, нахлуло в Илирик и Тракия" Зонара, 1968, 150)"
Същият автор Зонара,сам е посочил собственоръчно какво разбира под българи в своите произведения и дали са ДЪ ПЛЕМЕТО .Това дописване и внушение тук е шарлатанство. та нима Зонара,не пише:
Панонци- БЪЛГАРИТЕ
Панония-БЪЛГАРИЯ
ИЛИРИ-варвари,траки,мисля,че са БЪЛГАРИТЕ
Пеонци-латинско племе или тракийски народ;македонците. Според някои те са тъй наречените сега панонци. А панонци са БЪЛГАРИТЕ. тук вече да му имам и категоричността,да твърди,че ПАНОНЦИТЕ СА БЪЛГАРИТЕ. дори не искам да проявябвам ирония за водеяите от аспарух,което е титлата спах бат и визирас само бато,водач, на тези уногундури,на чиито лидер е той.Паисий не случайно го нариа и той бато,така както а посочени тези българи,пардо направух грешка,но ще го оставя,тези излирийки пленема сражавали се и описани от Дио Касий,чиито водачи са точно така указани Бато.
Имаме и сведения,тук не е използвано,от българският превод на Юдейските вийни,в които е записано,че Даките са Българите.
Тука го няма летописеца,но все се каня да му кажа,че тези даки=българи има предвид Паисий,когато пише за б ългари,че превзели Персия.
Това става,когато Галерий популва впойскат си стях и превзема Персия. Паисий е прочел това в Чдейските войни,и знае,че ДАКИТЕ са БЪЛГАРИТЕ по ДИФОЛТ и на съопяенито и н аТЕРИТИРИЯТА .Та сердиак е стролицата на дакия. Отнася го и гои смесва ,явна слабсот на свчики възрожденци за друг цар.
Но дори и само в този теккст да имаме Зонара,който се цитиреа,е написал кои са Българите ,и какво разбира под тях,и дописвания от Историографи не могат да го подменят с цел изпълване със съдържаните скалъпена историографска идея.
Или даже това са предтсванеите изводи на автора неозсъзнал,че сам изпада в противоречие с даденото по доло от Зонара " нападенията на мизите, т.е. на българите и на скитите." ( Зонара, 1968,51)"
Или към горните да добавиме
мизите -БЪЛГАРИТЕ
скитите БЪлгарите
Това е все една и съща личност,Зонара и изпадането в демнция или Алцхаймер не могат да послиужат за Доказ,как не знаел кои били " "древните български племена" и тургнал даже и макеоднци пеовци илири
Та че това са скалъпени и необосновани с история писани и едва ли е нужно да се задълбочаваме след дват горни примера. Само да потвърдя,че към всяко едно съобяение,е псоочено и то е опшлено по демонстриарни току що по горе начин,което разбира се няма да попречи на една група да си ги менкат "научно"и вежливо за докази .Колкото по-вежливо,толкова по-доказано.
Отделно налаганата предтсвава и твърдени за липсата на закони (разбира се у племето)и как българите имали само устни закони е жалка и грозна измислица.
Та точно БЪЛГАРСКИ е така известния Закон Съдене Людми в който самите българи на български за българи указват,че този закон им е даден от цар Константин Велики и той е този който им е дал и писменината!
Та откога е този закон с уникални български добавки,несъдържащи се във ромейскат еклога. Да ,някои наукообразни в реда на нещата защото били доказали от кога им била държавата и държавноста пишат,че е от 9 век,приет по времето на Борис Михаил.
Или това не е просто сведение,това е най-висшата форман на историческо сведение,това е Закон.
И АКО БЪЛГАРИН НА БЪЛГАРСКИ МУ Е НАПИСАЛ НА ДНЕШНИЯ БЪЛГАРИН„ИЛИ ЗАВЕЩАЛ МУ Е С ТЗОИ ЗАКОН„а не запис на ВИЗАНТИЕЦ ,който не му бил признал титлата на СИМЕОН„според полуграмотни недообразовани псевдоинтелектуални отрепки писали и продължаващи да пишат за историяп на всякакво ниви и да се възпрпоизвеждат ,като клонинги,което забелзпвам став и с този псевдо смехотворен постингКОЙ Е ТОЗОИ „КОЙТО ЯПЕ ПРЕСТРЪПВА ВОЛЯТА НА ИЗРАЗИТЕЛЯ„ЧЕ БЪЛГАРИТЕ СА ТЕЗИ КОИТО СА УПОМЕНАТИ А НЕ ИЗМИСЛЕНИТЕ ОТ КЛОУНИ ИСТОРИОГРАФИ
И да завърша защото видях и у коменторащите слабо познаване на Историята,като такава и отново жалки опити да се доказват значения на съвременни понятоия и трактовки и аналогично да се извеждат и с това да се доакзват миналите осторически събития и постановки,като тази за държавата и признаване или не признаване,безплодни спорове съвсем съзнателно вуведени от западни историографи,с които едни дса обозначени,като племена ,а други племена като държави.
Държавите вървят с титлите ,а не обратното. Или наличието на титла призната от друг валдетле и степенувата приведена по ранглистата на бнеговоте време е условитео. Това,че имало договори,и да се предтсвая,че като имало договор тва бил норматибем акт за съждаване на държава са тъпниу и е наистина жалко че тези неща е клонират .
Но пронципа е че тези тъпни как едни нбили племена а други държави от отама да се определят и да зависяпт историческите процеси,заяото точно така по този абсурден анчун,имаитация на ялово историографско западно милсене въдведо за модел у балканците дето не си знаели името е време да се изхвърли и ако нямаме нищо ново или съяествено да намериме сили и да спрем метастазите на тзои глупав процес заливане на тъи демодирани и грзони лъжи предтсваяни за история само защото за някои те са казани "научно" по купешки или вежливи и учтива.
