През 644 . Омар бен хатаб е убит от негов роб-персиец. Преди смъртта си той успява да състави шура от седем члена. Изборът на нов халив имал двама претенденти- Али бен Аби Талиб и Осман бен Афан. Али се радва на голям авторитет, той е братовчед на Мухаммад и негов зет с дъщеря му Фатима. Множество мюсюлмани го считат за дясната ръка на Мухаммад. Въпреки това изборът се пада върху другия претендент- Осман. Между Али и Осман възниква съперничество. Осман води добро военна политика, но е слаб дипломат и не сйумява да консолидира мюсюлманската общност. Омар изпада под влиянието на своя умайядски род. С това мястото на този рад нараснало изключително много в мюсюлманската върхушка. Новият халиф отстранява болшинството валии, назначени от неговите предшественици. На тяхно място той назначава членове на своя род. Особено внимание Осман отделя на провинциите Сирия, Египет, Куфа и Басра.
Куфа- халифът освобождава валията бен Шааба и на вегово място назнавача свой човек. Впоследствие възниква конфликт между него и събирача на данъци бен Масауд, като халифът го отстранява. така в Куфа започва недоволство срещу халифа поради следните причини- изключително намалял авторитет на халифите в Медина и нарасналите претенции на арабите, живеещи в провинцията за самостоятелно управление.
В Басра положението също било несигурно за Осман. По желание на жителите на Басра валията на града е отстранен.
Обвиненията на негодуващите от Жсман били на първо място, че той се е заобиколил само от свои роднини,чието поведение било светско и езическо. Членовете на шурата също били недоволни от действията на халифа.
Провинциите Куфа и Египет протестирали пред Осман за съставената от него комисия през 653 г. за редакция на откровенията на Пророка Мухаммад. Общото недоволство е фокусирано от личността на Абдалла бен Саба, познат като Ибн Суда.
Причините за недоволство срещу халиф Осман имат и икономически аспект. По негово време темповете на завоевания се забавя. Сега основна част от приходите заемала обезщетенията, както и данъците. Не на последно място причина за недоволство срещу Осман е оформилията се регионализъм в ислямското общество на базата на интензивните миграционни процеси. Множество арабски племена, които се заселват в новите градове в Сирия, Ирак и Египет губят връзка с родината си- Арабският полуостров. Не създават микрообщество със свои характерни особености. така Медина и Мека постепенно се изравняват по ранг като средища за формиране на управленски кадри с основните градове на провинц;иите.
През 655 г. в Куфа избухва открито въоръжено въстоние срещу халифа. То е водино от Малик ал Аштар и подкрепяно от множество привърженици на Али бен Аби Талиб. Те искат подмяна на своя валия и Осман е принуден да изпълни тяхното искане.
През 656 г. избухва бунт в Египет. Бунтовниците се отправят към Мезина, обвинявайки Осман в пристрастие къв смоите раднини. Те искат Осман да отстрани корумпираните управници или сами те ще ги премахнат със сила. Осман не разполага с налична военна сила, поради което обещава на бунтовниците, че ще изпълни техните искания и ги убеждава да се завърнат в Египет,но това се оказало само временно успокоение. Осман издава заповед на всички валии да накажат бунтовниците. Египтяните залавят заповедта до техния валия и решават да отмъстят на Осман за неговото предателство. Осман отрича да е издавал подобни заповеди, но бунтовниците обсаждат Медина за втори път. Те искат Осман да се откаже от управлението. Впоследствие бунтовниците щурмуват Медина и убиват Осман, което най-вероятно става през 656 г.
След смъртта на законно избрания халиф настроенията в мюсюлманския елит не били единодушни кой да го наследи. В крайна сметка за халиф през 656 г. е избран Али.
Уммата затънала в гражданска война, причини за която били отношението към убийството на Осман и избора на новия халиф Али. По съвета на бунтовниците срещу Осман, Али подменя всички валии на провинциите, тъй като отчел, че борбата за затвърждаването на неговата власт ще се води в провинциите, а не в столицата.
Ислямските източници отделят специално внимание на кореспонденцията между Али и Мауия относно законността на управлението на Али и това на валията на Дамаск. Валията на Мадина отказва да се подчинява на Али. Има недоволство от страна на Зебуйр и Талха срещу Али. Те напускат Медина и отиват в Мека, като към тях се присъединява Айша, любимата съпруга на Пророка. От Мека бунтовниците се насочват към Басра. Али отправя молба към бунтовниците да се откажат от намеренията си и да положат клетва за вярност към него. Али постепенно събира войска в размер на около 9 600 души, за да се справи с бунтовниците. В края на 656 г. става решителното сражение между войската на Али и тази на бунтовниците. Битката остава извества като “битката при камилата” в близост до Басра. Започват разногласия между Зубейр и Талха и това става причина войската на Али да вяземе надмощие. След като превзема Басра от бунтовниците, Али отива в Куфа, където има много привърженици. Така Куфа стана негова столица, но в същото време с това настройва аристокрацията в медина срещу себе си. Али налага властта си над всички провинции с изключение на Сирия. В същото време Мауия остава противник на Али, като отново започва кореспонденция относно избора и законноста на Али като халиф. В крайна сметка това довежда до факта, че представители на Али и Мауия постигат следния консенсус: да обявят и двамата претенденти за халифи за нелегитимни и да оставят шурата да избере за халиф трети кандидат. Али решава, че единствен изход от това положение остават военните действия срещу Мауия. Неговите войски завземат Египет. Така се разделя ислямската държава на два основни лагера- Сирия и Ирак.
През 660 г. Мауия е обявен за халиф с Ерусалим. Али започва подготовка за решителна битка срещу Мауия. През 661 г. хариджитът Абдерахман бен Мулджам убива Али. Последователите на Али помагат клетва за вярност към сина му Хасан. Хаасан не владее контрола над армията си. Мауия предлага на Хасан да му даде каквото той поиска срещу отказ от престола. Така през 662 г. хасан се оттегля от халифското място, като е богато отплатен от Мауия.
Така завършва гражданската война, която остава в история на исляма като Размирицата.
