Заглавието може би навежда на мисълта, че тук ще обсъждам предаването на Наталия Кобилкина – може би нещо „за” или нещо „против”. Не точно. Или по-точно ще стане въпрос, но съвсем бегло, защото  не задръжките в секса са най-важните. Съгласна съм, че в секса всичко е позволено, стига да е с доброволното съгласие на партньорите. Това е по темата за предаването на сексоложката. Мисля си за другите задръжки. За всички ония граници, които някои хора сами си поставят, а други смятат, че са излишни, защото ограничават свободата им. Свободата! Тази вечна човешка мечта, този идеал, който са преследвали, за който са се борили, за който са умирали. Тази красавица, която е толкова трудно разбираема за мнозина, и толкова различна от грозотията слободия, която прегръщат ония, които не желаят да поставят бариери пред себе си (защото е по-трудният избор, разбира се) и призоваващи за отхвърляне на задръжките, и клеймят някакви си „смешни”, „отживели” Божи заповеди и грехове. С които всъщност някой  ясно е посочил начинът, пътят да има човечество. Общество без задръжки според мнозина ще бъде  истински свободно общество. Наистина ли?

               Мисля си за живота, за нашия живот тук и сега. Все повече българи са недоволни от него. Всеки ден чуваме за различни престъпления, малки и големи, потресаващи ни, или не чак толкова, засягащи ни пряко или не. Възмущават се и онези, отхвърлили задръжките, заклеймили ги в убежденията си като глупави, смешни, ненужни. Някой завъртял далавера, огромна далавера, на държавно ниво, предизвикал фалит на банка, ограбил вложители. Възмутително! Но защо, г-да? Та той, човекът е без задръжки, той е освободил алчността си, той е пожелал имуществото на ближния си, какво толкова, нали. Друг извършил жестоко, кърваво убийство, отнел човешки живот. Е, хайде сега, не се възмущавайте. Той човекът просто е без задръжки! Някакъв пък изнасилил сестра ви, дъщеря ви? Приемете го, той е просто още един освободил от задръжки похотта си. Не побеснявайте, когато ало-измамник, забаламоса и уплаши до смърт старата ви майка, манипулирайки майчината обич с ужаса, че може да загуби детето си ако не му даде доброволно скътаните си  парици – измамникът е човек без задръжки, уважете свободата му, моля! Внезапно откривате, че жена ви, майката на децата ви, подтисната от скуката на сивия делник си е намерила отдушник, дала е воля на романтичната си натура и се е влюбила отново, в друг. Но щом вие нямате задръжки да се отдадете на похотта си (какъв архаизъм!, сега интелигентно я наричаме желание, страст, нали) да изчукате готината колежка, защо да не го направи и тя? Това не ви вълнува, вие сте прогресивен съпруг, готов да сподели жена си с друг?  Чудесно! Но ако тя утре реши да изостави децата си, да се отдаде на страстта си и да започне нов живот с новия любим, не унивайте, не страдайте, не я обвинявайте. Какво толкова, какъв ти грях, такова животно нема, нали! Бъдете широко скроен, моля, жена ви също като вас няма задръжки. Я, вижте, докато се разхождате из кварталната градинка, някой е замърсил парка ви, изхвърлил си е боклуците там. Нищо, продължете, ако желаете даже почистете след него, та той е вашият човек – нов човек без задръжки.

               Ето такъв все повече ще изглежда животът. Животът ни. Животът на децата ви. Защото все повече ще стават хората без задръжки, хората за които рАзумната промяна значи да освободим първичното в себе си, не приемащи самоограничението. „Свободата е за начинаещи, робството – за напреднали.” беше казал някой. Но вие сте „свободни” хора, вие не сте роби на някакви си задръжки, заповеди, грехове. Дерзайте! За рАзумна промяна назад, към дивото! То е толкова магнетично със своята първичност и неразумност. И по-лесно.