Тъпнята си е тъпня.
цитирайАргументи на автор необхванал същността на развитието на историческите процеси за периода ,но на пронципа ,че лежим да тежим с е продължава да налага и дават едностранно и орязано мнение ,с което впоследтвие се работи,като с доказателство.
Точно така започва и цялата високопарна локумджийница.
Не се изненадах и че вътре нещата не стоят по добре. Нито са дадени коректно сведенията,а още по малко пък им се налага тълкуване,което без да му се даде и опровергаваща гл. т. се налага за правилно.
Това,че хронологично са подредени,главо битки в които се упоменават българи,се изважда от контекта и се прават заключения в полза на предварително зададените в началото безсмислени трактовки показани обаче ,като историяпта ,и хоп после предпоставената теза била доказана.
Един два малки примера,като дори не искам да споменавам наистина абсурдното защвяване в уводния параграф за "на българския етнос в създадената от кан Аспарух държава " или за фиксираните "древните български племена, останали извън нейните предели" за които както ще разбереме веднъж определили ги като даденост ще им намерят и ще ги изпълнят със съдържание на "древни български племена"
Но все пак след ,като това е поставено в увода нека да изразя критиката си,че този Аспарух не води българи или български япленеа,което изрчино е указано във в сички източници споменаващи и описващи АСПАРУХ,от Теофан и Никифор,до Константин Багрянородни. Нечистото племе ,което се е новояпоявило и което е водено от този упоменат ,като Аспа рух,е ясно разграничено,от.нар. българи.които и те тогава започнали редом с него да нахлуват на юг от Дунав.
Или дори с това до тук казано да свърша е ясно,че написнаото не струва и пукната пара за серизно обсъждане.
Подобни са и малкото автентични сведения,които с е изопачават и нагаждат към неправомерната предварително здадена позизция
например цитира се Зонара.
"480г. - "Племето на българите, което по-рано не било познато, нахлуло в Илирик и Тракия" Зонара, 1968, 150)"
Същият автор Зонара,сам е посочил собственоръчно какво разбира под българи в своите произведения и дали са ДЪ ПЛЕМЕТО .Това дописване и внушение тук е шарлатанство. та нима Зонара,не пише:
Панонци- БЪЛГАРИТЕ
Панония-БЪЛГАРИЯ
ИЛИРИ-варвари,траки,мисля,че са БЪЛГАРИТЕ
Пеонци-латинско племе или тракийски народ;македонците. Според някои те са тъй наречените сега панонци. А панонци са БЪЛГАРИТЕ. тук вече да му имам и категоричността,да твърди,че ПАНОНЦИТЕ СА БЪЛГАРИТЕ. дори не искам да проявябвам ирония за водеяите от аспарух,което е титлата спах бат и визирас само бато,водач, на тези уногундури,на чиито лидер е той.Паисий не случайно го нариа и той бато,така както а посочени тези българи,пардо направух грешка,но ще го оставя,тези излирийки пленема сражавали се и описани от Дио Касий,чиито водачи са точно така указани Бато.
Имаме и сведения,тук не е използвано,от българският превод на Юдейските вийни,в които е записано,че Даките са Българите.
Тука го няма летописеца,но все се каня да му кажа,че тези даки=българи има предвид Паисий,когато пише за б ългари,че превзели Персия.
Това става,когато Галерий популва впойскат си стях и превзема Персия. Паисий е прочел това в Чдейските войни,и знае,че ДАКИТЕ са БЪЛГАРИТЕ по ДИФОЛТ и на съопяенито и н аТЕРИТИРИЯТА .Та сердиак е стролицата на дакия. Отнася го и гои смесва ,явна слабсот на свчики възрожденци за друг цар.
Но дори и само в този теккст да имаме Зонара,който се цитиреа,е написал кои са Българите ,и какво разбира под тях,и дописвания от Историографи не могат да го подменят с цел изпълване със съдържаните скалъпена историографска идея.
Или даже това са предтсванеите изводи на автора неозсъзнал,че сам изпада в противоречие с даденото по доло от Зонара " нападенията на мизите, т.е. на българите и на скитите." ( Зонара, 1968,51)"
Или към горните да добавиме
мизите -БЪЛГАРИТЕ
скитите БЪлгарите
Това е все една и съща личност,Зонара и изпадането в демнция или Алцхаймер не могат да послиужат за Доказ,как не знаел кои били " "древните български племена" и тургнал даже и макеоднци пеовци илири
Та че това са скалъпени и необосновани с история писани и едва ли е нужно да се задълбочаваме след дват горни примера. Само да потвърдя,че към всяко едно съобяение,е псоочено и то е опшлено по демонстриарни току що по горе начин,което разбира се няма да попречи на една група да си ги менкат "научно"и вежливо за докази .Колкото по-вежливо,толкова по-доказано.
Отделно налаганата предтсвава и твърдени за липсата на закони (разбира се у племето)и как българите имали само устни закони е жалка и грозна измислица.
Та точно БЪЛГАРСКИ е така известния Закон Съдене Людми в който самите българи на български за българи указват,че този закон им е даден от цар Константин Велики и той е този който им е дал и писменината!
Та откога е този закон с уникални български добавки,несъдържащи се във ромейскат еклога. Да ,някои наукообразни в реда на нещата защото били доказали от кога им била държавата и държавноста пишат,че е от 9 век,приет по времето на Борис Михаил.
Или това не е просто сведение,това е най-висшата форман на историческо сведение,това е Закон.
