Сълзите  имат  своя  мелодия.
Ненаписана  рапсодия,
звучаща   и  с  тъга  и  с  нежност
из  всемирната  безбрежност.
Когато  своята  мелодия  сълзите  засвирят,
дъхът  на  душа  спират,
и  превръщат  се  в  ручей,  поток  упорит
в  душата  дълбоко  скрит.
За  всяка  възраст  сълзите,  имат  мелодия  своя
във  всяка  възраст  те  разполагат  си  с  престоя
В  детството--  сълзите -свирят  мелодията  на  невинноста.,
В  юношеството---сълзите  свирят  мелодията  на  радостта.
В  младостта---сълзите  свирят мелодията  на  любовта.
В  зрелостта---сълзите  свирят  мелодията  на  обичта.
В  староста---сълзите  свирят  мелодията  на  мъдростта.
В  смъртта---сълзите  имат  мелодията  на  земни  дела.
Сълзите  са  музикант  съвършен
изпълняващ  точно  всеки  рефрен,
и  изпълняват  го  със  съкровение,
същинско  изцеление.
Сълзите  имат  същина,
мелодия---зависеща  от  душа.
Егото  също  рони  сълзи,
но  тази  мелодия  скверни,
защото  тя  е  груба  и  фалшива,
и  с  нея  живот  загива.
Майчините  сълзи  на  обичта  са  красиви,
а  бащините---справедливи...............

че сълзите всъщност са израз на душевност, и когато са осъзната тъга или радост, в тях може да има и хармония на музика.
   Ще си спестя и други размисли за да припомня че сълзите неправилно се асоциират само със слабост страдание или страх. Точно когато сме изгубили себе си, понякога имаме нужда да открием душевният извор не равносметка от който да потекат сълзите ни, отмиващо всички излишни страдания и страхове.
   Лекс