И АКО БЪЛГАРИН НА БЪЛГАРСКИ МУ Е НАПИСАЛ НА ДНЕШНИЯ БЪЛГАРИН„ИЛИ ЗАВЕЩАЛ МУ Е С ТЗОИ ЗАКОН„а не запис на ВИЗАНТИЕЦ ,който не му бил признал титлата на СИМЕОН„според полуграмотни недообразовани псевдоинтелектуални отрепки писали и продължаващи да пишат за историяп на всякакво ниви и да се възпрпоизвеждат ,като клонинги,което забелзпвам став и с този псевдо смехотворен постингКОЙ Е ТОЗОИ „КОЙТО ЯПЕ ПРЕСТРЪПВА ВОЛЯТА НА ИЗРАЗИТЕЛЯ„ЧЕ БЪЛГАРИТЕ СА ТЕЗИ КОИТО СА УПОМЕНАТИ А НЕ ИЗМИСЛЕНИТЕ ОТ КЛОУНИ ИСТОРИОГРАФИ
И да завърша защото видях и у коменторащите слабо познаване на Историята,като такава и отново жалки опити да се доказват значения на съвременни понятоия и трактовки и аналогично да се извеждат и с това да се доакзват миналите осторически събития и постановки,като тази за държавата и признаване или не признаване,безплодни спорове съвсем съзнателно вуведени от западни историографи,с които едни дса обозначени,като племена ,а други племена като държави.
Държавите вървят с титлите ,а не обратното. Или наличието на титла призната от друг валдетле и степенувата приведена по ранглистата на бнеговоте време е условитео. Това,че имало договори,и да се предтсвая,че като имало договор тва бил норматибем акт за съждаване на държава са тъпниу и е наистина жалко че тези неща е клонират .
Но пронципа е че тези тъпни как едни нбили племена а други държави от отама да се определят и да зависяпт историческите процеси,заяото точно така по този абсурден анчун,имаитация на ялово историографско западно милсене въдведо за модел у балканците дето не си знаели името е време да се изхвърли и ако нямаме нищо ново или съяествено да намериме сили и да спрем метастазите на тзои глупав процес заливане на тъи демодирани и грзони лъжи предтсваяни за история само защото за някои те са казани "научно" по купешки или вежливи и учтива.
Тъпнята си е тъпня.
Принципът, на който пишете постингите и коментарите си е Cedo nulla (Не отстъпвам на никого). Ваша воля.
Със сигурност обаче по отношение на мене сте си губили времето да ме квалифицирате. Надявам се, че при толкова грешки от ваша гледна точка в тектстовете, които съм цитирала и са хронолозигизирани от други, ще имате благоразумието да не гостувате повече в блога ми. За такива като вас, обещавам, ще използвам опцията "изтрий". Приемето го като първо и последно гостуване. Впрочем, в последния ви постинг има груба грешка, на която съм обърнала внимание. И тя е за А.Керамопулос. Не е лошо да избягвате клеветите. Керамопулос е извел през 1945г. "българи" от лат. БУЛГАРИОС= КАСТРОФИЛАКС, тоест пазачи на крепости и т.н. Пояснила съм и откъде е взаимствал. Не се срамувате да преиначавате написаното и достъпно от съвременни историци.
Повтарям, не си губете повече времето в моя блог!
цитирайСъс сигурност обаче по отношение на мене сте си губили времето да ме квалифицирате. Надявам се, че при толкова грешки от ваша гледна точка в тектстовете, които съм цитирала и са хронолозигизирани от други, ще имате благоразумието да не гостувате повече в блога ми. За такива като вас, обещавам, ще използвам опцията "изтрий". Приемето го като първо и последно гостуване. Впрочем, в последния ви постинг има груба грешка, на която съм обърнала внимание. И тя е за А.Керамопулос. Не е лошо да избягвате клеветите. Керамопулос е извел през 1945г. "българи" от лат. БУЛГАРИОС= КАСТРОФИЛАКС, тоест пазачи на крепости и т.н. Пояснила съм и откъде е взаимствал. Не се срамувате да преиначавате написаното и достъпно от съвременни историци.
Повтарям, не си губете повече времето в моя блог!
Ами той натан има нещо друго предвид и то също е от Керамопулос и е свързано с една плоча:) стилът му е малко ... особен, забелязала си, та понякога трябва повече, за да се разбере казаното от него:))))
Ами, не е ясно по кого е тържествувал и кого и как е побеждавал Омуртаг, да не говорим, че точно той разбива един претендент и то доста силен за престола на ИРИ и прави доста съществена услуга на Константинопол. Пък и сам пише - газил е гърци и славяни. Отделно пише, че е архонт от бога и го има изобразен с християнски символи, пък макар и късно Паисий пише, че точно Муртагон през 845 г. бил кръстен от Методий... Странна и противоречива е тази личност на този тъй интересен владетел и наследник на Крум.
Това, което пропускаш при транслирането на културата и влиянията е, че т.н. Дунавски княжества до 17 век са български княжества, след това започва процес на дебългаризация, който приключва окончателно със създаването на книжовния румнски език от французите и премахването на кирилицата през 19 век.
Концепцията за Трети Рим в политическия и смисъл е създадена в България и е чисто български износен продукт. Третият Рим е Велико Търново и владетели като Калоян, Йоан Асен, Йоан Александър правят всичко възможно и невъзможно да го осмислят концептуално и съдържателно като такъв. След краха на търновската държава и емиграцията на българското исихастко духовенство на Север, заедно с разни гръцки колеги, Иван Грозни припознава и преадресира тази концепция към Москва. Все пак "византинизмът" на север от Дунав е основно български износен продукт - езиков, интелектуален духовен. По рано "възродилите" се гърци и по бързо и добре ориентиращи се в обстановката след 17 век концептуират гръцкото, като основа на православието и учител на "славянството", заедно с идеята за обединение на православието от един политически предводител в лицето на руския цар, това поражда всички последвали вреди, които панславизма руски и гръцки шовинизъм нанасят върху беззащитните българи!
цитирайАми, не е ясно по кого е тържествувал и кого и как е побеждавал Омуртаг, да не говорим, че точно той разбива един претендент и то доста силен за престола на ИРИ и прави доста съществена услуга на Константинопол. Пък и сам пише - газил е гърци и славяни. Отделно пише, че е архонт от бога и го има изобразен с християнски символи, пък макар и късно Паисий пише, че точно Муртагон през 845 г. бил кръстен от Методий... Странна и противоречива е тази личност на този тъй интересен владетел и наследник на Крум.
Това, което пропускаш при транслирането на културата и влиянията е, че т.н. Дунавски княжества до 17 век са български княжества, след това започва процес на дебългаризация, който приключва окончателно със създаването на книжовния румнски език от французите и премахването на кирилицата през 19 век.
Концепцията за Трети Рим в политическия и смисъл е създадена в България и е чисто български износен продукт. Третият Рим е Велико Търново и владетели като Калоян, Йоан Асен, Йоан Александър правят всичко възможно и невъзможно да го осмислят концептуално и съдържателно като такъв. След краха на търновската държава и емиграцията на българското исихастко духовенство на Север, заедно с разни гръцки колеги, Иван Грозни припознава и преадресира тази концепция към Москва. Все пак "византинизмът" на север от Дунав е основно български износен продукт - езиков, интелектуален духовен. По рано "възродилите" се гърци и по бързо и добре ориентиращи се в обстановката след 17 век концептуират гръцкото, като основа на православието и учител на "славянството", заедно с идеята за обединение на православието от един политически предводител в лицето на руския цар, това поражда всички последвали вреди, които панславизма руски и гръцки шовинизъм нанасят върху беззащитните българи!
Бих искал да Ви попитам за Вашето становище за произхода на българите, как може методологично да бъде разглеждан този проблем, така че да не затънем в пара-история, а и да не повтаряма стари грешки?
цитирай(1) маркнатан може да си пише, както намери за добре и да се позовава на плочи и пр., но когато цитира съвременен гръцки историк, чийто превод и тълкуване на етнонима цитирах коректно, е редно да не злоупотребява с името му. Редно е също да пише на грамотен български. Повече не възнамерявам да го коментирам.
Личните блогове не са свободни форуми. Посетих неговия, за да видя защо е толкова интересен. За първи и последен път.
Нямам време, за да коментирам латинизирането на северната ни съседка , "услугите" на Омуртаг, имперските доктрини на т.нар. наречените Асеневци, макар наименованието да е неточно. Навлизането на кръстоносците е достатъчно сложен проблем с купища противоречиви интерпретации. Уния са сключвали и византийски императори. Има и много сложни отношения с могъщата по онова време Венеция и т.н., и т.н. Купища постинги са необходими, за да се разчепкат всички тези въпроси. И добросъвестност.
Все си мисля, че напълно непроученото писмовно наследство в Атон може да даде някакви отговори. Вероятно част от тях са и в ужасно разпилените архиви на България в България. Само на Възраждането е попилян на три места. Има и много непроучени дамаскини . По последна информация, която имам, са над 150. Голямо облекчение в изследванията, няма що!
Иначе смятам, че изграждането на хипотези е много полезно, особено когато са с позоваване на извори и прецизно проучване на достоверността на всеки артефакт.
(2) Е, аз съм последният човек, който може да даде такава методология!
цитирайЛичните блогове не са свободни форуми. Посетих неговия, за да видя защо е толкова интересен. За първи и последен път.
Нямам време, за да коментирам латинизирането на северната ни съседка , "услугите" на Омуртаг, имперските доктрини на т.нар. наречените Асеневци, макар наименованието да е неточно. Навлизането на кръстоносците е достатъчно сложен проблем с купища противоречиви интерпретации. Уния са сключвали и византийски императори. Има и много сложни отношения с могъщата по онова време Венеция и т.н., и т.н. Купища постинги са необходими, за да се разчепкат всички тези въпроси. И добросъвестност.
Все си мисля, че напълно непроученото писмовно наследство в Атон може да даде някакви отговори. Вероятно част от тях са и в ужасно разпилените архиви на България в България. Само на Възраждането е попилян на три места. Има и много непроучени дамаскини . По последна информация, която имам, са над 150. Голямо облекчение в изследванията, няма що!
Иначе смятам, че изграждането на хипотези е много полезно, особено когато са с позоваване на извори и прецизно проучване на достоверността на всеки артефакт.
(2) Е, аз съм последният човек, който може да даде такава методология!
21.
rizar -
До -6. anonymousbulgaricus - Хубава систематизация - сега ако ... 31.10 12:38
02.11.2011 15:13
02.11.2011 15:13
Приятелю -
Ама ей на - пише - опостушили, чете "живели", от което следва логическия извод, че българите в своята странност са се самоопустушавали и самобили там където са саможивели.
Подозирам, че и още 1000 извора да извадиш и те всичките все същото ще казват, то пак разни чукундури и техни апологети ще пишат, че те "живели"...
Какво са "опусташавали" ??? Кои са им помагали ??? Като си отговориш на двата въпроса, тогава ще разбереш диалектиката на проблема.
Той и Виталиан е опустушавал.
Тук ясно се касае за Гражданска война, както говори и д-р Ганчо Ценов.
Юстиниан не е изпълнил някои задължения и от средата на 30-те нещо започват пак патакламите. Къде изчезнаха лудите българи от 519 -до 533 г. ??? Ходиха на гости на готите ли???
През 517 година българите със или без Виталиан нападнали монофизита император и лъжец Анастасий Дикор илириец, който бил купен от зелената партия.
През 518г. император Юстин Тракиеца става шеф , той е православен и българите се кротнали за има- няма 15 години и като не били доволни от политиката на Юстиниан след латентния период на предизборни обещания пак се хванали за меча.
цитирайАма ей на - пише - опостушили, чете "живели", от което следва логическия извод, че българите в своята странност са се самоопустушавали и самобили там където са саможивели.
Подозирам, че и още 1000 извора да извадиш и те всичките все същото ще казват, то пак разни чукундури и техни апологети ще пишат, че те "живели"...
Какво са "опусташавали" ??? Кои са им помагали ??? Като си отговориш на двата въпроса, тогава ще разбереш диалектиката на проблема.
Той и Виталиан е опустушавал.
Тук ясно се касае за Гражданска война, както говори и д-р Ганчо Ценов.
Юстиниан не е изпълнил някои задължения и от средата на 30-те нещо започват пак патакламите. Къде изчезнаха лудите българи от 519 -до 533 г. ??? Ходиха на гости на готите ли???
През 517 година българите със или без Виталиан нападнали монофизита император и лъжец Анастасий Дикор илириец, който бил купен от зелената партия.
През 518г. император Юстин Тракиеца става шеф , той е православен и българите се кротнали за има- няма 15 години и като не били доволни от политиката на Юстиниан след латентния период на предизборни обещания пак се хванали за меча.
каква "гражданска война", докога ще цитираш тоя тъпунгер Г. Ценов; когато Виталиан прави бунт и привиква за съюзници "българи и хуни", т.е. българи и кутригури, по същото време другите хуни, савирите нападат на юг от Кавказ ИРИ, т.е. Виталиан не ползва местно население на юг от Дунав, а помощта на една силна хуно-българска държава, чиито граници са от Малка Скития, зн. Добруджа над Дунав, до Кавказ...През 524 г. Юстин, дето го наричаш "Тракиец" изпраща Проб в Боспор за да моли хунски, т.е. българския цар да нападне на юг от Кавказ и да помогне на иберите, щото Персия сложила там на мястото на грузинския васал, свой марзбан...Все повече се ужасявам от липсата ти на познание върху историята, а обвиняваш мен в глупости...
цитирай585г.- Интересен епизод от българската история предава Павел Дякон в "История на лангобардите".
Лангобардите,след продължителни войни с аварите се настаняват в Панония. Една нощ "внезапно върху тях налетели българите, наранили повечето от тях и погубили мнозина. Те толкова много вилнели из лагера им, че погубили самия крал Агилмунд и отвели в плен единствената му дъщеря" ( Павел Дякон, 1958, 411)
Миранда, това сведение на Павел Дякон не се отнася за времето на аварите, т.е. след 565, а за времето на първият лангобардски цар, а той е бил около 370 г.??????????
цитирайЛангобардите,след продължителни войни с аварите се настаняват в Панония. Една нощ "внезапно върху тях налетели българите, наранили повечето от тях и погубили мнозина. Те толкова много вилнели из лагера им, че погубили самия крал Агилмунд и отвели в плен единствената му дъщеря" ( Павел Дякон, 1958, 411)
Миранда, това сведение на Павел Дякон не се отнася за времето на аварите, т.е. след 565, а за времето на първият лангобардски цар, а той е бил около 370 г.??????????
За втори път се налага да напиша, че цитираните извори са подредени в хронологичен ред от д-р Хр.Тодоров Бемберски и това изрично е указано.
Всеки един може да бъде прокоментиран детайлно, но това следва да стане в отделна тема.
цитирайВсеки един може да бъде прокоментиран детайлно, но това следва да стане в отделна тема.
Моето мнение е ,че това е един от малкото полезни и смисленни постинги тук! И има смисъл да се чете,че се получава познание от него.
Византия и България са воювали до покръстването основно заради неспазването от страна на Византия на договора от 716 г. върху който са се основавали отношенията между двете страни.
цитирайВизантия и България са воювали до покръстването основно заради неспазването от страна на Византия на договора от 716 г. върху който са се основавали отношенията между двете страни.
letopisec написа:
каква "гражданска война", докога ще цитираш тоя тъпунгер Г. Ценов; когато Виталиан прави бунт и привиква за съюзници "българи и хуни", т.е. българи и кутригури, по същото време другите хуни, савирите нападат на юг от Кавказ ИРИ, т.е. Виталиан не ползва местно население на юг от Дунав, а помощта на една силна хуно-българска държава, чиито граници са от Малка Скития, зн. Добруджа над Дунав, до Кавказ...През 524 г. Юстин, дето го наричаш "Тракиец" изпраща Проб в Боспор за да моли хунски, т.е. българския цар да нападне на юг от Кавказ и да помогне на иберите, щото Персия сложила там на мястото на грузинския васал, свой марзбан...Все повече се ужасявам от липсата ти на познание върху историята, а обвиняваш мен в глупости...
К югу соседит с ними сильнейшее племя акациров 116, не ведающее злаков, но питающееся от скота и охоты.
Далее за ними тянутся над Понтийским морем места расселения булгар 117, которых весьма прославили несчастья, [совершившиеся] по грехам нашим.
А там и гунны, как плодовитейшая поросль из всех самых сильных племен, закишели надвое разветвившейся свирепостью к народам 118.
Ибо одни из них зовутся альциагирами 119, другие — савирами 120, по места их поселений разделены: альциагиры — около Херсоны, куда Жадный купец ввозит богатства Азии; летом они бродят по степям, [68] раскидывая свои становища в зависимости от того, куда привлечет их корм для скота; зимой же переходят к Понтийскому морю.
Хунугуры 121 же известны тем, что от них идет торговля шкурками грызунов 122 их устрашила отвага столь многочисленных муж
Ти още ли мислиш, че хуните са възникнали от сунг-ну ???
miranda2011 "...Впрочем, в последния ви постинг има груба грешка, на която съм обърнала внимание. И тя е за А.Керамопулос. Не е лошо да избягвате клеветите. Керамопулос е извел през 1945г. "българи" от лат. БУЛГАРИОС= КАСТРОФИЛАКС, тоест пазачи на крепости и т.н. Пояснила съм и откъде е взаимствал. Не се срамувате да преиначавате написаното и достъпно от съвременни историци.
Повтарям, не си губете повече времето в моя блог! ""
ИМЕТО БЪЛГАРИ АКО БЕ ИЗВЕДЕНО ОТ КЕРАМОПУЛОС ОТ КАСТРОФИЛАКС, ЩЕШЕ ДА БЪДЕ КАСТРОФИЛАКЦИТЕ,
И ТО НЕ Е ИЗВЕДЕНО ОТ КАСТРОФИЛАКС
Та аз дори съм цитирал повече пъти Хелфен от летописеца,по въпроса за българското етносни име според Керамопулос.
Явната непригодност към логически разсъждения,силно изразено и в поднесеното отново безапелационно мнение,отново доказва,че си имаме работа със непдготвените кадри на БАН-ята и официалното толерирано образование,което налага безпардонно мнения от висша инстанцип и не търпи критика.
Защото миранда от това ,което съм написал,макар и нелицеприятна критика ,няма обиди към личността ти или как си облечена и къде си се снимала "непатриотчино" не нямам нито един подобен аргумент,а само не излизащи и съвсем редовно представените ти като автпорова позиция писани.
Харесват ли ти или не след като не можеш да ги отхвърлиш,да заемаш позата на обидена,набита,учена, т.н. не е аргумент и не променя факта,че нещата ,които представяш аот последна инстанция не издържат каквато и да е критика,което
личи от последващия ти отговор,коментарите ти към мен,преценака на писанията ми в блога.
Та те нямат нищо побщо с това което се критикува тук,това са твоите нещ а които се обсъждат. И това,че аз предполагаемо,не съм цитирал правилно Керамопулос,което изобща не е така,а се вижда,че дори там познанията ти по история и логика изостават ,пък нямат никакава връзка с това ,което напълно в реда на нещата показвам тук ,че е поднесено ненанучно ,подвеждащо и в никакъв случай не е историп,а поредна доза предпоставена историпграфия,и то слаба.
Така,че ако имаш какво да кажеш по повод на написаното от мен,че високопарните изрази зле прикриват локумдижйството и липсата на ИСТОРИЯ в темата, направи го без да определяш кой и къде по колко имал право да пише и да изразява мнението си.
Та като се започне от името на Темата за неизяснените въпроси около Старите българи и като с заявява нетърпящо възражения,едностранно и без каквото и да доакзателствено,че това са аспаруховите хора,и се премине през всички приведени и изброени аргумента в подкрепа на това заглавие,няма нищо което да издържи на проверката.Пишещите по темата може и да са съгласни с подобно представяне,но то не е и никога няма да бъде научно и историческо,а яе остане само историографска разходка.
Последващата защита пък е лавинообразно заливане с думи,думи,думи,отново без какавато и да еконкретика,а изсяснпване на обяи историографски или понятийни разбирания за едно или друго писано им посочено ,като класификация на нечий автор.
Коя постановка е вярна и правдива,че Българите са Българите на Аспарух, или това че Зонара,точно в съвременен научен стил е представил своя Речник напонятията,така както днес всяко научно изданеие има свой пълен речник за използваните понятия,и в тези си свои обяснения се оказва,че съвременни автори,ще редкатират самият Зонара в обясненията,какво бил искал да ни каже и какво бил имал предвид под българи.
И ако се обиди някой,незаслужено,само защото не приемат писанието му и това ще стане историческа истина.
Ти няма да си нито първата ,нито псоледната,които ще продължат да поднасят ИСТИНИ по този начин и да си намират аудиторияпта,дежурната,както виждам и тук,за които безсъдържателно но желано се представя за истина и се коментират представите ви .
Имаш възможност в блога да забраниш вспкакави коментари да си пускаш писанията във вид на вестникарски статии без обратна връзка.
Така,че факта че ти си позвоиляваш да нареждаш кой какво да пишел и къде да си изразява мнението и то във специализиран раздел ИСТОРИЯ може би да не го осъзнавате тук коментиралите,но е повече от показател.
МОТОТО на БЛОГ БГ Е ТВОЯТА ГЛЕДНА ТОЧКА, не гледната точк ана МИРАНДА
И аз изразявам напълно в духа на това мото своята гледна точка.
цитирайПовтарям, не си губете повече времето в моя блог! ""
ИМЕТО БЪЛГАРИ АКО БЕ ИЗВЕДЕНО ОТ КЕРАМОПУЛОС ОТ КАСТРОФИЛАКС, ЩЕШЕ ДА БЪДЕ КАСТРОФИЛАКЦИТЕ,
И ТО НЕ Е ИЗВЕДЕНО ОТ КАСТРОФИЛАКС
Та аз дори съм цитирал повече пъти Хелфен от летописеца,по въпроса за българското етносни име според Керамопулос.
Явната непригодност към логически разсъждения,силно изразено и в поднесеното отново безапелационно мнение,отново доказва,че си имаме работа със непдготвените кадри на БАН-ята и официалното толерирано образование,което налага безпардонно мнения от висша инстанцип и не търпи критика.
Защото миранда от това ,което съм написал,макар и нелицеприятна критика ,няма обиди към личността ти или как си облечена и къде си се снимала "непатриотчино" не нямам нито един подобен аргумент,а само не излизащи и съвсем редовно представените ти като автпорова позиция писани.
Харесват ли ти или не след като не можеш да ги отхвърлиш,да заемаш позата на обидена,набита,учена, т.н. не е аргумент и не променя факта,че нещата ,които представяш аот последна инстанция не издържат каквато и да е критика,което
личи от последващия ти отговор,коментарите ти към мен,преценака на писанията ми в блога.
Та те нямат нищо побщо с това което се критикува тук,това са твоите нещ а които се обсъждат. И това,че аз предполагаемо,не съм цитирал правилно Керамопулос,което изобща не е така,а се вижда,че дори там познанията ти по история и логика изостават ,пък нямат никакава връзка с това ,което напълно в реда на нещата показвам тук ,че е поднесено ненанучно ,подвеждащо и в никакъв случай не е историп,а поредна доза предпоставена историпграфия,и то слаба.
Така,че ако имаш какво да кажеш по повод на написаното от мен,че високопарните изрази зле прикриват локумдижйството и липсата на ИСТОРИЯ в темата, направи го без да определяш кой и къде по колко имал право да пише и да изразява мнението си.
Та като се започне от името на Темата за неизяснените въпроси около Старите българи и като с заявява нетърпящо възражения,едностранно и без каквото и да доакзателствено,че това са аспаруховите хора,и се премине през всички приведени и изброени аргумента в подкрепа на това заглавие,няма нищо което да издържи на проверката.Пишещите по темата може и да са съгласни с подобно представяне,но то не е и никога няма да бъде научно и историческо,а яе остане само историографска разходка.
Последващата защита пък е лавинообразно заливане с думи,думи,думи,отново без какавато и да еконкретика,а изсяснпване на обяи историографски или понятийни разбирания за едно или друго писано им посочено ,като класификация на нечий автор.
Коя постановка е вярна и правдива,че Българите са Българите на Аспарух, или това че Зонара,точно в съвременен научен стил е представил своя Речник напонятията,така както днес всяко научно изданеие има свой пълен речник за използваните понятия,и в тези си свои обяснения се оказва,че съвременни автори,ще редкатират самият Зонара в обясненията,какво бил искал да ни каже и какво бил имал предвид под българи.
И ако се обиди някой,незаслужено,само защото не приемат писанието му и това ще стане историческа истина.
Ти няма да си нито първата ,нито псоледната,които ще продължат да поднасят ИСТИНИ по този начин и да си намират аудиторияпта,дежурната,както виждам и тук,за които безсъдържателно но желано се представя за истина и се коментират представите ви .
Имаш възможност в блога да забраниш вспкакави коментари да си пускаш писанията във вид на вестникарски статии без обратна връзка.
Така,че факта че ти си позвоиляваш да нареждаш кой какво да пишел и къде да си изразява мнението и то във специализиран раздел ИСТОРИЯ може би да не го осъзнавате тук коментиралите,но е повече от показател.
МОТОТО на БЛОГ БГ Е ТВОЯТА ГЛЕДНА ТОЧКА, не гледната точк ана МИРАНДА
И аз изразявам напълно в духа на това мото своята гледна точка.
miranda2011,
и ти и всеки може да види в постинга ми,че аз критикувам автора и неговата авторска позищия в строго определения исторически контекс,на написаното и колко и автора да се олицетворява със написаното,то критиката си оства затворена в рамките,в кутията на написаното което е предмет на критика, без да засягам каквито и да е твои личностни характеристики или други гражданским или начуни позиции без дискриминация на каквото и да е ниви,или опит за дискредитиране на теб като личност. Така,че автора на личнсотта миранда ,не е обидех на база сексизъм,расизъм,или др,под а се разглежда това което се разглежда в нмаписаното от него и произтичащо като заявена авторова позиция.
Да имаш пропуски и да ти ги покажат,когато си написал нещо НЕ Е ОБИДА.
Така,че последващата необоснована реакция спрямо мен,като личност и пристрастия, с които се опитваш да ме очерниш и дискриминираш,са клеветнически и обидни квалификации,които не са провокирани с нищо от мен в изразената тук критика.
Бих искал да посочиш ,кое считаш за обидно или нередна минаваща границата на нормална критика от моя страна. Това ,че покзвам слабостите на един автор в определена сфера в която е писал не са лични и неуместни обиди.
Ако не можеш да го направиш,то си изтрий обидните и заплашителни коментари към мен,не че ми пука,но да разбереш,че за да имаш правото да пишеш каквото и да е дали за история дали за някой друг ти трябва да имаш доакзателства.
Всичко останало са клевети .
цитирайи ти и всеки може да види в постинга ми,че аз критикувам автора и неговата авторска позищия в строго определения исторически контекс,на написаното и колко и автора да се олицетворява със написаното,то критиката си оства затворена в рамките,в кутията на написаното което е предмет на критика, без да засягам каквито и да е твои личностни характеристики или други гражданским или начуни позиции без дискриминация на каквото и да е ниви,или опит за дискредитиране на теб като личност. Така,че автора на личнсотта миранда ,не е обидех на база сексизъм,расизъм,или др,под а се разглежда това което се разглежда в нмаписаното от него и произтичащо като заявена авторова позиция.
Да имаш пропуски и да ти ги покажат,когато си написал нещо НЕ Е ОБИДА.
Така,че последващата необоснована реакция спрямо мен,като личност и пристрастия, с които се опитваш да ме очерниш и дискриминираш,са клеветнически и обидни квалификации,които не са провокирани с нищо от мен в изразената тук критика.
Бих искал да посочиш ,кое считаш за обидно или нередна минаваща границата на нормална критика от моя страна. Това ,че покзвам слабостите на един автор в определена сфера в която е писал не са лични и неуместни обиди.
Ако не можеш да го направиш,то си изтрий обидните и заплашителни коментари към мен,не че ми пука,но да разбереш,че за да имаш правото да пишеш каквото и да е дали за история дали за някой друг ти трябва да имаш доакзателства.
Всичко останало са клевети .
29.
miranda2011 -
marknatan, там е работата, че предпочитам да чета и исторически текстове като opera aperta
03.11.2011 09:55
03.11.2011 09:55
Така прочетох и вашия постинг. Не съм писала никъде, че няма стойност или е глупост, нито съм ви квалифицирала по какъвто и да е начин.
Това правите вие и имате право на преценка. Само че държа и то, безапелационно, да се критикува изворов материал, концепции и пр., но да няма лични нападки към историци и квалификации като "нискочели" и пр.
За Керамопулос - ами не може едновременно да се цитира и да се интерпретира. Първо цитираш и то по българско издание, за да може желаещият да се осведоми повече да го направи, после интерпретираш. При лингвистична подготовка от високи нива, е ясно накъде могат да тръгнат спорове.
Гръцкият историк защитава по свои си съображения тезата за "охраняването" и те са доста прозрачни. Подтектът е ясен.
Разбирам, че сте засегнат, но погледнете по-критично и двата си коментара по-горе. Може да откриете доста вестникарска притурка.
Когато се заровите в договорите между България и Византия, ще се убедите, че нещата изглеждат различно.
Иначе най-точно са определили смисълът на този текст germantiger и atil. Имам предвид съвпада на намеренията ми и резултата от прочита.
Независимо коя концепция за произхода и пр. на българите се приема или не се приема от официалната историография, изворите трябва да се знаят. Има и инетерсни коментари върху тях.
Преценявайте ме както намерите за добре, но няма да направя от блога поредното интернет бунище, задръстено с квалификации по адрес на кой да е от пишещите или цитираните. И това е мое право.
Бъдете здрав!
цитирайТова правите вие и имате право на преценка. Само че държа и то, безапелационно, да се критикува изворов материал, концепции и пр., но да няма лични нападки към историци и квалификации като "нискочели" и пр.
За Керамопулос - ами не може едновременно да се цитира и да се интерпретира. Първо цитираш и то по българско издание, за да може желаещият да се осведоми повече да го направи, после интерпретираш. При лингвистична подготовка от високи нива, е ясно накъде могат да тръгнат спорове.
Гръцкият историк защитава по свои си съображения тезата за "охраняването" и те са доста прозрачни. Подтектът е ясен.
Разбирам, че сте засегнат, но погледнете по-критично и двата си коментара по-горе. Може да откриете доста вестникарска притурка.
Когато се заровите в договорите между България и Византия, ще се убедите, че нещата изглеждат различно.
Иначе най-точно са определили смисълът на този текст germantiger и atil. Имам предвид съвпада на намеренията ми и резултата от прочита.
Независимо коя концепция за произхода и пр. на българите се приема или не се приема от официалната историография, изворите трябва да се знаят. Има и инетерсни коментари върху тях.
Преценявайте ме както намерите за добре, но няма да направя от блога поредното интернет бунище, задръстено с квалификации по адрес на кой да е от пишещите или цитираните. И това е мое право.
Бъдете здрав!
.И така кои и какви са кимбрите (кимврите)? За тях още в древността няма ясно мнение какви племена са те - някои ги обявяват за германи (Юлий Цезар, Commentarii de bello gallico 1.33.3-4; Страбон, Geographica 4.4.3, 7.1.3; Плиний Стари, Naturalis Historia 4.100; Тацит, Germania 37, Historiae 4.73.), други за келти (Апиан, Гражданските войни 1.4.29, Илирика 8.3.). Съвременните изследователи също са раздвоени по този въпрос - някои ги смятат за германи, тъй като в тяхното местожителство (Кимбрийския п-в, днес п-в Ютланд) няма запазени келтски топоними, което пък привържениците на келтския произход отхвърлят с тезата, че кимбрите попадат под галско (т.е. келтско) влияние в периода, когато обитават Галия. Някои са склонни и да ги приближат и до валийците в Уелс, основавайки се на много сходното име на Уелс на валийски (също един от келтските езици), което гласи Cymru и произлиза от общобритското *kom-brogi - "съотечественици", и дават за пример къмбрийския език, Къмбърланд и т. н.
Статия в Роден Край
Античните автори също са предпазливи, когато говорят за връзката между кимври и кимерийци. За справка: Страбон, География, 7, 2, 2; Плутарх. Успоредни животописи. Гай Марий, 11, 11; Диодор Сицилийски. Историческа библиотека V, 32, 4.
Статия в Роден Край
АВТОР НА КОМЕНТАРА Е П.ДЕРВИШЕВ
цитирайСтатия в Роден Край
Античните автори също са предпазливи, когато говорят за връзката между кимври и кимерийци. За справка: Страбон, География, 7, 2, 2; Плутарх. Успоредни животописи. Гай Марий, 11, 11; Диодор Сицилийски. Историческа библиотека V, 32, 4.
Статия в Роден Край
АВТОР НА КОМЕНТАРА Е П.ДЕРВИШЕВ
Търсене
За този блог
Гласове: 70